Трудната страна на майчинството

Тя бавачката се справя пред камерата, ама после дали има трайни резултати...да не говорим, че за да се справяш, трябва все пак да си във форма. А детският рев изтощава, дори да се правиш, че не чуваш. Изобщо, децата ни причиняват някои неща, които са забранени от Женевската Конвенция.

Първо го гледай, после коментирай. Бавачката учи родителите, как да си възпитават децата, за да не продължава терора. Неглижирането не помага...

Гледала съм го. Някои от случаите са много тежки- самотни майки, баща, който не вдига очи от телефона. Обаче какво правим, когато всичко е почти перфектно и пак детето се криви. Нали се сещате, че за последните 5% се изискват толкова усилия, колкото и за първите 95%. И аз имам едно лесно фрустриращо се и едно супер драматично дете- рев за грешния цвят чаша например. Ама преди да мога да реагирам с гушкане или каквото е там, тя вече е заредила и пуска плочата.

Значи просто не си му хванала цаката или то ти е хванало твоята. Понякога с малко помощ отстрани се постигат чудеса, стига да си готов да я приемеш, а не да се инатиш, че видиш ли просто така стоят нещата.

С очите си видях как от моето "неадекватно" дете, с малко корекция В МОЕТО поведение,  се променя към напълно "нормално". И точно щото тоя цирк съм го играла, смея толкова твърдо да съветвам и да се опитвам да дам акъл. Който иска да се замисли.

С малката разлика , че аз бях толкова овърпротектив, че детето беше неадекватно в развитието си, а аз бях решила , че е аутист и какво ли още не. Ама проблема си бях само и единствено аз. Водих го и по психолози и по невролози , които само констатираха отколение от развитието и казваха, да чакам. Накрая закар себе си и лъсна къде е "проблема:

Не. Ползвали са ги аристократите, които са били не повече от 5% от населението.

Хванала съм я, но както казах- за 95% от случаите. Понякога просто не може човек да внимава само в една картинка, аз си имам и други задачи, нали ти казах- не мога да съм 100% от времето си стабилизатор на настроения. Изтощавам се, чудя се сега какво му е, опитвам се да мисля 3 хода напред...и в крайна сметка умът ми е зает с опит за прогнозиране на поведението на нерационално създание, което е пълен абсурд.

А помощ отстрани имам- детска градина, таткото. Понякога просто трябва да НЕ гледаш детето.

И аз съм го гледала предаването. Показваха изтървани деца и родители с проблеми. Тук става въпрос за друго, ама нали трябва да даваме акъл (непоискан).

Чета ви с голям интерес, въпреки че никак не се вписвам в темата. Ама съм си нахална и ще пиша пък

Аз направо ударих джакпота с моята дъщеря. Писала съм и преди, даже с някои от вас се засичаме по други теми. Та ще резюмирам:

-дъщерята беше супер кротко бебе и сега /на 5 навършени/ си е супер кротко и разбрано дете;
-колики не разбрахме какво е;
-вадене на зъби не усетихме;
-от тримесечна започна да спи по цяла нощ, а и преди това се събуждаше само да яде /АМ, о, какъв ужас!/ и заспиваше на минутата;
-от връщането от болницата вкъщи си спи сама в отделна стая, рев имаше инцидентно само една вечер за около час и така и не разбрахме от какво, беше на около годинка вече;
-не е злояда;
-не боледува често;
-тръшкане ли, какво е това явление?!?

Но. Въпреки всичко описано и гледането на почти дете-мечта, даже аз съм имала моменти, в които ми е идвало нагорно. И не нещо от самото дете, то си беше добричко, а просто самия факт, че има някой, който засега поне на 100% зависи от мен. Отговорността също не е за подценяване.

Сещам се веднага за Вермилион и колко отчаяно звучеше в темата с оплакванията. Дори и със сравнително сухото поднасяне на фактите в писмен вид си личеше, че е на ръба. Ами на нейно място сигурно щях да съм се гръмнала отдавна. Имам и приятелка на живо, която пише в темата, бая зор видя с нейното дете. Отлично мога да преценя и другата страна на майчинството, тази, трудната, защото съм я виждала няколко пъти при близки.

Ужасно се накефих на някои постове, които на 100% се покриват с моята гледна точка, примерно за вманичаването по кърменето или за 24/7 часовото отдаване на детето и обезличаването на родителя в негова полза. И това съм го виждала в реала. Радвам се, че има и нормални, практично разсъждаващи майки, така че се записвам да следя темата и ще ви чета все така с интерес.

П.П. Не бих повторила. Едно дете ми стига.

Не е вярно, доста по-масово е било, но зависи от период и държава.

А за да има някоя жена дойка, друга трябва да кърми две. И май никоя не се замисля за дойката. Всички го дават аристократично.

HighSpeed, размечтах се като те чета и ти завидях, съвсем добронамерено го пиша  
Едва ли ще ме огрее с такова дете ама мечтите са безплатни...

Дойката не е нужно да кърми две деца, а да си поддържа лактацията.

Колко по-масово и къде? Ще ми бъде интересно да прочета подобно изследване.

Очаквам да ми се върне тъпкано в пубертета или в училище, защото досега и в яслата и в градината проблеми не видяхме

Детето сигурно прилича на родителите си (благи и спокойни хора). Съдя по моите невротични калпазани 😈😈😈!