От много години ме терзаят някои много важни за мен въпроси. Знам, че КИ за семействата и децата е една невероятна възможност, но ето че е факт и дори и вие споделяте, че процесът на проговаряне не е толкова бърз, колкото може би всички вие сте се надявали да бъде. Как общувате с децата си? Ясно е, че вие като родители разпознавате нуждите на децата си без да се налага те да полагат кой знае какво усилие. Но все пак те имат потребност от общуване и с хора, които не биха могли да ги разберат.
Малко хаотично се изразявам, но въпросите ми са: използвате ли жестове и какви (ваши си или от жестомимичния език) Скоро организирахме с Мая Стоицева едно обучение за комуникация чрез обмяна на картинки за родители на дечица, които по една или друга причина нямат вербална реч и техните учители от масовите градини. Мислех си през цялото време, че тази система би била много полезна и подходяща и за нечуващите деца, които сега се оречивяват. Противно на реакциите на някои мами, тази система не забавя говорното развитие, а го подпомага и предшества.
Наистина голям дерт ми е това. Имах наскоро дете, с което работя в една градина. Детето не е с увреден слух, а е с аутизъм (непотвърдена диагноза), но до тогава никой не го беше водил на логопед и никой не беше работил специфично върху комуникацията на детето. Ужасявам се всеки път като си помисля, че това дете дори и вода не може да си поиска защото не знае как.
Чувала съм много майки на дечица, които много категорично забраняват жестикулирането и езика на глухите е пълно табу, но все пак...кажете ми как се справяте до момента на истинското проговаряне. Успяват ли да общуват децата ви и как?
Не ми се сърдете. Наистина искам да чуя вашата гледна точка. Почти не съм работила като сурдопедагог. Всяка ваша информация би била изключително ценна за мен.
И да си призная без бой - аз съм привърженик на използването на жестовия език в комуникацията и обучението като подпомагащ начин за разбиране, който ми се струва естествен и достъпен за дечица с нарушение в слуха.