Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

787 021
585
1

# 315 24 фев. 2011, 18:32 ч.

Мнения: 722

Поздравления за темата! Включвам се с едно стихотворение на любимата ми Камелия Кондова.

Мама се превръща във дете

Мамо, чакай, сняг ще завали.
Той не е последният ти, мамо.
Има още много зимни дни.
Аз не съм достатъчно голяма
да посрещна зимата сама.
Не и тази нелюбовна зима.
Имам десет летни имена,
само че без теб си нямам Име.
Как да ме нарича този мъж?
Може само: Тя, Онази, Нея.
Няма да си тръгваш изведнъж.
Научи ме първо да старея.
Аз опитвам, само че в снега
смисъл търся, а не го намирам.
Няма да умираш. Не сега!
Научи ме първо да умирам.

А на най-безснежното небе,
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете.
И със снежна топка ме замерва.

Последна редакция: чт, 24 фев 2011, 18:40 от Helly

# 316 25 фев. 2011, 00:06 ч.

Добрич
Мнения: 5 454

Ако не стигнат всичките цветя
за този хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта -
да бъдат твоя нов подарък.
Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл:
- ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.
Ако не стигнат песните сами
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи,
за тебе да изпеят най- добрата.
Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.
Ако друго нямам в този час
да донеса на твоя празник ярък –
при тебе ще остана аз –
най- хубавия на света подарък.

# 317 25 фев. 2011, 12:07 ч.

София
Мнения: 905

Разплакахте ме

# 318 27 фев. 2011, 17:01 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

А ето на това стихотворение пък аз плаках...

ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.

Недялко Йорданов

# 319 2 март 2011, 22:46 ч.

Мнения: 6

Това е от нашата детска градина:

ОТМЯНА

Колко нежно и радостно, мамо,
ти ме галиш по малкото рамо.
И какъв ли ще стана, не знаеш,
до среднощ не заспиваш - мечтаеш!

Ще се радваш ти, майчице мила,
че си рожба отмяна родила
и склонена на моето рамо,
ще заплачеш от щастие, мамо!

# 320 2 март 2011, 23:58 ч.

Мнения: 2 280

Емзеперикс, ти ме подсети за стихче, което знам от своята майка от дете. Помня само това:

"Като порастна чак до твоето рамо
пак ще ти помагам мила мамо!"

Ще се радвам, ако някой го знае цялото.. bouquet

# 321 3 март 2011, 10:14 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Честит рожден ден, мамо...

Днес Трети март е. Празник свят.
За мене, мамо той е двоен.
Със теб светът ми е богат.
Рожден ден имаш. Ден спокоен.

Честит да бъде!!! Още дни
да бъдем заедно. Със тебе.
Да си ни здрава. Да си ти.
Това ни стига.Ще се молим...

Едничка наша. И добра.
Обичаме те всички. Знаеш.
Родена си със светлина.
И имаш мисия. Това е.

Да бъдеш много дни със нас.
Дори, когато ние с брат ми
поели сме си пътя.Свой.
Да ни помагаш и напътстваш.

Бъди ни, мамичко добра
все тъй красива, топла, мила.
Бъди ни слънце, светлина.
Жива да си... За нас е сила!!!

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: чт, 03 мар 2011, 10:26 от Карма135

# 322 3 март 2011, 10:25 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Карма135, браво на теб! Майка ти е щастлива жена сигурно, с такава дъщеря като теб. Hug

А стихотворението на Недялко Йорданов, което си пуснала , ме разплака и страшно ме разстрои. Този човек умее да бръкне в човешката душа. Много го харесвам.

# 323 3 март 2011, 10:38 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

neli mar4 , благодаря ти... bouquet

Майчица. Обичам я. Май само по този начин умея да го казвам. Embarassed

А Недялко Йорданов аз също много го харесвам. А пък това стихотворение.направо ме извади от равновесие, докато го четях. Затова и го споделих... Embarassed

# 324 3 март 2011, 13:39 ч.

Мнения: 0

Мама

Мама знае най-добре,
когато аз се разболея,
защо боли ме и къде.
Тогава гушкам се до нея.

Мама знае най-добре
защо аз плача и се смея.
Дори,когато каже-не!
Аз гушкам се до нея.

Мама знае най–добре
без какво не мога да живея.
Без мамините две ръце,
които гушкат ме до нея.

Иван Мишев

# 325 3 март 2011, 13:51 ч.

Мнения: 0

Цитат на: *щурчо* в пт, 14 яну 2011, 18:48

Прекрасна тема bouquet

..много ме разчувства Hug

Цитат на: Uncle John в чт, 03 мар 2011, 13:39

Молитва

Мама всеки ден се моли
за мен,за батко,кака.
-Моля ти се,мили Боже,
здрави нека са децата.
Да са радостни,щастливи,
да растат в мирен свят.
Да бъдат весели,игриви
и безгрижни да растат.
Моята мамичка добричка
всеки ден за нас се моли.
Мама моли се за всички,
пък за нея-аз се моля.

Иван Мишев

Като мама

Открих сред снимките на мама
малка снимчица една-
момиче мъничко с пижама
и руса сплетена коса.
От там ме гледа дяволито
с очички сини като мен,
но искам мама да попитам
и тя ли също някой ден
била е толкоз малка,
че в детската градина
е играла на пързалка
и с куклата любима.
Сигурно е права мама,
всеки в този свят расте,
но искам аз да съм голяма,
а тя пък моето дете.

Иван Мишев

/quote]

Цитат на: Chanel в пн, 18 фев 2008, 14:32

Омръзнаха ми темите за свирките,аналите и домакините.Много бих искала в тази тема да напишем най-хубавите стихотворения, посветени на майката.Ето,започвам с две стихотворения от Павел Матев.

ПИСМО ДО МАМА

Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.

# 326 4 март 2011, 20:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ето едно стихотворение, което много ме впечатли, но за съжаление не зная кой/коя/ е автора/авторката/. Ако някой може да ми каже ще му бъда благодарна.

Благословията на майката

Знаеш ли, дъще,
какво ще ти струва
тази любов на шестнайсет години?
С вятъра още ти се лудува.
Защо ли се влюби, Боже, кажи ми!?

Майко, пораснах!
Ти помниш ли себе си?
Влюбена лудо - шестнайсетгодишна!
Пазиш дълбоко своите белези.
Тази любов е за тебе единствена!

Знаеш ли, дъще,
какво е да страда
сломено от мъка моминско сърце?
Често се случва в Живота да падаш.
Но... Бог да те носи на свойте ръце!

Мамичко, чуй ме!
Обичам - прости ми!
Мога да дам любов и на двама ви.
Падна ли, моля те, нежно вдигни ме!
С твоите сълзи промивай ми раните...

Знаеш ли, дъще,
колко е строга,
колко жестока е тази съдба?
Дори да се скиташ без цел и посока,
даром не дава се нищо в света.

Майко, аз знам
и нищо не взимам!
Ти ме научи, че пътят е черен.
Дори да си тръгна, аз пак ще те имам!
Но той, като теб, ще ми бъде ли верен?

Знаеш ли, дъще,
през сълзи копнея...
С него щастлив да е всеки твой ден!
Цвете красиво за теб ще посея.
Болката, дъще, ще отнема за мен!

# 327 7 март 2011, 20:03 ч.

Мнения: 2 502

Ако има китка на света
да побира цяла пролетта,
с клоните зелени и цветята,
с песните на птиците в гората -
ей,такава китка,ако има
нея бих ти подарила
моя мила майчице,любима!

Ако има ласка на света
да побира цяла нежността,
песните звънливи на децата,
всичките усмивки на лицата -
ей,такава дума,ако има
нея бих ти подарила
моя мила майчице,любима!

# 328 7 март 2011, 20:17 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Да споменем с добро и татковците...

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете
Автор:Румяна Симова

# 329 8 март 2011, 09:41 ч.

София
Мнения: 642

Момичета, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
За мен това е празник не за жената, а само за МАМА.
Няма подарък или букет който да ми донесат такава радост в този ден, колкото картичка със стихче нарисувана за мен. Затова Ви честитя празника като майки! Бъдете здрави и се радвайте на дечицата си!

Тази тема винаги ме разплаква, но е толкова хубава.
Още веднъж - БЛАГОДАРЯ ти Шанел! bouquet

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Търса хубави стихотворения от този род

Как се доказва "хранителна непоносимост" ?

Предложете маршрут с кола и бебе в Родопите !!!

Причина:

Причина: