ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" И ВСИЧКО ДРУГО ЗА ТЯХ

Роден си в анкарското село Ючем, дете си на фермер. Мечтал ли си си  да станеш една от най-големите звезди на Турция?


Нямах подобни мечти, но винаги съм усещал, че някой ден от мен ще излезе нещо. Майка ми казваше същото. Първата година не успях да вляза в университета и баща ми беше много разочарован. Каза ми „ Умен си , но не можа да влезеш само заради мързела си.”Тогава, никога няма да го забравя, майка ми каза „Това дете един ден ще те удиви.”


Излезе права. Какво още си спомняш от онези дни?


Катерех се по черниците, правех се на Тарзан. Израснах сред животни, от раждането си бях сред тях и това ме научи да ги обичам. Имахме пилета, каракачански кучета, овце. С развитието на дигиталните технологии, с навлизането на телефоните в живота ни те станаха още по-важни за хората. Когато погледна назад, мисля, че съм имал късмет. Добре, че съм се родил на село и съм израснал там.


Семейството ти още ли живее там?


През лятото са в селото, а през зимата  в Анкара. Аз ходя често при тях. За последния Байрам отидохме заедно със Синем.


Приемат те в Техническия университет и идваш в Истанбул. Каква беше първата ти среща с хаоса на големия град?


Не слязох от влака с думите „Хей, Истанбул, ще те превзема, да видим кой кого- аз или ти?” Мислех, че след като завърша университета ще се върна в Анкара. Но животът ми се разви по-друг начин. След конкурса ‘Best Model of the World’ започнах да получавам предложения от продуценти. Запознах се с Осман Сънав. Той ми повярва. Със сериала „Лудо сърце” животът ми пое в друга посока.


Ти си един от първите, които разбиха предразсъдъка, че от модел актьор не става. Беше ли всичко розово, докато достигнеш успеха?


Никак даже. В нито една област на изкуството няма забрана, казваща без съответното образование не можеш да се занимаваш с това. И при мен времето щеше да покаже дали ще стана актьор или не. Историята в „Лудо сърце” беше хубава. Всички хареса сериала, но не знаех какво ще се случи в следващия проект. Защото актьорът е от проект до проект. На екрана си, обичат те, но не знаеш какво ще стане утре.


Винаги ли си готов за най-лошото?


Никога не съм настоявал нещо непременно да се случи. Не стане ли, мен ме няма. Напротив, винаги съм си казвал „Щом нещо не става, значи така трябва”. От дете съм такъв. Израснал съм с думите на майка ми „Никой не може да отмъкне късмета на другия.”

Ти си един от най-известните актьори. Колко тежък е този товар?


С напредването на годините и в актьорството започваш да придобиваш дълбочина. Осъзнаваш колко малко неща знаеш, колко много още трябва да научиш, да направиш. Дълго време чувството за пълна удовлетвореност не идва.


От дълги години си в центъра на филмовия сектор. Какво научи?


Ако полагаш усилия, ще бъдеш възнаграден. Важно е да уважаваш професията си, да бъдеш порядъчен, възпитан, с приемливо от обществото поведение. Това е всичко.


Загуби ли нещо с идването на славата?


Във всички случаи човек губи нещо. Започват опитите да се навлезе в личния ни живот. Искам да се кача със съпругата си на някоя яхта без никой да знае, да се оттеглим в някое спокойно селце, но идват там и правят снимки. Искам да изляза на улицата и да се смеся с хората, но като се помисля, че всички са с телефони в ръка, не мога да го напарвя спокойно. От друга страна виждаш от зрителите искрена любов и уважение. Трудно е, но си има и своите хубави страни. Нещата се уравновесяват. И по-лошо може да е, да не дава Господ да се молим за днешните дни.


Засягаш ли се още от новините, които излизат по медиите?



Преди гледах на тях по-наивно. С времето станах по-дебелокож. Въпреки че се опитвам да не се впечатлявам особено, пак очакват от медиите тактичност, уважение и обич.


Лесно ли е психологически да издържиш в тази професия?


Не е. Майка ми някога казваше „Господ здраве да ти дава, сине”, след като станах актьор започна да ми казва „ Господ да пази ума, душата и тялото ти”


Търсил ли си помощ от психолог?


Не съм имал потребност. Единственият ми проблем е бил със правенето на снимки. Цял ден се снимам с десетки хора, те са щастливи. Накрая, изморен, отказвам на някого и след това мислейки си, че съм огорчил този човек, се чувствам нещастен. Затова, ако е възможно, предпочитам да разговарям с хората, вместо да се снимам.


Какви са проблемите ти в живота?


Проблемите на страната ни, общите ни проблеми. Дано ги преодолеем. Те ни спъват в желанието ни страната ни да върви напред.


От известно време сте на снимачната площадка на „Фатих”....


Чувствам огромна отговорност, защото Мехмед Завоевателя е в центъра на сериала. Тежи ми всяка капка пот, която не съм пролял. Научавам много неща за него покрай проекта и се чувствам много малък, дребен.  Целта ни е да разкажем историята, така че да не ни е срам от предшествениците ни,
а новото поколение да научи нови неща.


Как се подготвяш?


Този образ не е като всеки друг. Аз съм на 42 години, не ми стига опит, интелект да проумея напълно онова, което той е направил на 20 години. Разговарям със сценаристите и се вслушвам в тях. Разговарям с историци, чета книги.


Какво ново научи, подготвяйки се за сериала. Знаеше ли да яздиш кон?


Сега се научих. Знаех да боравя с меч. Покрай проекта се научих да стрелям и с лък. Днешната ни среща е по повод „Проницателният Реджай”. Като наближи сериалът ще говорим по-подробно.


Сравненията с вече излъчвани исторически сериали как Ви кара да се чувствате?


В Турция, правейки сравнения и съпоставки, не можем да оценим стойността на едно нещо. Трябва да се научим вече да преценяваме един проект сам по себе си.


Верни ли са сумите, които казват, че ще вземаш за една серия?


Сумите, които се споменават са произволни. Когато започвах с „Лудо сърце”, парите които вземаше главния актьор стигаха да си платиш наема. Днес определено условията са по-добри, дано станат още по-добри. Това означава, че секторът расте и се отваря към света.


Ти имаш строг, сериозен вид, а Реджай е нехранимайко. Трудно ми е си те представя в тази роля.


Трябва да разшириш и подсилиш  въображението си, Хакан.


Ти такъв ли си?


Не бих казал нехранимайко, но имам закачлива, пакостлива страна, в добрия смисъл на думата.


Готов ли си за  това, че ще бъдеш сравняван с Айхан Ъшък ? /актьорът от старата версия на филма/


Да бъда сравняван с него е повод за гордост. Той е оставил дълбока следа в турските зрители.


От филмите на 70-те досега какво се промени?


Тогава хората са разговаряли повече. Сега гледат клипове в ютюб. Даже вътре в семейството цяла вечер прекарват с телефони в ръце.


Иска ли ти се да си живял в онези времена?


Разбира се. Трафикът в Истанбул е бил по-лек, от Босфора е можело да си наловиш всякаква риба, хората са разговаряли помежду си. Уур аби ни е разказвал какво е представлявал Kuzguncuk през 70-те. Християни, евреи и мюсюлмани са били съседи. Всеки е уважавал начина на живот на другия. Взаимно са се подкрепяли и закриляли.


Изгубихме всичко това, така ли?


Да. Особено с тази култура на жестоко линчуване, която се налага от социалните медии още повече губим онова, което някога сме имали. Надявам се някой да осъзнаем всичко това и да се върнем към разговорите лице в лице.


Ти използваш ли социалните медии.


Не. Синем ми показва понякога снимка. Решавам да я уголемя, да я видя по-добре, но вместо това  натискам погрешно копче и лайквам снимката. Аз съм на това ниво със социалните медии /смее се /


Що за човек е Реджай модел 2017?


Проницателен, пакостлив, умен, забавен, елегантен. Играта му доставя по-голямо удоволствие от кражбите.

Сравняват го с Джейм Бонд?

Ние не сме англичани, така че не е Джеймс Бонд. Направили сме местен, наш филм, а не версия на „Джеймс Бонд”.

Оженихте се, когато бяхте на върха в професията си. Човек не се ли пита какво ли ще си кажат феновете му, ако се ожени.


Преди да се оженя ми казваха, подобни неща. Но аз отговарях „Да си живея сам вкъщи и да обичам наградите си ли като остарея, само и само да не се огорчат феновете ми?”


Преди четири години ми каза, че любовта е започнала много бързо да се износва. Сега срещу мен стои човек с брачна халка на ръката. Какво те докосна?


Самата Синем. Нещо се случи в сърцето ми, в душата ми, в тялото ми... Повярвах без колебание, че съм срещнал своята сродна душа.

Как би описал любовта си към нея?


Не мога да я опиша тук. Тя знае и живее с тази любов.


Какво се промени в живота ти?


Баща ми казваше „Може ли един мъж да живее без жена?”. Тогава не разбирах много тези му думи. Но след като се ожених се почувствах завършен. Сякаш някакво парченце е липсвало и сега вече всичко се е наредило. Да бъдеш заедно с някой дава още повече сила и спокойствие. Много по-различно е, когато тя те посреща вкъщи или ти нея. Оказва се, че бракът е хубаво нещо, когато си намерил своята половинка, Хакан.



 Романтичен ли си в противовес на мачовското си излъчване?


Малко. Може ли човек да се прави на мачо пред жена си?

Но си направил романтично предложение за женитба.


Няма да говоря за него. Но мога да кажа, че беше романтично.


И двамата сте актьори. Вкъщи за работи ли си говорите?

Може ли такова нещо? Актьорите също се забавляват. Със Синем се разбираме добре, много разговаряме. Станахме добри приятели. Обсъждаме и проблемите, с които се сблъсква един актьор, възходи, падения, избора на проекти, трудностите след това. И двамата сме актьори с опит и се подкрепяме. Проявяваме разбиране един към друг.


И двамата имате сериали този сезон. Как стоят нещата с взаимната конкуренция?


Все някой от къщата ще успее, така че проблем няма. /смее се/


За колко деца си мечтаеш?

Искам голямо семейство.


Филмът, който не ти омръзва?

Поредицата „Баща”. Мислех, че „Зимен сън” ще ме отегчи, но изобщо не ми доскуча. Със Синем гледахме как се снима зад кадър. Беше като урок по актьорско майсторство.

Книгата, която те води в живота?

Коранът.

Мотото ти?

Работи така, като че ли си безсмъртен, мисли, сякаш ще умреш всеки миг. / нещо подобно, някакъв итат от Корана е/


Емотиконката, която те описва най-добре.


Аз не мога да бъда побран в една емотиконка , Хакан. Чак толкова не.


В списъка на най-красивите мъже си. Какво е  усещането да се радваш на непрекъснато внимание от страна на жените?

Не усещам подобно нещо.

Винаги ли си бил красив?

Бях грозен като тийнейджър. Дълъг, слаб като вейка, с тесни рамене.

Колко важен е външният вид?

Не гледам на живота през външната красота.  Това е нещо дадено от Бога. Интелектът, светогледът, доброто възпитание, обноските, по малко от всичко това създава харизмата. Красотата без интелект, лъскавата опаковка без съдържание имат кратък живот. Още повече, ако си актьор.


Отстрани изглеждаш  мъжкар, овладян, готин.  Какъв човек си всъщност?


Човек, който не обича да говори за себе си. /смее се/


Как минават дните, в които не работиш?


Още щом се събудя започвам да слушам музика. В последно време повече класическа музика и джаз слушам. Разбира се, не забравям и турските народни песни. После излизам в градината, занимавам се с кучетата ни. Със Синем отиваме да спортуваме, срещаме се с приятели.


Яденето май е слабото ти място.


Да, страдам от хипогликемия. Когато съм гладен, не съм себе си. Не съм особено приятен, когато съм нервен и ядосан. Губя контрол, когато в тялото ми липсва нужното количество захар, което управлява мозъка по определен начин.


Надявам се, че се не си гладен сега?


Не, обядвахме преди интервюто.  Взех предпазни мерки. Имало е хора, които съм наранявал и обиждал по тази причина. Чрез теб им поднасям извиненията си.

В списъка на най-красивите мъже си. Какво е  усещането да се радваш на непрекъснато внимание от страна на жените?

Не усещам подобно нещо.

Винаги ли си бил красив?

Бях грозен като тийнейджър. Дълъг, слаб като вейка, с тесни рамене.

Колко важен е външният вид?

Не гледам на живота през външната красота.  Това е нещо дадено от Бога. Интелектът, светогледът, доброто възпитание, обноските, по малко от всичко това създава харизмата. Красотата без интелект, лъскавата опаковка без съдържание имат кратък живот. Още повече, ако си актьор.