Проблеми с родителите ми...

  • 11 731
  • 122
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 56 605
Едно време гледах някакъв британски филм за  клас надарени деца по специална програма, готвещи се за Оксфорд. Всички учители с тях се занимаваха, подготвяха ги за интервютата, четяха странични неща, искаше се да знаят T. S. Eliot отзад напред и да го тълкуват, ама по-засуканите неща, не само The Wasteland.

Ако авторката не знае койтуй T.S. Eliot, хич да не си мисли, че дори ще мете подове в Оксфорд.

Да, бе , да Wink  Оксфорд е британски университет, а там, за разлика от САЩ, се кандидатства за определени специалности от самото начало. И ако някое дете иска да кандидатства физика, химия, компютърни науки или математика никой не го пита кой е Елиът. А на интервюто се решават задачи общо взето. То и затова за деца от България влизането в такива специалности е много по-лесно постижимо - от една страна има по-малко местни кандидати, от друга нещата са ясни о обективни. Докато кандидатстването за политология, социология, международни отношения, история на изкуствата и т.н. според мен е почти кауза пердута за българи.

# 61
  • Мнения: 30 793
Ми де да знам как е в Оксфорд. Новото поколение явно има голямо самочувствие или много дебели розови очила. За мен вероятността да съм в Оксфорд е била като да отида на Марс, а не е като да съм без амбиции. И сега някакво моме хвърля голямата боНба, че за там е примряла и ще я вземат.

Пък и Оксфорд има специалност литература, нищо чудно да имат и такива изпити и интервюта, все пак е университет, не политехника. И понеже авторката се е запътила за социология, се чудя как с едни курсове по английски (не е ли била поне в английска гимназия?) ще ги впечатли. Тя да не си мисли, че Oxford Certificate и Oxford University са едно и също нещо...

# 62
  • Мнения: 22 030
Авторката, всъщност написа психология, което не е важно в случая.
Да замине и да се пробва. Всеки опит в чужда среда е полезен.

# 63
  • Мнения: 30 793
Е психологията пак е специалност за дрънкала, ще трябва да демонстрира някаква начетеност...а тя тепърва ще си усъвършенства езика...странно ми е...

Не знам дали ще е полезен всеки опит в "чужда среда". Светът вече е глобализиран, може да научиш доста неща и без да си вдигаш задника от дивана. За същите неща само преди години е трябвало да обиколиш половин земно кълбо.

# 64
  • Мнения: 7 325

Ще започна с това, че баща ми и майка ми харесват приятеля ми много и му имат доверие. Просто властват над мен откакто започнах да имам личен живот и ме тормозят психически. Решила съм къде ще уча, да, в Oxford universcity с Психология. Имам приятлека и приятел в Англия, както и приятля ми и сме проучили абсолютно всичко! Той ще работи, а аз ще уча. Сега стана ли по-ясно?
Психология Мамасита, психология.
Авторката всъщност си прави сметката да избяга от контрола в английско, щото има приятели там, да си живее с гадженцето на спокойствие и естествено да натрие носа на фосилите с диплома от Оксфорд. Гаджето обаче защо ще влага в нейното образование не ми е ясно.

# 65
  • Мнения: 30 793
Лапсус, видях, че е психология. Общо взето- булшит специалност.

Относно психологията: ако авторката става за чеп за зеле, щеше да ровне в Гугъл и да види, че в момента сме 11 октомври, а крайният срок да кандидатства за изпитите по Експериментална Психология или Психология, Философия, Лингвистика е 15 октомври.

Специалност психология няма, но щеше да го знае, ако можеше да пише името на Universcity правилно.

# 66
  • Мнения: 22 030
Мамасита, видно е колко може да "избяга" човек, дори и само да ти чете постовете. Твоето е малко като да обясняваш колко е гот да ближеш сладолед през стъкло, но ... ти си знаеш. Топли се със спомените си от Япония и Щатите. За съжаление са били кратки и май скоро няма да ти се случат.

# 67
  • Мнения: 208
Още днес съм кандидатствала ва 2 специалности на 3 места, чрез UCAS, с мотивационно писмо и оценки от 9,10,11 клас. Кандидатствах за Oxford с психология, Dudley College с ветеринарна медицина и University of Birmingham също с ветеринарна медицина Simple Smile

# 68
  • Мнения: 7 325
Хах, от кога на опита му се вика дребна душа. По пътя по който ти вървиш доста от нас са минали. Родителски контрол, бунт, личен живот, учене ..... не е като да си търкаме клавиатурите от скука. Някои имаме и деца на твоята възраст. Да нямаш реална представа за доста неща е разбираемо и простимо, но да си повярваш на фантазиите може да бъде доста опасно.
В една от книжките на дъщеря ми има поговорка - бъди на ясно с лимитите си - нещо такова е в превод. Колкото по-бързо го разбереш, толкова по-малко проблеми и разочарования ще преживееш.
И никой не ти казва, че Оксфорд е недостижим за теб, но и това не си разбрала. Докато си наежена срещу всички с различно от твоето мислене, няма да ти се получат нещата

# 69
  • Мнения: 30 793
Оф, да заминава, златна е тая чужбина. В САЩ не съм била, няма какво да правя в момента там.

Който иска да се блъска, аз съм от скучните лелки, дето съветват как нещата да стават гладко. Ако иска, да заминава на Мисия Лондон. Съжалявам, ама отдавна не е маркер за качество да си "подушил" чужбина.

Пък и тук за какво говорим: гонене на академични успехи или мерак да се бухнеш да те поочука животът. Щото двете невинаги са съвместими. Оксфорд ли се търси или да го играе чистачка на британски лели и да си мисли, че е по-добре от живеещите в БГ, щото е "видяла свят"...

# 70
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 232
Само за летец-изпитател не е кандидаствала. Joy Joy Joy
Нека се пробва, а после в Англия винаги може да мие чинии.

# 71
  • Мнения: 208
Много ми е интересно, ако синовете/дъщерите ви ви споделят, че имат намерение и желание да учат в Англия,напримир както аз в Oxford така ли ще ги окуражите и подкрепите? Че възможностите им са колкото са вашите да станете космонавт и че никой не размита за тях за да ги приеме? Смешно е просто ... Всеки има право да опита и незнам какво толкова смешно има, че съм се насочила към Oxford? Мой бивш съученик, който не беше добър в английския и общо взето в училище реши на шега да опита за Cambridge и познайте, приеха го! Wink

# 72
  • Мнения: 7 325
Преди година моят син имаше гадже, което живееше на 1 200 км. от нас. Един ден ми заяви, че искал да ходи в нейният град и да учи в университета в който учи тя. Беше още в училище и като цяло не му се учеше. Идеята била да са заедно и да правел нещо със себе си. Не го подкрепих. Първо имаме уни и тук където живеем, второ да иде да учи някъде за да бъде с някой - ми не, няма как да влагам средства в подобна кауза.
Примера с твоят бивш съученик е пълен смях, а това което си посочила в предишната си публикация - ще се въздържа от коментар.

# 73
  • София
  • Мнения: 2 633
За което трябват пари. И мен ме приеха в Германия на времето, в университета в Бремен, с почти пълна стипендия... Само че, за да замина, трябваше да докажем една идея по-голяма сума пари, които не смятах, че баща ми може да се справи и останах да уча в България. Ако нямаш финансов гръб и си мислиш, че само с добър английски става... Както класният ми казваше "Само знаете на език е нищо. Важно е какво можеш да кажеш на него."

# 74
  • София
  • Мнения: 16 734
Леле-мале, аз за какво толкова се старах за АК за чадо номер 3, като в Оксфорд толкова лесно се влизало...

И дали знае авторката какво точно ще работи и колко пари месечно ще взима, след като и ако завърши психология в Англия. Аз знам...

Общи условия

Активация на акаунт