Паническо разстройство - 29

  • 67 046
  • 763
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 983
Светли, добре дошла.. не че е нещо хубаво де.. ще помагаме с каквото можем Kissing Smiling Eyes С какво те напраши терапевта?



Казвам И
-Страх ме е от ... ( онази болест бръммм ... не искам да я пиша даже )
-Така е , че "той живее в теб"  Stop
-Сънувам лоши сънища
-Сънищата предвещават
-Като каква ме възприемаш мен ?
-Вероятно като приятел ,щом споделям неща от дъното на душата си
- аз не съм ти приятел , аз сум твоя психотерапевт .
Викам си ааа ок , мисли си , но не си !
Абе въобще аз луда , тя по луда
теглих и една на ум и оставих всичко там !!!
От тогава не съм ходила и ме е страх да отида пак да не попадна на някое кукуриго ,което вместо да ме успокой да ме наплаши за да може да печели от мен.
Сега пробвам с хомеопатия вече половин година ама нямам особени резултати ,
 аз сум упорита и продължавам да пробвам , не се предавам.

Момичета вие суеверни ли сте , и това ли е част от ПА ?

П.П. Извинявам се на добрите психотерапевти за поста си и ,зная ,че между тях има и истински , но аз немога да открия такъв , а ми се иска и аз да имам нормален живот Simple Smile

# 346
  • София
  • Мнения: 1 555
Светлинар, привет !
Само при един психотерапевт ли си ходила ? То май и там е на база проба -грешка, трябва да си паснете.
Интересно, накара ме да се замисля за суеверието - преди години, когато бях ок сякаш бях, по-суеверна, сега суеверията се изместиха от нон стоп тревожност Stuck Out Tongue Winking Eye Може би това е като част от характера, възприятието ... не знам. Сънувам често глупости и все след такъв сън очаквам тъпотии да се случат.

# 347
  • Мнения: 1 488
светлинар, добре дошла в темата. тук в темата беше похвален психиатър/психотерапевт.Намери координатите и ако можеш да си гопозволиш, отиди. Така като те чета,не искаш АД, добре,но поне на психотерапевт иди, имаш много работа, т. е.срещи да направиш. Иначе то това живот ли е? Успех!

Сънищата,според мен са свързани със емоционалното ни състояние.

Суеверността, може би е един вид ОКР. Също зависи от интелигентността на човек и вярата в Бог. В смисъл, ако си интелигентен човек, би трябвало да знаеш,например, че ако стъпнеш на шахта, нищо няма да ти се случи и че това са пълни измизлици. Също, ако вярваш в Бог, ще се уповавашна него, не на разни врачки, баячки и подобни.
Това са моите разбирания, надявам се да не се обиди някой. Flowers Hibiscus Flowers Tulip

# 348
  • Мнения: 147
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?

# 349
  • София
  • Мнения: 644
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?
Здравей. Повечето, който сме тук сме така. Спокойно, нищо друго ти няма. Аз, преди около четири години, мисля че беше, също си бях втълпила, че ми има нещо на главата и си правих скенер - всичко е ок. Това със сърцебиенето през ноща на мен все още не ми се е случвало, но има момичета, които могат да ти кажат, че са го преживели. Иначе и аз нямам здрав сън. И при мен много често, особено до обяд ми е замаяно и нереално. За сега не съм се справила. Всичко е на моменти.
Няма лошо да споделяш тук, поне на мен ми действа успокоително, знам че не съм само аз.

# 350
  • София
  • Мнения: 1 555
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?
Ива, аз се будя със сърцебиене, чувството е ужасно и то не е както като заспиваш и да се сепнеш...будя се от дълбок сън все едно електрически импулс ми минава през тялото и сърцето ми ще изскочи. Трудно заспивам после , ако заспя изобщо и си ми остава тревожността.

# 351
  • Мнения: 147
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?
Здравей. Повечето, който сме тук сме така. Спокойно, нищо друго ти няма. Аз, преди около четири години, мисля че беше, също си бях втълпила, че ми има нещо на главата и си правих скенер - всичко е ок. Това със сърцебиенето през ноща на мен все още не ми се е случвало, но има момичета, които могат да ти кажат, че са го преживели. Иначе и аз нямам здрав сън. И при мен много често, особено до обяд ми е замаяно и нереално. За сега не съм се справила. Всичко е на моменти.
Няма лошо да споделяш тук, поне на мен ми действа успокоително, знам че не съм само аз
А как се справяш,пиеш ли нещо, аз не искам да започвам пак АД, защото не видях някаква промяна докато го пиех.

# 352
  • Мнения: 1 488
IVA, няма ти нищо друго, повярвай. Изглежда хомеопатията е спряла да действа и ПР се завръща с пълна сила. Имах същите симптоми с изключение на нощното будене и сърцебиене. Но пък имах и други симптоми освен тежест и болки в сърцето, гадене, дереализация, нервност. Имах постоянно главоболие, страшна умора...
Мина ми с АД. На теб ако не ти е действал Ципралекса,може да го смениш с друг АД. Успех!

# 353
  • Мнения: 2 202
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?

1:1 все едно мен описа:)

# 354
  • Мнения: X
Здравейте. Реших да пиша в темата, макар че като анонимна, но засега ме е срам друго яче. От няколко години съм с паник атаки/тревожно разстройство. Проблема ми е най-вече факта, че това ми пречи да работя. В момента съм особено зле, защото пак съм безработна и мисълта за интервюта и после за самата работа ме докарват до истерия. Започнах да имам толкова силна реакция към някои ситуации вече, че ако усетя надигаща се атака реакцията ми е да избягам от мястото, на което се случва това и бегом към къщи преди да съм се сринала. В последно време ми се случва непрекъснато. Чудя се дали не съм напълно луда. Вече ми е много трудно дори и до магазина да отида, защото пак ще ме тресне атаката и ще хукна през глава към къщи. А самата идея да съм сред хора в офис и това да ми се случва пред тях, да ме видят как имам атака, как гледам като луда и не съм на себе си, е най-големия ми страх. Понякога плача с часове като си помисля до къде се докарах и си казвам - Ти си кръгла идиотка, никога няма да започнеш работа така. Днес бях в банката и усещах, че мисленето ми е просто замъглено. Касиерката ме попита как искам парите (колко банкноти по 50, 20 и т.н.), а аз просто блокирах. Измъмрих нещо и усетих, че пак не съм в час, а тя ме гледа критично. Ужасно се страхувам, че ако ме вземат все пак на работа ще оплескам нещо много фатално, защото напоследък не мога да се концентрирам изобщо. Забравям непрекъснато. Вече си мисля, че ще умра от глад, ще съм си все безработна и няма да успея да преодолея страха си от това да работя с хора и да имам отговорности. Преди не бях такава. Работила съм и с чужденци и не бях непрекъснато ужасена. Но все едно всичко това е забравено. Сега само мисля, че просто няма начин да се справя. Ако пък работата е с пари...не ми се мисли какви може да са последиците. Нямам си доверие и не мисля, че някои друг би ми гласувал такова. А и дори да не объркам нещо в работата, как ще стане да бягам всеки път като получа атака. А то е по-силно от мен. В момента, в който усетя, че ще се случи и трябва да се махна на секундата иначе се задушавам, ще припадна.
Не пия антидепресанти, защото близките ми са против. Моята братовчедка пи антидепресанти и трудно ги спря, а и напълня много и все ми се дава този пример, че ако почна ще е трудно да се прекъсне. Правих опит с психолог, но не ходих достатъчно, защото пари нямах вече.
Моля ви споделете дали имате подобен проблем. Как се справяте?

# 355
  • Мнения: 147
IVA, няма ти нищо друго, повярвай. Изглежда хомеопатията е спряла да действа и ПР се завръща с пълна сила. Имах същите симптоми с изключение на нощното будене и сърцебиене. Но пък имах и други симптоми освен тежест и болки в сърцето, гадене, дереализация, нервност. Имах постоянно главоболие, страшна умора...
Мина ми с АД. На теб ако не ти е действал Ципралекса,може да го смениш с друг АД. Успех!
[/qu
А още ли пиеш антидепресанти и напълно ли се оправи от тях? Аз се питам дали пак ще си стана същия спокоен човек който бях преди този ад

# 356
  • Мнения: 147
Здравейте,отдавна се каня да пиша във форума,но все не ми идваше смелост.Ето ,че сега реших.Със паническо разтройство съм от доста време, няколко месеца пих ципралекс ,но без особен ефект, от януари месец се лекувам с хомеопатия, благодарение на която успях да спра ципралекса без нежелани ефекти.Общо взето с хомеопатията нещата бяха се поуспокоили до преди месец когато почнах да се будя в 4 часа сутринта  със сърцебиене, тежест в гърдите и ужасно напрежение в главата,направо едвам стоя в леглото,след това целия ден едвам стоя на работата.Усещам все едно съм отнесена и мисловната ми дейност е забавена,а когато се движа имам чувството че всичко е нереално.Мисля си ,че нещо друго ми има и от това притеснение покрай тия симптоми още повече се побърквам.Моля ви ако и друг някой се е чувствал така да сподели и как се е оправил?

1:1 все едно мен описа:)
 
Нели,ти какво пиеш и как се справяш с това състояние ?

# 357
  • Мнения: 1 488
Iva, още ги пия. От 1 год. Честно казано, въпреки негативните възприятия към АД, трябва да призная, че ми помогнага! Не помня от кога не съм била толкова спокойна. Бях стигнала до треперене при срещи с познати и непознати. Сега си говоря спокойно и се радвам на живота!

Анонимна, АД помагат. Защо си го причинявате това, момичета? Живота може да бъде и по-хубав! Анонимна, на колко год. си та слушаш родителите си? Да не взимаш ад могат да те съветват само хора, които си нямат представа как се чувстваш. Ти в момента си много зле, как ще се оправиш без никаква помощ? Нуждаеш се спешно от посещение при психиатър? Явно си млада, трябва да се вземеш в ръце, да си намериш работа и да се забавляваш. Всичко това може да стане с помощ. Има надежда! Не се предавай! Hug

# 358
  • Мнения: X
Darcey, срам не срам..на 30+ години съм. Не толкова млада. Голямия проблем ми е със свекърва ми и мъжа ми, защото той познава братовчедка ми добре, ние сме близки. Тя качи много килограми, около 20 и се мъчи години да спре антидепресантите. Всеки път се влошаваше много. Отделно в блока на свекърва ми живее техен приятел от детството, който се пропи и все твърдят, че е толкова зле, защото бил взимал и антидепресанти с алкохола. Щяла съм парцал да стана като него. Все него за пример ми дават. Аз не пия алкохол...Но както и да е. Вече се отказах да ги убеждавам. Проблема обаче си остава с работата, защото мъжа ми счита, че се лигавя само и трябва да се стегна и да почвам да ходя на интервюта. Имам усещането, че ако това не стане скоро той ще ме напусне, защото той е убеден, че от мързел не искам да започна да ходя да търся работа. А аз вече съм чисто луда от страх, паника, тревога.

# 359
  • Мнения: 787
Здравейте на новите момичета!
Анонимна, какво значи срам ме е?! Няма такова нещо... Диабетиците срам ли ги е, хората с високо кръвно??? Мен няколко пъти в офиса са ме виждали с атака. Шефката ми купи апарат за кръвно да ми е под ръка. Всички са хора, на всеки може да се случи. Имаш ли идея колко хора страдат от това?! Във фейсбук участвам във една група, която наброява 15500 членове. А това са само една малка част от хората с това страдание.
Относно мъжа ти...дай му, покажи му статии свързани с Паническо разстройство, нека е наясно за какво иде реч, ако той не те разбира и подкрепя няма кой друг. А ако ли не, значи не е твоя човек. И какво килограмите... Кое е по- важно.. ?!! Ти имаш спешна нужда от психиатър!
Аз също не мога да ви разбера момичета, едвам се влачите, а отричате АД. Аз нямам време да се влача с години и да се опитвам да се подобря с позитивно мислене. Имам задължения, аз съм майка, съпруга, те разчитат на мен. Трябва да работя, имаме кредити.. Невъзможно е да чакам птичките и пролетта да ми помогнат..
Сори за дългия пост !

Общи условия

Активация на акаунт