Няма перфектни майки и винаги съм се чудила на злобата, която се изсипва върху жената , която те е родила. Общо взето за мен такива хора, обвиняващи и вечно мрънкащи, са просто неблагодарници, оправдаващи собствените си неудачи с това, че майка им или баща им все за нещо е виновен, не е бил перфектен и т.н
Все едно има на света човек с перфектни родители.
Ако се вярва на автора, той е на 18, а не на 25, така че... Пък и не обвинява майка си, търси вниманието и, чувства се пренебрегнат - дали има основание, може само да гадаем.
Искам само да кажа, да не се учудваш на недоволството на деца към родители - всукакви случаи има, както има неблагодарни деца, така и такива с истински дефицити в детството, от които най-големият е липсата на любов. Знаеш ли колко боли и как боли, когато човекът, който би трябвало да те обича най-много на света, не го прави? Щото аз знам! И още има нощи, в които ме боли от това. Научих се да не го забелязвам, опитах да простя на майка си, опитах да я разбера, опитах да не повтарям нейните грешки с моите деца - дали съм успяла...само времето ще покаже. /Никога не съм я обвинявала за моите грешки или неудачи, но за липсата на любов и загриженост - да./ Хайде сега, неблагодарница ли съм, мрънкач, обвинител?