Какво да правя?Много моля за съвет...

Колкото и пъти да повториш грижите за външния си вид - виждаш, че няма значение, нали?
Който го е страх от мечки да не ходи в гората. Ами ако и теб те беше страх това бебе само ли щеше да се гледа?
Да си родител не е достатъчно само да правиш секс. Същинската роля идва след това.
Звънял ти по телефона, ами да си звъни, изключим звука и готово.

И моят съвет е като на останалите, ако искаш пак да сте едно семейство няма как да стане, ако той стои настрана.
Всеки работи, и жените след майчинството работят, но никой не си зарязва децата, защото му е тежка работата.
Иначе ще се отдалечавате, отдалечавате и той ще си създаде отделен живот, в който е малко вероятно да имате място.

И на мен ми прави впечатление, че авторката набляга на това, че поддържа външният си вид. Не че не е важно, но няколко месеца след раждане, никой не очаква от теб да изглеждаш като модел. Ако мъжът ти го изисква от теб, това не говори добре за него.

Винаги съм бил привърженик на разговорите очи в очи хващаш го за ръка сядате един срещу друг и го питаш какъв е проблема има ли такъв според него и се разбирате.Как иначе да разбереш какво му е в главата,изясняване ситуацията  за себе си  и така.Кво има да хвърляш боб ли? И мен не ми е лесно и постоянно се притеснявам за децата и аз не спя и аз работя тежка работа и си сцепвам гъза но не съм оставил жена ми за миг и не съм си търсил оправдания.Не знам как може да го защитаваш.Обясни му че имаш нужда от разбиране помощ любов разговори все пак си млада и си е човещинка.Имам съмнения които ще споделя по нататък ако има развитие.

Да,имам дете от предишния ми приятел,но мъжа ми я е приел,а и всичко  с нея е някак по-лесно,тя е по-голяма.Разбират се,грижи се за нея,тя се обръща към него с ,,тати,, . Не успях да отговоря на господина по-горе затова пиша отговора тук.Мъжа ми знаеше,че щом ще сме заедно и голямото дете ще е част от живота ни,разбира се.И дума не може да става за проблем свързан с това.Просто явно му дойде лесно,че мога да се справя с всичко у дома.И с децата и с къщната работа и с пазаруването и каквото се сетите и не мрънкам.Той е на вълна,че щом носи пари всичко е ок.Да,ама не.Не иска да разбере...С времето мисля,че започна в мен да вижда майка,домакиня и всичко,но не и неговата жена.Разделяли сме се за няколко дни,карали сме се,после сме се събирали и чудото за 3 дни.После пак същата песен...

Мненията, които ще получите в тази тема, по начина, по който структурирате и поднасяте информацията, ще са в посока на това, че вината в случая е негова, че не е добър партньор, съпруг и татко (това естествено изглежда така). Логичното действие и препоръка в тази ситуация е да напуснете неподходящия партньор/съпруг или да поставите ултиматум, при който напускането е в общи линии единственото, с което можете да заплашвате и ще трябва да го реализирате, ако той не си промени съществено поведението и начина на живот.

И това би бил съветът, който щях да дам, ако нямахте деца.

НО, Вие имате 2, на 23 години сте, от думите Ви разбирам, че живеете в малко населено място, където по принцип за човек е трудно да си намери работа дори без деца.

Погледнете в съседната тема за изневярата как информацията е представена малко по-различно и съотвено и съветите са в по-друга посока.

Според мен въпросите, на които трябва да си отговорите в момента, са:
- ще можете ли с родителите си да се грижите с децата, ако той напусне (или ако Вие го напуснете) - от думите Ви разбирам, че сама се грижите и за децата и за домакинството, и се поддържате и даже се притеснявате за сексуалния Ви живот и за "страстта" - ако не помагат баби и дядовци в цялото това уравнение, в което даже съпругът има време за чат и компютър, то не знам как успявате без да лишите децата от съществени грижи и внимание. Пък ако помагат - въпросът е дали Вашите или неговите помагат... 
- ще имате ли къде да живеете? собствен апартамент или квартира или при родители/роднини?
- ще имате ли необходимите доходи да издържате тричленно домакинство?
- какво е най-доброто за децата, които сте направили, и сега би трябвало да са Ви първия приоритет?

На възраст сте, в която би трябвало да се вълнувате от следване, кариера, свалки, ухажори, житейски перспективи, колко кг. сте и как изглеждате и т.н., но сте избрали да сте майка на две деца, едно от което скоро ще бъде ученичка. Не мисля, че пускате подходящата тема. "Страстта" и "връзката" би трябвало да са Ви последния дерт в този случай. Правенето на деца е преди всичко отговорност и както той, така и Вие, трябва да се фокусирате върху отглеждането на тези деца и да им дадете шанс в живота, силно начално, любов, внимание, грижа.

Без значение е дали ще имате страст и дали ще имате романтична или друга връзка - преди всичко трябва да си изпълните отговорността към децата и да се водите в решенията си от техния интерес! Страстта и връзката следва да дойдат на второ място. "Навън" страст не е уместно да търсите, когато сте с 2 деца - гледайте си децата! Ако стане така,че да има страст - супер, но ако няма - пак ги гледайте! Страстта можете пон временно да изоставите, децата си - не. Те трябва да са на първо място в момента, отглеждането им, издръжката им, образованието им и т.н. и т.н. Ако ще търсите нещо "навън", то трябва да е баща на децата си, не "страст" или "връзка". Преди да сте намерили "навън" по-добро от последните 2ма бащи на децата Ви - внимавайте много чии съвети слушате и накъде водите нещата.

Това е моето мнение в случая. Съжлявам, че не отговаря точно на въпросите, които поставяте...

Аз не разбрах защо спите в отделни стаи с таткото? Бих те посъветвала да лягаш при него и да търсиш близост. Както и вечерите, като е у дома. Все ще има тема, която да е интересна и на двама Ви. Днес една, утре друга ... отнякъде се започва. Отчуждението идва постепенно... всеки си гледа "своята работа" и се затваря в своя свят. Някой трябва да направи първата крачка към другия. В моето семейство бях аз, в твоето - може би - ти. Евентуално да помислите и за няккаво съвмество "приключение" през уикенда. Може да са 2-3 часа навън, но Вашите часове и различни от ежедневието. Позастудява, но все има какво да се измисли.

Леле, това е епидемия някаква.

Аман от мъже с тежка работа!!! Аман! Честно, да отглеждаш две деца и да въртиш къща, по-лека работа ли е? И от какво се страхува - детето ще се разплаче, ще скочи и ще го изяде, или нещо друго? Улеснила си му живота максимално и сега какво? Защо да си зарязва компа и питието, за да се разправя с деца, нали жена му ще оправи всичко, даже няма нищо против да е така? Че и на външния си вид не занемарява, разбира го, че работи много и тежко - защо да си разваля кефа, дето с толкоз "труд" го е постигнал? Това е типично тийнейджърско поведение - моето дете е на 13 г и веднага след училище сяда на компа и ако може да не го закачаме за нищо. Ама защо да си чисти стаята, да помага за вечерята или да хвърли боклука, нали аз и таткото може да го правим? Пък и не му пречи, че е разхвърляно, на който му пречи - да оправя!? Амаха.

Тя казва, че той не я забелязва.Предпочита вечер да е пред компютъра.С тия деца има ли някакъв соц. живот изобщо?Или просто работи и дотам.Не ми харесва че е намекнал че секса не му е ок.А за работата в друг град, все си мисля че трябва да се обсъди преди да се вземе общо решение.
Иначе авторката очевидно е бита карта и външния вид и е последния проблем.Може да седи и да си чака решенията му и какво да прави, но без комуникация, нищо не става.

Напусни го, няма смисъл, удължаваш агонията си. Ако си тръгнеш с детето, едва ли ще тръгне да те прибира - това е сигурен признак.

Лесно е да дадеш такъв съвет на объркан и несигурен в отношенията си човек. В нейния случай примитивните реакции не са за препоръчване. Смятам, че авторката трябва да проведе един безкрайно откровен разговор със съпруга си, защото ми се струва, че и двамата имат много за казване един на друг. Тя трябва да положи усилия да го приобщи към общите им задължения, но в никакъв случай с разправии и ултиматуми.

Не знам какви са тези връзки в които няма грам комуникация. Искренни разговори се искат.

Според мен той по-скоро се чувства ненужен защото не искаш никаква помощ от него и се справяш с всичко сама. За това се е отдръпнал и те е оставил да се оправяш. Дори в началото да е бил плах, трябвало е просто да го насърчиш. За мъжете отглеждането на бебе не е толкова очевидно, а някои ако не ги насърчаваш се отдръпват и оставят майката да поеме грижите.
Сега ще трябва да го приобщиш, както е казано някъде по-нагоре-страстта ви е последният проблем. Като станете пак семейство тя сама ще си дойде.
В повечето случаи изчезването на страстта е признак на някакъв проблем който предшества липсата на стаст. А ние по-скоро сме склонни да мислим обратното-страстта изчезна и проблемите започнаха.

И аз съм с такива наблюдения- порочният кръг- неразбирателство- сдобряване в леглото без разговор и разбиране на проблема, докарват постепенното изстиване.
И в един момент, желанието за сдобряване под юргана изчезва.

Тя няма да го напусне. Той ще го направи, да не съм лош пророк де, позната ми е ситуацията.
Скучна си му, омръзнало му е да си играе на семейство, да не продължавам да изброявам че много песимистичен ще е постът ми. Наистина агония.

Не можеш да разпалиш нещо, дето го няма.  Понеже съм изслушал историите на стотици жени, мога да кажа следното: поставяш ребром въпроса и, ако няма скоростен позитивен отговор, биеш му шута на секундата, инак мъки те чакат - мъже, колкото искаш а, ако се цениш самата, ще срещнеш този, който ще те цени, че и с детето ще те приеме на 100%.  А можеш да избереш да се самозалъгваш, да правиш усилия и да чакаш да "узрее" тоз хубавец, ама това така и най-вероятно няма да стане. Просто рискуваш да се смачкаш, ако не решиш въпроса бързо.