Трудната страна на майчинството

Да ти кажа и с 1 е така, представям си с 2...
В неделя щеше да ме умори в истинския смисъл на думата. Излизаме на обяд и аз да не влача чантата по площадки, сложих 10 лв в джоба. Усетих, че съм жадна в асансьора, ама къде сега да се връщам, викам си ще издържа или ще си купя вода. Ходихме до Биософ, че правят хубави супички, да му взема да хапне на обяд. Купих и 2-3 други неща и сметката беше 6 лв. Минаваме покрай магазина за сладки и като се затегли за едни рисувани сладки с мики маус, тръшна се там и нали пече, 34 градуса жега, аз му ги взех с последните пари, за да тръгваме. По едно време усещам, че вече много съм жадна, ама много, но нямам пари за вода. Помолих го да се качим до горе "мама да пийне водичка и пак ще слезем". Не та не! Той щял да ме чака долу, никой нямало да го вземе! И тръгнахме към площадката. Леле, така се дехидратирах, че след 1 час усетих, че губя сили. Обадих се на нашите, обаче те били в центъра. И аз го зарязах на площадката и тръгнах. Той реве и тича след мен, моли ме да се върна, обаче жаждата ми беше над всичко. Накрая с рев се прибрахме и съм изпила 1 литър вода на екс.

В Икея има една хартия за рисуване, навита на ролка. Подходяща е за малки деца, защото е безкрайна и трудно излизат извън нея. Иначе моят син „твори” с флумастерите и моливите на брат си, под надзор, че са малки още за остри предмети. Има с безвредно съдържание, рсзгледай из нета. Навън ползва тебешири.

Аз съм ходила до магазина, докато спи баткото (след като навърши две години). В големите зими, когато е много студено, го приспивах и отивах. За 15 мин. си свършвах всичко и се прибирах. Не се е събуждал никога, но и да станеше, най-много да го заваря ревящ. Иначе и аз мъкна две деца и превозните им средства. Понякога мъкна и количката, че да им носи скутерите или бебето като се скапе.

Излизам задължително с количка, но ходя доста и детето се изморява, а аз не мога да я нося/ по -скоро не искам да го правя, освен за кратко .

Моята не проявява интерес за сега да рисува, само си хапна малко пастели , но мисля скоро пак да и предложа да пробва да "рисува".

Ето тук идея за домашни боя и пластелин http://m.az-jenata.bg/a/9-maychinstvo/20992-bezvredna-boia-za-deca/
http://krokotak.com/2012/08/za-domashniyat-plastilin-otnovo/

Чета и не мога да повярвам с какви хора общувате. Около мен няма нито една "перфектна" майка. Никога не ми се е случвало някой да ме гледа с превъзходство, заради случка на улицата и пр.

Започнах да чета темата, за да се опитам да бъда полезна, ако мога. Но ми прави много лошо впечатление как не се позволява различно мнение. Децата са трудни и край.

С моите деца съм 90% сигурна, че всички проблеми, които съм имала са в резултат от лично мои грешки в поведението или очакванията, които съм имала към децата. Надявах се да прочета някакви хитрини и съвети, с които да си помогна, но всеки опит за това се блокира.

Естествената реакция, когато някой се оплаква е да му се даде съвет. Съжалявам, че пиша това, но вече ми става неприятно от отношението към Блосъм.

Vermilion`, аз кисна в пинтерест. За по-малките деца има тонове от идеи - рисуване, моделиране... Иначе, има безвредни бои за рисуване с ръце. Мисля, че съм виждала в Джъмбо. Въпреки че колко са безвредни идващи от Китай не знам.

Вермилион, голямата ми дъщеря на 1,6-2год. беше изпила червената боя на леля си. Заведохме я в Пирогов заедно в боята. Докторът, като видя, че е немска и водна ни каза да си ходим. Обясни, че германците много държат да няма отрови в боите и че няма никакъв риск. На следващия ден ака червено и това беше всичко.
Относно рисуването не знам как сте накарали децата си да рисуват на хартия. Моите само стени и дрехи признават. Взехме четящи се моливи, но не се мият от стената.

По подражание децата рисуват, където им показват по-големите от тях (родители, братя, сестри). И двамата с мъжа ми сме драскали с баткото, а той сега учи бебето. Не, че нямаме изрисувани стена, ламинат и чинии, но това бяха еднократни изблици на труд и творчество.

Мойто дете никога не е проявявало интерес да рисува по стените. Имам чисто нови тапети. Казах- не може и това е.

Не е вярно, дадоха се всички възможни съвети, първите не знам колко страници от темата са със съвети. Има дори и намеци за ретроактивни съвети (в духа на "да си си планирала детето по-добре"), които очевидно човек няма как да изпълни.

Всъщност дори прекалено много съвети се дадоха, някои доста разнопосочни.

Отношението е такова, защото Блосъм (и не само) твърди, че винаги има какво да се направи. Това в психологията се нарича "локус на контрол" - едната крайност е, че нищо не зависи от теб, всичко се случва заради външни причини. Другата крайност е, че всичко зависи от теб, за всичко кофти ти си виновен, всичко можеш да промениш, ако "промениш себе си". Е, и двете крайности не са верни, а втората е особено патологична. И да се внушават подобни неща на хора с трудности е меко казано агресия - ами ако вземат да повярват, че наистина в тях е вината за всичко?!

Здравословната среда е да си наясно, че някои неща не зависят от теб, други зависят и да се опиташ да разбереш кои неща в коя група са - за кое можеш да направиш нещо и за кое не можеш нищо. Това е много трудна задача - ето, хората водят трудните деца на психолози (аз бих препоръчал детски психиатри като тези в Александровска, но всеки сам си решава) и при някои деца има какво да се направи, но при други няма!

Не знам, аз пиша от много години по форуми - тук доскоро не е имало по какъв повод да пиша, защото винаги съм го разглеждал като място за хора с деца. Но по други форуми съм писал много и от 100 км. мога да различа трола или троленето - при подобни единственото решение е игнориране, трол от обиди или нападки няма да се впечатли, даже напротив.

В темата има поне един очевиден трол.

Че кой говори за вина, че нещо кофти се е случило на някого, всичко което казвам е, че не трябва да  се седи безпомощно и да си казваш, че просто така седят нещата, когато нещо не те задоволява или не ти е удобно и всичко е егати късмета, особено щом не се е случило на теб. И да мрънкаш, а не да му търсиш начина.

Не понасям мрънкалници, признавам си дразнят ме много!

На мен лично повечето тук така ми прозвучаха. Както ми напомня и на нещо , което често чувам и то от доста изучени и образовани хора, които не могат да си намерят работа- ми то всички позиции са уредени, то всички набират персонал от свои хора. И като ги пратиш на едно ентервю за работа още на първи етап са изгърмели по една единствена причина, никой няма да наеме работник, който се е отказал от най-малката трудност и само чака нещо да му се случи, вместо да му търси начина.....

Monza, да, аз също работя предимно с висок клас немски акварели, но все пак е професионална боя и не знам. Още като ученичка рисувахме с руски Ленинград, които са напълно натурални и съм изяла бая боя, та от опит знам, че няма последствия(поне видими 😆) и си мислех да 'и купя такива. Но има пигменти, които и в естествения си вид са тежки метали например.
Иначе нямазани стени за сега нямам, тъй като не проявява особен интерес към тях. Рисуваме двете заедно, не смея да я оставя без наблюдение особено в това отношение. Аз например влагам доста да я уча на отношение към заобикалящата среда. Опипваме, обяснявам и пр. С картоните 'и е много интересно и се забавлява да рисуваме върху хартия. Постоянно издава едни възхитени звуци, падаме от смях.

То и аз така, ама както казах, веднъж беше запълнил фугите на ламината. Освен, че у нас много се рисува също, по семейни причини и детето е поощрявано в тази насока. Е нямаше втори път, но падна голямо търкане. Изобретателни са маймунките..

Тя не дава съвети, а във всеки пост обяснява как НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПРАВИМ С ДЕЦАТА СИ! Освен това във всеки пост пише, че само се мрънка и не схваща, че 100 човека й казаха, че това е идеята на темата да мрънкаме! На който не му харесва просто да не пише! Добронамерени и полезни съвети и идеи вярвам, че повечето биха приели, но демонстративно набиване на канчето няма как да стане!

Пишещите тук не са малоумни, та повечето неща, които тя пише сме се сетили да ги направим и при нашите деца не действат. Не ни открива топлата вода.
Те някои други, дето бяха много нахъсани да дават съвети вече се изнесоха, защо ли?  

Съгласна съм, че е трол, както и че не трябва да й се обръща внимание!

Пиша, щото явно все има някой не разбрал. Твърдя точно обратното- вие МОЖЕТЕ да се справите с децата си, а не те с вас.

Имаше един виц за гледането на деца. Първото се гледа по книга. Гладене, къпане, стерилизиране и всички екстри. Второто е важно да не яде от храната на кучето. Всичко друго е позволено. Ако третото яде от храната на кучето, това си е проблем на кучето.
 Както децата са различни, така и родителите са различни. Аз от ден първи една дреха не съм иагладила. Нямам време. Ако ми остане такова винаги предпочитам да си почина малко. Гледам да си спестявам всички излишни усилия и нерви. Иначе няма да се справя. Алтернативата е да зарежа децата, защото НЯМА кой да ме отмени в задълженията. С каката бях изпаднала в депресия, но ми беше лесно, защото баба и си я гледаше.

Всеки се справя, че имаме ли избор!