"Смешно" ли е раждането?

Това ме уби!
 

Аз малко в страни от темата ще разкажа една случка-засега не съм раждала и затова нямам смешен опит,но доколкото си се познавам,със сигурност ще придобия.
Та ето и случката-отивам първия път като бременна да ми вземат кръв,много рано сутринта и много ми се спи. Лаборантката много любезно ме пита : "Кафе,кола,шоколад?" Аз й отвръщам : "Не, благодаря" Тя само ме погледна учудено,но нищо не каза.... Със спящия си мозък как да разбера че ме пита дали съм пила или яла някое от тези неща..

Ми смешно е. Пък явно си  проверила, че бусколизинът не помага против раждане. 

Преди време разказах за първото ми раждане, хайде сега и за второто...
На кратко: В 20 часа си окачих вкъщи новите пердета и тръгнах да раждам.
Хубаво, ама тук не се ражда като в БГ на т.нар. магаре и аз като видях в родилната зала онова ми ти голямо, бяло, колосано, пухкаво легло и рекох: А, не, аз тука всичко ще изцапам! Те ми викат: Нищо, ние ще сменяме чаршафите няколко пъти докато родиш! Аз: Е, ама как аз само ще ставам да ми ги сменяте ли? Те: Абе, споко, ние си знем, всички така раждат! Аз обаче не мирясвам: Ами, къде ще си подпра краката??? Те: Ще си ги държиш с ръце...
Абе голям дискомфорт ви казвам!
Я, си ми дайте вие магарето, че аз на него си знам!
Те не ми уважиха желанието и все пак в 22 часа бях вече родила...можело и без магаре значи...

Здравейте момичета!Аз не съм вярвала,че ще престоят ми в родилното ще бъде тооолкова весел .Когато стана време да ме качват на мониторите бях малко стресната,сестрата беше просто ужасно брутална.Но малко след мен докараха още една жена-висока около метър.И тази като започна да казва на сестрата-Ей ти проскубаната,я внимавай с мен,че знаеш ли от къде идвам ,започнах да гледам на стерео какъв е този индивид Виждаш ли тези белези по ръцете ми,сега ме изкараха от затвора за да дойда да родя тук.Излезе сестрата,а тая се захласва от смях и покрай нея и аз.След малко се обръща към мен и ме пита,Знаеш ли булеварда,тук долу под болницата?Аз и отговарям-да защо?!Ми вчера се блъснах с един пистов мотор в една бетонна стена,карах със 180 км Представете си бременна в 9-я месец да кара пистарка с тази скорост и да се удари в бетонна стена Когото ни свалиха долу,тази ми вика-виждаш ли ми мотора,ето го там.А,аз какво да видя-едно колело с двигател ,е това бил пистовият .Ще спра до тук,че то на тази жена цирковете продължеха 3 дена.Ако трябва да разкажа всичкооо ...няма да мога да стана от компютъра

здравеите момичета,много ми харесва тази темичка.аз съм доста притеснена относно раждането,но чесно казано ме отпуснахте и започнах да гледам с други очи.до моето раждане има време и ще се радвам да чета повече такива весели темички.много помагате на бъдещите родилки като мен

Записвам се да следя тази темичка , че съм много наплашена Доста ме развесели , ще имам нужда от нея още  няколко месеца май

Когато бременеех и честно казано имах ужас от нормалното раждане, тази тема я четях и предпочитах, за да се успокоя и да се разведрявам....е, дойде и моя час да родя, и не само, че оцелях, ами пък и въобще не се оказа чак толкова ужасно, колкото мояа глава си го представяше
При мен забавните моменти, които си спомям от раждането са:
- вече съм с девет сантиметра разкритие със системата в ръката, решавам че трябва да отида до тоалетната, тръгвам аз да ставам от леглото ама забравям, че съм със състема и като се ударих в стойката й, звездички ми излязоха 
- след това забравих да попитам къде е тоалетната, а тръгнах да обикалям предродилна да я търса, поедно време стигам до една врата, а една лекарка ми вика, вие къде насам идвате тук е операционна значи аз без да искам съм щяла да вляза в операционната, не в тоалетната
- накрая вече точно преди да родя при мен влязоха студенти на стаж, аз стоя права, защото съм с пълно разкритие, но нямам напъни,а главичкат на бебчо трябва да слезе надолу- та какво предствлявам аз- със система, с голям оголен корем, от мен се стича кръв, а в това време единия от студентите, явно в желнието си да ми помогне о някакъв начин ми казва- извинявайте, искате ли да ви донеса нещо, кафе например- решил е човекът, че в точно в този момент ще пия кафе, е обясних му, че не оцелил момента
- другото забавно беше, че още докао извадят бебчо и тя започна да ака, омаза доктора, тя той вика- ей, това дете с характер от наистина първия момент на раждането
- и накрая- направиха ми няколко шева, а аз виакм на лекарясега може ли вече да ставам да си ходя, мислех си, че ще мога да стана и да си тръгна сама от родилна , та той ми вика, че няма да успея, е прав се оказа де, ама аз бях убедена, че ще успея
Това са моите по-забавни моменти от раждането, това наистина е велико преживяване и наистина след време се забравят болезнените моменти, пожелавам успех на всички бъдещи майки, които ще прочетат темата

Студентът ме уби  Явно доста се е стресирал! 

Благодаря на всички който са писали тук, защото когато дойде моя ред да раждам имах много повече кураж. Мисля, че четенето на тази тема води до много по-лесно раждане. Ето и моето раждане.
Събудих се през нощта от изтичането на водите и от контракции на около 5 мин. Оправям се и с мъжа ми отиваме към болницата. В болницата документи, тонове и накрая като се качих на магарето да ме прегледат и лекарката  8-9см разкритие. Пита ме: " Ти защо идваш чак сега?" А аз: " Мии сега се събудих. " От там в пред родилна където ме караха да напъвам и след няколко напъна и система с окситоцин питам акушерката: " Още много ли трябва да напъвам" ама с такова изражение все едно след малко имам среща. Всички почнаха да се смеят.  Влизам вече в операционната, качвам се на магарето и почват да ме поливат с един чайник с топла вода на мен почва да ми става едно хубаво. За мое съжаление след това започнаха да ме пръскат  с нещо студено аз подскочих и казвам на акушерката: " аааа не искам това, искам пак чайника". Тя:  " После като родиш".
На следващия ден минава анестезиолога на визитация при момичето при до мен, поглежда ме и ме пита защо съм дошла толкова късно, а аз пак обяснявам, че тогава се събудих. Той  и разправя следващото да си го родя в къщи и само да му го докарам да го запише.

Здравей,Еyani.Имаме еднакви линиики .Май си чакаме бебешоците по едно и също време.Леко бременеене и успех с раждането.

Ev a  uspeh i na teb

( месеца след раждането ми стана "наистина" смешно! Родих секцио миналата година при д-р Георгиев и след операцията отидох на контролен преглед, казах му, че имам съмнения,че имам останал конец в дясната част на раната, а той ми каза да го дръпна с пинсета и че организма сам ще го изкара. Да, ама не стана точно така, 9 месеца по-късно той се подаде и аз реших да го извадя, за мой ужас установих, че е доста по-дълъг - излезе на около 2см. Когато се обадих на Георгиев, той ми каза, че такъв конец е по дължината на цялата рана и ако не мога да го изкарам да отида в болницата. Е, все пак съм много секси в конец, стърчащ от корема!!!

винаги,когато ми е гадно влизам в тази тема и се скъсвам от смях

Чакайте да споделя и аз вече с опит.
Значи първо лежах три дни за преносване в Патологията, изчаквайки да се отключи нормална родова дейност. Е това не се случи . След като на третия ден сутринта имах вече контракции на 5 минути, питам акушерките какво да правя, а те ми разправят: "Като дойдеш и ми кажеш - "Ох не мога вече да търпя болката" тогава отиваш да раждаш", а другата акушерка"Ама ти си много весела, май не те боли ". Ами така и не отидох да им кажа, че не търпя болката. В крайна сметка като ме свалиха в предродилна и като му дръпнахме с акушерката една говорилня и тя вика по едно време: "ама ти разбра ли че ще ти правят секцио" и аз "ми не".  В операционната имаше бяха пуснали хубава музика и като извадиха бебето единия от докторите вика "" Ааа 4200, ама 4150 и 50гр. топки".
Докато лежахме в реанмация имаше една много нахална санитарка, която си просеше стотинки, и едно момиче и вика"Ама ние тук сме след секцио, не си носим потфейлите" . Обаче санитарката продължава и си взе вода от същото момиче, че била жадна.
После в детското като ходех да видя бебето и една ромка ми вика "Къде са куниьозите?" .
Та това е общо взето смешното, ама иначе на момента не е много смешно, но пък когато си позитивно настроена по-леко се понася всичко.