Православието като начин на живот-7

Сама казваш "условия". Те са написани oт хора. Някои от тях  са обслужвали интереси на институцията църква.
Сравнението с училище не е удачно там идеята и целтта е друга.

Допълвам се, нали имам право да си разсъждавам. Според мен само някои правила/условия/канони/забрани са от Бога, а други са от хората. И в това няма нищо странно, защото да се организира голяма група хора, са нужни правила. Това е било в началото.

Много ми харесват коментарите на NoMe и на Нова Надежда.

Това, че не мога да спазвам онова, което някой си там е казал, че трябвало да се прави, не ме прави грешница.

В Библията не ги пише тия неща.

Тогава ще попитате, защо изобщо си говорим за православие, след като не искаме да спазваме правилата, дефинирани от някакви си хора, които са ги определили съобразно нечии интереси и ползи.

Принципно Православната църква е най-малко компрометираната. Ако човек вземе, че прочете за Католицизма или Протестантството, може да му настръхне косата.

Някои от концепциите на Православието, лично на мен, са ми близко до сърцето и разбирането.

При мен специално не става дума, че не искам да спазвам някои от правилата. Аз ги намирам за  безсмислени при днешните условия.

Това, че много неща са написани от хора не значи, че не са верни. Едва ли има човек, който може категорично да каже това е от Бог и трябва да се спазва, това е от човек и може да не се спазва.

Това е много относително. Хората са толкова различни, че не би било възможно всичко да пасва идеално на всички. Това, което за теб е безсмислено за друг е от особена важност. Всеки се старае според силите и разбиранията си.

Що се отнася до руснаците и тяхната църква, ами не можем да се сравняваме с тях, нито по мащаби, нито по вяра. 

Точно това казвам и аз. Подчинение на всичко (без мисъл и оспорване и логика), за да не сбъркаме? Да ама Бог ни е дал разсъдък?
Почвам да се притеснявам, че някой ще си помисли, че съм провокатор и съм налазила темата.

Не знам кой успява да спазва всички канони, догмати и устав.. не съм сигурна, че точно това е показател за съзнателност във вярата.... съзнателност като християнин...
Чела съм жития и примери за спасени хора... съвсем не всички са посещавали Църквата всяка неделя.
Лично аз тотално се парализирам, когато прочета за подобни отлъчвания... все едно сърцето ми, душата ми, вече са заклани.... Не дойдох в Църквата, за да се чудя как да живея, а точно обратното. За да оцелея, за да бъда спасена, да Живея.

Глупости. Темата сигурно се чете от много хора с различна нагласа. Предполагам, че мнозинството мисли като теб. Нека хората намерят себе си и в тази тема.

Предполагам, че темата не е само за 100% следващи правилата. За мен лично, дори това да се идентифицирам като православна християнка (освен на документ за институциите), е една огромна великанска крачка.

Толкова са ми силите и възможностите. И толкова ми позволява разумът.

Здравейте! Чета редовно, но не остава време да пиша. Затова трябва да ни се наложи почивен ден за почивка, размисъл, връзка с Бог и семейството, че задълженията край нямат, всички го знаем от собствен опит. Преди си мислех, че това е в Стария завет и не се отнася за нас, т.к. след Исус ставаме негови последователи и доста неща от Стария завет ги няма. Но сега, когато отчитам, че нямам време за нищо, а животът бързо тече, мисля, че тази заповед е важна и по възможност трябва да се отдели един ден. За сега не се получава при мен, но си е цел. Благодарение на темата се подсещам по различни важни въпроси. Nova nadejda, събрали сме се търсещи Бога и истината, размишляващи, а не само изпълняващи ритуали. Нека с тези разсъждения да пуснем дълбоки корени за нашето добро и за бъдещо спасение чрез Исус. Това ми е целта, но много неща все още не съм ги приела достатъчно, но искам и ще се уча. За съжаление Дявола си знае работата и постоянно ще иска да ни отклонява, всеки ще си има собствен и разсъждения. Но трябва да се държим за Библията.
"Точно затова кзах, че обръщането към Бога е свръхестесвен процес, който се случва под влияние на Святия Дух. Ние сме безсилни да произведем дори вяра в себе си.  И обръщането и вярата и службата на Бога стават единствено чрез сила отгоре. " Това го мисля отдавна. Нито социализъм, нито други идеология и т.п. могат да ме отдалечат от желанието да имам връзка с Бог. Растях по времето на соца, но си бях вярваща без някой да ми го насажда в семейството. От малка търся връзка с Бог. В ранна училищна възраст намерих Библия при баба ми и започнах да я чета с вълнение, но ми дойде трудна и я изоставих. Та си мисля, че има нещо заложено в нас още от малки.
Извинете за дългия пост

Не знам защо коментираме почивката. Моето питане беше, че на повечето празници дори и тежки както 15.08. примерно сме на работата, а в същото време за битовизми, които се вършат от уреди в днешно време като прането да  се притесняваме.
Aз не съм съгласна с болднатото. Да,  свръхестествен процес е но, така както е написано се изключва свободната воля на човека. Излиза, че някои са избрани "чрез сила отгоре" , други не. И още ти казваш че от ранни години търсиш връзка с Бог но други се обръщат към него на различен етап от живота. 
" За съжаление Дявола си знае работата и постоянно ще иска да ни отклонява, всеки ще си има собствен и разсъждения. Но трябва да се държим за Библията" не приемам и това. Не искам да живея в страх, че ако обмислям и търся отговори и си говорим тук защо нещо се прави така, а не така това е дяволска работа.

Nova nadejda, това, че търсим истината и разсъждаваме е пускане на корени за мен. Но възможно е и залитане в неправилна посока, което е целта на Дявола. Все пак трябва да следваме правилната посока - Библията ни дава ориентир.
Сетих се още нещо. Как е предсказано в Библията, че Исус ще бъде предаден и убит? Какво е заложено, че ще стане и кои са избраните изпълнители и кое е случайност? Но това може да каже само някой свещеник вероятно.

Трябва да кажа, че съвсем погрешно си разбрала нещата. Нека да е ясно - 1. свободната воля е свещено право на човека! Всеки има свободна воля за всичко. Изборът е наш. 2. Няма такова нещо като едни са избрани, други не. Всички са поканени при Бог, всички до един.

Точно затова кзах, че обръщането към Бога е свръхестесвен процес, който се случва под влияние на Святия Дух. Ние сме безсилни да произведем дори вяра в себе си.  И обръщането и вярата и службата на Бога стават единствено чрез сила отгоре.

Разяснявам - На човека е дадена способността на мисли да разсъждава и да взима разумни решения. Бог идва при всекиго с покана. От човека зависи дали ще приеме поканата или не, тук имаме упражняване на свободната ни воля.  Ако човек в греха си усети своето недостойнство и пожелае близост с Бога и желание за промяна,  и каже на Бог, че иска да започне нов живот, то тогава започна онзи свръхестествен процес на Божието влияние за който говоря.  Точно за този свръхестествен процес говори нашия Господ Иисус на Никодим.

Йоан 3

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.   
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.   
7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.   
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Тук е описан процесът на новорождението. Ражда се нещо ново, какво е то? Това е новият човек в Христа. Кой прави промяната, кой преобръща сърцето? Кой осъществява новорождението?
Това е Святия Дух. Как работи Той? Невидимо, незнайно за нас. Иисус сравнява действието Му с вятъра - не го виждаме него самия, но виждаме последиците от вятъра.
Грешно е да си мислим, че новото сърце го постигане ние с нашите усилия. Христос казва, че това е работата на Духа, за която ние не знаем нищо, но тя е реална и действа във всяко едно сърце, което е пожелало промяната, а не само с някои предварително избрани.

Има наша част в делото на спасението, има и Божествена част. Спасението е Богочовешко дело. Нашият дял е осмилим информацията, която имаме за Бог, да пожелаем да Го следваме от сърце, да пожелаем да променим живота си, а делът на Господа е да ни прати Святия Дух, който да започне своето свръхестествено дело на преобразяване на нашето сърце. Това е новорождението, за което Иисус говори на Никодим.

Ние дори не знаем как да се молим правилно. даже и в този процес Духа ни помага.

Римляни 8:26
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

Може да се каже, че Бог “преследва“ всеки един от нас, всяко човешко същество и Му шепне покана чрез Святия Дух. По незнайни пътища за нас, Той се доближава до нас и ни кани да приемем вечния живот.
Но човек си решава как ще откликне на поканата, това е нашата свободна воля и тя е свята и неприкосновена.
Развиване на силна и утвърдена вяра обаче е непосилно за нас самите дело, тя също идва от Святия Дух. Както и много друго неща, като победоносен живот в Христа, покоряване на нашите слабости и греховно естество. Победата, светостта и промяната и очистването на сърцето са дело на Господа, а Той е готов за всеки да направи това, стига човек да го поиска.

Допълвам се.
 “Не искам да живея в страх, че ако обмислям и търся отговори и си говорим тук защо нещо се прави така, а не така това е дяволска работа.“

Обмислянето и търсенето на отговори е нормален процес, и това не е дялолска работа. Бог ни е създал мислещи същества, способни да преценяват и да взеимат решения.
Но има един неоспорим факт - за нас се борят и Бог и сатана и всеки ни иска при себе си. Това е духовна битка на доброто и злото, в която искаме или не участваме и ние. Бог не е забранил на сатана да ни изкушава. Самият Иисус беше изкушават от сатаната в пустинята! Затова трябва да сме бдителни, да не се осланяме на чувства и впечатления, а да изследваме Словото и да търсим с молитва истината. Човешкият ум е силно повреден, за да му се доверяваме.

Допълвам се още един път. ( моля за извинение за дългия постинг, но понеже е забранено да се пишат два последователни постинга, се налага да допълвам този )

Намерих един важен стих относно вярата ни.
Евреи, 12
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол..

Ето на този стих се основавах, когато казах, че ние нямаме дори сила да прозиведем вяра в себе си. Исус е начинател и усъвършител на вярата ни.

Мога да отговоря и на въпросите на Dari_77 относно пророчествата за Исус, но това очевидно няма как да стане в този постинг, стана прекалено дълъг.

Ами работим защото живеем в светска държава, чиито наредби не са съобразени с християнския календар, но в същото време има светски държави, в които не се работи на големи християнски празници и то точно, защото са християнски като Италия и Испания, например и не само.
Другото, което ми е интересно как много хора развяват Библията като знаме и обясняват как това пишело или не пишело в нея. Имам се средно интелигентен човек, живяла в свещеническо семейство, имам леля монахиня и честно да ви кажа Библията ми се вижда сериозна хапка. Хората си я четат явно като роман, че и разбират какво е написано. Похвално е това, защото до ден днешен много богослови и учени от висок ранг спорят какво е значението на някои текстове от нея. Чета Евангелията, посланията на св. апостоли , тълкувания, псалтира и друга православна литература, която никак не липсва в последно време. И да ви кажа като чета Евангелията нещата са си доста ясно написани и особено по някои въпроси няма никакво съмнение, че "правилата" са наложени от Бог , а не от хора обслужващи нечии интереси. Иначе Истината трябва да се търси но и прекаленото мъдруване е грях, както и да ни се иска да направим християнството по наша мярка, а не ние да се прекроим по него.
Първо нека да правим разлика между Църквата и социалните служби и второ би ми било интересно как виждаш дейността и по малките населени места при самотните старци, които едва свързват двата края? Църквата се състои от хора и тези които могат да отворят вратата на старците са хората. Църквата, както и държавата не са имагинерно понятие което може да прави това и онова. Правят го хората....Ако ти, аз или някой друг християнин не влезе при някой нуждаещ се, Църквата няма как са го направи, нали? Няма влязъл в моя квартален храм, който да не е посрещнат с усмивка от отците, но нали не очаквате да вървят от врата на врата и да питат хората как са?

Напротив, точно това трябва да направят. Навремето как се е разпространило християнството? Като са вървяли от град  на град, от паланка на паланка, от човек на човек. А не са седели в храма очаквайки някой заблуден да влезе.

От моите контакти със свещеници, поне тези, с които аз съм се срещала (изключая един, който ми беше изповедник) се забелязва едно леко пренебрежително отношение към жените. Поне такова чувство оставиха у мен.
Има нужда от промяна и у хората и у духовните лица. В противен случай не може да се очаква засилване на вярата и укрепване на вярата. Ние тук може да си пишем високопарни богословски слова, но истината е навън, на улицата, при хората.

И последно и спирам да пиша наистина. Слава Богу, че държавата е социална, за да има все пак някой който да се поинтересува от хората.

NoMeq виждам, че имаш мащабен поглед върху това, каква трябва да е църквата и хората и въобще кой какво трябва да прави, но това наистина прозвуча грозно.
За да имаш време да мислиш за толкова глобални проблеми, явно си в мир със себе си, защото аз съм доста по - заета с изправянето на моите си кривици
Наистина ли си усещала това? Явно и свещениците са станали част от ширещото се обезправяване на жените?
Аз на моя изповедник пък му се чудя как ме издържа? Ако бях на негово място наистина щях да имам пренебрежително отношение към себе си. Години наред повтаря все едни и същи работи, но аз не вярвам. Дано повече не ти се случва!
Явно си млад човек щом все още вярваш, че някои се грижи и интересува за някои в този живот. Никой, мила! Всеки разчита на себе си и никой на никого не е длъжен. Когато си християнин, обаче, поне в едно си сигурен: че Бог може да се  погрижи за теб най - добр и , че сме в негова власт! Това ми дава понякога спокойствие, а и така не се ядосвам на държавата.

Повдигате много въпроси, които са интересни за мнозина от нас.
Днес е голям празник. Имам спомени от детството, че на този ден не се режат домат и диня. Останало ми е в съзнанието и съм избягвала да ги режа, но сега го отчитам като някакво суеверие. Израснала съм с много суеверия и ограничения и не мога да ги преценя все още. Не се къпи на празник, като има смърт в семейството не се гледа телевизия, не се бръснеш, не се къпеш... И аз съм се замисляла за домакинската работа - днес машини перат, мият чинии, сушат, бършат прах... Опитвам се поне обяд на празника да не пускам пералня, но да не се къпя по няколко дни съвсем абсурдно ми звучи.
Днешните свещеници не са мисионери според мен. В това съвремие на толерантност, на безверие и многоверие едно такова обикаляне по къщите ще предизвика осъждане за намеса в личното пространство. Православието трябва да стане политика на държавата, за да може да се реализира подобна идея. Но за съжаление - това е абсюлотно немислимо. Трябва да се радваме, че поне Разпети Петък го направиха официален почивен ден.