и аз благодаря за хубавата статия 
- Публикувана: 12 юни 2006, 23:05 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2007, 13:56 ч.
Не се бойте от бебето на ръце!
А как да държа на ръце постоянно две бебета ?
Преди около месец попаднах една статия за носене на близнаци в слинг http://omama.ru/docs/tpl/doc.asp?id=259&. Има страшно умилителни снимки. Виж цялата статия дори и да не четеш руски. Има линк към видеоматериал за носене на близнаци, както и към снимките има линкове към инструкции как точно се поставя слинга в съответната поза. Тук привеждам само снимките:
Статията ми разби сърцето. Никога не с Вени не сме преживявали такова нещо, е, сега го преживях докато четях. Дъщеря ми от раждането си е на ръце или в слинг. Първия месец дори спеше през деня в ръцете ни или на гърдите ни с баща й, сгушена като кученце, защото не понасяше креватчето денем. Не знам за слизането от ръце, но факт е, че още на месец тя спря да се разплаква когато иска нещо и започна да ни "вика" когато има нужда от нас, с все по-изразителни звуци, и е все по-търпелива, ако нещо ме забави за малко. Отдавам го изцяло на това че никога не е оставяна да се "наплаче".
Благодаря ти Поли!
Благодаря ти Поли!
Поли, чудесна статия! Много трогателна и определено кара човек да се замисли... Точно това си мислех скоро да отговоря на реплики от рода "остави го да плаче, ще свикне" (защото сина ми напоследък заспива само по един определн начин и само с мен) - с какво ще свикне, с това, че майка му не е до него, когато е нещастен и разстроен?!? Не, не искам да свиква с тази мисъл, а и да съм до него докато заспива за мен е прекрасна емоция...
Жалко , че не намерих книгите на български 
Жалко е, да... Няма ги на български... Между другото на руски има много полезни книжки за раждане, кърмене, гледане на деца. Ето, например тези http://omama.ru/docs/tpl/doc.asp?id=95&&tid=648. Чувствам се щастливка, че имам достъп до тях.
добре че е форума и ви има вас , че да се информираме 
Съжалявам за грешката. Горното беше отговор за "Еспумизан или Бебинос в "Бъдещи и настоящи майки".
А тук исках да напиша: Благодаря! Ние сме все на ръце - и обича да се гушка, и понеже още не ходи, иска да доближи всичко интересно. Знам, че като проходи, вече ще е по-самостоятелен, но дотогава, а и след това, ще удовлетворявам любознателността му и нуждата от нежност.
А тук исках да напиша: Благодаря! Ние сме все на ръце - и обича да се гушка, и понеже още не ходи, иска да доближи всичко интересно. Знам, че като проходи, вече ще е по-самостоятелен, но дотогава, а и след това, ще удовлетворявам любознателността му и нуждата от нежност.
. 
Понеже лутането относно приучване да спи само, трябва ли да се носи, неразглезването и т.н. съм ги минавала с баткото, този път нямах колебания и от самото начало с дребната си се гледахме така - много по-спокойно, с много по-малко стрес и притеснение - и с много повече време, в което усещам любов и нежност, вместо раздразнение и напрежение дали всичко ще върви както аз съм решила 
Хедра, искрено се надявам един ден, когато /дано!/ се грижа за второто си детенце, да избегна това лутане, за което говориш ти, което и аз изживях с първото си бебе... и аз бях притеснена, напрегната, нервна, объркана, шашната... и разбира се раздразнена, когато нещата около Алекс не вървяха така както ги бях планирала аз...
Дано с второто дете съм по-спокойна майка, дано!
Междувременно гледам СЕГА да съм добра, нежна и търпелива към почти 2-годишния ми "пубер"... хихихи...
/което невинаги ми се удава, уви!/ Но гледам поне да не се чувствам ВИНОВНА... 