Трудната страна на майчинството

Чери, ти явно наистина не разбираш, че детето, на което "можеш да хванеш цаката", си е жив късмет и не винаги има общо с уменията на родителя.

На мен тази тема ми се струва много по-човешка и искрена от повечето неща, които съм чел. И като виждам всичко, което родителите правят за децата си - всяко едно такова споделяне на трудности е по-смислено от клишетата за осмислянето на живота, за щастието, обичта и т.н. Кой би правил всичко това, ако не си обича безкрайно детето?

Ужасно ме беше (а и още ме е) страх да не ни се роди дете с някакъв по-сериозен проблем - по-тежък аутизъм, забавяне в развитието, по-сериозни здравословни проблеми и т.н. Просто не съм сигурен дали бихме могли да се справим, да го обгрижваме, да го обичаме достатъчно. Сега си давам сметка от тази тема, че ме е страх и от напълно нормално детенце с "характер". Понякога пиша във форума, че детенцето ни е буйно, неудържимо - наистина навън тича повече и се дърпа повече от почти всички други деца около нас. Но това ни е донякъде като ритуал при разходките - на практика чак сега си давам сметка с колко благ и добър характер е, какъв късмет е, че спинка по цяла нощ, много рядко реве и като реве - поне до момента е за рационални неща... Направо не ми се мисли какво бих правил, ако следващото ни дете е ревливо момче с диви тантруми от по половин час, което не иска по цяла нощ да спи... Но сега ще имам някаква поне частична и "предварителна" готовност и че е възможно подобно нещо, макар че естествено няма как да знам дали ще се справим, ако се случи.

Жалко, че няма повече теми като тази, където родителите да могат да обменят повече истински опит, а не неискрени превземки или менторски съвети, които ми звучат като стилизирана рецепта за готвене, която ако умееш да готвиш, сигурно ще приложиш със солидна доза собствени знания и импровизации, но ако тепърва се учиш - ще объркаш поне половината неща.

Иначе има един лаф - ситият на гладния не вярва... Явно така е и с трудностите при отглеждането на децата, като естествено различните хора имат различни типове трудности и взаимно не си вярват за нещата, които не са им се случвали лично на тях

Не е там проблема, но явно и ти не си го изживяла и не знаш изобщо за какво иде реч.

Чери, ти мазохист ли си, какво? Защо толкова ти харесва да ни опонираш в тази тема? Темата е за мрънкане. Теми за съвети има други. Говориш точно като типична "перфектна бгмама". Не се обиждай, ама е адски дразнещо. Все измисляте някакви "решения", дето за нищо не стават.
Направи ми впечатление, че каза "бащата готви и чисти, аз разхождам детето по цял ден". А какво правим, ако бащата по цял ден е на работа, а вечер се прибира и сяда да си чете книга. Майката готви, чисти и по цял ден разхожда дете (и то не послушно, като твоето, ами такова, което те побърква). Събота и неделя също! А ако майката има здравословен проблем и има дни, в които й е трудно да стане от леглото, ама няма как - детето си иска своето! А и къщата си иска своето! Много ви е лесно така с баща, който върши всичко, здравето е ОК и само да си разхождате детето.
За ЗВБ за мен не беше никакво улеснение. Детето ми беше супер лакомо и вечно ревеше за още. Понеже ми набиваха канчето с това ЗВБ, аз пробвах веднъж, ама той така се задави, че акъла си изкарах! И реших, че не е за нас. Не само не е улеснение, но ми беше и затруднение. С бурканчетата поне си измервах колко е изял и после колко АМ да дам за дохранване. ЗВБ би било по-лесно за кърмещи майки.
За носенето - ОК, купих раница и носих, но детето беше едричко и още на половин година беше тежък колкото на 1. На годинка тежеше 14 кг и почна много да ме боли кръста. Така че горе-долу до тогава съм носила.

Отглеждам близнаци и виждам, че всяко е с различен характер. Независимо, че са поставени в еднакви условия, ту единия ту другия ми късат нервите. Ситуацията се усложнява още повече от ревността между тях. Едното може да си е било спокойно, но обърна ли внимание на другото, започва да прави номера. В много редките случаи, когато едното се успи, а другото е будно се чувствам, като на почивка.
Ужасявам се при мисълта за тризнаци. А най-страшно ми се вижда гледането на дете със сериозно заболяване.

Абе, Чери, ти не разбра ли, че ние тук не сме малоумни и всички твои гениални идеи да пробвани и не са дали резултат, та си мрънкаме на воля???
Като спи до нас бебето, та какво?? По цяла нощ ме скубе и рита, верно, че тя спи, ама аз и мъжът ми сме тотална щета.
Раница имам, ама кво от тва. Да, по- добре е от количката, ама като не е на кеф и там се гъне като червей и надава вой до небесата.
При мен само яденето е повече от добре.
Айде стига с тея общовалидни панацеи, че не наду главите. Радвай се, че си имала добро бебе и не остави нас да си мрънкаме. Аман вече.

Чери, няма универсална рецепта за гледане на всяко дете.

Моята спи с мен от както се е родила, това не и пречи да се буди нощем, слава богу за кратко, за това и за сън не се оплаквам.
Но ми скъсва нервите втора седмица, когато реши че по време на вечеря ще седи на масата от горе. Прилагаме какво ли не за да я от учим, но всяка вечер са истерии.
Правила ми жестоки истерии заради това че си тръгваме от детската площадка. Не съм си ги слагала на сърце, защото слава богу са рядко, но виждам как овнешкият и инат разцъфва с времето

Не е нужно да поучаваме хората как да си гледат децата, не си им в къщата, не си в тяхните обувки и не е необходимо да четем лекции след всеки пост.

Е туй моето дете ще да е компютър с предварително избран и инсталиран софтуер и желязна антивирусна Как пък веднъж не се бъгна се чудя, а после като кажа, че съм родила перфектното дете никой не ми вярва

Гледай да не му начукваш канчето и на него като на нас, че ще му увредиш перфектния софтуер!

А прибирането от площадката ми е най-колемия кошмар, особено ако сме взели и тротинетки. Когато мога викам каката да ми помогне, но тя вечер излиза с тийновете и не е налична. Понякога изчаквам приятелките с пораснали деца да се прибираме заедно. Случвало ми се е обаче да ги нося двамата и торбата с тротинетките и нея. По тази причина излизам само на площадката зад блока. Често оставам дори без хляб, защото ходенето до магазина е кошмар.

Ние сами я провокираме да пише, като й обръщаме прекалено много внимание. Аз преставам, вие си решавайте....

  точно

Напротив. Вярваме ти.
Затова се опитваме да те убедим, че е най-добре всеки ден да ходиш на църква, да палиш свещичка и да благодариш на Всевишния за това, вместо да висиш във форума и да дразниш майките, към които Той не е бил чак толкова благосклонен.

да, да аз освен да му навредя  няма какво да свърша, че не съм допринесла е повече от ясно, съседите го отглеждат те го възпитават, само го родих и толкова, то е саморасло    

Учудвам се искрено на такова мислене и неувереност. Но няма лошо, времето ще покаже наистина къде е истината да мрънкаш и да се жалваш, че съдбата не те "наградила" или да се стегнеш, че не може едно дете дето сам си родил да ти се опре до степен да полудееш и да не знаеш какво да предприемеш. Явно съм голяма късметлийка, благодарна съм.

Аз казах, че ми е непонятна тази тема. За това се опитах да я разбера и да видя кое му е толкова трудното на едни здрави майки и здрави деца да живеят заедно без да трябва да влизат в лудница.

Ама не, има си теми за бебеносещи, кърмещи, ЗБВ и т.н., аз не пиша в нито една от тях. Преценила съм, че не са моето място, въпреки че имам задоволителен опит и в трите, но не се натискам на място, което очивидно не е за мен и начина, по който гледам на нещата. Сещам се за една дама, която с повод и без повод започваше да набива канчета със ЗБВ в темата за бързи въпроси при захранване. Ей, късаше ми нервите. Момичетата многократно и търпеливо 'и припомняха, че не е в правилната тема. Ами рекнах 'и го веднъж, включиха се и други, та се поукроти. За мен са непотянти подобни напъни.
Кокнкретно в тема за мрънкане да набиваш, че явно въпроса е да се мрънка.  .. ами да, точно така. 😆
За сегаи при мен творческите занимания имат най-добър ефект върху детето, най-вече рисуването. В този ред на мисли ще помоля да ми препоръчате материали подходящи за дете на 1,5г, тъй като 'и давам моите материали, които са професионални и все се притеснявам да не се нахравни с някоя боя. Те като цяло са с естествен произход, но и има и много химия и не знам какво може да се случи ако мигна и пропусна нещо. 😂
Всичко, което е подходящо за бебе - още пластелин , пастели не съм предлагала. Акварели предимно, а и на нея 'и е страшно забавно.