Трудната страна на майчинството

Дойката не е нужно да кърми две деца, а да си поддържа лактацията.

Очаквам да ми се върне тъпкано в пубертета или в училище, защото досега и в яслата и в градината проблеми не видяхме

Ако откриеш каква точно е тази зависимост на поведението, може да успееш да си улесниш живота.

Не съм много съгласна. Непосредствено след раждането жената има коластра, която е най-полезна, после идва гъсто мляко и накрая една прозрачна и рядка течност.

С това съм на 1000% съгласна. От жените се очаква да бъдат свръх човеци и от постоянния натиск в тази посока, сами си поставяме безумни изисквания към самите себе си. Оттам се тръгва по спиралата. И аз я допуснах тази грешка, но в един момент се усетих някак и се спрях. Трудно ми беше и още ми е трудно, но като се научих да не се обвинявам, ми стана по-лесно за много неща. Затова и съм толкова много против това някой да размахва пръст и да порицава, пасивно-агресивно да се опитва да вмени вина, че щом не изпиташ щастие от всяка гадост, която ти се сервира, значи нещо не си по реда си. Защото това не помага, само повече вреди. Ама тия перфектните /приличат ми на Степфордски съпруги/ не го сгряват това, че не помагат, а вредят с поведението си.

Чета ви с голям интерес, въпреки че никак не се вписвам в темата. Ама съм си нахална и ще пиша пък

Аз направо ударих джакпота с моята дъщеря. Писала съм и преди, даже с някои от вас се засичаме по други теми. Та ще резюмирам:

-дъщерята беше супер кротко бебе и сега /на 5 навършени/ си е супер кротко и разбрано дете;
-колики не разбрахме какво е;
-вадене на зъби не усетихме;
-от тримесечна започна да спи по цяла нощ, а и преди това се събуждаше само да яде /АМ, о, какъв ужас!/ и заспиваше на минутата;
-от връщането от болницата вкъщи си спи сама в отделна стая, рев имаше инцидентно само една вечер за около час и така и не разбрахме от какво, беше на около годинка вече;
-не е злояда;
-не боледува често;
-тръшкане ли, какво е това явление?!?

Но. Въпреки всичко описано и гледането на почти дете-мечта, даже аз съм имала моменти, в които ми е идвало нагорно. И не нещо от самото дете, то си беше добричко, а просто самия факт, че има някой, който засега поне на 100% зависи от мен. Отговорността също не е за подценяване.

Сещам се веднага за Вермилион и колко отчаяно звучеше в темата с оплакванията. Дори и със сравнително сухото поднасяне на фактите в писмен вид си личеше, че е на ръба. Ами на нейно място сигурно щях да съм се гръмнала отдавна. Имам и приятелка на живо, която пише в темата, бая зор видя с нейното дете. Отлично мога да преценя и другата страна на майчинството, тази, трудната, защото съм я виждала няколко пъти при близки.

Ужасно се накефих на някои постове, които на 100% се покриват с моята гледна точка, примерно за вманичаването по кърменето или за 24/7 часовото отдаване на детето и обезличаването на родителя в негова полза. И това съм го виждала в реала. Радвам се, че има и нормални, практично разсъждаващи майки, така че се записвам да следя темата и ще ви чета все така с интерес.

П.П. Не бих повторила. Едно дете ми стига.

Децата, че приличат на родителите си, приличат. Мъжът ми е бил много кротко и послушно дете, свекърва ми не спира да го повтаря (явно за да се усетя, че инатите и тръшканиците на малката са по "моя вина"   ), но и аз след 2 години съм била много послушна, та чакам сега ПРОМЯНАТА хаха

Мамасита, стана ми интересно. Пусни ми заглавие, плс.

High, ела да те цункам душа! 😅
Аз съм постоянно на ръба. Звъняла съм на майка ми в истерия и крещях, че ако някой не ми помогне да поспя, ще видят всички крайности, за които не са и подозирали. Хлапето се тръшка и аз се тръшкам. Докато си пишех оплакванията, въпреки че в повечето случаи съм била тотално неадекватна само си повтарях - не драматизирай, ти не си лигра, не си пикла, без драма, а пиша и рева. Толкова съм уморена, че не знам къде се намирам е нормалното ми състояние. 24/7 съм на една изключително богата гама от брутален шум във всяка разновидност и височина, и това ми е зора(заедно с хроничното недоспиване).
А като ми кажат и, че сама съм си виновна (!#@*?), ми идва да му извия врата на този отсреща и да му причиня зловеща физическа болка.
Аз съм била кротка и спокойна до 2 годишна възраст. После камикадзе.
Към майка ми натрупах много отрицателни емоции и се държах наистина зле с нея, защото докато бях бременна не спираше да ми повтаря как съм щяла да видя чудовище. В същото време сама съм се оправяла с всичко и мъжа ми, когато е с нас от раждането насам. И сега като видя нагорно, ме залива една злоблива вълна. Аз лично мисля, че майчинството със сигурност не ме направи по-добър човек. 😆
Хлапето е невероятно сладко и будно, но има 1000дявола в очите. Потръпвам и направо получавам поническа атака от мисълта за бъдещето. Не знам, не знам.