До какви последствия е водила вашата разсеяност в кухнята?

До там, че изхвърлих 3 тенджери и 2 тави, загоряли до неузнаваемост, а миризмата се носеше седмици след инцидентите

Така не признавам аз-дай подробности, детайли и детайлченца.

Слагам да варя яйца в кухнята и отивам да гледам филм в спалнята.След около 5 часа се сещам за яйцата,които вече са станали не варени,а печени.Същата работа и с кестени, и с прясно мляко.

В къщи почти няма случай да варим мляко и да не го забравим.
Често въртя и пералнята без прах, та после трябва да повтарям.

Най-грандиозният случай обаче ни костваше нови котлони и нова термо-кана. Докато шушулките бяха съвсем мънички,им кипвах водата за АМ в т.к., която за най-удобно слагах върху един от котлоните на печката (че беше под абсорбатора точно). Та, решавам аз да им стопля вода за хранене и слагам каната върху котлона, но включвам котлона, вместо каната. След малко се разнесе невероятна смрад на разтопена пластмаса. От каната, водата и котлоните беше останало едно голямо лепкаво нещо, което изстъргвах после с часове, а децата трябваше да чакат да им преварявам вода с "бързоварче".

Случайни грешки - бол: сол в кафето, захар в спагетите, силно лют (вместо сладък) червен пипер в яхнията, опитвала съм се да готвя на изключена печка, както и често забравям котлоните (затова все проверявам дали печката е изключена от контакта), прибирам разни неща в хладилника (а те са за шкафа или за боклука).

Абе, откачена съм си. Това поне е ясно.

аз понеже много се притеснявам от такива последствия, се въздържам от кулинарни дейности:) мога да готвя разни неща, но никога не ме е влечало.......дано не си срина реномето на добра съпруга:)

Веднъж сестра ми реши, че и се ядат пържени яйца. Изпържи ми та изпържи ми. Слагам аз тигана на газовия котлон в кухнята и я инструктирам като загрее да ми каже. Тя обаче, звънна се на вратата, дойде и ми каза че излиза. Изгаси котлона, викам, ама кой да чуе. След десет минути, тя се приготвяла по това време, ми крещи паникьосана "како како ела бързо", отивам и гледам, един метър огън над котлона. Аз обаче само огъня виждам, нали, и кво да правя, не мога да го залея с вода, ще ме напръска олиото, патила съм си от вряло олио, без мен тоя път. Къде ми хрумна да го покрия с една хавлия, че да мога да стигна до котлона да го изключа. Става дума за обикновена бутилка, не за голям котлон. Изключих го, кърпата съответно изгоря на дупка, но се размина. И вече си отдъхваме със сестра ми и седим в хола, обаче нещо ни се вижда тъмничко и тя поглежда нагоре и, ако искате вярвайте, като по филмите, сочи ми с пръст и гледам аз, и двете в един глас "О-оу...". Черен облак се носи над хола, пердетата черни, ама черно ви казвам, ужас някакъв. Как сме проветрявали, и аз не знам, обаче накрая мен ме накараха да измия всички повърхности в кухнята със сапун, вода и суха хавлия, за да ги изчистя, включително тапетите, всички чинии трябваше да измия... После да гладя изпраното перде, кошмар. Но добре че само с това ни се размина. Но и наводнение съм правила де, пак със сестра ми, но то не е към графа "грешки по невнимание". Иначе ядене много често загарям, но не го фрапираща степен, а загуба откъм тигани и тенджери не сме имали.
Иначе като странни смеси, мусака с прах за пране съм правила, но не бях виновна.

Аз имам доста случки в кухнята
Следи от яйце на тавана, забравено, че е оставено да се вари.
Много пъти преварявана с часове вода за Нели.
Но най-гадния ми случай беше с пасатора, когато се опитах да го почистя с пръсти от една ябълка и без да искам успях да го включа с другата ръка. Едва не си отрязох пръста и въпреки, че мина година, по пръста ми още си личи, че е имал битка с някого

Сетих се още нещо, като стана въпрос за наводнение.
В кухнята на стария апартамент преди доста години. През деня беше спряла водата и аз съм забравила кранчето пусната и съм отишла на лекции (мноооого държах да измия чиниите преди да изляза), после по магазините, на кафе и т.н., та се прибирам чак късно вечерта.
Добре, че имахме плочки навсякъде и не беше протекло у комшиите - по земята имаше вода буквално до глезените (равномерно разпределена по всички стаи), а в хола килим + един китеник на пода в спалнята (уж, за да си ходя боса).
После събирах водата до сутринта, а съхна няколко седмици - хубаво поне, че беше есента и не беше хванал още студът, та държах поцял ден отворено и апартаментът не успя да мухляса.

моите издънки се броят на пръсти, всъщност в момента се сещам само за две.

- ученичка съм в десети клас. майка ми, баща ми и брат ми започват работа на морето и заминават още в края на зимата. кеф! баща ми отскача до софия средно веднъж на две седмици за по ден-два. при поредното му идване решавам да се покажа като домакиня и да сготвя: пълнени чушки. цяла сутрин майсторя нещо, пека, решавам да обядвам, но ми се сториха недопечени. включих фурната да се пекат още малко-  докато се приготвя за училище. някъде към третия час се сетих, че фурната все още е включена
скачам на едно такси, а сърчицето ми свито, свито.... пред входа миришеше ужасно вкусно, нали не бях обядвала... нагоре по етажите миризмата ставаше все по концентрирана, а пред нашата врата вече имаше димна завеса. съседите се бяха усетили, че нещо става и бяха разбили вратата, та пораженията не бяха много: само тавата и чушките.

- преди около две години. неделя следобед, мързеливо време, точно като за кафе и филмче. слагам във филтъра последното кафе и си мисля колко е хубаво, че го има и не трябва да излизам на пазар. включвам кафемашината и присядам да си догледам филма... мирише божествено! нали знаете онзи аромат, от който още повече ви се пие кафе и как с наслада очаквате първата глътка. с поглед към телевизора отивам до мивката и посягам да взема две чаши... напипвам обаче нещо по-голямо, стъклено... каната от кафемашината - измита след сутрешното кафе - кротко си седи на мивката а кафето си се стича надолу... кафемашината стоеше върху микровълновата - и влиза в отворите за вентилация отзад и отстрани.... месеци след това всичко приготвено в микровълновата миришеше на кафе...

ДО пожар в кухнята с опушени стени, изгорели пердета и пламтяща домакинска ролка.

Моята разсеяност е повсеместна. И в тоалетната и в спалнята и в хола... все съм разсеян. Поражения не е имало.

Няма да забравя следния случай. Синът ми беше на годинка. Сложих в тавата да пека тиква, като на дъното имаше обилно количество захар и....забравих за това . По едно време звъни съседката отгоре и ме пита: "Случайно да печете нещо?" Аз тогава се сетих за "нещото" във фурната В кухнята...облаци дим Във фурната - още по-ужасно! Тавата имаше черен нагар около 10 см и нищо друго Нещо черно, твърдо, отвратилно...нито помен от тиква, захар или нещо друго. В първия момент си помислих, че трябва да хвърля въпросната тава, но после ми хрумна гениална идея! Купих сода каустик, накиснах тавата с вода, залях я със сода каустик и я оставих заключена в банята за няколко часа. После изплакнах тавата и...не вярвах на очите си...блестеше от чистота! Стана по-чиста от преди. За други геройства не се сещам.

Аз май нямам много гафове, сещам се само за един.
Девети клас, сама съм вкъщи, ще си готвя боб . Да, ама установявам, че нямам консерва домат и слизам до мазата, като съм оставила боба да ври. На връщане в асансьора, държейки в едната ръка буркана, а с другата приготвяйки си конкретния ключ изпускам връзката в шахтата на асансьора . А, сега де - паника . Звъня на съседите за помощ - те само вдигат рамене в знак на безпомощност. Питам кой може да спре тока, а те - не знаели . Моля да ползвам телефона да звънна на приятели да дойдат да ми помогнат, като междувременно докато ги чакам по джапанки(а зима и сняг до колене) бягам до съседния блок да търся асансьорни техници(имаше сервиз). Последният не работеше, почивен ден. Та приятелите дойдоха, отвориха асансьора между първи и втори етаж (как стана този номер обаче не помня ) , единия слезе в шахтата и взе скъпоценната връзка с ключове . Бобът междувременно беше запушил...вода липсваше естествено

п.п. dp, подписът ти кърти мивки

Това с пламъците от олиото в тигана ми е познато. Само, че на мене ми беше за първи път и вместо капак отгоре, пъхнах тигана под чешмата със студената вода. Стана страшно, а тавана беше черен, но не помня последиците, защото бях малка

Последния случай е от преди 3 месеца горе-долу. Вадя една скаричка да пекна едни мръвки и я курдисвам върху един от котлоните, не ме питайте що Вместо да включа скаричкака, включвам котлона под нея и си излизам от кухнята. Бре! Разнесоха се едни миризми по едно време, не е за разправяне. Викам си,лелееее, това месо що така вони бе?! Отивам и какво да видя - скарата пуши та знае ли се. Веднага я изключих и я изнесох на балкона. Звъннах на мъжа ми да се оплаквам какви боклуци се продават, как са щели да ни уморят с детето вкащи и т.н. След няколко часа той като се прибра видя скарата на какво е заприличала и видя, котлона, който тихо и кротко си работеше защото не е имало кой да разбере къде бил ключа от палатката