Разходка с близнаци

Ами....тичаш
Никога не съм имала помощник, бавачка или баба наоколо. Дълго време и татко нямахме...но, както ще ти кажат и другите - свиква се
Моите проходиха с около месец разлика - по това време водех него за ръчичка (препъвайки се през полянките в парка), а нея на ръце, защото не искаше да седи сама в количката докато с брат й тренираме ходенето После тя също тръгна, но беше по-предпазлива, а той вече тичаше....та....оставях я близо до пейка, в парка или около количката, за да се подпре при нужда, а гонех него. В един момент обаче и двамата тичаха - винаги в различни посоки Затова просто избирах дълга и права алея в парка, спирахме до някоя пейка някъде по средата и после те тичаха, а аз гонех и връщах до стартовата позиция Знаех, колко е максималното разстояние, на което могат да се отдалечат, да ги стигна без да тичам много и да ги върна достатъчно бързо, без да изпускам другия от полезрението си...всъщност тогава свалих остатъка от 25-те килца натрупани през бременността - беше всекидневен фитнес Добре е да започнеш да ги научиш на определени думички, така че не само да тичаш, а и да те чуват сами отвреме на време и да се връщат - или просто да носиш винаги нещо достатъчно интересно, което да ги връща обратно при теб - играчка, лакомство (знам,че звучи като дресировка...обаче моите бяха неуправляеми в тази възраст, добре че прилагах разни дребни хитринки). Прохождането е етап отличаващ се с безстрашност и изследователски дух. Имала съм чувството,че ако не ги настигна и върна обратно като се запътят могат да стигнат от езерцето с лилиите до Орлов мост без да се обърнат и да погледнат идвам ли след тях - бяха доста целеустремени

И ние сме в същото положение като Mishlence. Само че, младежа не е толкова наясно с ходенето, колкото госпожицата с тичането. Когато съм сама почти никога не ги вадя от количката заедно. Обикновено свалям нея, а той не се вълнува особено стига да се навъртаме наоколо. Той залага на тренировките в къщи където е по-безопасно и са му по-удобни буйките. Но иначе гледам да си намирам помощници за разходките, защото не е честно единия да го водя, а другия-не.

И при нас беше като при Креми.Докато се научат да вървят стабилно ползвах юздички.После бягах в различини посоки,за да ги върна.Ставах разногледа.Добре, че децата порастват.

Mishlentze, sorry, че ти ползвам темата, ама и ние след някой друг месец ще проходим и искам да попитам как го правите номера с юздите? Не падат ли децата?  По-лесно ли е с тях? Аз винаги съм била против, но ако улеснявам така малките...

Аз бях доволна от юздите, иначе оставаш без кръст.Не вървиш наведена за да го държиш под мишниците.Те добре обхащат отпред гърдичките и се закопчават на гърба.Няма как да падне, ти реагираш веднага и го повдигаш с каишката,която е закъчена на гърба..Като видиш ,че се стабилизира леко отпускаш,ака се наклони,залитне или спъне повдигаш бебешора с каишката.Някои майки не харесват идеята,техен проблем.Близнаците ми тръгнаха на 1г.1м с разлика от 2 седмици и ползвахме юздите 2 м. преди това и около месец след това докато се стабилизират съвсем.В юздите беше спасението.

докато не проходиха стабилно, си се возеха в количката. после нямаше нужда от каишки 

Креми, Илиева, евала момичета 

Креми, ами то по-скоро разходката в парка си е била разходка за теб, честно казано не мога да си представя такова ежедневие Иначе килца за сваляне има 10-тина и добре ще ми се отрази, но пък много зор

Аз каишките ги ползвах за кратко, сега вече не са им нужни, освен ако реша да ги ползвам за управление на посоката

А, аз не се оплаквам Уморявах се, но и те се уморяваха и после поне спяха

Да, за спането определно има ефект от разходките. Моите напоследък започнаха да спят от 2 до 4, даже от 3 до 5 понякога, а до преди 2-3 седмици спяха по 2 пъти дневно по 1 час.  не знам обаче дали не им е рано за такъв режим със спане от 2 до 4

Иначе аз залагам на златното чудо засега, но ако не свърши работа може и да се подложа на твоята терапия - сама с мишките на разходка в парка Дано не ми се налага

Пробвай двойното чудо

Е , т`ва беше готино 
Кали , не им е рано за този режим , и моята шушонка по това време мина на един следообеден сън , но пък продължителен 

Аз съм с едно, но проблемът ми е същия. Затова го пускам от количката само в специални детски площадки, оградени и приспособени. Ходи стабилно не, ами вече отдавна не ходи, а само тича и все в обратната посока. Даже в гората на разходка като го изведем не върви по утъпканата пътечка, а ще тръгне през шубраците и дърветата. Случвало ми се няколко пъти в търговски център да го пусна от количката. Но на няколко тъпи едва не го изгубих - най-редовно зарязвам количката натоварена с покупки и тичам след него. А той умишлено си играе на гоненка с мен и се хили и се радва милия. Завира се по магазините, събара неща от витрини и е нещо страшно. Но сега с тази бременност не си го позволявам - нито мога да тичам, нито мога после да се боря с бик да го сложа да седне в количката - с мъжът ми вече едва го удържаме и двамата се препотим докато сложим да седне и го вържем.

Не ги пускам още от количката, когато съм сама. Ако има някой с мене - да, но сама ли съм не рискувам.
[quote author=mishlentze
Да, за спането определно има ефект от разходките. Моите напоследък започнаха да спят от 2 до 4, даже от 3 до 5 понякога, а до преди 2-3 седмици спяха по 2 пъти дневно по 1 час.  не знам обаче дали не им е рано за такъв режим със спане от 2 до 4

 [/quote]
И моите спят така от известно време и аз определено съм доволна

Малко измествам темата, но като съм чела колко ти е хиперактивен малкия, направо не ти завиждам! Чак сега видях, че чакаш близнаци.

И аз го имам проблема, защото моите като типични представители на мъжкия пол са доста буйни и не се заиграват с нищо около себе си, искат само да тичат, да се катерят и да ходят по възможност на далече. Оправям се някак си, но ставам разногледа. Обикновено оставям единия и тичам след другия, но гледам все пак този който съм оставила какво прави ........ и така.
Когато прохождаха грабвах Тонката (по-лекия) и тичах след Жорко (той проходи пръв). Мислех си, че ще ми стане по-леко когато станат стабилни и падат по-рядко и се изправят сами, но те пък сега започнаха да тичат.... 

И аз така практикувах,с по-лекия по-лесно се бяга  ,Креми ти е обяснила най-добре как горе-долу протича процедурата.Аз бих добавила избери си чистичко място и гледай да няма много дечица около вас,за да ти е по-лесно привикването.Лично аз каишки не съм ползвала ,една приятелка излизаше с нас около две седмици,а след това свалях единия да върви ,а другия в количката докато стигнем до Безопасното място за разходка(при нас беше едно барче с оградка,в което почти не ходеха други деца),където ги пусках да правят каквото си искат и после обратно  в къщи като сменям ходещия с возещия се и така.
Искам да ти кажа ,че сама ще успееш да си изработиш най-правилния и подходящ начин за теб опитвайки различни варианти.Аз също бях сама и татко го нямаше ама на принципа проба-грешка всичко става.Мога да твърдя че всичко мина почти без инциденти-почти защото Марти на 1г и 3м падна и си сцепи веждата,та се наложи да го лепим и това се случи точно като ми помагаха.Та от тогава гледам сама да си бъда отговорна като стане нещо

Малееееееееее  малееееееееее - какво ме чака 
Кали нещо напоследък не се забелязва в парка..... 

Няма и за какво. Не се виждам и аз с хиперактивно дете и близнаци. Остава и те да са хиперактивни  . Вече единственото, на което се надявам е някакво чудо да се случи, но изобщо нямам представа какво може да помогне в случая. Може би от някъде да ми падне специалист по хиперактивни деца и да му връча Давид да му бере грижа в комплект с изпълнителна женица да помага с цялото домакинство в следващите две години. Ех... мечти... Дори не ги искам безплатни, ама то братче няма и на кой да платиш   

В последната седмица моите малчугани са мнага подвижни . Павел на няколко пъти ходи в стаята от единия край- до другия, но предпочита да го държа за ръцете. През уикенда ходихме с една приятелка навън - без количката (направо се разбихме от носене и навеждане), но в най-близко бъдеще трябва да купя каишки, че няма да ми остане кръст. Мишо пък вчера ходи навън като съм го хванала само за едната ръка. Незнам как ще се оправя сама като се отпуснат сами .
Но навън като видят, че ги гледат непознати и се тръшкат на земята. Вашите срамуват ли се?

Това ми е наболяла тема в момента. За прохождането го направихме в къщи. Сега ходят що годе стабилно, но проблема, че не ходят търчат като подивели. Сега не излизаме много, повече на терасата, ама като се постопли почваме всеки ден и не знам, каквато съм цоцоланка как ще ги гоня. То няма стигане. А и в количка трудно ще ги задържа направо седя и се чудя какво да правя. Май само в кварталната градинка ще ги водя.

А да ви питам кога смятате да зарязвате количката, защото съм се заканила при първа възможност да я оставя, защото излизането и прибирането ми е пълна мъка. А не искам да си представям какво ще е без количка.

даа, зависи къде живеете и какви са вариантите за разходка около вас.
Като по-малки по-често ходехме без количка, отколкото сега , просто в стария квартал площадката беше зад блока, сега ако трябва да идем до там пеша вече саизморени, а за привиране - не искам да обяснявам.
Сега схемата е- с колечката до едно място, където или я давам да ми я наглеждат, или гледам да няма много народ наоколо, щото и без това ставам луда, по същата причина като съм сама с децата не ходя при други деца.
Разтоварвам ги и ги водя за ръце или пък ги оставям да се ровят по земята. Трудно ми е да ги пускам да ходят в различни посоки, изпитвам ужас да не ги блъссне нещо или някой да не ги нарани.

Каишки- твърдо против Това са деца, не кученца, все пак си имат ръчики, а и увисвайки се на каишките според мен прохождат по-трудно.

ние и без това не ги понасяме, дадоха ни една, но не ги търпят, май ще сме без каишки

Да ви се похваля  - вече излизаме без количка. Купихме им едни коли, с които ги дърпам към парка, но вече все повече искат да си ходят, а не да се возят. Все още ме слушат !

нашата разходка е само за скрита камера Никси тича без спирка пада става и пак почва,Емо пък не иска да тича а да го водя за ръка 2мин и после да го гушкам и така гушкам го и тичам след брат му

За любителките на каишките 

  а тва не е човешко за мене

абсолютно 

никога не сме ползвали - отвратително!

има една такава баба на НДК , не знам дали е родна или купена, децата са над 2 годишни и така ги води
И крещи нон-стоп- Ела тука, Седни на пейката, Няма да тичаш, Сега ви прибирам, ужас някакъв.

Има и в Борисовата една такава - нейният рефрен е "седни като дете" Аз седящи деца не съм виждала в парка, само бабички

тази сигурно е същата, защо ги извежда, като седнали трябва да седят
А децата поне на пръв поглед не се щури особено.

и аз така. чак се шашкам понякога 

и мен ме бройте, че и кофите по пакровете преглеждат

Разходка без помощник с близнаци- ужас.Моите са вече на година и девет и този експеримент не съм го правила. Ние с таткото едва се справяме като сме двамата. Малките тичат като луди ,всяка в различни посоки.Просто са неуправляеми.Това за юздичките е вариант. Не съм се сетила ,но ще пробвам, защото днес ни се счупи предно колело на количката и докато я оправим това е единствения вариант

аз пък рядко имам лукса да не съм сама с тях, не е толкова страшно, може би не си свикнала

даже не помня какво е да има някой друг с мен 

Едва в последната година усетих лукса да имам понякога придружител на разходките. При все, че те вече са самостоятелни хора и придружителя е повече компания за мен. Както свикне човек - хубаво е като има кой да помага, но не бих искала да се усещам неспособна или притеснена да остана сама с децата си. Все пак ако не мога аз да се справя с тях - кой?

Добре да ви питам вашите деца пипат ли чужди играчки????
Аз също съм от тези дето ги оставят да се зариват и да се цапат, но това явно прави лошо впечатление /не че ми пука/.И кто са малко по мръснички някои майки се пазят като дявол от тамян от нас.
Моля ви споделете опит понеже имах много неприятен инцидент с една майка на пясъчника.Започна да гони децата ми ан другия край на пясъка и такива глупости и моите нерви не издържаха за което съжалявам.Не трябваше да и отговарям но не можах а се стърпя.
Кажете как обяснявате кои играчки може и кои не като сме навън.

стига бе  това е връх на простотията. не и обръщай внимание. ми обяснявам, че не може и че трябва да го върне и чакам с тях докато не го направят

Ние сме абсолютно същите . Няма разходко, след която всичко отива директно в пералнята!

Добре, че на мен не се е случвало такова нещо, защото откакто съм станала мама, си защитавам малките като лъвица ! Правилно си постъпила, все пак това са деца, впечатляват се от всичко... Възмутена съм!!!

гони ги защото са мръсни ли
Иначе тези, дето си стискат играчките на децата са ми любими
По мои впечатления са основно баби, щом си изкарал играчки навън, значи всички ще играят с тях, харесва ти или не. Определено на всички ни е ясно, че чуждата топка е по-кръгла  и че всяко дете предпочита непознати играчки. Като майка имам ангажимент да върна взетото или ако собственикът си затръгва, да я отскубя и да си му я дам.
Но да ми се виси на главата, да ме гледат намусено и последното, което чух беше- Моля ви се, не е удобно така , а внучето е на другия край и не го еня хич за пустото търкало, е лоша ставам и откровена

само така поларче  ще ги вкараме вред 

не знам при вас каке, но тук е пълно със злобни баби.
Набелязала съм си две фаворитки, които седят и стискат кофи и лопатки, но внучетата са им полупроходили.
Ще ги питам догодина аз

Момичета благодаря ви за споделеното.Днес ми е по спокойно но вчера да ме бяхте видели.И двамата и майката / която е към 90 кг/ и таткото с дъх на бира как крещят срещу мен и ми обясняват какви са децата ми.Наистина не издържах .Само и бабата дето не се включи.
Какво да ви говоря, всеки има право да прави каквото си иска но все пак да не забравяме, че като живееш в Младост на квартира  не може да имаш претенции на кралска особа.И най вече не пречи на останалите.
Аз сама си гледам близначките изгледала съм и един син на 19 г. преди това но такова нещо за пръв път ми се случва.
Яд ме е че се вързах на простащините и.

пусни децата другия път с баткото, да видим кой кого

Ние пък в градинката сме предимно познати майки и сме се разбрали, че ако играчката е изнесена навън е обща до момента на прибиране по домовете. И аз съм се ядосвала на разни елементи, които са най-често непознати, че си прибират играчките и детето и беж да ги няма, все едно ние сме ги изгонили, само защото децата ни се втурват да пипнат непознатото.....

PolarFox, не си ли вече в Дружба???

Моите деца винаги са най-мърляви, влизаме за основно почистване и те и аз след разходка, но това е положението, нито имам нерви да ги пазя да не се цапат, нито пък се сещам как.....  , може да съм изпуснала момента, пък и от пола е може би......

Аз много се кефя като някоя баба вземе да ми обяснява, как трябва очите да са ми "на четири" и все да съм до детето и аз като й покажа второто, което се появява изневиделица и тя млъква и изчезва... Явно имам вид на безотговорна майка, че си оставям детето на пързалката да се катери само и т.н., ама това е в очите на тези, които не са наясно със ситуацията.

А колкото до споровете и наддаването във връзка с децата гледам да ги избягвам. Когато нещо не ми изнася просто се изнасям с челядта и отиваме на друго място. Вижда ми се безсмислено да си слагам още нерви за глупости и да споря с хора на теми, за които те винаги ще смятат, че са прави...., така че BRIT, не им се връзвай, хора всякакви. 

не, ама имам носталгия , идвам до там честичко, даже преди седмица-две ти бях мернала децата е баба им по пазара

Като идваш свиркай, де. Досега не сме се засекли, може сега, като вече не си съседка........ 
Иначе съм в градинката пред малката Европа.
Момичета, сори за спама! 

Аз също си гледам децата сама понеже тати работи а другите зор нямат .Но аз съм си свикнала и вече 3 години да са ми живи и здрави се гледаме.Но след някой ден започват градина .Колкото до разходките винаги сме били сами -първо с количката а сега сме пеша навсякъде.Много рядко ползваме транспорт,предпочитат да си ходят пеша.Рекорда ни е  около 3 часа.И после спинкат като къпани .Да ви кажа чесно не е толково трудно ,но има моменти в които направо изкрейвам но важното е всичко да е наред с дечицата.Така че споко мамита всичко ще е наред,когато и децата са наред.А колкото до играчките и децата винаги оставят своите,когато видят нещо ново така че това е нормално.

И аз да се включа,че тази тема ми е болна напоследък,нищо,че моите още не ходят. Не знам кое е по-трудно - преди или след като проходят. Ние сега правим опити и да ви кажа,че седенето в количката повече от 10-15 мин. е немислимо. Постоянно се въртят,изправят се и реват да ги вземем и да ги нося,което прави излизането ми сама вече невъзможно Винаги трябва да чакам някой да дойде,за да изляза и то този някой да е сестра ми или нашите,защото ми е неудобно да натоварвам други хора,а и ако и те са с дете е безсмислено. Та с транспортирането до и от градинката купона е несравним   След това ако съм сама няма как да ги извадя от количката и да ги водя и двата да ходят,а никой не иска да седи в затвора Последният път се видях в чудо и ги пуснах в пясъка и най-после мирнаха,но естествено бяха мръсни като прасенца, постоянно ровеха всички боклуци и особено фасове и драпат да си ги пухат в устата и не мога да смогна да гледам кой пръв ще свърши белята. Не знам дали не са още малки за тези пясъчници,но като само там мълчат. И това,че са винаги мръсни много ме тормози. Как може другите дечица да са такива спретнати,че даже и близнаците,а ние винаги сме омзани с бисквити,гевреци,пясък,пръст и каквото ви дойде на ум. Направо отчайваща картинка. Все си мисля,че като проходят поне няма да се налага да ги разнасям напред-назад,а ще могат сами да си отидат или да си изтичат е тогава вече ще се свърша 

свиквай по-скоро с това да си гледаш децата мръсни, по-точно с погледите на околните и разни баби дето с укор питат- Ама само ли е това детенце , а ти си на 2 м от него

Като проходят е малко по-гадно, но е и по-лесно от друга гледна точка, заплюй си места, където може безопасно да ги пускаш и двамата- пясъчници, кафета с ограда и пр.

Кога ли ще спреме да си пъхаме фасовете в устата. Преди две седмици, заради тия боклуци им се появиха авти и беше доста гадно положението. Не лапат нищо друго, освен тия фасове !Ужас !!! А в парка няма пейка, покрай която да не е пълно с такива (което е друг въпрос, но...)

Здравей,адашке:) И аз съм Ани . Леле,какво правиш чак в Япония Стана ми много интересно,това е толкова далеко и толкова различна култура. Знам,че не е по темата,но разкажи ни малко за начина на живот там. В написаното има мнюалко грешки,но се разбира,не се притеснявай.
Да са ви живи и здрави дечицата,ще се справиш,колкото и да е трудно,няма начин,нали са си наши,ще си гледаме