Много се радвам, че открих този форум, който може би ще помогне на мен и моя съпруг да извървим трудния път да имаме наше детенце.
Малко предистория: След години борба със стерилитет и няколко спонтанни аборта ми откриха заболяване, което стопира плановете ни да се борим за така желаната бременност за неизвестен период от време.
В момента сме в процес на обсъждане със съпруга ми да започнем процедура по осиновяване, затова и има много въпроси, които ни вълнуват. Ще ви бъда много благодарна ако отделите малко време и ако можете да ни отговорите.
Все още ми е трудно да приема мисълта, че може би никога няма да бъда бременна, но осъзнавам, че бременността е само 9 месеца, а родителството е за цял живот. Просто ми е малко трудно след целия ад на проблемното забременяване и това, че забременяването се беше превърнало в единствената цел в живота ми.
Сега към въпросите, че ще стана много дълго.
Първото, което притеснява съпруга ми е обществото. Живеем в провинциален град, в който хората са доста студени, но много обичат да се бъркат и ровят в живота на останалите. Няколко пъти съм ставал свидетел на разговори за осиновени деца и това определено е голяма пикантерия. Ние сме големи хора и можем да преценим по отношението на приятелите и семейството и околните как да се държим при намеци и неприятни разговори, можем да игнорираме хората, които се опитват да ни навредят, но как би се справило едно дете с това? Не можем да го държим под похлупак, защото винаги ше се намери някой да му сподели "приятелски", че е осиновено. Прочетох много от мненията ви по въпроса кога се споделя с детенцето, че е осиновено, но кажете дали ранното казване ще имунизира детето срещу злите приказки? Далеч съм от мисълта, че ще направим едно дете нещастно като му дадем обич и семеен уют, а няма да израстне в домовете, но дали така няма без да искаме да му нанесем дълбока травма?
Другите ми въпроси са чисто документални.
Тъй като съм от друг по-голям град, но не съм си сменила т.нар гражданство това може ли да е проблем? Дали ще е по-добре да кандидатстваме в моя град или в този, в който живеем?
Имам проблеми със свекърва ми, която никога според мен няма да приеме решението ни. Живеем отделно, в собствен апартамент, независими сме финансово от тях, но нейното отношение може ли да навреди при написване на доклада за нас?
Можете ли да ни препоръчате книги за осиновяване, които да прочетем?
Благодаря ви, че ме прочетохте, надявам се скоро да споделя с вас новината, че сме започнали да събираме документи!
Весел ден!