Фентъзи и фантастика - Тема 12

Меган - ти намери ли си на Тад последните книги?

"Подвижни образи" е като "Пирамиди" и "Малки богове" - самостоятелна книга. Не виждам как киното е институция - още повече, че накрая индустрията е напълно разрушена и темата е затворена (нещо като провален експеримент за Света на диска).
 

Да, намерих ги, от 1 група за ел. Книги

Од вече е вкъщи
Мег - супер, аз понеже я видях тази сутрин и за това питах.

И аз утре като отивам на турнир ще мина през книжарницата да си го взема

 Снощи изчетох цялата трилогия "Знакът на мойра" - малки книжки са....и рядко ми е оставало такова гадно чувство.
Подведох се по лъскавите корици, по хубавите анотации, по факта че книгите са излезли още през 2012 и вече са на изчерпване, по факта че вече има завършена трилогия - и купих трите наведнъж за 38 лева и някакви стотинки - голяма минавка, поне да бяха с отстъпка. Както и да е.
Началото не бе лошо - малко детско е, но каква толкова. как Вълчицата Инала се бори с тежкия живот в прайда и постепенно се отделя от глутницата (на едно място срещнах, че идеята е как глутницата когато има твърде много членове води жестоко съществуване срещу излишните членове, така че те да я напуснат, и да си основат свои глутници. Но е обяснено чак към втора книга, човек ще забрави междувременно събитията с вълчицата от първа). Оттам тръгна съдбата на момичето Алеа, която се преплиташе с тази на вълчицата. Като цяло сюжета в първата книга доста ми напомни "Хрониките на Шанара" - живее си една крадла, сираче, осиновено от добри хора  в едно залюхано село, и изведнъж хоп - намира вълшбен пръстен, сдобива се с компания- дждудже, друид и т.н. завличат я в друидския замък,  уж за да я "защитят", пък там се оказва чу друидите не са чак толкова добри хорица, тя бяга от замъка, после ходи при елфите - пардон силваните - които никой не ги знае къде са, но враговете я намират за два дена.
Ако дотук нещата са ви се стрували нелогични - почакайте във втората книга- най-доброто нещо бе че имаше опити за повторение на сюжета на Властелина - Злият Маолморд, който е някаква мистичан фигура (и ми напомни Саурон) вдига мъртъвци, които са бивши вълшебници за да убият момичето, което май ще се окаже Салминдрахът (Избраникът). Само дето той не може да е жена. А прогоненият Салиман, е много умен, но е минал на страната на християните, за да се сдобие със власт, и се представя за епископ Натаниел, като мрази друидите  в душата си.  в много отношения езикът му ми напомняше за Саруман пък граф Дуку.
тук някъде обаче връзките стават ужсно безсмислени Алеа която в първа книга бе безпомощно момиче изведнъж се превръща в велика магьосница - ей така от нищото - започва да се зъби безпричинно на разни графове, забравяйки всякакво добро възпитание (вярно че е нямало и кой да я  учи на това), да събира армии и да налага нов световен ред в името на мира;смешното е, че вярва че е по-добра от друидите или от Салиман.
Случват се много нелогични неща, до края на третата книга които ме мързи да описвам. Именно тези нелогични събития ме отвратиха, а стила в който малката пикла Алеа, започна да се държи като някакво кифла и да държи тон, на разни крале, кралици, и велики друиди, които се държаха учтиво с нея, да ги обвинява в лицемерие без да ги познава и да воюва с всекиго в името на мира, искайки от другите да се отказват от неща, от които тя не се отказваше - ето това ме отврати.


та с две думи - ако ви се мерне тази трилогия -"Знакът на мойра" Момичето и вълчицата -Вълчи войни - Нощтта на Вълчицата - не я купувайте!

Аз да не остана назад отложиш Ий и подхванах Дворовете на Маас...
И Од започнах, но там повече се захласвам по илюстрациите Но в момента ми е по-лесно на ел. у-во да чета, не на хартия, така че на Од само първата глава михах, но е много, много красива.

Oд и аз си го взех и е разкошен.

Някой чел ли е "Сага за Шиканоко" на Лиан Хърн? Авторката има и по-стара поредица за клана Отори, която някакси съм пропуснала. Сега и се чудя на тази, интересно ми звучи с японската митология.

Тази не, но четох "Кланът Отори" и много ми харесва. Не е точно фентъзи, по-скоро тип магически реализъм. Мисля, че в рулит има всички части.

Свърших Водосрез на Бачигалупи и мноооого ми хареса!

Свърших първата на Дворовете... и... ами...
Последните няколко от Стъкленият трон са много по-добре и стилово и сюжетно. Но ще ги дочета и дворовете, може пък втора, трета да се поразгърнат малко нещата. Общо взето първата ми е на нивото на първата от Троновете, само дето главната двойка ми е по-скучновата.
А, че беше ужасно предвидима от началото до края, да не говорим...

Предвидима е само докогато следва модела на приказката.

Аниш, имах предвид главната двойка като такава в първата книга... Натам, че могат да се променят нещата - сигурна съм, но в първата книга това е. И целият ми коментар е върху нея, защото останалите не съм ги чела. За мен нямаше нищо непридвидимо в първата.

Зная. Просто те навивам да продължиш четенето от чисто егоистичното желание да си побъбря с някого за паралелите между двете поредици.

Хахахаха, няма нужда да ме навиваш, ще си ги дочета и то даже няма да ги отлагам във времето... поне втората де.
И то не заради Тамлин и Фейра, по-точно са ми любопитни Рис и Люсиен накъде ще ги поведе и развие  Сара.