Калина е върла почитателка на клатушките. Поне веднъж дневно ги посещаваме. Понякога се случва някое дете да иска да се вози с нея, винаги предлагам на родителя да го качи- все пак местата са две, защо да се люлее сама. Понякога се случва родителя да плати за следващата клатушка, понякога-не, здраве да е.
Та вчера Калина се вози и при нея се качи едно момченце. Блъска клатушката, крещя, натиска и своите и нейните бутони, а Калина само гледа стреснато. Качваме се на друга клатушка, пускаме стотинката, а детето пак се качва с нея и пак същата история. Оглеждам се да видя кой е с него- един добре облечен мъж с дебел златен ланец стои и го наблюдава благосклонно. На третата клатушка се обръщам да извадя пари и мярвам, че мъжът ни сочи на детето, един вид "ето, там отидоха, бягай да се качиш при тях". Ей, побеснях! Едно е детето само да върши щуротии, нормално- дете е, а друго- бащата да го подкукоросва да се възползва от другите. Грабнах Калина, отидох при него и му викам:"Като ще го учите на тарикатлък, намерете си други балами", а той, вече зад гърба ми:"Кучка!"
Що да съм кучка, возя детето си, не съм задължена да возя и неговото, още по-малко да търпя да притеснява моето. Ама ме ядоса и размисли. Има ли смисъл да уча детето си на толерантност, ако други учат своите на тарикатлък.? Как ще оцелява ако е овца сред вълци?