Подготовка в школа, с учител или сами - 7 клас

lorenca, но пък спестява време и биене на път на тези, чиито деца така или иначе ще живеят на общежитие/квартира в следващите 5 години и кандидатстват поне в две области. Или на някой от Варна, чието дете се цели в НПМГ.

Andariel, писала си ми нещо.
Не знам какво ми обясняваш и кой какво не чете, но ако ти самата /не аз/ не смяташе, че си изтренирала децата до гениалност, мисля си че вече щеше да спреш. Аз лично съм го работила това да тренирам дете за изпити, но не съм го правила с толкова много деца, че да знам кои са били генилни. И въпреки това като човек, който е готвил, психологическата страна на подхода ти ми е меко казана странна.

Статистика съм учила предостатъчно. Затова ще се опитам статистически да се разберем за тези точки и цели. Виж сега колко е просто: Ако съм видяла, че последните няколко години летвата за желаната от детето ми специалност/паралелка е  примерно 80т., а същевременно нивото му е значително над това, защо да не съм спокойна? Ти вероятно си смятала и отклонението на минималния бал през годините? Какво е?

Не, няма нужда да смяташ, че всички са малоумни и да ми обясняваш, че не гониш номинален резултат, а влизане в определен топ процент или бройка. Все пак всеки знае какво е класиране. Разбира се, че не правя като теб да гоня 100т. Аз гоня да е в определен топ процент, но също така и знам точно колко е този определен процент. Ти гониш 100. Е, аз първо се уверих че желаната паралелка няма нужда от 100%, после видях колко поцента иска минумум и поисках от детето повече. То даде повече и от целта. Ако бяхме влязли в сценария с школите щяхме да похарчим пари, време и усилия и резултатът щеше да е пак същият. Точките не ги гоня, само класирането. Можеше и да има някоя отгоре и какво? Отделно няма никаква, съвсем!, гаранция, че балът щеше да е по-висок. Нито че нямаше да се отврати от учене. Или да ходи без домашни на училище, че е останало време от тези за школата.

Е, как ще му стига 80 като няма как да знаеш точно в неговия набор с неговите изпити колко ще е достатъчно! Ти сериозно ли не вдяваш логиката? Пишеш за гаранция за висок бал, а каква гаранция имаш, че ще е "достатъчен бал"? Никаква. Все едно играеш тото - не смяташ какви числа са се паднали миналия тираж, защото всеки тираж е сам за себе си, затова не съобразяваш своите числа с вече изтеглените. ИЗпадаш в  класическа заблуда за свързаност на изходи от събития, които нямат нищо общо помежду си. Това се като да играеш на колелото на късмета - ако сега се е паднало 10 това не означава, че пак няма да се падне 10, обаче също толкова вероятно е да се падне и 20.
Разликата между твоето "достатъчно" и моето "таван" е, че ти играеш за петица и смяташ колко по-евтино ще ти струва фиша, дамек няма да си се прецакала, а аз играя за шестица и хич не ми е до петица, защото разликата е от порядъци.

не разбирам какво й е на психологическата страна на подхода ми. Работи ли? Работи. Но ми е интересно кое й е странното.
Моите никога не са ходили без домашно, да не говорим пък, в седми клас. През цялото си ученичество и докато ходеха на школа, и на олимпиади ходеха, сигурно по почти всички предмети. А точно в седми клас олимпиадите им бяха като пробни изпити, още повече, че по БЕЛ и МАТ имаше и възможност да се борят за предни места и служебна шестица от национално. Домашните от школата не бяха купища, а с качество, което иска разбиране, а не търкаляне на количество. Ако не разбира материала не може да си напише домашното. Домашните за училище ги пишеха между другото.

Ти сериозно ли се караш?
Както писах, видях как се движи минималния бал. И не само, че по правило е нисък, ами не рядно е и много постоянен. В конкретния случай беше. Относително постоянен е и броят деца с шанс да достигнат този бал. С двойно завишение - целта и изпълнението, нещата са сигурни. Но дори да е само целта покачена и точно изпълнена /или даже леко под нея/ пак се получават нещата. А са сигурни защото още като съм качвала целта /да е над минималния бал/, тя пак е останала под лесно достижимо ниво. Остава само моментът с късмета, но той е неизменен - от болест, срив или нещо подобно не можеш да зашитиш никак. Не го сравнявам с тото за да играя за петица или шестица. А разликата в цената не е в цената на фиша, а разликата между нормална година и "прословутата" година.

Ако човек реши да разгледа внимателно данните от минали години, при добро преподаване в училище и следене на нивото на набора през годината, може да направи подобен план и щастливо да пропусне школа/учител. Нищо, че за Андариел е безотоговорно. Моите наблюдения са че немалко хора го правят успешно.

Защо да се карам? Въпросът откога е каране?
Продължаваш да изпадаш в същата заблода, при това описана като по учебник. Ако ще да лягаш и да ставаш с резултатите от предишни години, няма как да знаеш как ще се врътне колелото точно в твоя набор и колко ще е достатъчно. Нивото на набора през годината как точно те грее? Ако се състезаваш за средняшко ниво, евентуално може би може и да мислиш, че има смисъл, но на високите нива наборът няма нищо общо, защото сама по себе си това е една популация, която вътрешно си разпределя сладките хапки. Останалите са масовка, но отличниците това хич не ги интересува.
Има си време за лежерност, има време и за щурм. С влачене по бойното поле, образно казано, най-много да те гръмнат.

Ом, нямам намерение да взимам ничия страна. Всеки сам си решава дали детето му да ходи на уроци/школи или не. И тези надцаквания кой подход е верният са излишни. И до утре да се  нападате взаимно, никоя от страните няма да клекне и да признае избора на отсрещната. Но ако помня правилно (може и да греша, разбира се), първо не сте от София (където минималните балове са по-други), а в добавка дали и детето ти до 7 клас не  беше учило в МГ/математическа паралелка... Тези две неща, ако са такива, до голяма степен обуславят разлики в подхода на един и друг  родител към кандидатстването.

За съжаление истерията с кандидатстването в 7 клас е като фуния и повлича все повече хора, особено в София.
И няма как да се промени при положение, че желаните училища се броят на пръсти, а до голяма степен са определящи за бъдещето на детето. А и следват непредсказуемите тийн години, които основно се влияят и от средата, в която ще попаднеш. Страшно е да чуеш от детето си " В 7 клас нямам право на грешка, защото не са ми оставили опция за повторно явяване, каквато имаш при повечето други изпити".
И аз бях притеснена как ще се отрази целия този стрес на детето.
При нас изборът беше уроци.
Мисля, че при уроците, добрият учител напипва точно от какво има нужда конкретното дете, на какво да наблегне и по този начин се пести време.Така детето влага усилия предимно в затрудняващата го материя. Но пък е важно да попаднеш на добър учител и който да има подход към детето. Страстта на детето ми към математиката е точно от 7 клас и е създадена точно от такива учители.
Нашият опит съвсем не означава, че при друго дете, с друг характер, школата не е по-добър вариант. Важно е родител и дете да намерят баланса.

Моите деца бяха от двата набора с най-ниска раждаемост, и пак беше конкуренция безподобна. Сега местата пак са си същите, а наборите са от малкия бум на раждаемостта и ще стават още по-големи. ИСтерия или не - хората са си прави.

Това е така, спор няма. Но пък дете, което се готви само с учител, е нещо като цвете в саксия, доколкото се готви в парникова атмосфера. И после не се знае като се яви в училище и почне да си търси мястото в тълпата, а след това и като седне в стаята сред тридесет други деца "съперници", дали няма да се стресира. Та школата си е школа не само за решаване на задачи, а и за свикване. За някои деца това е важно. Други пък нямат пропуски и затрудняваща материя и за тях няма нужда от "тежка артилерия". 

Ако учителят е печен, той изпраща задължително децата на пробни изпити. Недостатъкът на частните уроци е, че докато не дойде време за пробен изпит, а обикновено първите пробни са преди НГ, детето няма никакъв ориентир къде е сред други деца. На курсовете то е горе-долу наясно къде е, ако приемем, че групата е относително шарена.
Седми клас е най-неподходящият момент един родител да се мери със системата и да доказва някакви неща на себе си. През двете години на кандидатстване видях такива случаи, когато родители решиха, че "айде, нЕма нужда да ме правят на идиот заради една гимназия" и деца с много добри кочества не постигнаха това, което заслужават.

Черна станция, децата се явяват на изпит в училището, в което учат. Знаят предварително в коя стая са, а вътре са деца от неговото училище, от неговия клас. Смисълът на пробните изпити е в това да се вместят във времето и да видиш къде се намира детето сред останалите. Лошото е, че все още има ПИ, на които не се спазват правилата на провеждане на НВО. И не навсякъде можеш да видиш статистики.

Регалия, сега се сетих, хора са казвали, че на пробните изваждат някакво подобие на статистика от сорта на кое място е вашето дете на този или онзи изпит сред явилите се. На СМГ повече ми харесваха, защото изкарваха оценки, нищо че трябваше сама да си ги смятам. Но като цяло се набиваха на очи едни и същи имена на деца, които съвсем логично после се оказаха сред първите и на истинските изпити и на олимпиадите.

С тази разлика, че от миналата година с всичките щуротии за защита на личните данни списъци с имена не се виждат. Виждала съм резултати на Регалия с входящи номера. В Пловдив НТГ никога не са давали статистики, а си научаваш само твоя резултат. И МГ вече не обявяват резултати на сайта си. То и с резултатите от НВО тази година беше така. А какъв зор беше да се измолят читави статистики...

Аз пък мисля, че тази година за пръв път от много време насам, всички регионални управления публикуваха читави статистики за първо и второ класиране. Че и свободни места за трето класиране.
Какво значение имат имената? Това не е състезание на което се раздават медали.
 Важно е къде си сред останалите. Номера или имена - няма никакво значение.

Да бе, особено първите статистики бяха много читави... Там, където има квоти по пол, имената имат значение или поне да се знае Ж или М.