В момента чета... 55

Ами... Кох си е Кох – не изневерява на стила си. Историята започва по обичайния начин – бавно и лежерно ни въвежда в атмосферата и ни запознава с главните герои. Умело вмъкнатите размисли на главния герой придават нотка на пикантност, чиято цел е да погъделичка вкусовите рецептори на читателя, да възбуди апетита му и да не му позволи да захвърли книгата с досада. Отекват глухо, но тревожно – като далечен тътен на бойни барабани, карайки читателя отново да се замисли за подводните течения на една толкова широкоскроена и толерантна нация като холандската. Това тътенът на някакъв вид неонацизъм ли е, или извратената психика на обикновен социопат? Това ли е истинското лице на Европа, прикрито зад лицемерието на толерастията? Или логическият отпор на имунната система, опитваща се да спаси умиращия организъм? Не знам, не знам... Но този път Кох надминава себе си – освен ксенофоб и хомофоб, героят му този път изразява скандална непримиримост към хората с увреждания. (Гадно, нали?)
Постепенно темпото на разказа ускорява ход, подобно на кола, пусната по нанадолнище. В един момент скоростта нараства толкова много, че едва успявах да следя играта и да "хващам" във въздуха отговорите на въпросите, които бяха поставени по-рано. И... краят!
Сега седя зашеметена, все още потопена в книгата, и се чудя – "колата" сама ли спря, или стана катастрофа? Явно голяма катастрофа, ама кой оцеля, как оцеля, дали оцеля и защо оцеля... Как ли са реагирали близките на главния герой, когато са изгледали записа на участието му в "Стани богат" и резултата, който постигна... Откриха ли труповете? И после?
Още го мисля.

ПП Ако на някого не му е станало ясно – няма никаква катастрофа с кола, просто използвах тази метафора, за да опиша усещанията си, докато четях книгата, както и динамиката на разказа към края.