Православието като начин на живот-7

Това с неработенето на празници е остатък от минали времена. Тогава хората са работели на полето, тежък физически труд. Отделно къщната работа, която никога не свършва. И празниците са били момента, в който хората са могли да си отдъхнат. От там е дошло поверието, че на празник не се работи. А ние в днешното забързано време, когато работим 5 дни в седмицата кога да си свършим домашната работа?  Когато се прибираш в 18-19 часа кое по-напред - децата, пералнята, прахосмукачката. Ами няма време. И за това през уикенда се вършат тези неща.

За неработенето в неделя съм питала по - знаещи и са ми казвали, че не бива да се изкарват пари, да сме на работа, а домакинска работа, която е рутина, не е грях.
Не знам обаче  как стои въпроса с хора, които носят дежурства и/ или са на смени.
Според мен, всеки един въпрос е добре да бъде обсъден с духовник, а не на своя глава да се решава.
За Ванга доста мнения, източници и материали изчетох, докато стигна до ясното и категорично мнение, че тя е била проводник на нечисти сили.  За нея се разпространяваше апокрифно книгата на нейната племенница, помня, че бях ученичка и беше попаднала вкъщи като много ценна книга. И аз четях трепетно!

И аз съм питала за работа в неделя и на празник. Беше ми отговорено, че трябва да се въздържам от работа във физическия смисъл, т.е. домакинската, чистене, пране..

Попита ли защо?

Не. Монахинята го каза с ясна убеденост, че е така и дори не ми хрумна да задълбавам. По скоро ми олекна, че моята работа не е грешна, а няма как да почивам на всички празници.

Редактирам се: Сега се сещам, че при друг разговор на същата монахиня с вярващ човек, който е много образован, двамата коментираха, че чудеса не се разследват и вярата не подлежи на доказателства. Аз съм сигурна, че всички имат въпроси и това не е грешно, но къде е границата? В кой момент трябва човек да спре да пита и да се уповава само на вярата?

В Библията какво точно пише по въпроса за празниците?

Една статия по въпроса.

ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

 Четвърта Божия заповед "Помни съботния ден, за да го светиш, шест дни работи и върши
в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог"
(Изх.20:8-10)
          Божиите заповеди, които ни учат на добро са благодеяние за нас, Православните християни. Ето например, четвъртата Божия заповед ни внушава да не работим в седмия ден. Какво по-разумно, какво по-целесъобразно от това! На пръв поглед Бог като че ли иска само за себе си посвещението на седмия ден, а се оказва, че това е нужно най-вече за нас, за нашето тяло, за нашия дух.
          Цяла седмица сме работили. Най-после идва неделната почивка. Колко е необходима тя! Колко нови сили се събират за следващата седмица! Размислим ли се по-дълбоко, ще видим, че четвъртата заповед е израз на Божията бащинска грижа и любов към нас.
          Ние наблюдаваме и в природата почивката като естествен закон. Дърветата принасят плод през лятото, затова пък през зимата почиват. Земята, по която постоянно се сее, се изтощава и затова и тя има нужда от почивка. Човекът не може да прави изключение от другите твари. Той работи повече от тях, изморява се и и се нуждае от отдих. Този отдих му е осигурен от четвъртата Божия заповед.
          Тази Божия заповед е толкова естествена, толкова полезна, толкова целесъобразна, че я признават и вярващи, и невярващи, и лекари, и държавници, и учени, и прости. Доказано е, че човек не може да издържи в качествено творческо напрежение повече от една седмица. Ако той си позволява да нарушава четвъртата Божия заповед, спечелените пари от работа в неделя ще отидат за лекари и лекарства. Божиите наредби са неотменими. Който ги нарушава, сам си навлича наказанието.
          Но какъв е смисълът на четвъртата Божия заповед? Дали този, че след като сме работили шест дни, седмия можем да го прекараме в пълно лентяйство? Не! Бог иска от нас, след като сме се трудили през седмицата за себе си, да посветим неделния ден на Него. Неделята е ден Господен. Тя е празник Божи. Този ден във Вехтия завет е бил събота. Събота е еврейска дума, която на български ще рече почивка, празник.
          Какво означава празник? Самата дума посочва значението си. Празник означава ден, в който човек е празен от към ежедневните си грижи и трудове. Но понеже душата на човека не търпи да бъде празна, то като я освободим от ежедневните й грижи, трябва да я запълним с нещо друго, по-възвишено, богоугодно , спасително, а именно молитвата.
          "Помни съботния ден за да го осветиш", т.е. да го посветим на своя Създател. Той ни дава право шест дни да се грижим за временния си живот, за тукашните си нужди, а от нас иска един ден от седмицата да посветим Нему. В другите дни ние се грижим предимно за тялото си, в седмия ден ние трябва да се грижим предимно за душата си, като посещаваме богослужението в храма Господен.
          Колко много губят онези, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени в своите ежедневни грижи, загубени в тревогите на живота, задушаващи се от мъките и несгодите, които им поднася делничноста, те постепенно залиняват духовно. Затворени в своето пристрастие към земното като в мрачна тъмница, те са неспособни вече дори и да копнеят за просторите на религиозния дух и изживявания. Св. Йоан Златоуст казва: "Седмицата има 168 часа, като от тях Бог е определил за Себе Си (т.е. общественото богослужение) само един и ти го прекарваш в светски неща!"
          Съзнателния християнин не бива да отсъства неделен ден от обществено богослужение, освен поради болест. Църковните канони предвиждат даже отлъчване за онези вярващи, които три недели подред не отидат на църква (80 правило на VI всел. събор).

https://pravoslavieto.org/4ta.html

И това ако не е манипулация( на църквата като институция).
Отказвам се да пиша, но ще ви чета редовно.

За да участва съзнателния християнин в неделен ден на богослужение нали църквата като институция би следвало да му осигури възможност, т.е. да има храм, в който се извършва богослужение. Доста дълго време аз пътувах всяка неделя по 40 километра общо в двете посоки, за да мога да бъда на литургията. Ами съжалявам, но ми е трудно - и физически и финансово. Въпреки че в населеното място, където живея има изграден храм в него няма свещеник. Да не говорим, че това е положението в почти всички, ако не и всички български села. Как хората от село да бъдат в неделя на литургия питам аз?  Църквата защо не се погрижи за това?

Абсолютна манипулация.

Не се отказвай да пишеш? Защо?

Да си кажа и аз. Не обичам да ходя по големи празници на литургия. Не ми понася стълпотворението. През "обикновените" недели е друго нещо. Старая се да почитам празниците - отивам много рано в църквата, преди литургия и отдавам своето.
Високи са църковните изисквания, но доста са на книга.

На книга, написани от кого?

Къде и в какво е манипулацията? Условието е да си "съзнателен" християнин Когато не си, няма проблем, пък и не съм чула някой да е отлъчен от църквата поради тази причина. И как би се случило  щом ще се намерят десетки да викнат, че църквата ни не е съвременна, че не е демократична, че орязва правата на християните, че никой не може  на мене да ми каже кога и къде да ходя и т.н. и т. н.
За отсъствията в училище се налагат санкции. Това манипулация на училището като институция ли е? Аз възприемам нещата така - искам да съм православна християнка и бидейки осъзнато такава се съгласявам с условията му /ако мога така да се изразя!!!/ Църквата е хилядолетна, а не някаква кръчма, в която музиката и интериора трябва ежегодно да се променят, за да са в крак с времето. Когато мога да изпълнявам каноните го правя, а когато не мога, не казвам, че каноните са грешни, а, че на мен силите не ми стигат. Същото се отнася и, когато нямаш църква на близо и не можеш да ходиш всяка неделя.

От съответната църква /разбирай организация, която ръководи духовния, религиозния живот на хората/. Освен общото всяка църква си има своите особености и правила.

Църквата е хилядолетна, но светът се развива, а не стои на едно място. Би следвало и църквата да има предвид това.
Гледала съм при руснаците. Ами хората са направили цяла телевизия - нарича се телевизия СПАС. Ориентирана е единствено и само към православието. Имат най-различни предавания. Поставят се въпроси от съвременността, съответните компетентни лица - богослови, свещеници, монахини, вземат отношение по тях. Отделно от това имат всяка седмица предаване "Въпроси към свещеника. Там канят свещеници, които отговарят на въпросите, които са задали зрители...... и т.н и т.н.
А ние тук какво имаме? Една пловдивска православна телевизия, която е за региона. Предаванията са отпреди еди колко си години, предават на живо някоя литургия и до там.
В градовете каква дейност сте видяли да се извършва от църквата? Имам предвид малките градове (а и не толкова малките).  Изключвам София, Пловдив и още някой и друг голям град. Ми привлечете хората, направете някаква инициатива, подемете някаква кампания ........ Да, знам, църквата е отворена за всеки. Но защо църквата чака хората да отидат при нея, а не е обратното тя да отиде при хората? Колко му трябва на един човек - да види, че някой се е загрижил за него; да го попитат как е. Нека църквата отиде по селата. Колко самотни старци има забравени от Бога, едва свързващи двата края. Там да иде църквата.