Ето я 3-тата годинка, за пръв път в детската градинка

 
Калина откакто тръгна на градина, започна да се буди с рев по някое време през нощта и не иска да се върне в леглото си, а иска да спи при нас. Взимаме я на спалнята, какво да я правим...Тази нощ спа много неспокойно и бълнуваше нещо за детската градина. При всяко мое помръдване се вкопчваше в мен...И двете спахме много лошо.
Тази сутрин за пръв път плака. Уж нямаше търпение да тръгнем, а  като стигнахме започна да мрънка, че иска да си тръгваме и се запъна на вратата. После лелята излезе да я посрещне и тя като я видя се тръшна земята и изпадна направо в истерия. Ние с мъжа ми тръгнахме, за да не утежняваме обстановката. Преди малко звъннах и госпожата каза, че е поревала, но се е успокоила. Според мен се изплаши повече от лелята...Тя явно ги наслива да ядат, освен това носи престилка, а Калина много се страхува от униформени облекла, наподобяващи лекарска престилка...

Момичета, добре си поревах, докато четох разказите ви! Малко коте, като прочетох за стисната ви възглавничка, се сетих как дъщеря ми тръгна на градина. Тогава живеехме в ЮАР и ей така си я пуснах - без да знае думичка английски. Бяха ни казали да им даваме на децата в кутия нещо за 10 часа - плод, бисквитка, само да не е шоколад. И като я оставях сутрин, тя си изваждаше кутийката, стискаше я като едничкото нещо от къщи и си тъпчеше бисквитите в устата, докато си плачеше кротко на едно столче. А аз като се приберях - рев до обяд, когато си я вземах. И все се чувствах виновна, че я пращам на градина, пък аз още не работех тогава. Ама иначе нямаше с кого да играе, не знаеше езика... Но учителките бяха страхотни и й помогнаха за 3 месеца да проговори на английски, да се сприятели с децата и нямахме никакви проблеми. Ходеше с огромно желание и сега (вече е на 12 години) изобщо не си спомня за самотния плач с бисквитките.
С малкия вече нямах сили да преживея тръгването на градина и затова баща му го водеше сутрин Мишока не плачеше, но и досега (3 група сме) не мога да кажа, че ходи с особено желание. Едната госпожа обича, другата не може да я понася. И понеже вече е схванал как се сменят, като знае, че ще е тази, която не обича, сутринта, по пътя го заболява корема. Аз си мислех, че е номер, но на два пъти даже ми повърна на път за градината (вече аз го водя). И така и не мога да разбера щастлив ли е, играе ли с другите деца...Като питам, ми отговарят с дежурното "няма проблеми, не плаче"...
Стига толкова, че малко дългичко стана, ама сигурна съм, че на всички мами ни се иска за малко да станем мушички да ги видим какво правят като са без нас. На всички свикващи с градината мами  

И при нас тази нощ беше така. Само повтаряше-"мамо, мамо" гушкаше се силно и ме целуваше мрънкайки... Почти не съм спала!

Аз отидох да си взема Мими от градината.Цяла сутрин е ревала.Даже госпожата ми се обади по тел,за да си поговори Мими с мене,уж да се успокои,ама не.Сега си я прибрах.Госпожата каза,че цяла сутрин е ревала и е викала,че е гладна.И сега още като дойдохме поиска да яде.Утре ще я заведа закусила на градинае.Оф,много се притеснявам,уж първите два дни беше добре,а днес...Иначме и сега като я питам казва,че утре пак ще ходи.

Днес беше още по трудно  тръгването на градина. Изгледа Пинокио на видеото, игра на компютъра, пишка няколко пъти, само и само да забави положението, дори ходи и по голяма нужда / приходи му се вече като бяхме на външната врата/. Аз обаче бях непреклонна. Обещах му, че ще го нося на ръце до градината. Носих, сега ме боли и гърба и корема.

Разделихме се бързичко, дори малко насилствено. Виктор така се беше вкопчил в мен, че се наложи да го изтръгнат. Влезе с кански рев. Този път останах да чуя колко време ще плаче. Не засякох, но рева спря сигурно след минутка. Другите деца бяха наредени в кръг около госпожата и разучаваха песничка за патето. Като настана тишина от моя ревльо си тръгнах. Малко ми е по-спокойно от вчера.

За спането, при нас Вики спи като пън, дори не се върти през нощта. Преди тръгването на градина много се въртеше, сега обаче две поредни нощи, ляга рано и не мърда цяла нощ. Мислех, че ще се върти, става и бълнува, но не.

И моят син промърморваше на сън. По-скоро пъшкаше. Тази нощ дойде в нашето легло. Цяла нощ се гушкахме. Като се събуди сутринта беше усмихнат /той винаги така се събужда/ и каза "Мамо ,много те обичам". Щом, обаче, видя дрехите веднага се разплака. По-скоро хленчещо, все едно  нещо го боли .  
Трудно го облякох . Взе си едно любимо  кученце-играчка и се запъти с раница на гърба, за ръка с тати и хлипайки към детската градина....Там е тичал след баща си и молел да не го оставя...
Ще се обадя след малко да проверя как вървят нещата.
Иначе баща му каза ,че днес всички дечица са плакали. 

Аз съм против взимането на обяд. Даже и закуска не му правя у дома. Трябва да преодолее различното тази седмица и да свикне на дисциплината там. Така мисля засега.Така беше и при батко му.
За по нататък ще видим...

Ох. Май втория ден е по-гаден от първия. Вчера я питах дали и е харесало, казва - да. Питам я дали ще ходи пак - да.  И днеска сутринта като ми се увиси на врата и не искаше да слиза от мен. Така я занесох до самата стая с децата. И те като ни видяха и ревнаха всички. Учителката ми я дръпна и каза да си тръгвам че разстройвам децата. И на мен ми стана супер гадно - едно за Габи, и още че наистина разстроих всички дечица. Утре само й обувам обувките и изчезвам. Ох, много ми е кофти.

StaM,така като чета нашите деца се адаптират сравнително еднакво - не става по-зле, но и не става по-добре
Мисля като теб:
Запасила съм се с търпение и упорство.

И на мен ми е много трудно ставането рано.
Вчера отидох по-късно вместо в 4:00ч отидох в 5:00ч, за да не го заваря пак спящ.
Вече бяха хапнали и играеха на двора.
Фокусира ме веднага както се показах на ъгъла и започна да вика: - " Мамо, мамооо ", добре, че той тичаше към мен, защото на мен ми изтръпнаха краката от кеф, че така ми се радва Още ми е схванат врата от дясно, толкова силно ме стискаше...( Описвам на дълго и широко, защото за първи път ми се радва, иначе само на баща си се радва така).
Учителката каза, че бил спокоен, само където набил и ощипал едно от децата, та седял наказан 
Взех си го ходихме по парковете, на кончетата, на въртележките, отидох да му взема любимата пица, поглезих си го 

Ден 3-ти :

При излизане от входа детето умишлено се запъти към отсрещният магазин, вместо да завие с мен към Детската градина, от тук съдя, че все още не е луд фен на градината
И ние като вас мрънкаме и точим сополи по пътя .
Оставих го плачещ, като му обясних , че е голям мъж, че мъжете не плачат дрън-дрън,
Учителката го взе и аз се изпарих както всеки ден....със свито сърце и с буца на гърлото.

10:30 ч - дойде време за детективският поход 
Пак зад дървото и пак ме видя една от учителките 
Кажете? Викам, ами наблюдавам си пингвинчето 
Попита ме как се казва, отговорих й.
Каза, че до обяд е мрънкал, но сега си играел много спокоен....
Аз през толкова огради едвам долових една от шарките на анцунга му, та видях, че не плаче и се успокоих.
Много,много вече не вярвам на учителките, макар и само за 3 дена...

 Зомбайо    И аз забелязах същото.
 
Обадих се в 12,30 ...от сутринта не бил плакал .
Всеки ден едно и също.Сутрин - рев, обяд - спокоен, в 16,00ч - весел .  Вечер се правят уговорки да не ходи ...и пак отначало.

Александър почти оздравя.
Мисля утре да го заведа в градината. Трети ден ще му е 

Ей това с идването в леглото остана при нас от адаптацията. Иначе Милен днес даже тича до градината, защото бяхме решили да стигнем преди приятелката му. Снощи за пръв път ми разказа как е минал целия ден в градината, какво са яли, как са разровили пясъчника на двора. И всичко това без нито веднъж да каже че не иска да ходи. Това си е постижение, но ако от понеделник не работи градината заради стачката се опасявам че може да се върнем на изходно положение.

 Позната история

Днес като се обадих на обяд ми казаха, че Марти си е прещипала пръста на вратата, но вече била спокойна. Нямам търпение да стане 16.00ч. и да отида да я прибера, малко ми остана да го направя на обяд. А учителките ще бъдат подложени на пълен разпит. Много е глупаво това, че се сменят на обяд, често го използват като оправдание.

Е, как ще каже, че е нахален   Коя тази госпожа? Джони, не ме стряскай така!
Ами нашичкият е свикнал от яслата да го хранят, аз ги помолих да са настоятелни, защото ако види че има измъкване и няма да хапне повече. В яслата при едната сестра ядеше всичко, при другата не. Тя чак казваше, че ще дойде да си го нахрани принца на Египет.
Всеки ден носим нещо - динозаври, гущери, лъвове. Крокодили не, най-вероятно са били гущерите. Днес май в бързината нищо не се сети да поиска. Да ти кажа с играчки му е по-спокойно и аз си спомням като бях малка като си имах моя си играчка/портмоненце, нещо което да ми напомня за вкъщи ми беше по-леко.
Днес бях на едно участие в детска градина и точно такива малки шушки, уж се сдържат да не плачат, но устичките всеки момент да ревнат, толкова сладки бяха. Едно мъничко си стискаше едно кученце и си страдаше със сълзички.
Разговор между брат ми и Спасчо:
Спасчо - Ти знаеш ли, че аз вече съм голям и ходя на голямата градина.
Хубаво ли е там?
Да, много е хубаво.
Е тогава защо плачеш?
За майка ТИ плача.