При първото ми раждане/да уточня ,че родих навръх Нова година точно в 00.01ч под звуците на химна/,та имаше емоции,сещате се.Те бяха опънали една софра в съседната стая,чувах на Слави Трифонов гласа от тв.През пет минути при мен имаше някой /за което съм благодарна,понеже си мислех ,че ще се изпонапият и няма да ми обърнат внимание/Наблюдаваха ме две току-що завършили акушерки,ама едни сладурани....24-25 годишни....какво да ви кажа-те повече трепереха от мен.И когато казах,че много ме боли и едната ми казва:"Дишай спокойно,бавно,стой мирно и не мърдай и ще видиш,че ще те отпусне-като мине контракцията,а и не боли чак толкова!"Аз я попитах дали е раждала,а тя ми отговори,че не е.Тогава и казах:"Айде като раждаш,тогава да си прочетеш тая лекция да видим дали ще си повярваш и самата ти"/в интерес на истината преди една година е родила и колежките и в чудо са се видели с нея,но това е друг въпрос/Та после,контракциите зачестиха и не след дълго започнаха напъните.Акушер-гинеколога,който водеше раждането /беше мъж/,каза да задържа напъните."Немога!!!"-беше моят отговор.Тогава той вдигна главата си пое си дъх и ми показа нагледно как трябва да ги задържа. 
Така се вживи в ролята си -все едно е раждал 100 пъти.Та тъкмо ги задържах и той вика:"Айде тръгвай бързо след мен" Аз:"Къде ще ходим?"........ всички-СМЯХ!"Да раждаш бе жена!" ......и аз ...смях!После ми беше смешно,че ми викаше,когато напъвах,все повтаряше-"Напъвай от долните бузи,не от горните!"....После вече бебо се роди....звучеше химна......в родилната зала -аз разчекната на магарето,а вътре нахлу целият персонал на родилното отделение,барабар със една щурава санитарка,която после хвърляше пиратки в коридора.Всички бяха с чашите със шампанско в ръка....някъде към 10-тина човека бяха и се поздравяваха за новата година....а аз разчекната на стола,с метната пъпна връв през едното коляно.По едно време се притесних,защото се заприказваха докторите и се развиках:Плацентата,плацентата,няма ли да я вадите?"Те прихнаха да се смеят:"Спокойно,няма да те уморим има време не се притеснявай"После исках вестник от акушера,че незнаех какво да правя през тези два часа....а той само викаше,че такава забавна родилка не е имал.
С второто дете ....много бързо го родих и нямаше чак такива емоции.В 5.30 сутринта ме закара мъжа ми в болницата,в 7.10 родих.Пак в същата болница раждах,но се паднах при друг акушер/пак мъж/ и вече в активният процес като напъвах и виках на акушерката,че много ме опъва и боли,понеже тя питаше,а той влиза в залата и вика:"Айде лиготии-не боли изобщо ,стига сте се престаряли!"А аз му викам:"Ами да -отстрани не боли,а и няма как да го разберете и то никога.Ако легнеш ти да раждаш....гаранция си си попълнил молбата за напускане,нали?"Той взе да се смее и каза-"100%"....После в стаята ,като записваха имената на децата ме питаха как ще се казва,аз им отговорих-Никифор, сестрата която ме пита и записваше се казваше Тоска.Та тая същата ми вика-"К`во е това име Никифор...друго нямаше ли к`во да му измислите,какво е това Никифор?" Аз погледнах табелката и и казах:"Ами такова е ,като Тоска...друго име неможаха ли да ви измислят ,ами Тоска???".....С нейните камъни по нейната глава.....Ами това се сещам сега,ако се сетя още нещо ще пиша.А мамите на които им предстои раждане изобщо да не се притесняват-няма да са първите,няма да са и последните!...........Сетих се още нещо от второто раждане.Влизам после в стаята и гледам до моето легло вече ми докарали бебето завили го с одеалцето ,което му купихме два дни по-рано и реве та се къса.Отидох аз при него и го награбих,Взех да го гушкам и да го успокоявам .И както го успокоявах се загледах в него.....боже това бебе с вежди-ключ....взех да се чудя кой в рода ни има такива вежди....мисля мисля....гледам му носа,очите....ни на мен мяза ни на мъжа ми....ама пък мое си е и си му говоря и то млъкна и заспа.Аз още съм го гушнала и в този момент в стаята влиза една от сестрите и носи "едно" бебе със същото одеалце като мойто,гледа ме и вика:"Хайде маме,носим ти го и твоя юнак!"Аз гледам като трясната и в този момент пък влиза и една майка,която ме пита:Какво направи,как го успокои,аз цял ден и цяла нощ го дундуркам все реве-ти го взе каза му две приказки и млъкна!"Лелееее,незнам дали ме разбрахте-бях взела чуждото бебе После си гушнах мойто си....одрало кожата на мъжа ми!
Така се вживи в ролята си -все едно е раждал 100 пъти.Та тъкмо ги задържах и той вика:"Айде тръгвай бързо след мен" Аз:"Къде ще ходим?"........ всички-СМЯХ!"Да раждаш бе жена!" ......и аз ...смях!После ми беше смешно,че ми викаше,когато напъвах,все повтаряше-"Напъвай от долните бузи,не от горните!"....После вече бебо се роди....звучеше химна......в родилната зала -аз разчекната на магарето,а вътре нахлу целият персонал на родилното отделение,барабар със една щурава санитарка,която после хвърляше пиратки в коридора.Всички бяха с чашите със шампанско в ръка....някъде към 10-тина човека бяха и се поздравяваха за новата година....а аз разчекната на стола,с метната пъпна връв през едното коляно.По едно време се притесних,защото се заприказваха докторите и се развиках:Плацентата,плацентата,няма ли да я вадите?"Те прихнаха да се смеят:"Спокойно,няма да те уморим има време не се притеснявай"После исках вестник от акушера,че незнаех какво да правя през тези два часа....а той само викаше,че такава забавна родилка не е имал.С второто дете ....много бързо го родих и нямаше чак такива емоции.В 5.30 сутринта ме закара мъжа ми в болницата,в 7.10 родих.Пак в същата болница раждах,но се паднах при друг акушер/пак мъж/ и вече в активният процес като напъвах и виках на акушерката,че много ме опъва и боли,понеже тя питаше,а той влиза в залата и вика:"Айде лиготии-не боли изобщо ,стига сте се престаряли!"А аз му викам:"Ами да -отстрани не боли,а и няма как да го разберете и то никога.Ако легнеш ти да раждаш....гаранция си си попълнил молбата за напускане,нали?"Той взе да се смее и каза-"100%"....После в стаята ,като записваха имената на децата ме питаха как ще се казва,аз им отговорих-Никифор, сестрата която ме пита и записваше се казваше Тоска.Та тая същата ми вика-"К`во е това име Никифор...друго нямаше ли к`во да му измислите,какво е това Никифор?" Аз погледнах табелката и и казах:"Ами такова е ,като Тоска...друго име неможаха ли да ви измислят ,ами Тоска???".....С нейните камъни по нейната глава.....Ами това се сещам сега,ако се сетя още нещо ще пиша.А мамите на които им предстои раждане изобщо да не се притесняват-няма да са първите,няма да са и последните!...........Сетих се още нещо от второто раждане.Влизам после в стаята и гледам до моето легло вече ми докарали бебето завили го с одеалцето ,което му купихме два дни по-рано и реве та се къса.Отидох аз при него и го награбих,Взех да го гушкам и да го успокоявам .И както го успокоявах се загледах в него.....боже това бебе с вежди-ключ....взех да се чудя кой в рода ни има такива вежди....мисля мисля....гледам му носа,очите....ни на мен мяза ни на мъжа ми....ама пък мое си е и си му говоря и то млъкна и заспа.Аз още съм го гушнала и в този момент в стаята влиза една от сестрите и носи "едно" бебе със същото одеалце като мойто,гледа ме и вика:"Хайде маме,носим ти го и твоя юнак!"Аз гледам като трясната и в този момент пък влиза и една майка,която ме пита:Какво направи,как го успокои,аз цял ден и цяла нощ го дундуркам все реве-ти го взе каза му две приказки и млъкна!"Лелееее,незнам дали ме разбрахте-бях взела чуждото бебе
После си гушнах мойто си....одрало кожата на мъжа ми! 
"
