Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

808 792
585
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
  
  В темата са споделени различни стихотворения като "Писмо до мама" от Павел Матев, "Майка ми" от Иван Вазов, "Свтбата на мама" от Борис Христов, "Майчице" от Георги Христов, "Майка ми" от Христо Фотев, „Мама“ от Валери Петров , „Добрите очи на мама“ от Никола Гигов и „Плач по мама“ от Недялко Йорданов.
- Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
  
  Стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев е емоционално и изразява дълбоката връзка между син и майка. В него се разкриват различни етапи от живота на сина, като се описват моменти от детството, възпитанието и връзката между тях. Текстът изразява благодарност и обич към майката, като същевременно разкрива вътрешните борби и усилия на сина да бъде по-добър и да се докаже пред нея.
- Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
  
  Стихотворението „Майчице“ от Георги Христов е израз на благодарност и обич към майката. В него се описва връзката между сина и майка, като се подчертава значението на майчината грижа и подкрепа. Текстът изразява възхищение към майчината сила и любов, като се подчертава важността на нейната роля в живота на сина.
- Какво представлява стихотворението „Майка ми“ от Иван Вазов?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 330 8 март 2011, 11:20 ч.

гр.Пловдив
Мнения: 315

Една жена ще дойде. Ще разтреби, нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената, която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане, при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни и в нощите, защото е ЖЕНА.

Тя другите мъже ще възхищава и всички ще те питат: "Откъде"
А ти тогава ще им отговаряш: "Тя сама при мен дойде..."

# 331 8 март 2011, 11:36 ч.

Мнения: 403

# 332 15 март 2011, 10:15 ч.

Мнения: 2 280

Камелия Кондова

Късно посвещение

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!

# 333 19 март 2011, 21:01 ч.

Мнения: 0

http://www.youtube.com/watch?v=HIAveIZOgkU

БЛАГОДАРЯ ТИ И ПРОСТИ МИЛА МАМО

Благодаря ти мамо,за миналите спомени добри,
Ти уюта ми създаде и с любов нежна ме дари.
Ти възпита ме да бъда жена достойна,горда и добра,
злобата да ми е чужда,да обичам и да не се боя.

Как да забравя моя майчице,с колко светлина ти ме озари.
Нежните ти пръсти мила мамо,как галеха моите коси.

Далеч от теб съм много надалеч,но спомените винаги изплуват,първо ти и бащината къща,и слънце грейва в моите очи.

Как искам слънчев лъч да бъда,да огрявам нашите ширини,или на гълъб да се превърна и да виждам твоите добри очи.

Но идвам мамо,с моите деца,които съм закърмила с любов.
На празника ръка ти да целунем-и да коленичим пред теб за благослов.

Ти ще ни погалиш плахо зная,но с радостни сълзи на очи
А ние на колене ще кажем само....
-Мамо,БЛАГОДАРИМ ТИ,и за всичко прости..
Обичаме те...

Автор Найлян
naidobriq

# 334 31 март 2011, 21:36 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

НА МАЙКА МИ
Христо Фотев

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

# 335 8 апр. 2011, 18:11 ч.

Мнения: 332

Посвещение - на майка ми от Илко Илиев

Каква си бяла - тъжна и изплакана!
Ти ден след ден - по малко се смаляваш...
И днес усмивката, с която чакаш ме,
угаснала е от прощавания.
Каква си мила - тиха като вечер,
в която неми птици са нощували.
И аз не мога да си спомня вече
кога последно нежно ме целуваше...
Каква си свидна - песенна ми майко,
непобираема си даже в стихове.
Едно човешко и всевечно тайнство,
което няма да изтлее никога!

# 336 12 апр. 2011, 21:15 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Майчица

От тебе си тръгнах. И вчера. Отново.
На нашата порта стоеше сама.
Свистеше в косите ти вятър сурово...
Но ти не го чувстваше майко една.

За малко се връщам. За ден да те видя.
А после отново си тръгвам от там.
След мен дълго гледаш и махаш дордето
завоя подминем. По пътя насам.

А после ти сигурно много сама си...
И после очакваш със трепет денят
във който на портата някой ще тропне.
А знаеш добре, че това ще съм аз.

И всяко сбогуване е сякаш последно.
Мъчително. Тежко. Далечно. Само.
А после пак чакаме този ден слънчев.
В прегръдка едничка да бъдем. В едно.

Нали ако нямаше, мамо раздели...
Красивите срещи не ще ний ценим.
И ето затуй двете с теб ще сме смели.
Потока на времето да не виним.

Защото и СТО свята нови да има.
За мене ти си оставаш ЕДНА!
Със топлата длан във студената зима.
Облечена с честност и доброта...

Лично творчество Embarassed

# 337 17 апр. 2011, 10:33 ч.

Мнения: 24

Момичета,грам милост нямате,на работа съм,а се разплаках още на първото.... Cry

Невероятни са... толкова въздействащи!

# 338 17 апр. 2011, 19:12 ч.

Мнения: 332

Тя винаги на някого бе длъжна.
Да плаща сметките,които харчим.
Да бъде радостна ако е тъжна,
да се усмихва вместо да заплаче.
Когато няма,длъжна е да има,
и щедра щом сърцето й се свива.
Дори,когато беше нелюбима,
пред всички трябваше да е щастлива.
Така раздаде себе си безкрайно,
че като точка беше се смалила.
Остана си непостижима тайна.
Едва чрез мен,набира сила.
Тя изтънялата подобно пламък
за този свят бе длъжна да се труди.
Дори умирайки по навик майка ми,
нави часовника да я събуди.

Димитър Ценов

# 339 18 апр. 2011, 15:10 ч.

София
Мнения: 2 360

vania_61 , много тъжно...

# 340 10 юни 2011, 13:08 ч.

Мнения: 604

Благодаря ви, момичета, че пак потекоха сълзи и благодарност в мен нахлу от темата необятна, щедра и красива, истинска, на места тъжна, но много жива... и съкровена-за Нея-Майката-в стих... и песен.

и внезапно си помислих... докато има майки животът е по-лесен.

Hug

# 341 11 юни 2011, 15:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

На моята единствена и най-добра...
На тебе майчице...

При всяко ново идване те гушкам.
А ти все по-си мъничка... Сега
отново с тебе бях. И пак те слушкам
както тогава...Колко си добра!

При всяко тръгване от тебе плача.
Разделите не са за мен и теб.
А няма как. Живота си го влача.
И после ми горчи. Дори и твоят хлеб.

Направен със любов от двете твои длани.
Изпечен в печката на моят дом.
И сякаш пак сме всички там събрани.
И хапваме щастливи, ала мълчешком.

Красиви мигове. Далечни вече.
Все по-различни. Без лица добри...
Годините свистят и вятърът повлече
към дъното и слънце и едни звезди.

Но ти си там. Ти чакаш, мамо.
И аз ще дойда пак. След малко дни.
Ще те прегърна, ще притихнеш само.
А после ще си бъбрим до зори...

Лично творчество Embarassed

# 342 13 юни 2011, 07:50 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мамо

Дамян Дамянов
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

# 343 8 окт. 2011, 20:29 ч.

Мнения: 231

Момичета, преди две години от тук събрах най-хубавите стихове за майка ми, разпечатах ги на цветна хартия и направих книжка,която и подарих за 8-март. Беше неописуемо щастлива и трогната....а аз съм ви безкрайно благодарна,че успях да внеса тази радост в живота и!
Тя за съжаление почина наскоро и сложих книжката със стихове до нея, изпратих и я за да помни колко много обичам...
Кажете на майките си, че ги обичате - ако не сте го правили скоро, направете го!
Не мога повече.. Cry