Фентъзи и фантастика - Тема 12

няма как да не са мислили еднакво. Почти всички фентъзита чак до средата на 90-те черпят здраво от Толкин. Да речем Фийст. Ранните приключенията на херцога Арута, магьосника Пъг и  краля на елфиге Томас, са направо като извадени от наръчника - Арагорн, Гандалф и Леголас.
ЗА АЛанон  в Шанара винаги като чета се сещам за Гандалф - един мистичен и някак винаги успява да те накара да направиш неща, които изобщо си нямал намерение да направиш
А Първите две книги на Джордан така хубаво е крадено от Толкин, че просто не е истина. Кажи - речи на всяка страница  съм откривал нещо общо с Властелинът като сюжет. Много преди Том Мерлин да  излезе жив слде битката с мърдала, знаех, че Гандалф ще излезе цял от битката с балрога.
Като цяло фентъзито се е развивало в една определена посока - епично фентъзи, чак до Мартин.
сега основният ракурса е друг - историческо фентъзи.
просто нещата се променят с времето, вече се пише по нов начин, няма толкова "черно-бели" герои нито толкова романтика, а повече секс и насилие.

За щастие наистина има много повече "сиви" герои, обаче за романтиката изобщо не съм съгласна - романтика си има много във фентъзито. (което не отрича наличиено на насилие и секс ест).

романтиката зависи как я разбираш. Примерно в колелото секса е само загатнат ЕЛейн и Ранд отиват да се гушкат и....нещата се оставят на нашето въображение. При Крис Бънч в кралят демон има изключителни перверзии, а в Малазана  или при Маклелън няма време за ухажване - война е. Войникът идва, изпрасква  жена си и си заминава или пък я взима на фронта. Тук няма романтика. Романтиката предполага ухажване, романтикъта предполага да вършиш известни "младежки" глупости, да се забавляваш с мига, въпреки че можеш а създадеш невероятни каши. В сегашното фентъзи се показва най-вече какво е да си политик, а то е е - прагматичност

Романтиката я разбирам на емоционално, не на физическо ниво.

за мене няма разлика. Ако изпитваш емоции, пренасяш чувствата и на физическо ниво. АКо не изпитваш емоции(значи си някакъв темерут) няма какво да пренесеш на физическо ниво.
Ще дам пример с тийнеджъри. Момче харесва момиче, но не знае как да го изрази. хормоните бушуват. Бутва я в реката и после я спасява, или пък я дърпа за плитката за му обърне внимание. Това са младежки страсти (и намен момичета са се опитвали да ми привлекат вниманието сега през призмата на времето това го имам за романтика)
Ако си възрастен мъж - лорд или политик  или бизнесмен и имаш някакво влияние сигурно ще започнеш да мислиш от какъв род е жената за която искаш да се ожениш, дали има пари, какво е името ти, дали не е скандална дали не не е курва и т.н. т.е. емоциите отстъпват на разума. тук романтика няма, има прагматичност.
дава примерите съвсем условно, но въпросът е, че ако имаш някакви емоции моментално ги пренасяш на физическо ниво, не можеш да се контролираш. Ако се контролираш - тогава няма романтика, а здрав прагматизъм.

Имах предив, че за да има романтика, не се нуждая от това да ми описват флиртове, целувки, гушкания, секс и т.н.
За мен за да има романтика в една книга, трябва да има истинска любов - такава има достатъчно във фентъзитата, че дори и в малазнските книги, които посочи.
Хормонални нескопосани младежки свалки - не са ми еквивалент на романтика не са ми.

секс аз въобще не го слагам към романтиката, а към еротиката.
гушканията и ухажването - да. Щом има емоции, които водят до "глупости" или карат човек да се черви на стари години, значи говорим за романтика. Романтика е например да извикаш съпериника си за сърцето на дама на дуел, или да  й изнесеш серенада под балкона. Да се чете за секс е еротика. Нека не свесваме нещата. Понякога в книга ги има и двете  но по-често едното надделява.
и въобще - романтиката не опира само до секса.
Романтични са например сцената от Хъшове - Македонски няма пари, но залага срещу Бръчков който печели, обаче когато Бръчков поиска да спира изведнъж започва да губи, защото Македонски вади второот тесте изпод ръкавите.
Романтичен е наивитететът на Бръчков в много сцени. Например как го ограбват другарите му, а той вярва че е за каузата. "Гърмяните зайци" не се оставят да ги премятат лесно, те не са романтични натури, не изпитват идеализъм.
така че романтиката не е  толкова секс, тя е преди всичко идеализъм. Ухажването като част от младенческият наивитет го включвам в романтиката, а секса - не. Секса е еротика.

П.С. за мене Малазана е порно. а Крис Бънч и Глен Кук са хард порно. щом няма ухажване и разни простотии, породени от хормони, значи няма романтика, а здрава еротика. Най-пресен пример за романтика
1. Буташ дамата в езерото и я спасяваш; или създаваш ситуация в която тя да е в опасност и ти я измъкваш от опасността
2. Дуелираш се с съперника си заради дамата и правиш демонстрация на чувствата си.
3. пееш серенади или рецитираш поезия под балкона на на дамата
4. изпращаш писма по нейната камериерка(придворна дама) или пък писма/Цветя от анонимен обожател.
всичко това е класика за романтика

Чакай сега къде при Уискиджак и Корлат, например, виждаш порно? Голяма работа, че не ни занимават в дълбочина със скуБане на плитки и ухажване, тяхната връзка за мен е супер романтична (за съжаление и трагична).

не помня всяка сцена, но при Майен например имаше доволно описания на вида й и чувствата и. Като цяло описанията  как войниците пътуват и по пътя си правят свалките много ме подразни, именно защото нямаше романтика никъде, не видях емоции никъде в целия Малазан, а само ръсене на идиотиъм след идиотизъм. Аз разбира се като добро момче го изчетох целия, на не мога да проумея как може главните герои да нямат цел? дори при Глен кук главните герои имат цел - да се приберат в Катовар и да си върнат Знамето и Хрониките - колкото и утопична да е тя.

Някой попита за мнение за "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски. Преполовила съм сборника и мога да дам оценки на прочетените от мен разкази:
From Hell: 4/5
Това е положението: 3/5
Протеза: 4/5
Панспермия: 2/5
Преди безветрието: 3.5/5
Добро дело: 5/5
Всекиму своето: 1/5
Централните новини: 5/5
Те понякога се завръщат: 4/5

Обаче този дайвинг и тези дайвъри ми бръкнаха в мозъка Не знам дали се дължи на превод или така е в оригинал, но ми стоят доста кофти в текста.

Те понякога се завръщат....това нали няма нищо общо със Стивън Кинг
Понякога те се завръщат - ТО 2

Не съм чела разказа на Кинг, но този на Глуховски е на морска тематика.

Лелее...  всъщност в малазан има емоции - много, че то ако си прочел двете книги за Карканас може да видиш как всъщност почти всичко се ражда и стъпва именно върху емоции, има го и това което казваш естествено, съвсем нормално е - все пак става дума за хора, отношенията  няма как да са все емоционални, еле пък в такива ситуации и въпреки всичко, понякога се ражда и нещо истинско, нали така.. ясно, че Ериксън, обаче, не е седнал да пише романтични книги.
За мен по принцип романтиката няма нищо общо с тези 4 точки, които си писал горе - това са някакви банални т.наречени романтични жестове и пак е спорно.
Аз свързвам романтикатапреди всичко с истинската, вечната, единствената любов, с това две души да се намеря и свържат дълбоко, силно, реално... бла-бла-бла... не с цветя, серенади и големи жестове.
Романтиката, съвсем по принцип, не изключва  секса

Обаче говорихме за съвсеремнното фентъзи като цяло, а то далеч не е само Малазанската история, нали? Да кажем в Ририя също ли ти липсва романтика...
Да се обърнем ли към съвременните т.наречени  тийн фентъзи/фантастика романи...

Понякога те се завръщат е сборник разкази на Кинг, не е ТО 2

в Ририя има много романтика, но там има много "клоунади" на главните герои, точно идиотизми в стил тийнеджъри - катерене по покривите, скоци по покривите, прозъкване в  кули, които се рушат след тях и т.н. т.е.  "индиана джоунс изпъления". Да, това е романтика, в тази графа слагам и Лъжите на локи Ламора..
обаче Малазана, където никой няма крайна цел , камо ли кауза не виждам как може да е романтика. Същественето за романтиката е да имаш някакав кауза, в името на която да се направиш на идиот.
Такова нещо като "истинска" любов е страшно относително. Ти сега ми говориш за брак. Познавам доста хора, които ще ти кажат че именно в брака любовта "умира", защото няма страст.
ВПрочем думата романтика идва от "романс" -изразително и приятелно усещане от привличането на друг човек.

Балкай като спомена сборника на Глуховски се сетих, че не писах за "Дим и огледала" на Геймън. Не се разбирам с Геймън.  Има и добри разкази, но не ми хареса особено сборника.