Тема за всички ,борещи се с рака!!!!

Здравейте!
Някои от вас може да са ме засичали в една друга...доста по-мрачна и тъжна тема за същото това чудовище с което се борите. Нахлувам така в темата ви за да изразя възхищението си от силата ви, борбеността и ...всичко  
Аз се боря на другият фронт - от страната на близките. Баща ми почина преди две години от това, сега майка ми я очаква същата участ поради ...не знам какви точно причини ...некадърност ли, небрежност ли...не знам и аз. Четейки част от постовете ви тук май става въпрос по-скоро за първото . И за двамата. Татко го лекуваха за ангина няколко месеца, които бяха достатъчни на гадинката да .... Майка пък я оперираха от образувание на кожата, после месеци наред - само някакви БЦЖ или нещо от рода, но без химио, без лъчетерапии...и ето ти я метата....в главата
Също четейки разбрах, че като че ли се причислявам към рисковата група, още повече , че на майка ми заболяването е Меланом, а четох някъде, че е наследственно. Да си призная вече - страх ме е. Не знам ... какви изследвания се правят за да се установи застрашена ли съм наистина? Ако ме чака нещо такова - искам да го знам овреме, че да взема мерки. А децата ми? Те дали са застрашени?
Съзнавам,че задавам може би глупави въпроси, но....много съм объркана и уплашена...
Майка ми и баща ми са май първите от рода с такива заболявания.... И при двамата толкова....тежки...
Надявам се, че не ви навявам тъжни мисли и също така, ще съм благодарна ако някой поне отчасти отговори на въпросите ми.  

Здравейте смели момичета! Предварително се извинявам за дългия пост, ама изчетох всичко и май имам какво да напиша
За статистиката през 1999 (27 годишна тогава) решавайки, как ми е писнало от една бучка в лявата гърда, която д-р Свещаров (не знам дали не е доцент вече) наблюдаваше много внимателно на всеки 6 месеца в продължение на 3 години и ме убеждаваше всеки път как не трябва да я махам. Та отивайки в онкологията да махна бучката с лека операция при пункцията излезе карцином. 2 операции - 1ва да извадят бучката, 2-ра част от гърдата + 17 лимфни възела и засега това е. Последваща лъчетерапия, но при мен нямаше химиотерапия. 5 години маркери на 3 месеца, от много време не съм пускала по съвет на лекар, но май ще взема да отида да пусна едни след всичко което прочетох.
Тогавашното ми гадже остана с мен и сега е мой съпруг. Даже използва момента когато бяха всичките ужасии и ме изнуди да се оженим, че аз нещо се помотквах и не бях много фен на брака като институция. Та точно след последната процедури на лъчетерапията беше сватбата ни
Хормонална терапия по повод страхът от хормоналната терапия, не го мислете толкова. След 3 годишна хормонална терапия с Нолвадекс и 2 години почивка след това родих здраво и прекрасно дете. Понеже и аз много се шашнаш когато разбрах диагнозата си - рак на гърдата, 27 годишна, несемейна....много разпитвах по темата и от лекар знам, че Нолвадекса (бг еквивалента е Тамоксифен) е използван преди при жени с проблемно забременяване. Пият го известно време и след като го спрат шансът за забременяване се увеличава многократно. В последствие е установено, че е подходящ за използване при хормонално зависимите видове рак.
Пълнеене при хормонална терапия пълнее се доста. Аз при супер суров режим на храна качих само 5 кг. Представям си какво щеше да бъде ако ядях колко ми се ядеше.
Оптимистче извинявай за начина по-който ти го пиша, но по-добре жива и с първи опит за забременяване около 40-те отколкото да те няма. Когато за също се пазарях едно време дали не мога по-рано от 5 години след операцията да забременея лекарите ми казаха - да можеш, но трябва да избереш дали ще родиш дете, което ще има майка или ще го оставиш само. Е избрах детето ми да има майка.
Милев е изключително добър патолог.

Здравей exxo,радвам се,че има още един преборил се,така се зарадвах като прочетох написаното от тебе.2 месеца и аз преди да стана на 27 ми се откри тожа заболяване,оставиха ми гърдата,извадени линфни възли 12.На мен ми назначиха химиотерапия,не за друго а защото от 1-2 години това било задължително за много младите,независимо,че тумора беше много малък и нямам разсейки.Самия доц,Милев ми каза ,че е против Химиото,но ми го препоръчва заради възрастта ми.За хормонално още не се знае защото при мене % е само 20.Имам въпроси към тебе.Ти прави ли Хер,какъв беше резултата?След като е минало толкова време,усещаш ли болка в ръката, която предполагам си имала заради линфните възли.Предприемала ли си нещо относно белега след време и въобще частичната операция.Много ще ни бъдеш полезна тук,още повече,че отдавна с optimistche,се надявахме някоя мама която е минала през това и си има детенце,много се радвам,че се появи. 

Без страх преди 9 години много неща бяха различни, а за преди 15 Баба хулиганка може да каже (искрено се възхищавам от теб!!!) Честно казано аз се включих в темата именно заради Без страх и Оптимистче, защото някоя от вас се молеше да се появи някой минал през вашата диагноза, който има дете след това.
Сега ще опитам да отговоря на въпросите. Питайте ако има още, ще отговарям
Та преди 9 години аз бях много рядък случай. Даже ми споменаваха, че ще ме пишат по учебниците. За съжаление Чернобил поднесе още много подобни изключения през следващите години, до толкова, че вече никой не се учудва на ранната възраст на подобни диагнози.
Хер - и да са ми правили, нямам документ за такова изследване при мен. Може тогава да не са правили подобни изследвания.
Ръката докато бях в онкологията след 2-та операция ни посети рехабилитатор и тя ни показа няколко простички упражнения, които аз въпреки съветите на този и онзи да изчакам, аз подхванах веднага щом можех да се движа. Чувах отвсякъде как тази ръка ще се инвалидизира и даже ми предлагаха да мина на ТЕЛК за 3-та категория инвалидност. Изсмях им се. Какъв инвалид бре, вие не знаете кой е на среща ви  Та когато започнах лъчетерапията се засякохме с една докторка, която прочете епикризата ми и съответно започна да пее "Да правиш упражнения за ръката, да не се обездвижи" само се изсмях и като й показах колко си движа ръката й падна ченето. Заби поглед пак в епикризата и каза "Не е възможно при 17 махнати лимфни възли толкова скоро след операцията да си движиш така ръката" е можеше 
Даже днес сутринта опитвайки се да се омажа стабилно с лосион за тяло (много досадно занимание) пак ми стана смешно, че оперираната ръка е много по-подвижна от другата И досега обаче ми остана навика като легна по гръб да вдигна ръце над главата си. Така в началото ни казваха да помагаме на лимфата да се оттича.
Иначе болки усещах мисля 2 години след това в самата мишница и плешката. Бях се примирила, че ще са до живот, но изчезнаха. Даже когато се влоши времето не се обаждат.
Белези д-р Николай Марков, който ме оперира в Онкологията (да е жив и здрав!) направи много фини белези. Имам една дълга чертичка под мишницата и един по явен, но пак козметичен шеф на гърдата. Честно казано не съм предприемала кой знае какви мерки, защото този под мишницата е в сгънката и даже със супер разголени потници и рокли не личи. Другият пък остава в сутиена или горнището на банския и не се вижда. А пък и все пак част от гърдата е махната и си има вдлъбнатина под белега на гърдата. Свикнах. Не ме е срам да се съблека пред никого. По-страшно стана след кърменето, защото колкото и да ме убеждаваха, че ще мога да кърмя с оперираната гърда, не стана. Та кърмих, за ужас на всички в Шейново  с една гърда и сега си имам една поувиснала и една момичешка Понякога се замислям за корекция, но нещо ми идват в повече операциите засега и не ми се занимава.
Иначе твърдо съм решила, ако ми се наложи пак сериозна операция да я правя навън, защото има клиники, които правят операциите съвместно с пластични хирурзи и предвиждат корекциите, а не както в България където са привърженици на руската школа, която реже до здраво без да мисли за това, че тези същества под ножа освен да останат живи физически трябва да останат живи и психически.
Маркери, маркери, маркери....имам грижи с малката в момента и може би другата седмица ще скоча да го свърша това, че е важно...и цитонамазка и мамолог....

Ето го прекрасното ми слънчице

EХХО не знам как да ти обясня колко се радвам, че се включи в темата 
Четох и се усмихвах /добре, че никой не ме гледаше/...ох чакай да си отдъхна, че се развълнувах  ...
Нямаш представа каква надежда ми даваш....аз съм много странен човек...понякога може  само едно изречение, дори дума или жест да ме успокои или ядоса...сега се получи нещо такова, сякаш камък ми падна....дори продължавам да се усмихвам. Да наистина се молех някоя, която е минала през всичко това и е родила след това да се включи и вече си мислех, че няма такива...Дори не знам от къде да започна да питам....
Какъв ти беше тумора...ако знаеш разбира се? Аз понеже много питах  разпитвах и в нета се рових доста неща научих но сега като ходя на лъчетерапия която междодругото свършва утре /да се похваля  / говоря си с хората и се учудвам, че някой не знаят какъв вид им е тумора...
Милев ми гледа вчера резултатите /изпатих ги по един познат/ той е потвърдил първоначалната диагноза но е отхвърлил нещото което притесняваше доц Тимчева...така, че имам повод да почерпя...оставам без химиотерапия и минавам на хормоно, че аз съм с 75%.
Казал е, че тумора ми е лош и не е присъщ на млади хора но, че от друга страна съм имала невероятен късмет, че е хванат в този стадий защото и аз като теб 2 години наблюдавах бучката...скапания тумор имал свойството да се появява отново, но пък от друга страна хвана на време можел дори да се излекува за винаги...такива работи, утре познатия ми ще се върне и ще го разпъна на кръст от въпроси...
ЕХХО само малко да се освестя от твоята поява и ще започнат въпросите 
Толкова се радвам, че се появи ...ако беше до мен в този момент щях да те прегърна с всички сили.
Без Страх предполагам изпитва същото...мисля, че в този момент двете с нея направихме стъпка напред в борбата с това заболяване...защото поне психически няма да се тормозя толкова много. Знаеш ли...дори по едно време бях решила, че няма смисъл да живея ако не мога да бъда майка...слава бог това малко поотмина а като се замисля и мъжа до мен е много важно какво мисли по въпроса. Аз имам нова връзка и въпреки, че след диагнозата той остана с мен не съм сигурна как ще реагира ако му кажа, че може би няма да имам деца...може би трябва да го пробвам...
Ужас...много хаотично стана всичко - моля за извинение...но наистина се зарадвах като малко дете на сладолед
Целувам ви всички и знам, че ще се оправим...всички до една

Оптимистче радвам се когато мога да помогна на някой
Туморът ми не знам какъв е. 100% трябва да го пише в епикризите ми. Ще си изровя картона като ми остане малко време.
При мен туморът се беше капсуловал в млечния канал и това го е предпазило от разсейки.
За децата - след операциите, когато беше ясно че дълго време ще ми бъде забранено да забременея, си поговорих сериозно с мъжа ми. Обясних му, че е напълно възможно никога да нямам деца. Исках да бъда честна с него. Той обаче ми каза "Е като не можем да имаме наши деца ще си осиновим". Не подценявай човека до себе си, бъди честна с него и нека той да прецени как ще постъпи . Ако наистина държи на теб той ще остане с теб каквото и да се случва оттук нататък. В края на краищата мъжете са с нас не само, защото чакат от нас да им родим деца, а защото ни обичат, а любовта може да превъзмогне много неща. Я само си помисли ако на него му се случи нещо подобно ще избягаш ли?
Е има и такива, които бягат, но от друга страна всеки има право на избор как да изживее живота си. Факт е, че не знаеш кой ще срещнеш след това, а може именно следващия човек да е човекът на живота ти Не визирам теб или твоята връзка, а говоря по принцип 
Ако съм разбрала правилно Милев е казал, че няма да се подлагаш на химиотерапия? Щом той го е казал, значи е така. Аз също не съм била подлагана на химиотерапия.
За хормоналната терапия, както някой вече писа това си е изкуствено предизвикана критическа възраст, с всички свои недостатъци - качване на килограми, топли и судени вълни, депресивни състояния. Пиша ти това за да си подготвена и да не си мислиш, че само при теб ще е така. Трябва ти строг хранителен режим, но качествена храна богата на витамини. Помни, че всичко се дължи на хапчетата и ще премине като ги свършиш. Налагай си да бъдеш оптимист и да не се поддаваш на депресиите. Пътувай, прави живота си интересен и не мисли много, много С 2 думи използвай пълноценно следващите 5 години, така и така нищо не можеш да промениш Честно казано при мен в този период станаха най-големите промени - смених си работата, тотално, от нулата и от финансист станах софтуерен специалист при това много добър работя за голяма международна компания и работата ми е интересна и свързана с много пътувания. Пътувахме постоянно, беше уникално време Нямах уикенд в София
С 2 думи търси позитивните неща

Хей,не е само еххо 
Моят тумор беше неврофибросарком с размери 12/8см на белия дроб,оперирах се преди 6г,даваха ми 6м живот,но както виждате всичко си е Божа работа и днес имам прекрасна дъщеря на 1г  Изследванията са ми перфектни,въпреки опасенията на лекарите,че по време на бременността ще се появи отново  Когато се оперирах изпратих материал за изследване в Оксфорд и Йейл,те имат страхотни лаборатории,писаха ми имейл,че пациент №... му остават около 6м... До ден днешен на всеки 6м получавам запитване от тях как върви развитието на болестта и аз всеки път ги шокирам ,че пациентът си е жив и здрав  Последният път беше сега февруари,изпратих им и снимка с дъщеря ми 
Никога не съм вярвала ,че съм болна и никога няма да го приема . На никого не съм казала освен на мъжа си,не исках да виждам съжалението в очите на близките си.Така ми беше по-лесно,а и им спестих дълги години притеснения и тревоги.  Самата аз се чувствах по-добре,когато всички общуваха с мен по същия начин,както преди,това ми помогна да изляза от депресията и да продължа да живея нормално.
Пожелавам ви много здраве и на тези ,който искат да имат детенце скоро желанието им да се сбъдне   

Мила 4f4f те имаха предвид жена минала през хормонална терапия, която да е родила след това, защото ракът на гърдата е често хормонално зависим. Още повече, че една от вероятните причини също са хормони и имено затова бяха казали на някой, че е по добре никога да не ражда (перифразирам) защото една бременност може да активира развитие на тумори отново.
Иначе аз бях потресена от твоята история. Просто не мога и да си помисля какво си преживяла и през какво си минала  да ти кажат, че ще живееш 6 месеца. Кошмар!

Ох,  ще имам гости и сега готвя като луда....та в почивката ви прочетох  Толкова се радвам, че ви има, че чак ми се насълзяват очите. Дано и при мен всичко има добър край. Доц Тимчева и Малев казали повече никакви експерименти да не правя със себе си а да изпълнявам стриктно всичко...има ли са предвид, че на своя глава забавих всичко с 2 години /е разбира се без да знам, че ще излезе рак/, после на своя глава не дадох да ми отрежат гърдата, както настояваше хирурга, а сега доц. Тимчева смята, че съм постъпила правилно, после след като две комисии във Варна ми назначиха химиотерапии аз на своя глава тръгнах по специалисти които в последствие ги отхвърлиха и то категорично...егати късмета  дано да не ме изоставя и да ми помогне да сбъдна съкровената си мечта 
Чао  отивам да готвя 

Както знаете, аз съм с двустранна мастектомия.
От ляво са отстранени 18 лимфни възела, а отдясно 6.
Гимнастиката я започнах още на третия ден след операцията, въпреки, че ми бяха отстранени и двете гърди едновременно.
Проблеми с ръцете не съм имала никога. Само понякога ги чувствам изтръпнали. Но като, че ли с времето и това започна да отшумява.
Преди 15 години не са изследвали ХЕР. Само хормони.
Мисля, че тези изследвания са сравнително нови и на базата на резултатите от ХЕРа се назначават новите лекарства за химиотерапия.
И искам да ви кажа, че дългото и изнервящо чакане най-сетне свърши.
В понеделник постъпвам в болницата за химиотерапия.

Хулиганке хем искам да кажа, че се радвам за теб, че чакането свърши, хем някак си не ми се връзва да се радвам, че започваш химиотерапия....
Стискам палци да минава и заминава!!!!
Да и аз така помня, че за Хер май не съм имала изследване. Преди малко ровех по няколкото останали кашони от преместването за картона си от Онкологията, но нещо не го открих. Остават още 2 места да проверя..дано излезе..Та като го намеря със сигурност ще знам повече за точната диагноза.
Преди 9 години нямаше и много широко достъпно инфо. Интернета си беше все още лукс. Някак си като свърши всичко исках да го забравя и не съм се ровила за повече инфо. В днешно време нещата стоят по друг начин. За каквото и да се зачудя питам чичко Гугъл и започва едно четене
Имам въпрос към теб - спомена, че си имала Н на брой операции. Това естествено е преди мастектомията или нещо греша. Какво точно са оперирали? Другото, което не ми е ясно как след като имаш двустранна мастектомия има рецидив? Къде се е пръкнало този път това чудо?
И още нещо, като предварително се извинявам, че не се връщам да препрочета - за тези 15 години имала ли си друг рецидив и ако да след колко време е бил?

Здравейте милички
На мен днес ми беше 18 Лъче,от 3 дена имам страшни сърбежи.Лъчетерапевките ми казаха да си сложа компрес с Риванол,замомента е добре преди 10 минути го махнах,казаха ми че и след 2 седмици от нагревките лъчето продължава да действа и да не се учдвам ако има нещо,гадничко е но е по добро от Химиото.
Еххо и аз като optimistche много ти се радвам  Още вчера видях дъщеря ти страшна кукла е,да ти е жива и здрава.А ти къде живееш
optimistche доколкото си спомням твоя тумор беше лобурален карценом,а доколкото съм информирана,не е от най страшните и самия Милев ми го е казвал,защотот моя е такъв,странно  
Бабо Хулиганке,нали си от София защо ще те приемат в Болницата,нали такава им е практиката софиянци да си ни изпращат в къщи,а уж попълваме документи че сме хоспитализирани.
Днес бях на Телк при една Баба за продължаване на болничния,мислех че ще ме резне,но ми даде засега още 2 месеца.
Чудя се mamamaria къде изчезна
Прегръщам ви

Без страх живея в "Стрелбище". Аз от лъчето грам проблем не съм имала. Много ми се чудеха когато ходех, как така нищо ми няма, ама кожа к'во да я правиш.
Риванола помага, ама дали не е по-добре нещо от препаратите за изгаряне - Дефламол, Пантенол...нека някой, който е по в час от мен да каже, а аз ще поровя да прочета нещо по въпроса и ако е резултатно ще пиша пак.

редактирам за да няма 100 поста
Май е най-добре да се пита лекар за това с какво можеш да се мажеш. Така, че давай с риванола засега, но се направи на луда и като отидеш другия път питай за нещо друго.

Мили мои. Ще отговоря на въпросите ви при условие - да не правите погрешни изводи за себе си.
Май е по-добре да го опиша накратко.
През далечната 1992 год. видях бучка на дясната гърда - 1.5 см. Минах съответните прегледи и изследвания.
Направиха ми 2 курса химио... предоперативно. Бучката понамаля. Направиха секторална резекция и с това приключиха интервенциите. Минавах всеки месец на контрол и пункция.
Точно след една година рецидивира, даде рецидив и в другата гърда.
Имаше много спорове през тази година. Но както и да е няма да търся под вола теле.
Оперираха ме веднага. След операцията ми назначиха 6 курса химиотерапия.
Няколко месеца по-късно забелязах малко топченце подкожно, на мястото на тумора.
Отидох, оперираха го и казаха, че няма проблем.Да но проблем е имало, защото пак се появи.
И пак ме оперираха, след което направих пак 6 пълни курса червена химио... и 5 лъче... на Бетатрона.
Това е затогава. Последваха 13 години ремисия.
И сега отново се повтаря същото, с тази разлика, че вече никой не се съмняваше какво е.
Обявиха ме за гордостта на клиниката по химиотерапия, ами 13 години без проблем....
Хирурга ми, която направи всичките тези операции, също се гордее с мен.....
И какво живота продължава, борбата също 
Без Страх - преди и аз не съм лежала постоянно в клиниката. Направят вливането и си тръгвах следобед.
Сега обаче трябвало да съм под лекарско наблюдение три дни.
Като се върна, ще ви кажа какво и защо.
И пак ви моля, не правете погрешни изводи. Това, че се случи на мен, не означава, че ще се случи и на вас.