Моля, споделете повече за това как се развиват тези 120 деца. От позиция на времето, при колко от тях се наблюдава промяна и в каква посока?
Здравейте,
Казвам се Борислав Чонгов. Благодаря за въпроса, който ми зададохте. Ще си позволя да бъда искрен с Вас и да отговоря максимално точно, доколкото ми е възможно.
Малко история:
Сблъсках се с гръбначните изкривявания по-сериозно, когато започнах да работя в МЦ „Ортомед“ през 2006г. След многобройни опити да оптимизирам работата си със сколиозата, а именно: упражненията с гирички, четене и гледане на клипове в интернет, използване на ластици, упражнения с голяма терапевтична топка, симетрични, асиметрични упражнения, все не постигахме максималния желан от нас всички резултат. Това ме накара да потърся системи в чужбина и да се обуча на нещо, което е проследено и изследвано във времето. За първи път научих за Катерина Шрот от проф. Жени Димитрова преподавател по кинезитерапия и в частност изправителна гимнастика в НСА. През февруари 2014г. изкарах основното ниво в Барселона и през април 2014 започнах да работя с принципите на Катерина Шрот. През юни 2015г. защитих второто финално практическо ниво в Зволе, Холандия.
Резултати:
След година и половина упорита работа, мога да кажа, че метода на Шрот е изключително труден за правилно и прецизно усвояване от децата (пациентите). Изисква упорита работа най-вече от детето, но и от кинезитерапевта. Изисква убеденост на детето да даде всичко от себе си да постига всеки път максималната възможна корекция. Каквито и резултати да докладвам пред вас те не са мои. Те са общи. Сколиозата е трудно за повлияване заболяване. Изисква се екипна работа. Най-важният член е детето (пациента), което е като състезател, от което чакаме резултата - в частност ъгъла на Коб да намалее. Другите участници са лекар-ортопед, който регистрира, назначава и контролира лечението; ортезист, ако се налага да се изготви корсет, която изработка е изключително прецизна работа и е важна за крайния резултат; кинезитерапевт – от нас зависи да изготвим възможно най-подходящата програма от упражнения на детето; родителите – не на последно място. Много важен член от екипа. Вие сте хората, върху които се сгромолясва всичко това. На вас се пада важната задача да мотивирате детето да носи корсета си минимум 20 часа на денонощие. Вие контролирате и изисквате детето ви да си прави всеки ден упражненията. Как и с какви усилия се постигат тези задачи с подрастващите тинейджъри само вие си знаете, но за тези ви усилия ви свалям шапка! Ако някое звено се пропука, става наистина трудно. Ако няма желаните резултати, започват да се искат „оставки“ и да се търси виновника, а понякога това е и природата (не искам да звучи извинително, но това е по научни данни).
Повечето деца, с които намалихме ъгъла на Коб, работиха много усърдно, носеха до разраняване корсета си, но се виждахме и по-често. Аз също искам ако може да ви покажа упражненията за 2 часа и повече да не се виждаме, но практиката ми показа, че не става. Най-добри резултати постигнахме с децата, с които се виждам почти всяка седмица поне по веднъж. Работа в рамките на 5 дни, 10 дни, а който е ходил в Германия, където се тренира 4 седмици по 6 часа на ден, знае че понякога не са достатъчни.
Мога да цитирам по-конкретни резултати, но първо периода за проследяване ми е много малък и те нищо няма да означават. А всъщност какво точно измерваме с тях? Упоритостта и съзнателността на детето и всички нас, професионализма на лекаря, компетенциите и уменията на ортезиста и кинезитерапевта или отговорността на родителя?! Как можем да разберем?
Рекламата:
Целта ми не е да правя реклама, а да ви информирам за това което се работи в България. Надявам се да съм бил полезен с информацията и да не съм ви отегчил. Продължавайте да се борите! Поставяйте всичко под съмнение! Аз също продължавам да се уча и да търся максимално ефективната система от упражнения за това заболяване. Само заедно в един голям екип можем да се справим!
Още веднъж поклон пред вас, родители, срещнали се тази неприятна болест!