Вчера си правихме разбор на деня и стана въпрос, че шефката /демек директорката на яслата/ е влезнала в гърнялната /помещението с мивките и гърнета/ и е видяла моето момче там, което е искало да си измие ръцете, скарала му се, хванала го е за блузката и го накарала да седне на пейката. И той ми каза
" и аз седнах и ми стана мъчно за мама и тате"
Може би на вас с по-големи деца ви се е случвало много пъти и е сигурно нещо нормално и ежедневно, но се оказах някак си неподготвена за такова признание. За първи път ми говори за чувствата си /без да броим обичам те, мамо/. Толкова безащитен изглеждаше, толкова искрен, аз не успях да реагирам по никакъв начин. Исках да го успокоя, че всичко е наред, че се случват такива неща, но си замълчах. А пък не искам да спира да ми споделя.
Някак си уж много ми е ясно всичко, пък нищо не направих.
Какво ли трябваше да му кажа?