В какво сме успели?

Аз това със семействата не разбирам защо се брои за успех. Успех е да отгледаш здрави и свестни деца. Съпруг/съпруга няма как да са успех. Чист късмет са си, добър или лош. Ти може да избягаш от лош модел оставен от родителите ти, но половинката да хукне да се спасява с друга по-нова половинка, защото е нещастен от твоя модел и това няма никакъв начин да го предотвратиш, даже често и да го усетиш предварително. И въобще е леко смешно да кажеш "Успях да се омъжа за много свестен мъж.". Някои, даже много, въобще не се женят, което не значи, че нямат свестни мъже до себе си или даже няколко поредни. Това не е успех обаче, а благоприятно стечение на обстоятелствата.

Аз като успех за себе си мога да преброя единствено, че съм успяла да работя свястна работа в чужбина, защото осъзнавам, че никак не е лесно и често, но само по принцип, защото и при мен имаше голяма доза късмет. Ако биг босът не беше хърватин със сантименти по Балканите и не видя в мен сродна душа в интервю по скайп, май нямаше да ме огрее.
Голям успех би бил отказът ми от цигарите, което обаче дори не съм опитвала да направя, освен по време на бременностите и почти една година пушене на електронна цигара, което не е отказ от цигари. Нямам воля за толкова големи успехи явно.

Това са нещата, в които смятам, че съм успяла засега:

- имам стабилна връзка с хора, които ме обичат и подкрепят
- никога не съм била късана на изпит (включително на шофьорските )
- изглеждам добре и водя сравнително здравословен начин на живот
- умея да готвя, включително трудни неща
- не се страхувам да започна отначало, както в личния така и в професионалния живот
- умея не само да си поставям цели, но и да планирам и реализирам постигането им

За съпруг и съпруга и аз не го разбирам за успех.
И одеве се замислих, че ако сега умра ще съм щастлива, направила съм всичко което съм искала, видяла съм и хубаво и лошо, е ами това си е успех за мен, да си доволен от пътя който си извървял. Но все пак аз съм на 50 вие имате време още да се сравните с мен 😂

Какво пък му е лошо на съревнованието, сравняването и меренето пък? Така се постигат резултати. Е, американците щяха ли да стъпят на луната, ако не бяха руснаците? Щеше ли да има международна космическа станция?

И какъв човек си, ако нямаш мяра?

Гледам сина си, в тяхното училище сакън да не им скършат хатъра - никакво съревнование не поощряват. Е, вижда се - децата не постигат много - нямат стимул за учене (въпреки всички напъни на учителите да направят уроците си интересни), нямат амбиции, нямат вдъхновение, ако щете...

Едно време имах един даскал, професор го раздаваше. Та този ми ти даскал ни изнесе една цяла лекция за успеха и как да го постигнем. Тогава си мислех - този какъв е идиот, защо си мисли, че всички искаме да успеем (в случая конкретно за професионално поприще ставаше дума). Че то има какви по-възвишени неща, които искаме да постигнем, ехеее... Пък този ни говори за успех... Бла-бла...

Истината е, че с годините осъзнах, че този преподавател е бил прав в много отношения. Поставянето на цели си е в реда на нещата и човек е хубаво и да се огледа около себе си в някакъв момент - да види къде се намира, къде са другите. Това може да те спаси даже в някой момент от живота - да те накара да се осъзнаеш и да издрапаш от дупката, в която незнайно как си се озовал. Поиска ли нещо човек, започва да търси начини и да намира такива. Понякога намираш нещо ново, а понякога топлата вода, но така се развиваме, така вървим напред и така оцеляваме.

То като се замислиш - повечето теми във форумите стигат в един момент, в който се почва с меренето. Това означава ли, че всички теми са пошли и безсмислени? Или че всички потребители са... хм... толкова зле, че да си ги мерят?

Разбира се може понякога и всички да са луди, а само аз нормалната... )))))

то няма лошо в състезанието, ама е състезание, когато двама човека се състезават в едно и също състезание по едни и същи дисциплини, а не да се сстезаватт гимнастик и боксьор и боксьорът да каже, че гимнастикът прави салто, обаче той има здраво ляво кроше. Какво е състезанието - по салта или по крошета или по двете и още сто неща, които не знаем? За какво му е на един боксьор да се конкурираа с гимнастик, за да се убеди, че е по-спортист ли?(нарочно написах по-спортист, макар да е грешно граматически) Ако иска салто, да отиде и да пита гимнастика как да се научи да го прави, тогава вече няма да е завист и неудовлетворение чрез "апък той..., обаче аз....", а ще е нещо градивно. В училище децата са при равни условия и се състезават в едно и също състезание.

А стъпиха ли изобщо ?  

Уча детето си да е има хъс за победа , да има амбиции да е пръв или по-добър от другите. Не вярвам в тезата " само за участие "
Интересно ММ ( чужденец ) силно ме подкрепи в това и каза , че иска детето му да расте с идеята , че може повече , а не да се задоволява само  с нормите.

Венда , не си сама  

Завърших магистратура.  Въпреки, че много хора ми казваха че професията не е за мен. Успях да си уча и работя само нея. И се справям добре в нея .Успях да стана по-уравновесена и емоционално зряла. Успях да видя много страни и  всяка една година да видя поне едно интересно място. Имам прекрасен съпруг, с който се оженихме, защото се обичаме, а не защото трябва. Изключителна късметлийка съм, че съм постигнала всичко, което искам. Надявам се само на здраве.  

И какво стана като стъпаха на Луната? Ако въобще са стъпвали.
Съревнованието и меренето с чуждите успехи е супер тъпо, дори деструктивно, ако не става дума за  истински състезания, като маратон или математатическа олимпиада например. Едно е да "откраднеш" чужда идея с цел да подобриш своя живот, друго е да си мериш и съревноваваш успехите с чуждите. Камо ли пък да се натъжаваш ако приятелка има две висши и хубава работа, но после да се сетиш, че си се омъжила за свестен мъж, което тя пък не е "постигнала". Това последното е направо патетика.

абе и омъжването за подходящ мъж си е успех, освен късмет
аз успявам да избегна влюбването, което би ме поставило в една къща с неподходящ мъж
и не успявам да се прежаля да пусна в домашния си живот някой, който ще ми се меси в решенията и ежедневието повече, отколкото една несемейна връзка позволява
та успяване е
въпреки че, подозирам, авторката има предвид другото успяване, което един вид те издига над останалите в нещо
в този смисъл, успяла да съм адски социална и едновременно с това да съм си самодостатъчна

Аз пък все си мисля, че се сравняваме по нещата, които искаме да имаме. Т.е. не ходя на палатка, изобщо не ме интересува кой има, къде ходи и за колко.   А за нещата, които искам да постигна - щом други са успели, и аз ще мога.

Успехът не е ли нещо което сам си постигнал. Как този мъж може да е успех за мен, нито съм го отгледала, нито възпитала, а и утре може нещо да се промени.
А това, че мъжът е разпознал смехът е много мило. Би ме направил щастлива, но не е мой успех това.

Да, в общия случай е така - обръщаме вримание на нещата, коитоса ни важни или се мерим с хора, които са ни важни (било от любов или омраза).

Е, ти викаш, че не била заслуга намирането на мъж. Виж  в ББ какъв рев му удари Мария, че без мъж не може да си вдигне очите в училището на детето заради раздялата с Гущеров,, а сега вече имала мъж до себе си да й вдигне пак стандарта. Та, не подценяявай толкова наличието на мъж, то си е постижение за много жени - ако няма мъж, няма и личност, голям срам. Нали е известна певица, има кариера двайсет години, от дете пее, какво толкова има ли мъж, няма ли мъж - нали пак си е тя, пеенето никой не може да й го вземе.

На твое място бих се чувствала много успяла. Това не са дребните неща, това са ми важните неща.

Животът ми да зависи от един мъж.....ужас, би зависел, но само ако аз съм го родила. Знам, че за някои жени е важен мъжът.
Аз сигурно ще тъгувам ако се разделя с моя, но той не е мой успех, той единствено може да направи животът ми щастлив или нещастен в даден момент, но животът е мой, аз го правя успял или не успял.

Успех си е да имаш здраво и щастливо семейство и именно с това се гордея.И двамата сме загърбили приятели и роднини в името на това да бъдем навсякъде заедно....само двамата или с децата-няма значение !! След един неуспешен мой брак си дадох сметка,че семейството е най-важното и вече 15 години "работя" в/у това да градя щастие Умеем да се забавляваме,пътуваме,излизаме с познати... Не наблягам на кариера,съсредоточила съм се в/у онези малки, специални моменти !!
Другото ,с което се гордея е волята и хъса ми ,с които тренирам сутрин рано ежедневно,докато другите блаженно мързелуват или спят...
Гордея се,че съм позитивен човек,влюбен в живота,което за мен е най-важното постижение !!