- Публикувана: 8 окт. 2017, 20:05 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2017, 23:49 ч.
Връщат ли се в семейството "бащите" ?
Аз лично се опитах да кажа че няма нужда таткото да живее в същата къща или в същия град, за да бъде татко. Какво значи "не като уикенд татко" - почти стигате и вие до идеята, че или живее "с нас", или никакъв баща не е. Ерго - децата вървят с майката и принадлежат на майката, бащата е баща само доколкото се върти около майката.
Ясно, че най-добре, най-лесно и т.н. заедно, но има и други варианти, не е вярно, че иначе е невъзможно.
-----
Колкото до името - традиция. Нищо лошо в традициите. Плюс нещо, което е случаен резултат, но е определено хубаво лично според мен - името в някакъв смисъл подчертава и затвърждава връзката на бащата с децата, а тази връзка по принцип по-лесно се къса в сравнение с връзката с майката, понякога (не казвам винаги) и по желание на самата майка, което е силно нередно и непочтено и не бива да се допуска. Аз съм силно "за" всякакви начини за затвърждаване и стимулиране на връзката баща - деца. Под връзка имам предвид точно връзка, включително с все права, контакти, отличителни знаци и естествено, задължения, а не права без задължения, да не вземе някой да уточнява, не е нужно.
Ясно, че най-добре, най-лесно и т.н. заедно, но има и други варианти, не е вярно, че иначе е невъзможно.
-----
Колкото до името - традиция. Нищо лошо в традициите. Плюс нещо, което е случаен резултат, но е определено хубаво лично според мен - името в някакъв смисъл подчертава и затвърждава връзката на бащата с децата, а тази връзка по принцип по-лесно се къса в сравнение с връзката с майката, понякога (не казвам винаги) и по желание на самата майка, което е силно нередно и непочтено и не бива да се допуска. Аз съм силно "за" всякакви начини за затвърждаване и стимулиране на връзката баща - деца. Под връзка имам предвид точно връзка, включително с все права, контакти, отличителни знаци и естествено, задължения, а не права без задължения, да не вземе някой да уточнява, не е нужно.
Какво значи "не като уикенд татко" - почти стигате и вие до идеята, че или живее "с нас", или никакъв баща не е. Ерго - децата вървят с майката и принадлежат на майката, бащата е баща само доколкото се върти около майката.
Уиш, мисля, че когато се разделят родителите, не може бащата да участва по същия начин в отглеждането на детето, както преди.
Реално, те не се понасят, а какво оставя да си комуникират и съчетават ежедневието така, все едно че не са се развели.
Не случайно съдът определя дни за свиждания родител- дете, а не задължава двамата заедно да прекарват уикендите.
Каквото и да говорим, основното натоварване по отглеждането на детето е на този, при когото е останало да живее.
Реално, те не се понасят, а какво оставя да си комуникират и съчетават ежедневието така, все едно че не са се развели.
Не случайно съдът определя дни за свиждания родител- дете, а не задължава двамата заедно да прекарват уикендите.
Каквото и да говорим, основното натоварване по отглеждането на детето е на този, при когото е останало да живее.
А, не можело да участва.Може и как още, само желание да има. Бащата, който споменах по-горе, всеки ден кара дъщерите си на училище и обратно, после развозва по извънкласни мероприятия, виси в парка, докато играят, а майката си върши някаква домакинска работа.
Този баща просто е влюбен още в майката и така си гаси мъката, изживявайки се като семеен, който просто не спи в същото жилище.
Прекалено идилична раздяла, която само потвърждава правилото.
В " нормалните" случаи, ако майката си е тръгнала, егото на бащата се кефи от трудностите, които трябва тя да посреща сама- нещо като " Хак ти е, да видиш без мен как е".
Ако бащата си е тръгнал, то той е зает да обгрижва новата " вечна любов" и евентуално детенце, което трябва да приеме като свое, щото нали са такива изискванията на мама, та за собственото остава уикенда, ако тя- новата, е благосклонна, де.
Ти още малко ще вземеш да напишеш любовен роман. 
Ох, какво да му пиша- за толкова години на този свят, все на едно и също съм се нагледала.
Че и съм го преживяла.
Дали пък не е най-добре да поиска професионален съвет от психолог как да постъпи относно бащата, името и т.н.?
Децата са изключително раними и крехки същества, и в много случаи те преживяват изключително тежко липсата на баща. Преживяват много тежко и да знаят, че имат някъде баща, и да го познават дори, но той изобщо да не се грижи за тях, и да не се обажда дори и за рождените им дни! Много силно страдат и това ги довежда до изкривяване на психиката, нервни кризи, наркотици и какво ли още не! Познавам такива деца! За това мисля, че е хубаво авторката да поиска съвет от психолог, специализиран по семейни взаимоотношения.
Децата са изключително раними и крехки същества, и в много случаи те преживяват изключително тежко липсата на баща. Преживяват много тежко и да знаят, че имат някъде баща, и да го познават дори, но той изобщо да не се грижи за тях, и да не се обажда дори и за рождените им дни! Много силно страдат и това ги довежда до изкривяване на психиката, нервни кризи, наркотици и какво ли още не! Познавам такива деца! За това мисля, че е хубаво авторката да поиска съвет от психолог, специализиран по семейни взаимоотношения.
Толкова много деца живеят с един родител по една или друга причина и съвсем не са травмирани или пропаднали. Аз самата съм израснала без баща, но за сметка на това майка, баба и дядо ми дадоха толкова любов и грижи, че не съм усетила липсата му. И нито съм се пропила, нито съм се дрогирала, нито през ум не ми е минавало да го играя жертва и да си измислям преживявания. Важна е средата, в която растеш, а не този, който отсъства.
Толкова много деца живеят с един родител по една или друга причина и съвсем не са травмирани или пропаднали. Аз самата съм израснала без баща, но за сметка на това майка, баба и дядо ми дадоха толкова любов и грижи, че не съм усетила липсата му. И нито съм се пропила, нито съм се дрогирала, нито през ум не ми е минавало да го играя жертва и да си измислям преживявания. Важна е средата, в която растеш, а не този, който отсъства.
Това е моето и на детето ми мнението.
Но все още се намират хора с абсурдно мислене. Пробват да наложат съжденията си на всяка цена.
Това е моето и на детето ми мнението.
Но все още се намират хора с абсурдно мислене. Пробват да наложат съжденията си на всяка цена.
А, момичетата, не биват научавани какво е уважение към жената и какво не бива да позволяват, като отношение, на мъжете.
Сега, очаквам самотните майки да скочат с опровержението, как в пълните семейства има бащи, които бият майките, бият и децата си и изнасилват дъщерите си.
Авторке, гледай си бременността - детенце е най-важно!
Браво, че не си се поддала на натиска на нестабилния и безотговорен мъж, и не си прекъснала бременността.
Детето ще има нужда от силна и уравновесена майка, а не да чакаш, да се надяваш, да си в нестабилно състояние и да зависиш от противоречивите настроения на едно мамино синче.
Постъпката на бащата на детето е красноречива в този тъй важен момент!
От тук нататък бъдещето ти и това на детето трябва да са единствено в твоите ръце. Бащата се е доказал, като безотговорен и нестабилен и ако ти му дадеш възможност да влияе на живота ви и на детето ти, то последиците могат да са много сериозни.
Няма как да позволиш на такъв мъж 2 гд. да се прави на баща на детето и после една година да не му е кеф да е баща. Всичко това ще превърне детето в емоционален инвалид.
Браво, че не си се поддала на натиска на нестабилния и безотговорен мъж, и не си прекъснала бременността.
Детето ще има нужда от силна и уравновесена майка, а не да чакаш, да се надяваш, да си в нестабилно състояние и да зависиш от противоречивите настроения на едно мамино синче.
Постъпката на бащата на детето е красноречива в този тъй важен момент!
От тук нататък бъдещето ти и това на детето трябва да са единствено в твоите ръце. Бащата се е доказал, като безотговорен и нестабилен и ако ти му дадеш възможност да влияе на живота ви и на детето ти, то последиците могат да са много сериозни.
Няма как да позволиш на такъв мъж 2 гд. да се прави на баща на детето и после една година да не му е кеф да е баща. Всичко това ще превърне детето в емоционален инвалид.
Няма точна рецепта. Ама като бащата не става за такъв, не виждам полза да стои за музеен експонат.
Това, че съм израснала без баща ми е помогнало да избистря визията за таткото на моето дете. Мъжът ми е пълноправен родител и се грижи във всяко едно отношение за дъщеря ни. А изтъкнатата психоложка Ани Владимирова с напомпаните джуки и префасонирания нос по-малко глупости да ръси.
Щото доколкото си спомням и тя не е цъфнала.