Най-хубавите стихове за мама

Мир на душата и.

Ако дори със един стих съм допринесла за нейното и твое щастие, то това за мен означава много...

А колко малко му трябва на човек понякога...

Затрогваща тема, благодаря Ви!!!

Не е стих, но...


Много ми се плаче мамо. Много ми тежи. Уж причина няма, а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля, нищо да не питаш само да ме галиш, а пък аз да се наплача тъй на воля, без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква мамо......ти сигурно ще знаеш и защо. Нищичко не искам, само да се гушна в теб, за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се наплача аз на воля. Уморих се да съм силна мамо, само да пoплача малко......и после пак ще съм във форма....

За майките...
 

Стоиш на прага, нежно отмаляла.
В очите ти тъгата пак струи.
И мене чакаш. Дълго си живяла.
За дните като този. Да, нали...?

Стоиш безмълвна. Тиха и спокойна.
Душата плаче. Болката гори.
Но споменът е цял в жарава бяла.
А ти живееш с него. Много дни.

Ще дойда, мамо.И ще те прегърна.
Обичам тебе. Сините очи.
Ще дойда, мамо. Светлина ще върна.
Косите ти ще милвам. До зори...


Личнно творчество /М.Г/

Една майка си прави равносметка

Не пише моят син, защо, не знам.
Писмото за Великден бе последно.
За мен си спомнял с радост, казва там,
и ме обичал много, извънредно.
 
Откак бях с него, дните все броя —
година и половина вече става.
Понякога край релсите стоя,
щом за Берлин — той там е — влак минава.
 
Веднъж дори си купих и билет,
насмалко за Берлин да отпътувам!
Но след това отново чаках ред,
билета върнах — где ще пренощувам?
 
Любима имал, даже бил сгоден.
Очаквам снимката й със тревога.
Ще викне ли на сватбата и мен?
Възглавка да им избродирам мога.
 
Не зная тя харесва ли везма…
И люби ли го, както той жадува?
Понякога се чувствам тъй сама.
Нима по-нежен син не съществува?
 
А хубаво живеехме си двама! —
В един дом… И в един и същи град.
Вън свири влакът… Сън за мене няма.
Дали синът ми кашля в този хлад?
 
Остави ми той детските обуща.
Голям е днес и опустя домът.
Седя и мъката не ме напуща.
Защо децата трябва да растат?


Ерих Кестнер

svet65 , тъжно е, но за съжаление има много истина в него...

дали ще пиша и аз такива писма и такива мисли ще нахлуват в главата ми 

Марй, чудесно написано, искам точно това, имам нужда да го направя!

Винаги плача когато чета

Хубаво си поплаках.
Благодаря на Шанел, от която разбрах за темата!

Онзи ден, когато отворих форума получих лично съобщение от неизвестна за мен потребителка, в което имаше само едно стихотворение, без коментар, но какво стихотворение - любимото на моята покойна майка! Бях потресена, защото нямах никаква идея откъде тази потребителка може да знае това! За малко да намеся и свръхестествени сили ... Всъщност потребителката намерила мой пост отпреди няколко години и то не тук, а в Хулите, където търся въпросното стихотворение. Но днес е денят преди Задушница, а аз почуствах отново майка ми реална, тук, до мен! Благодаря на момичето, което ми прати стихотворението. А ето го и него:

"Дивачка" - Ваня Петкова

Аз съм дивачка!
Моят плод горчи!
Не го отхапвайте!
Недейте!
Не гледайте във моите очи,
ако не искате да полудеете!
Аз съм дивачка!
Родена в пясъка горещ
и във пръстта,
на Юга и на Севера съм разделена,
и цялата съм, цялата съм любовта,
онази страшната, несподелена!
Аз съм дивачка!
Дива като вятъра,
черешовия вятър върху лактите
на женствените, августовски клони,
във дълговратите и меки палми,
във дюните червени и бездомни.
Аз нямам дом, огнище и постеля,
днес хлябът ми е бял, а утре - черен.
Все търся огън,огъня,
но когато го намеря,
откривам, че и огъня не може да е верен!
Аз крача с дъщеря си по земята,
аз - север синеок, тя - смугъл юг до мене,
и няма вече мир за мен, нито отплата,
нито катун, нито палат да падна уморена.
Ръка в ръка вървим ний, дъще вишнекоса,
и пътищата нося като кръст,
от край до край да мина боса,
прощавам всичко и не търся мъст.
И нека хората простят, ако изобщо могат,
аз нашата родина, дъще, на колене моля,
за теб, за теб е моята тревога,
да те приеме в пазвата си като своя!
Пък после нека вятърът отново да ме носи -
дивачка бях, дивачка си оставам!
Но моя малка, моя вишнекоса,
за теб и дивачката аз давам.





Станка Пенчева - И пак на дъщеря ми

От всяко свое пътуване

Все ти носех по нещо — да те зарадвам,

да усетиш дъха на далечините.

Как обичах завръщането,

прегръдката ни по летища и гари,

разговорите до среднощ...

 

Този път,

от най-далечното свое пътуване

няма нищичко да ти донеса.

Само — болка и сиротство,

само — заглъхващ спомен за лицето ми,

за гласа, за облака от любов,

с който те обгръщах...

Никога

няма да узнаеш

за най-странното мое пътуване.

Но ти си мисли,

че някъде все пак ме има,

че те виждам,

че в страшен за тебе час

ще се сгъстя в плазма,

в силово поле,

в светлина —

и ти ще се усетиш несломима.

И не сама.

Благословията на  майката

 

Знаеш ли, дъще,
какво ще ти струва
тази любов на шестнайсет години?
С вятъра още ти се лудува.
Защо ли се влюби, Боже, кажи ми!?


Майко, пораснах!
Ти помниш ли себе си?
Влюбена лудо - шестнайсетгодишна!
Пазиш дълбоко своите белези.
Тази любов е за тебе единствена!


Знаеш ли, дъще,
какво е да страда
сломено от мъка моминско сърце?
Често се случва в Живота да падаш.
Но... Бог да те носи на свойте ръце!


Мамичко, чуй ме!
Обичам - прости ми!
Мога да дам любов и на двама ви.
Падна ли, моля те, нежно вдигни ме!
С твоите сълзи промивай ми раните...


Знаеш ли, дъще,
колко е строга,
колко жестока е тази съдба?
Дори да се скиташ без цел и посока,
даром не дава се нищо в света.


Майко, аз знам
и нищо не взимам!
Ти ме научи, че пътят е черен.
Дори да си тръгна, аз пак ще те имам!
Но той, като теб, ще ми бъде ли верен?

 

Знаеш ли, дъще,
през сълзи копнея...
С него щастлив да е всеки твой ден!
Цвете красиво за теб ще посея.
Болката, дъще, ще отнема за мен!
````````````````````````````````````````````````````````
``````````````````````````````````````````````````````````


Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.

... Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.

Насила изтръгнал сърцето,
че имал имал заръка една-
за лек и за цяр да го носи
на злата си ,млада жена.

Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.

Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!

Взех си от библиотеката "Благодаря ти,Мамо"на изд. Дамян Яков ,2008 г.Сборниче от стихове на различни автори.Хубаво е. Сетих се за темата тук.

Жаве, нищо не е случайно..МИР на душата на майчицата ти 

На мама

Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би о...ткупил майчиното рамо,
свещената икона в моят храм?

Кой би поискал да плати цената,
да обезсмисли свойто битие?
Та най-голяма святост на земята
е майката за своето дете!!!

Един живот е мамо твърде кратък,
и знам,че ще отмине като сън...
А думите-ще галят като вятър,
но ще кънтят като камбанен звън!!!

Толкова любов дала си ми ти
че за цял един живот стига ми.
Всеки мой успех сега
на тебе,мамо,аз дължа!
Как да ти благодаря, за това?

Научи ме в живота да се боря
и никога за милост да не моля.
Научи ме сърцето си да пазя
от злоба и омраза.
Научи ме в мечтите си да вярвам,
научи ме и как да побеждавам.
За болката не ме подготви само
да те изгубя,мамо!

Зная че си тук винаги до мен
нося те в сърцето си нощ и ден
И ми дава силата напред по пътя да вървя
Как да ти благодаря, за това?