За закони, правила на пътното движение, адекватност на органите на реда и фактът да сме родители.
Оставих си 10-годишното дете в/около колата, на паркинга за кратък престой на 10 м входа за пасажери на летище Милано Орио ал Серио. С кола с отворен багажник, на аварийни светлини Да, смешно ми е.
Уточнявам, детето познава много добре цялото летище, просто неговата мама и тати работят там, персоналът на цялото летище го познава. Разтоварих кашони с нови лаптопи, канцеларски материали и други служебни неща и на количка ги вкарах в летището, където, за да ги разтоваря и прибера, ми отне около 10 мин, след което на бегом се върнах, заварих лапето сърдито, седнало на задната седалка, закопчано с предпазния колан и на предното стъкло глоба за нарушаване на пътното движение за 36 евро, на която пише, дословно "оставя в колата дете", не се описва пътно нарушение ... . Детето ми е сърдито, защото чичко полицай му казал, че аз се отнасям зле с него, защото съм го оставила навън.
След 5 минути вече бях при въпросния чичко полицай, който се държа нагло и каза, че даже ми било провървяло ... и че всъщност той ми бил написал акт за пътно нарушение без да съм в нарушение, но защото имало ИЗОСТАВЕНО дете, та за да не го води в полицейския участък и после мен да ме затворят от 6 месеца до 5 години, по някакъв начин реагирал. , даже услуга ми направил.
Преди да изложа вчерашната си реакция спрямо този така съвестен служител на реда, днешните си конкретни действия по уточняване на разни законови положения по отношение на деца под 14 години, глоба за неизвършено пътно нарушение и налагане на глоба на персонал на летището, на чийто паркинг товариш/разтоварваш по работа ....
очаквам вашите коментари.