- Публикувана: 15 септ. 2017, 15:53 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2018, 12:43 ч.
Лотария "Зелена карта" 2019
Аз съм в ИТ сферата. Според мен по-сериозния проблем за работната виза е, че съпруга не получава такава. Той получава виза, мисля беше L1, с която няма право да работи. Аз подадох ореди две години на няколко места за работа, но не получих нито едно обаждане. Спонсорството за работна виза въобще не е толкова лесно, както и квотите също са ограничени.
И аз така. Подавах на места, на които търсят сходна на моята квалификация и опит, в компании, в които съм чела, че спонсорират - нито едно обаждане.
Адмирации на хирурга успял да приравни, малцина се наемат да си го помислят дори. 
Мъжът ми също кандидатства преди време за работна виза в IT/финансовия сектор, но за съжаление неуспешно, с немска магистратура и две години опит в САЩ.
Адмирации на хирурга успял да приравни, малцина се наемат да си го помислят дори.
А пък ИТ дори без образование, но с опит в програмирането може да си намери работа в САЩ, сега не знам дали квотите стигат за всички желаещи да си продават труда там.
Адмирации на хирурга успял да приравни, малцина се наемат да си го помислят дори.
И сме казано, специалност трябва да се кара там.
Но само с призната медицина може да е общопрактикуващ в някой забравен от бога щат, самата хирургия е практически непосилно да се практикува там, макар и от гениален хирург.
И сме казано, специалност трябва да се кара там.
Не знам как е с приравняването на медицински дипломи, но едва ли е лесно. По-скоро не е.
Като цяло е 4 години undergrad, после 4 години med school и после 3 години residency.
На наши приятели синът е в последната фаза, след 2 години приключва.
Много учене, много труд труд и фананси. Малко свободно време.
Като цяло е 4 години undergrad, после 4 години med school и после 3 години residency.
На наши приятели синът е в последната фаза, след 2 години приключва.
Много учене, много труд труд и фананси. Малко свободно време.
Ами аз казах, не ги познавам лично, просто баба ми ми е разказвала за тях. Точните и думи бяха „един от най-добрите в България и замина да работи в Америка„. Приравнявал ли е нещо, доучвал ли е, не знам.
Аз съм чувала, че и на държавна работа трудно някой неамериканец може да бъде нает, но моя приятелка пък ми е разказвала за нейн познат, който заминава 89-90 г. и в момента работи в една от тайните служби. Не вярвам да ме лъже.
Аз съм чувала, че и на държавна работа трудно някой неамериканец може да бъде нает, но моя приятелка пък ми е разказвала за нейн познат, който заминава 89-90 г. и в момента работи в една от тайните служби. Не вярвам да ме лъже.
Аз съм в ИТ сферата. Според мен по-сериозния проблем за работната виза е, че съпруга не получава такава. Той получава виза, мисля беше L1, с която няма право да работи. Аз подадох ореди две години на няколко места за работа, но не получих нито едно обаждане. Спонсорството за работна виза въобще не е толкова лесно, както и квотите също са ограничени.
Това категорично не е вярно. Съпрузите (и децата) на човек с L1B взимат L2 виза, кандидатстват за work permit и имат право да работят. За пермита се чака няколко месеца обаче.
L1 е най-лесната работна виза, защото много повече работодатели се навиват да направят схемата L1 - удължаване - спонсориране за ЗК.
Някой да те спонсорира за ЗК изисква пари и адвокати, а в момента в който имаш картата в ръцете си, нищо не те спира да избягаш с 200. L1 те връзва за работодателя за 5 (3 + 2) години и им дава някаква сигурност, че инвестицията в теб ще се оправдае.
Но за L1 ти трябва да поработиш първо в българския / европейския офис на компанията и да се преместиш. Тя е за вътрешнофирмени трансфери.
Скрит текст:
Това категорично не е вярно. Съпрузите (и децата) на човек с L1B взимат L2 виза, кандидатстват за work permit и имат право да работят. За пермита се чака няколко месеца обаче.
L1 е най-лесната работна виза, защото много повече работодатели се навиват да направят схемата L1 - удължаване - спонсориране за ЗК.
Някой да те спонсорира за ЗК изисква пари и адвокати, а в момента в който имаш картата в ръцете си, нищо не те спира да избягаш с 200. L1 те връзва за работодателя за 5 (3 + 2) години и им дава някаква сигурност, че инвестицията в теб ще се оправдае.
Но за L1 ти трябва да поработиш първо в българския / европейския офис на компанията и да се преместиш. Тя е за вътрешнофирмени трансфери.
Аз съм в ИТ сферата. Според мен по-сериозния проблем за работната виза е, че съпруга не получава такава. Той получава виза, мисля беше L1, с която няма право да работи. Аз подадох ореди две години на няколко места за работа, но не получих нито едно обаждане. Спонсорството за работна виза въобще не е толкова лесно, както и квотите също са ограничени.
Това категорично не е вярно. Съпрузите (и децата) на човек с L1B взимат L2 виза, кандидатстват за work permit и имат право да работят. За пермита се чака няколко месеца обаче.
L1 е най-лесната работна виза, защото много повече работодатели се навиват да направят схемата L1 - удължаване - спонсориране за ЗК.
Някой да те спонсорира за ЗК изисква пари и адвокати, а в момента в който имаш картата в ръцете си, нищо не те спира да избягаш с 200. L1 те връзва за работодателя за 5 (3 + 2) години и им дава някаква сигурност, че инвестицията в теб ще се оправдае.
Но за L1 ти трябва да поработиш първо в българския / европейския офис на компанията и да се преместиш. Тя е за вътрешнофирмени трансфери.