Набор 2000г.

още не съм решила - за сега обмислям подготовка в училище - надявам се да боледува по-малко, ако не е в детската градина

Синът ми ще бъде предучилищна в ЦДГ, която работи съвместно с преподаватели от Сдружението "Шилер". Ще имат по 2 часа немски всеки следобед.
Не знам, как ще се справя, надявам се да успее и да не му е трудно, защото досега в ДГ е учил английски, но така или иначе децата бързо учат и се надявам това да не е никакъв проблем.

Иначе познава буквите, може да ги пише- печатному, но не може да срича. Само буквува за сега.
С цифрите, като че ли по-добре се справя. Там може да брои до 1000 поне. Интересно му е и се състезават в ДГ с децата. Трудно ги изписва. Особено 2 и 6.
Свекърва ми повече го натиска за писането, а аз съм против.
Смятам, че първо подходът и е остарял и второ, после ще му бъде безинтересно в предучилищната и така лесно ще се захласва в друга насока...Вероятно по-забавна и не толкова скучна.
Ще даде отражение върху дисциплината като цяло. От това се опасявам аз.

Този пост все едно аз съм го писала за дъщеря ми. И тя ще повтаря предучилищна, втори път. Остава открит въпроса къде, че май ще сменяме местожителството.  .
Госпожата е много доволна иначе от нея, казва, че е готова за първи клас. Мога само да съм горда, но пък дали повторението няма да и убие ентусиазма. Дано смяната на обстановката помогне.

Синът ми беше предучилищна група в у-ще и определено боледува много по-малко да не кажа 2-3 пъти за цялата учебна година,което си беше своеобразен рекорд в сравнение с детс.градина.Но тогава бях по майчинство с дъщеря ми не беше проблем ранното вземане от у-ще.

До всички майки, чиито деца наесен ще бъдат в предучилищна група:
Синът ми е роден на 01.01.2000 г. и затова ние вече свършваме подготвителната  /в детската градина/ група и наесен ще бъдем в първи клас. Не съм го насилвала в къщи да пише и смята, но когато той прояви желание, му обръщам внимание. Това им е работата на госпожите в подготвителната група - да ги научат да пишат печатните букви, цифрите до 10, елементарно смятане /пак горе-долу до десет/, сричкуване на по-прости думи /най-много до трисрични/.
Преди няколко дни в градината имаше открит урок. Повярвайте ми много е приятно това, което видях - знанията на децата. Явно учителките са си свършили добре работата. Дано всички се почувствате горди от децата си когато след свършване на годината ви покажат какво са научили.

Нашият ще кара предучилишната в детската градина (4-та група).
Иначе знае всички букви, брои до 139 (така иска, не че не може повече), може да прави сметки до 10 (но се научил да ползва пръстите, не наум). От месец се опитва да срича, и то доста успешно. Опитва се и да пише кратки и познати думи - мама, тати, баба, имената ни. Никога не сме го насилвали да "учи", просто като прояви интерес му обясняваме, показваме и така той "попива". Все пак "Насила хубост не става".

За домашни занимания - има едни книжки от поредица "Моливко", в книжарниците АБВ ги продават, те са много добри, понеже са съобразени с продобиване на съответните умения в различна доучилишна възраст. Ние купуваме и списание Бърборино - освен приказки, стихчета, логически задачи, във всеки брой се представя по една буква, има и занимания с цифри и броене.

Синът ми е роден на 11. Януари 2000г. Изкара една година в подготвителна група с по - големи деца /в детската градина/, но там не учиха нито букви нито цифри. Когато има желание се занимаваме в къщи. Не го насилвам. Вече знае азбуката, но не може да срича без моя помощ, може да брои до сто и кусур и може да прави елементарни сметки с числата до десет. Много се чудих дали да го запиша в първи клас, доста спорихме в къщи и накрая го записах пак в подготвителна група, но не в детската градина, а към един детски център, като предварително се поинтересувах с какви учебници ще учат. Нека да си поживее още една година - повечко игра, по - малко задължения. Да е жив и здрав, пак ще се научи на всичко дето го искам, че и на това дето не го искам!!!! Не се тревожете! Децата са толкова различни. Всяко ще си намери мястото.

Александра е родена на 8.февруари,2000г.През септември тръгва в първи клас,в две училища,във второто като частна ученичка.Чете от четири годишна,в момента вече и на латиница(английски),смята-събиране и изваждане с големи числа,борави с част от таблицата за умножение,пише ръкописно,за което заслуга имат страхотните й учителки в детската градина.Но не съм се престаравала с подготовката й особено-тя проявяваше интерес от много ранна възраст.Та въпросът с избързване или не за училище изобщо не е стоял пред нас.

Дъщеря ми ще е в подготвителна група в градината наесен. Познава буквите и цифрите, обича да се занимава , но не я насилвам. Има време и за четенето, и за всичко друго. Нека да си прекара добре лятната ваканция. Аз поне не познавам дете, което не се е научило да чете и пише. Освен това като научим всичко отсега, има голяма вероятност в първи клас да и е скучно.

И моят син става на 6 след 2 месеца. Ще бъде в предучилищна група в детската градина. Аз имах желание да го запиша в училище да я кара, но тъй като към това училище, в което искам да е в 1 клас нямат такава група, се отказах.

Познава буквите (понякога някои ги бърка), пише (печатно), ако сме двамата и му помагам, може да брои, със сметките понякога се оправя, понякога не. Иначе задачките от Мечо Пух, Дъмбо и т.н. много ги харесва и тях си ги "решава" с желание. Аз навремето на 3г. съм можела да чета, но мен просто си ме влечеше страшно към четенето. Не очаквам детето ми да е като мен, пък и време има достатъчно, ще се научи и да чете, и да пише. Заникъде не бързам 

Здравейте моят син е март 2000г. той също не може да срича ,но познава буквите може да брои до 100 и да смята с числата до 10.Но аз никога не съм го насилвала да прави каквото и да е просто когато той прояви желание тогава.Виждам ,че ще му се отдават езиците  и в детската градина където ще бъде и предучилищна ходи на курс по английски, но защото той иска. 
Смятам ,че няма смисъл да го насилвам защото ще му убия желанието да ходи на училище после.

iliana.todoroff , би ли обяснила по-подробно за двете училища. Не съм чувала до сега дете в първи клас да е частнен ученик към второ училище. Защо реши така? В смисъл по какво се различава програмата на второто училище от тази на първото?
По принцип не одобрявам, но дъщеря ти наистина е много напред с материала и щом има желание, явно това е добър вариант за нея.

А от кога смятате, че е редно да се създават сериозни навици за учене? Т.е. детето да се изпитва и контролира всеки ден за наученото. Дъщеря ми ще в подготвителен клас тази година и се чудя дали да почна сега или чак когато постъпи в първи клас. До сега не съм се занимавала сериозно с нея, а съм оставила това на ДГ.
 
 

Е, Илиянка, нямах представа, че Алекс е толкова "напред с материала"
Но, все пак, не се и учудвам при такива родители. То си е генерирано да си е гениално детето...
Браво на вас

    Абе,нали знаеш-"от стара коза яре".Ха-ха!Ама при нас козата е млада!За козела-друг път...

     Ситуацията е следната-записах си детето в първи клас в "нормално" училище,с ранноезиков профил.Впоследствие тя се яви на изпит в Музикалното училище,където я приеха на първо място,редовно обучение,при това не по азбучен ред,а с класиране с оценки от два специализирани изпита-пиано и солфеж.При записването там отбелязах,че желанието ни е тя да  посещава  само специалните предмети,т.е. избрахме специализирана форма на обучение.Това е нещо обичайно за такъв вид учебни заведения-те имат и редовни ученици,и приходящи,които също са вътрешни,но са един вид интернанти.Оказа се,обаче,че това е прецедент-там конкуренцията е страшничка и повечето родители дават мило и драго да видят имената на отрочетата си в заветния финален списък.Но тъй като аз и съпругът ми сме музиканти(недолюбвани от доста "колеги") и работим в системата(и като преподаватели,и като изпълнители)от доста години,преценихме,че е твърде малка,за да я профилираме,още повече,че тя проявява с успех качества и в доста други области.В крайна сметка се договорихме,ако е възможно,Александра да се явява на приравнителни изпити по общообразователните предмети в Музикалното училище.Пък каквото излезе-ако я влече другаде нямам и намерение да я спирам-именно възможностите за опознаване на различни житейски  области правят избора по-удачен.
Що се отнася до метода на обучение и създаване на навици-и друг път съм писала във форума-нямам такъв.Опитвам се да следя непрекъснато какви са влеченията и интересите на Александра и да ги обогатявам.Е,идва един момент,когато трябва да изискваш по-голяма концентрация и последователност и според мен колкото по-рано-толкова по-добре.Никога не съм била привърженик на тезата"Като тръгне на училище ще се научи".Ученето,интересите,желанието са осъзнати рефлекси и вътрешна необходимост,която не се създава след седем годишна възраст.Или поне според моите скромни виждания...