Кво беше едно време вкусно млякото, пък хлябът - и вкусен, и хрупкав, особено горещ, току що купен. А пък лютеницата хорце - що вече не е такава, като онази, въпреки, че повечето лютеници днес са с хорца!?
Пък къв кеф беше чичо да донесе от рейс тоблеронче или яйце....ауууу...как го чаках! Пък сега...абсурд да впечетлиш някое хлапе с тези нещица!
А пък що игри бяха, що щуротии, и никой не ни мислеше /или така сме си мислили?/ А днешните деца....малеее!
Пък в старите чавдарки ква жега беше и как миришеха, аууууу!
Пък сладкарниците с боза и лекелосаните покривки, аууууу!
Ау, Созопол, ау, кеф, море, цаца в пластмасови чинийки с двуроги вилички! /Даже оня ден в Созопол специално си поръчах да ми донесат цаца и картофки в един ресторант обезателно с такива вилички! Добре, че сервитьорът беше с чувство за хумор и не се смя много...
Що така бе хора? Моята младост е демократична, все пак! Съвсем лапе бях като свърши комунизма, пък помня като слон именно онова време...Случва ли ви се?