Аутистичен спектър - обединена тема

В новия център не работят по нея, но се надявам да заработят. В събота правихме първото обучение там и мина страхотно, надявам се специалистите да са разбрали много неща и да започнат работа със системата. Тази събота от 11.00 часа ще правим обучение за PECS в Ресурсен център Ломидол - намира се в Младост. Надяваме се да сме полезни на повече родители и специалисти. Обучението се прави от логопед и психолог. Ако мога да помогна с още информация - насреща съм.

Мая, а не може ли да отделиш това в отделна тема и там да те питаме

И да ни разкажеш защо картинките работят с децата, които могат да говорят, а може би и всички които ги ползваме да споделяме как се справяме и какви успехи или неуспехи имаме.

учудих се как малкия на Любознателна е разбрал как да ги ползва - моя мъник е далече от това..

иначе баткото много бързо "схвана". Ние сме още на размяна, не можем да правим изречения, но ги ползваме за увеличаване на речниковия запас, за изразяване на "Желания" / с това се справя добре, дори и "рови" картите за да покаже какво иска и повтаря думичките след като му ги кажем/, може да комбинира 2 карти - микровълнова и мляко - иска топло мляко   опитваме се да го учим да показва чувствата си /безуспешно засега/. научава и ползва повече думички когато значението им е пояснено с картите.

Също и ги ползваме за дневния режим/това нещо наистина прави деня МНОГО по-спокоен!!!!/, за  "сега това - после онова"... като знае какво следва е много по-лесно да го накараме да направи нещо.

искам да почнем да ги ползваме за "различности" /не знам как да го напиша на БГ/ - примерно момиче -момче, висок-нисък, дебел -слаб, но според нашите терапевти е много рано  за това...
Играем с тях и мемори игри.
И май е само това засега
Давайте идеи за игри също

Според мен самия персонал не знае какво е аутизъм и как се държат такива деца. Едно такова дете може да има ресурсен учител в определени часове от деня. Подава се молба до инспектора и от там изпращат. Този ресурсен учител се грижи само за това дете. Казвам го, защото Гери беше така близо два месеца в масовата градина с ресурсен учител, който я посещаваше, мисля, че беше два пъти в седмицата за 4 часа /по късно се питахме тези часове учебни ли се водят или астрономически/.

На мен лично не би ми било приятно, цялата група деца да страдат заради моето, разбирам и родителите.

За това нашата Гери я изместихме в специализираната, защото Гери не могат да я развиват, а само отглеждат. Че беше трудна за гледане, си беше.

Защо тези родители не си го водят в специализирана градината? Все пак в София са по-уборудвани, така съм гледала поне по телевизията - СКАТ, даже мисля, че градините бяха 2.

Благодаря ви, момичета, за всички мнения и всяка информация, която ми дадохте.

Деси, а Артур някога говорил ли е? Защото има и деца /моето например/, които са говорили, а след това са млъкнали. Бяха останали само "да" и "не" в речника му.

Здравейте отново.Искам и аз да кажа нещо по темата. Когато дани постъпи в нормална детска градина първите който не го приеха бяха госпожите.Впоследствие видяха че не е толкова страшен но пак не го приеха радушно. Добре че дечицата гледат на него като по малко дете и постоянно го обгрижват че Дани в момента е много добре там. Даже и директорката сподели с мен колко много се радва че Дани напредва. Та да обобщя аз мисля,че всичко зависи от госпожите,макар че в нашия случай децата се оказаха по - мъдри. Мария благодаря ти за отговора. Моля те само напиши ми точния адрес на мероприятието и ми кажи дали мога да присъствам.В нашето Габрово има само трима логопеди и от тях само един се престраши да работи с деца аутисти.Тъй че всяка помощ за нас мамите е изключително важна.

Ако съм го писала, извинявайте че се повтарям. В темата за глупите деца се уговорихме с майките в събота 31.03 от 11 часа в Ресурсния център ще направим обучение за PECS, ако някой има интерес и иска да дойде нека ми пише на лични за да знам бройката и организирам обучението.

Деси, да ще трябва май да пуснем една отделна тема за PECS, макар че ще ми е трудно да обясня какво точно включва системата в писмен вариант - все пак като размахваме ръце и го играем на живо е по-добре. А и аз не съм специалист, обучението го правят логопед и психолог и могат по-адекватно да отговорят на въпросите на родителите и специалистите.

titi_s , много зависи наистина от г-жите и директорката. И ние в докато бяхме в масовата градина, попаднахме на съвестни г-жи, едната беше любимка на Гери и полагаше усилия и внимание да се грижи за нея.

http://www.youtube.com/watch?v=ZXIPZpVvU7c
The Picture Exchange Communication System (PECS) when introduced and practised rigorously is proving very useful to develop communication, particularly in children with autistic spectrum disorders, Some encouraging results are occurring right here in Scotland. The basis of the whole thing is that when a child reaches for something they want, a picture is introduced in between the child and their reached-for desired object or activity. When the child then gives the adult the picture, the adult immediately gives them the thing (or activity) they want. This exchange can take place very quickly, when children are not physically disabled. The process works up from very simple requests to use of complex sentences (in pictures and/or words) but is always based on the exchange principle. The exchange process is a lot easier to describe than to do correctly!

The PECS system is behaviourist - using rewards to reinforce desired behaviours, aim of errorless learning, formal techniques for extinguishing errors etc. - and highly structured. Each step in the instructional process is broken down into tiny highly detailed stages. As well as being a behaviourist instructional approach, PECS is also a specialised form of augmentative & alternative communication AAC. Functional communication is emphasised and prioritised, rather than ‘language’ or curricular targets. There are no prerequisites to entry to this method of communication instruction (eg. picture recognition and symbolic understanding are not required before the start - they are expected to develop throughout the process). All modes of communication are accepted, speech attempts must not be insisted upon (but improved oral speech often occurs, with PECS). PECS is often used alongside the TEACCH approach; it is not an ‘either/or’ scenario.

Митове за аутизма
Странна случка с куче през нощта – от Марк Хадън


От Ерик Чен www.iautistic.com

Странна случка с куче е история за това как едно петнадесетгодишно момче с аутизъм разкрива мистерията относно кой е убил кучето на съседа (разбира се, има и много повече, но не искам да ви развалям удоволствието).
Първият път, когато прочетох книгата, беше през 2003г. Една жена, която работи в училището за деца със специални нужди в Сингапур, ми я показа и ме попита за коментара ми.
Аз прочето 2 страници. Главният герой (Кристофър Буун) описваше своето мислене. Докато четях, се чувствах така, като че ли главата ми се замайва. Престанах да се опитвам да преодолея объркването си, върнах книгата и благодарих на жената. Когато тя пак ме помоли за коментар, аз учтиво й казах, че книгата всъщност не е за аутизма.
Години по-късно разбрах защо. Книгата беше написана от човек, който се представя за аутист. Нищо чудно, че бях объркан! Обикновено аутистите се представят за „нормални”, а не обратното!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: ТАЗИ КНИГА НЯМА ДА ВИ ПОМОГНЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ИСТИНСКИТЕ АУСТИСТИ
Знам, че Марк Хадън даже не е използвал думата „аутизъм” в книгата си, нито пък претендира, че представя аутизма правилно. Разбира се, не е негова вината, че (от моя гледна точка) неговата книга представя погрешно това, което изпитват аутистите. Нямам нищо против Марк Хадън и неговите книги. Всъщност, години по-късно (през 2006), аз научих достатъчно за хората (без аутизъм), за да мога също да й се насладя.
Въпреки това, тъй като виждам, че „Странна случка с куче през нощта” стана много известна книга, чувствам, че трябва да обясня защо тя не трябва да бъде вземана сериозно, иначе хората ще бъдат заблудени относно аутизма. Опасността е реална; виждал съм много хора (включително учители и психотерапевти) да препоръчват тази книга като четиво за аутизма.
Вместо измислена новела, препоръчвам хората да прочетат работите на д-р Темпъл Грандин и Дoна Уилямс. Те дават много точни и полезни сведения за аутизма от първа ръка.
След като отново прочетох „Странна случка с куче през нощта”, аз веднага разкритикувах идеята, че Кристофър е изключително самоуверен и може да изразява мислите си толкова ясно. 
Аутистичните деца имат трудности с комуникацията именно защото тяхното съзнание за собственото аз липсва или е много ниско. Те се намират в нещо като транс или в състояние на движещи се в полусън. Дори когато развият някакво чувство за собственото си аз, те не са в състояние да обединят всички части от себе си (включително тяхното физическо и емоционално състояние
Поради тяхното разкривено съзнание, те може и въобще да не осъзнават възможността за комуникация, камо ли да се изразяват като Кристофър. Когато аз бях на възрастта на Кристофър, аз все още предимно ходех насън. Аз бях изключително високофункционален аутист, минах през нормално обучение в училище без никаква помощ, лекарства или проблеми с училищните власти.  Нискофункционалните аутисти вероятно имат дори по-малко съзнание за собственото си аз от мен
Въпреки това, Марк Хадън не би могъл да напише история, ако Кристофър не беше способен да ни предаде какво се случва с него. Следователно неговото (неумишлено) неточно представяне на аутизма представлява сюжетен похват за развитие на историята. То не е замислено да представя съзнанието на един аутист.

На стр. 84 в книгата има абзац, който звучи така:
И той каза: „Колко е 251 по 864?”
Аз се замислих и казах  "216864”. Понеже това е наистина лесно произведение, защото просто умножаваш 864 X 1000, което прави 864,000. После разделяш на 4, което прави 216,000 и това е 250 x 864. След това прибавяш още един път 864 към това число и получаваш 251 x 864. И това е  216,864.
Този абзац показва как Кристофър използва логика, за да получи резултата. Въпреки че аутистите често разсъждават логически, тяхната логика често е от по-различен тип. Има много аутисти, които възприемат странни идеи и настояват за тях, въпреки очевидните доказателства за противното. Да, те са логични и не, тяхната логика не е задължително с високо качество.
Както и да е, аз допускам, че един аутист може да разсъждава както е описано по-горе, ако е получил подходящо обучение. Но това е изключение, не правило.
Аутистите с изключителни умения не използват логика, защото тя е твърде бавна. Те често използват паралелната възможност за обработка на мозъка, като ползват визуалните процесори на мозъците си. Ако можех да пренапиша този абзац, може би той щеше да звучи така:
И той каза: „Колко е 251 по 864?”
Когато Кристофър чу това, в ума му се появиха 2 зелени тела, които изглеждаха като неравни кубове.Телата се сблъскаха и се накъдриха на много малки кубчета, квадратчета и триъгълничета. Появи се ново тяло. Кристофър отговори: "216,864".
Той беше шокиран. „Уау, това е по-бързо от калкулатор. Как го направи?"
Кристофър се обърка и се замисли старателно върху значението на думите му. Може би той питаше кой е решил задачата: „Аз бях.”
„Имам предвид какъв трик използва?"
НА Кристофър му отне малко време да разбере какво каза другия. МОже би той има предвид трик като в подсказването. Значи има предвид, че Кристофър е излъгал. „Не.”
„Не разбирам”, каза той. И до този ден той все още не може да разбере тайната на Кристофър.
Като странична забележка – аутистите трябва да се напрегнат, за да разберат човешката реч, особено контекста зад всяка дума. Гладкият поток на мислите и очевидната лекота на разбиране на човешката реч са изключително нереалистични за един аутист.

На стр. 163 има един ето такъв пасаж:
Един ден Джули седна на чина до мен и сложи кутия бонбони на чина и ме попита: „Кристофър, какво мислиш, че има тук?”
И аз казах: „Бонбони”.
След това тя махна капака на кутията бонбони, обърна я наопаки, оттам изпадна малък молив, а тя се засмя и каза: „Това не са бонбони, това е молив”.
След това тя сложи малкия червен молив обратно в кутията и сложи капака.
След това тя каза: „Ако мами влезе сега и я попитаме какво има в бонбонената кутия какво мислиш, че ще отговори тя?”, защото тогава наричах майка си мами, не майка.
И аз казах: „Молив”.
Това беше, защото когато бях малък, не разбирах, че и другите хора имат съзнание. Джули обясни на майка ми и баща ми, че това винаги ще ми е много трудно. Но сега не го намирам за трудно. Защото реших, че това е вид загадка, а ако нещо е загадка, винаги има начин да го решиш.
Този абзац показва изумително ниво на самоосъзнаване, изразено така, като че ли Кристофър би могъл да направи дисекция на собствения си ум. Аз вярвам, че това е последното нещо, което един аутистичен тийнейджър би казал. Не самите умове са това, което аутистите не могат да разберат, а самата идея за отделни индивидуални съзнания.
Въпреки че за интелекта на един аутист е възможно да направи логическо заключение и да решава различни загадки в перспектива, неговото подсъзнание действа, приемайки, че той и всички останали мислят еднакво, чувстват еднакво и знаят едни и същи неща. Предположението за единното съзнание е естествен резултат от начина, по който работи умът му и не може да бъде променено само от обучението в логическо мислене.  
Това, което той може да направи, обаче, е да се тренира да прави умозаключения в перспектива толкова точно и бързо, колкото е възможно. Само че това изисква умствени усилия, има възможност за неуспех и е различно от инстинктивното разбиране, което не-аутистите притежават. Това е като да се опиташ да разбереш поема на Мандарин, преведена на английски: може да си мислите, че разбирате повечето от нея, но като човек, знаещ двата езика, мога да ви уверя, че духът на поемата отдавна е изчезнал.

Моята гледна точка е, че само когато един аутист изпитва същите емоции, използва същите възприятия и развива същите идеи като един не-аутист, едва тогава той ще може да се опре на инстинктите си, за да разбере наистина какво е това да си личност. Човешкият опит не може да бъде разбран чрез превод и логика, а само чрез директен опит.
В добавка, по мое мнение абзацът също така показва огромно неразбиране на възприятията на аутистите и начина, по който те размишляват. Може би пасажът може да бъде пренаписан по този начин:
Бях поставен в студена стая, миришеща на странност-А (преведено - антисептици). Жената с големите черни очила ми зададе много въпроси. Аз отговорих толкова, колкото можах. 
Например тя ми показа бонбони (кутия) и ме попита какво е това. Аз казах: „Бонбони”. След това тя извади молив от бонбоните (кутия), издаде някакви странни звуци и направи странно движение (преведено – тих смях и усмивка).
Аз останах неподвижен, не знаейки какво да направя или да кажа, само дето светлината, отразена от очилата й ме смущава, така че примигнах с очи от блясъка. Тя ме попита какво съм видял. Аз отговорих: „Молив”. След това тя постави молива обратно в бонбонената кутия.
Тя ме попита: „Ако мами влезе сега и я попитаме какво има в бонбонената кутия какво мислиш, че ще отговори тя? ”
Отне ми малко време да разбера какво каза тя. Изречението беше дълго и аз трябваше да го осмисля внимателно. Тя повтори въпроса отново и отново. След малко аз заключих, че тя има предвид какво има вътре в кутията. Така че отговорих: „Молив”.
И никой не разбра какво всъщност се случва.

На стр. 208 има абзац, който звучи така:

Така че аз продължих да вървя. И се чувствах така, като че ли в гърдите ми имаше балон и ме болеше, а аз покрих ушите си с ръце, отидох и застанах до стената на един малък магазин, на която пишеше: „Хотелски резервации тел.0207 402 5164” в средата на голямото помещение, след това махнах ръцете от ушите си и застенах, за да блокирам шума и огледах всички знаци наоколо, за да видя дали това е Лондон. А знаците показваха:
„Сладкиши Проверка на летище Хийтроу тук Завод Бийгъл...”
След няколко секунди те изглеждаха така:
„Сладтроу...”
Защото бяха прекалено много и мозъкът ми не работеше правилно, а това ме изплаши, затова затворих очите си отново и бавно преброих до 50, но без да използвам кубовете.
Когато прочетох този абзац, аз поклатих глава и промърморих: „Това не е така”. Според интуицията ми целият абзац просто звучи погрешно. Доколкото ми е известно, възприятието остава постоянно (така че ако вече са разбъркани, ще бъдат разбъркани още от самото начало). Идеята, че Кристофър ще си помисли, че мозъкът му не работи правилно, също е малко прекалена.
Може би абзацът може да бъде пренаписан по този начин:
Така че краката ми просто се движеха наоколо, накъдето гледаха очите ми. Светът стана малко зашеметен и объркващ. Сблъсквам се с прекалено много изречения (преведено: думите на хората). Опитах се да закрия ушите и си и да пищя, така че изреченията да се махнат, но те не го направиха.
Аз продължих да пищя.
Светът се превърна в проблясъци и точки от светлина и изречения. Това ме кара да потъна в тъмнина и сън.
Въпреки че в книгата има и още несъответствия, вярвам, че тези три примера са достатъчно основание за размисъл. Написах това НЕ за да омаловажа „Странна случка с куче през нощта”, а за да напомня на читателите, че тази книга няма да им помогне да разберат истинските аутисти.
Аз не обичам да седя и да критикувам работата на другите хора. Бих искал да пиша разкази и да създавам филми, които са едновременно популярно и точно представят аутизма. Досега съм написал „Огледален ум”, за да представя по-прецизно преживяванията на аутистите.