Психическото насилие е по-страшно от физическото. Мачкат те ежедневно, унижават те и накрая ти започваш да вярваш, че си всичко това, което те наричат. Изпадаш в див ужас да не го ядосаш с нещо, за да не се разкрещи. И когато се случи си казваш: "аз съм виновна, аз казах/направих, затова той...". Успява да ти внуши, че без него си нищо и трябва да си благодарна, че поне той е с теб.
Вие, дето не виждате нищо нередно, как бихте се почувствали, ако това туловище ви обижда нонстоп по най-грозния начин, а близките ви гледат пред екрана? И след като ви разреве, ви заяви, че нарочно плачете, за да ГО ЗАБОЛИ НЕГО. А вие за пореден път се чувствате жалка и виновна, че даже му се извинявате. Извинявате му се, затова, че той е обидил вас!
Вие, дето не виждате нищо нередно, как бихте се почувствали, ако това туловище ви обижда нонстоп по най-грозния начин, а близките ви гледат пред екрана? И след като ви разреве, ви заяви, че нарочно плачете, за да ГО ЗАБОЛИ НЕГО. А вие за пореден път се чувствате жалка и виновна, че даже му се извинявате. Извинявате му се, затова, че той е обидил вас!
