МЪЖКИ ФАКТОР - спермограма, витамини, съвет&#

ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ /сперматогенеза/

Сперматозоидите се образуват в тестисите приблизително след 11, 12 година на мъжа и този процес продължава без прекъсване на практика до края на живота на мъжкия индивид.

Образуването на спермиите се извършва в семенните каналчета на тестиса под контрола на сложни хормални биохимични процеси. Първичните семенни клетки преминават дълъг и сложен процес на различни степени на зрялост.

Целият процес - от създаването на първичната семенна клетка до узряването и протича за средно седемдесет и два дни.
Зрелият спермии има строеж отговарящ на функционалното му предназначение. Под микроскоп ясно се различават: главичка - носител на генетичния материал, снабдена с ензими разтварящи обвивката на яйцеклетката; шийка - със спираловидно подредени митохондрий носители на енергията; опашка с микрозоми.

В тялото на момчето спермийте се придвижват само пасивно. Самостоятелното им движение започва едва след еякулацията, когато се смесят със секретите на семенните мехурчета и простатната жлеза.

От тестиса спермийте преминават в надсеменника, който лежи върху тестиса, изграден е от глава, тяло и опашка и преминава в семепровода. В епидидима спермийте окончателно узряват, натрупват се предимно в опашната част и налягането което оказват тук стимулират желанието за сексуална активност на момчето.


Спермограма-изследване на качеството на мъжката сперма.

 

Представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) (физически свойства, химически и клетъчен състав и др.), даващи възможност да се оценят способностите за оплождане. Характеристиката на спермограмата включва редица показатели, като следва да се отбележи, че не винаги всяко отклонение от дадените характеристики в една или друга страна се явява признак на заболяване. Само комплексната оценка от получените данни и тяхната взаимна връзка позволяват да се даде правилното заключение относно спермената годност на мъжа. Следва да се знае, че спермограмата не отразява само оплодителната способност на мъжете, а напротив дава ценна информация и за други патологични отклонения в състоянието на мъжа.
 
За спермодаването, което е необходимо за изследването, мъжете трябва да изпълнят няколко основни изисквания:

-         абсолютно полово въздържане – както от секс, така и от мастурбация и полюции – за 4 – 5 дни;

-         в дните на въздържание следва да не се употребява алкохол, цигари, наркотици, вредни вещества, медикаменти, да се спазва благоприятен хранителен режим, с пълноценно хранене и почивка, за да се установят най-оптималните суловия на спермопроизводството;

-         не следва да се носят тесни панталони, пристягащо бельо;

-         не трябва да се прилагат вани по време на баня, а да се ползва душ, с умерена топлина на водата.

Препоръчително е спермограмата да се прави на място и само в лаборатории към Центрове по репродуктивна медицина и оплождане ин витро като материала за изследване /спермалния секрет/ да се достави в самия Център по репродуктивна медицина. В случай, че материалът за изследване /спермалния секрет/ да се набави извън Центъра по репродуктивна медицина и оплождане ин витро, същият следва в срок до 20 минути след еякулация да се достави в Центъра по репродуктивна медицина.

Спермограмата може да се повлияе отрицателно от следните причини:
Възпалителни процеси в половата система или и в други органи на тялото
Хронични болести
Йонизиращи лъчения
Влияещи медикаменти
- имуносупресори
- Н2 –блокери
- антихипертонични лекарства
- невролептици
- стероидни хормони
- наркотици и метадон
Употреба на тютюн и алкохол

                              Кои са основните показатели на спермограмата:

1.       Количество еякулат – от 2 до 5 ml.

2.       Цвят – млечно-бял.

3.       Мирис – кестенов, според някои бадемов.

4.       рН – 7.2 – 7.4.

5.       Време на сгъстяване – 3 - 5 минути.

6.       Време на втечняване - 20 - 40 минути.

7.       Вискозност – 0 - 5 mm.

8.       Количество сперматозоиди в 1 ml – 60 - 120 mln/ml.

9.       Количество сперматозоиди в целия еякулат – 120 - 600 mln.

10.       Подвижност на сперматозоидите:

10.1.    Активноподвижни – 60 – 70 %;

10.2.    Слабоподвижни – 10 - 15 %;

10.3.    Неподвижни – 20 – 25 %;

11.   Количество на живите сперматозоиди – 70 – 80 %.

12.   Количество на мъртвите сперматозоиди – до 20 %.

13.   Общ процент патологични сперматозоиди – до 20 %.

14.   Сперматогенезни клетки - общ процент – 1 – 2 %.

15.   Левкоцити – до 10 в зрителното поле.

16.   Еритроцити – не.

17.   Епителни клетки – 2 – 3.

18.   Кристали на Бехтер – единични.

19.   Лецитинови зрънца – множество.

20.   Слуз – не.

21.   Спермаглутинация – не.

22.   Микрофлора – не.

23.   Специални проби:

23.1.    Резистентност – 120 и повече минути;

23.2.    Метаболитна активност – 60 и повече минути;

23.3.    Спермена умора – процента на повдижните форми през 1 час намалява на 10%, след 5 часа – на 40%.

23.4.    Скорост на движение на сперматозоидите – 3 mm/min.

23.5.    Скорост на движение на спермата – 18 km/h.


Бележки върху анализа на спермограмата:

Времето на втечняване е първият изучаем показател. Изхвърлената сперма, по правило, представлява коагулат, т.е. не се явява съвършено течна. В продължение на известно време, еякулата става течен под влияние на ензимите от простатната жлеза, които се съдържат в семенната течност. Втечняването се определя по изменението на вискозността на спермата. За това, еякулата, събран в специален шприц-уред, се пропуска през специална игла. Вискозността се измерва по дължината на “проточване на конеца”, който се създава от прокапващата капка. Спермата се счита за втечнена, ако “кончето” не превишава 2 cm. Нормалната сперма се втечнява за 20 – 40 минути. В някои лаборатории е прието времето от 60 минути. Ако втечняването се проточва във времето, или не настъпва, то следва да се търси проблем във функционирането на простатната жлеза.
 
Връзка между времето на втечняване на еякулата и мъжкото безплодие не е открита. Вероятно вискозността на спермата не оказва пряк ефект върху нейната оплодителна способност. Все още е спорен въпроса за съдбата на сперматозоидите в коагулата на спермата. Трябва да се знае обаче, че повишената вискозност на спермата, насочва към дисфункция на простатната жлеза, което означава нарушение в биохимичния състав на семенната течност, а това в редица случаи е причина за безплодие.

Анализа на невтечнената сперма може да доведе до грешки в определянето на концентрациите и подвижностите на сперматозоидите. Затова, за определяне на другите параметри на еякулата, специалистите изчакват пълното втечняване, или добавят в спермата специални химични вещества, които ускоряват разтварянето.

Обем на еякулата – това е една от най-важните характеристики на спермата. Заедно с концентрацията на сперматоидите, този показател дава представа за общото количество на сперматозоидите ицхвърляни при изпразване на мъжа. Обемът не следва да бъде по-малко от 2 ml. При по-малко от 2 ml следва да говорим за олигоспермия и да търсим проблем. Трябва да се знае, че дори и в малкото количество еякулат да има сперматозоиди, т.е. да са във висока концентрация – например над 40 милиона, то намаленото количество обем, показва заплаха за оплодителната способност на спермата.

При изхвърлянето на сперматозоидите във влагалището, то те попадат в агресивни условия. Киселата среда на влагалището е пагубна за сперматозоидите и голяма част от тях загиват в продължение на 2-3 часа. За това време, най-подвижните и най-здравите следва да преодолеят бариерата на маточната шийка и да попаднат в маточната кухина, за да се насочат към яйцеклетката. През целият си път, те могат да бъдат уязвими. Семенната плазма (семенната течност) за известно време алкализира средата на влагалището, като намалява киселинността му, с което подпомага на сперматозоидите да попаднат в матката, преминавайки през също алкалната среда вече на маточната шийка. Ето защо, малкият обем на семенна течност е притеснителен, въпреки големият брой сперматозоиди, т.е. няма да има кой да създаде нормални условия за преживяване на сперматозоидите. Освен това, семенната плазма, е важна и за самото хранене на сперматозоида, който консумира определени вещества, нужни му за оцеляване и живот.

Друга немаловажна функция на семенната плазма е способността й да преодолява имунния конфликт, който се образува в женското влагалище, тъй като за жената, сперматозоидите се явяват чужди клетки, които имунната система счита, че трябва да унищожи. От тази гледна точка, обемът също има важно значение. Още доста важни свойства на семенната течност тепърва предстои да бъдат установени.

Важно е да се знае и още един физиологичен феномен, а именно, че прекаленият обем еякулат, също не се толерира от женското влагалище, тъй като неговата вместимост (т.е. количеството, което попада в т.нар. приемник на спермата – рецептакулум) е 5 ml. Останалият еякулат изтича от влагалището. Част от еякулата се полепва и по половия член.

Ето защо, пациентът следва да даде и последната капка сперма, и пълноценно да бъде събрана като количество, за да не се получи грешно тълкувание на резултатите от анализа. Следва да се има предвид, че най-богата на сперматозоиди е първата порция от спермата.

Цвета на еякулата е доста относителен показател. Традицията да се записва цвета и мириса на спермата е останала от старите лекари през 19-ти век, когато с тези признаци се класифицирали химичните вещества, а също и течностите в организма. Днес цвета и мириса на еякулата не носи голямо диагностично значение и Световната Здравна Организация не дава препоръка за задължителното им фиксиране при изследвания, но следва да се имат предвид – например при хемоспермия – розово оцветяване на спермата от еритроцитите на кръвта. При болшинството мъже, спермата има седефен цвят, като при различните мъже, дори и при един и същи мъж, могат да се наблюдават отенъци в цветовете – жълтеещ цвят, бяло-сивкав цвят, перлен отенък и др.

Водородният показател, или известното рН, показва каква е киселинността или алкалността на спермата. Това е важен показател, който служи за определяне на нарушенията в репродуктивната и половата функция на мъжете. Нормалният еякулат има рН между 7.2 и 7.4, в някои лаборатории се приема алкализация до рН 8.0. С други думи, спермата има леко алкален (основен, базисен) характер. Измененията в този показател обаче, ако няма никакви други нарушения, не свидетелства за спермена болест, а вероятно за някаква диетична грешка и променени условия на живот, което със специални режими може да се отхвърли или установи при нужда.

Кинезиграма на сперматозоидите – представлява показател, който определя подвижността на сперматозоидите, като тя дава четири групи резултати:

1/ Категория А – тук се отнасят сперматозоидите с бързи и праволинейни движения, чиято скорост на движение е не по-малка от 0.025 mm/s (т.е. не по-малко от половината от собствената клетъчна дължина в секунда).

2/ Категория В – тук се отнасят сперматозоидите, с по-бавни, но също праволинейни движения, чиято скорост е по-малка от  0.025 mm/s, но траекторията им на движение е права.

3/ Категория С – в нея попадат сперматозоидите, които се движат неправолинейно, както и тези които се движат на едно място, или се извършват кръгови движения, т.нар. гонене на опашката.

4/ Категория D – това е категорията на напълно неподвижните сперматозоиди.

В еякулата на мъжа винаги присъстват всички категории подвижност. Обикновено повечето неподвижни сперматозоиди от категория D (между 40 и 60%) са мъртви или умиращи от старост сперматозоиди. Поради това, колкото е по-малко въздържанието през семеизпразване, толкова по-малко са неподвижните сперматозоиди в еякулата. Много бързите праволинейно движещи се сперматозоди от категория А (между 40 – 60%), са здрави, но млади сперматозоиди, които са били сформирани неотдавна в тестисите. Непрогресивно-подвижните сперматозоиди от категория В обикновено 10-15%, като правило са или с нарушения в структурата на шийката и камшичето си, или част от тях са стареещи. Най-малко са сперматозоидите от категория С (между 5 и 15%)

В нормалната фертилна сперма, прогресивно-подвижните сперматозоиди (А+В) следва да не са по-малко от половината, а бързите прогресивно-подвижни (А) не по-малко то ¼. На подвижността на спематозоидите влияят много фактори. Важни фактори са температурата. Като важен фактор се явява температурата: при температура на тялото около 37°С, скоростта на движение е максимална, при стайна температура – намалява, при температура около 10°С сперматозоидите почти не се движат. Нерядко, сперматозоидите биват отнасяни към категория В, поради съхранението им на стайна температура. Ако същите сперматозоиди се поставят при  37°С, те попадат в категория А. Поради това, микроскопите за изследване биват снабдявани със специални апарати, доставящи максимално комфортна температура на сперматозоидите, орегулирана към телесната от около 37°С.

Аномални сперматозоиди с уродлива форма – могат да са двуглави, без камшичета, криви, с множество опашки, с деформирани главички, което се приема до норма, ако техният процент е не повече от 8.5%, от общото количество на сперматозоидите в пълно-обемен еякулат. Делът на аномалните сперматозоиди се определя по две методики:

1/ Чрез изучаване морфологията на сперматозоидите в нативен еякулат, т.е. прясно-добита сперма, разглеждана под микроскоп в нативна форма. При това се пресмята на всеки 100 сперматозоида, колко са аномални. Този метод е неточен и отчасти субективен, тъй като без специална обработка на спермата не винаги могат да се видят всички нейни клетки. Освен това, сперматозоидите се движат и трудно понякога могат да бъдат разгледани детайлно.

2/ При превишаване на аномалните сперматозоиди от бариерата от 50%, се провежда изучаване на морфологията им в оцветен вид.

Качество на спермата – за нейната оценка се преценяват не само делът на аномалните сперматозоиди (следва да бъде не по-малко от 85% в оцветна намазка), но също и средното количество патологии на един сперматозоид, т.е. т.нар. индекс на спермални нарушения (SDI) и средното количество патологии на един аномален сперматозоид (т.нар. индекс на тератозооспермия -  TZI). При надвишаване на TZI над 1.6, спермата се счита за аномална, а при превишаване на SDI над 1.6 могат да възникнат проблеми дори при изкуствено оплождане.

Спермаглутинация – т.е. слепване, коагулиране на сперматозоидите – представлява сигнал за имунни нарушения и конфликти. Често неправилно се смята, че аглутинацията не позволява на сперматозоидите да се движат свободно и да достигнат яйцеклетката. Това не е вярно. Само по себе си, слепването обхваща една не голяма част от сперматозоидите, и не препятства на движението на повечето, но наличието на аглутинация може да свидетества за присъствие в еякулата на атиспермални антитела, които да станат причина за безплодие.

Антиспермални антитела (АСА)  – те представляват антитела на организма срещу сперматозоидите, като те потискат движението
на сперматозоидите. Прилепвайки към главичката им, те препятстват оплождането. АСА могат да се образуват както в организма на мъжете, така и в организма на жените, водейки до безплодие. За диагностициране на АСА в спермата се ползват различни методики, най-разпространен сред които се явява т.нар. MAR-тест (Mixed Immunoglobuline Reaction - "реакция на имуноглобулините при смесване").

Левкоцити  - в норма, концентрацията им не следва да превишава 1 милион за милилитър. Прието е да се счита, че голямата концентрация на тези имунни клетки може да свидетелства за възпалителни процеси в придатъците на половите жлези (простата или семенни мехурчета). Без специално оцветяване, което да отличи левкоцитите от незрелите клетки на сперматогенезата, е трудно. Затова Световната Здравна Организация препоръчва специално оцветяване.

АНОМАЛИИ В СПЕРМОГЕНЕЗАТА:

Азооспермия-отсъствието на сперматозоиди в 2 поредни спермограми потвърждава диагнозата азооспермия . АЗООСПЕРМИЯ - липса на сперматозоиди в еякулата, но наличие на предшестващите ги форми — клетки на сперматогенезата наред с продуктите на секреция на простатната жлеза и семенни мехурчета. Следва да се разграничава от аспермията. При азооспермията се подтиска сперматогенезата (деление или съзряването на сперматозоидите) на различни стадии. Към това могат да се отнесат нарушения, токсически въздействия ( алкохол, вредни химически вещества, някои лекарствени препарати и др.), различни заболявания на организма. До азооспермия могат да доведат и различни видове нарушения на проходимостта на семенните канали в резултат на възпалителни заболявания на половите органи.
 
Олигозооспермия - когато броя на сперматозоидите е под 20 милиона на милилитър или под 40 милиона/мл от целия обем на дадения еякулат.
Причините за олигозооспермия се дължат на различни видове заболявания,изискващи различен терапевтичен подход и лечение.
Прогнозите за всеки отделен случай са различни.

Астенозооспермия — намаление на количеството на подвижните форми, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. Количеството на слабоподвижните или неподвижни форми при това превишава 30%. Причините за астенозооспермията не са изяснени окончателно, но се предполага ролята на изменение на химическия състав на плазмата в спермата, снижения състав на въглеводороди или други енергетически вещества, също и намаление или изчезване на отрицателния електрически заряд на сперматозоидите, различни микроорганизми, особено микоплазмена инфекция. Причините могат да бъдат и различни нарушения на сперматогенезата, в резултат на което се образува не само по-малко количество сперматозоиди (олигозооспермия), но и патологически форми, неспособни на пълноценно движение. Астенозооспермията може да доведе до стерилитет у мъжа, поради което е необходима консултация с уролог-андролог

Най-често се отнася за вродени заболявания ,включващи и увреждания в белите дробове/разширени бронхиални пътища /.

Диагнозата се поставя с електронен микроскоп.

Като най-нов диагностичен метод се прилага микровидеография на движението на сперматозоидите или анализ на дигитални компютърни снимки.

Тератозооспермия - по-малко от 30% сперматозоиди с нормална морфология. Аномалиите в морфологията на сперматозоидите са рядко изолирани.Те засягат :
- главата на сперматозоидите
- опашката на сперматозоидите
- главата и опашката на сперматозоидите
Тези, които засягат опашката на сперматозоидите, имат пряко отношение към подвижността /мотилитета/ на сперматозоидите.

Аспермия - липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. При това по време на половия акт (коитуса) се запазва отделяне на течност, състояща се от секрета на простатната жлеза, семенните мехурчета и усещане за оргазъм, което отличава аспермията от асперматизма. В този случй количеството течност, отделено при еякулацията е незначително, а усещането за оргазъм слабо изразено.

Некроспермия - наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в еякулата. Некроспермията бива обратима (лъжлива), когато е възможно оживление на сперматозоидите, и необратима (истинска). Последната се среща много рядко, причините са неизяснени и не се поддава на лечение. Лъжливата или частична некроспермия, причини за която биха могли да бъдат астеноспермия, акинезия и други фактор, се поддава на медикаментозно лечение

Пиоспермия – гной в еякулата
Хиповолемия - количеството на еякулата е по-малко от 2 мл
Хиперволемия - количеството на еякулата е по-голямо от 6 мл
Асперматизъм - липсва еякулат
Хиперзооспермия - повишен брой на сперматозоидите в еякулат.
 
Много често и наи-малките отклонения в спермограмата могат да доведат до траен мъжки инфертилитет и нарушена оплодителна функция при мъжете.


БЕЗПЛОДИЕ НА МЪЖА

Безплодието на мъжа като причина за безплодието в семейството е факт, който не буди съмнение. Все още обаче има мъже, а и немалко жени, които смесват възможността на даден мъж да има полови сношения със способността да опложда. Това са две неща, които не винаги вървят заедно. Мъжът може да бъде полово активен, но безплоден. За да има оплодителна способност, мъжът трябва не само да е готов за нормален полов живот, но и семенната му течност /спермата/ да има определени биологични качества, да бъде способна да опложда.

Поради това при безплодие в семейството мъжът не само трябва да бъде изследван, но изследването на мъжа да предшества изследването на жената.
Причините за мъжкото безплодие могат да бъдат твърде различни. В зависимост от тях безплодието може да бъде абсолютно, когато причините са неотстраними /например липса на тестикули/ или относителни, когато при съответно лечение причините могат да бъдат остранени.

Безплодието на мъжа може да бъде от два типа:

1. Безплодие, дължащо се на липса на полова способност /импотентност/, тоест липса на способност за извършване на полово сношение

Причини. Такъв вид безплодие може да се дължи на недоразвитост или порочно развитие на половите органи, различни заболявания от нервно-психично естество, токсични, обменни и хронични инфекциозни заболявания, физическа или психична преумора, стигаща до изтощение, и др. В тези случаи спермата най-често е с непълно запазена оплодителна способност.

2. Безплодие, дължащо се на липса на оплодителна способност при запазена способност за полов живот

Причини. Причините за този тип мъжко безплодие за заболявания, които нарушават или унищожават производството на семенните клетки /сперматозоидите/, както и непроходимост на семепроводните канали, през които се изхвърля спермата при полово сношение. Заболяванията, които могат да доведат до това състояние, са също разнообразни: трипер, епидидимит, туберкулоза, заболявания на половия апарат, общи заболявания /хормонални, токсични, обменни и др./.


Разгледани по-конкретно и в детайли причините, довеждащи до мъжки стерилитет са:


 
Нетипично разположение на първия или втория тестис.
Паротит /по време или след пубертета/
Варикоцеле
Хирургични интервенции:
- усукване на тестиса;
- херния – ингвинална;
- крипторхизъм - едностранен или двустранен;
Травми на половата система
Първа ерекция/от значение е на каква възраст е станала/
Болка по време на еякулация
Предходни инфекции на тестиса, простатната жлеза, пикочния мехур и бъбреците.
Хормонални смущения
Излагане на външни токсични въздействия:
- пестициди
- горещина ( професии свьрзани с продьлжително седящо положение-например ежедневното шофиране,често използване на гореши вани,джакузи,сауни или топли минерални басейни,...и други ).
- медикаменти
Излагане на йонизиращи лъчения

Поради честота на разпространение на варикоцеле като причина за нарушения в оплодителните функции при мъжете ще се спра малко по-подробно на него.

1. Варикоцеле
Представлява разширение на вените на тестисите - plexus pmpiniformis (венозното сплетение на семенният кордон, по което се оттича венозната кръв от тестиса, епидидима и семепровода - vas deferens).Това от своя страна води до венозен застой на нарушен дренаж на венозната кръв от тестиса.

 

Честота на разпространение: 15-20% от мъжете по света страдат от варикоцеле. В 40% от случаите има нарушения в оплодителните функции при мъжете с доказано варикоцеле.

В 80% от случаите варикоцелето се намира в левия тестис.
 
Различават се 2 форми на Варикоцеле:
Клинично изразено:
- вижда се при оглед и палпация при пациента – в легнало и изправено положение.
- вижда се при оглед и палпация при пациента – в легнало и изправено положение с помощта на Валсалва тест.
Субклинично – установява се само след ехографско изследване /dopler ultrasound/ на вените на левия тестис.
Най-важното усложнение на варикоцеле e увреждане на качеството на спермата при мъжа (инфертилитет).Това води до различни степени на нарушения в сперматообразуването, стигащи до пълна липса на сперматозоиди в еякулата (Аzoospermia).
 
Механизмите на увреждане на сперматогенезата в тестиса от варикоцеле са:

Повишаване на температурата в тестиса и топлинно увреждане на клетките, произвеждащи спермата.
Намалено кислородно насищане на различните видове клетки в тестиса.
Токсичен фактор, идва най-често от предразположението на тестисите към банални инфекции.
Увреждането на спермата в резултат на варикоцеле става в самия тестис.

Нарушената от варикоцеле сперматогенеза може да доведе до комплексни усложнения – да засегне предния дял на хипофизната жлеза и произвежданите от нея гонадотропни хормони FSH и LH.

Друго сериозно усложнение в резултат на варикоцеле са хроничните инфекции в тестиса.

Лечение - само хирургично и няма медикаментозно лечение.

2. Уроинфекции:

Урогениталните инфекции са още една от причините за мъжкия стерилитет.Инфекциите на урогениталните пътища се причиняват от различни видове микроорганизми:
- Бактерии:
- Туберкулозни бактерии
- Гъбички
- Трихомонас вагиналис
- Уреаплазма
- Микоплазма
- Хламидия

Голяма заслуга в увреждането на репродуктивната функция при мъжете оказват и някои вируси.На първо място трябва да се постави вирусът на заушката.

Има и други вируси, за които се смята, че увреждат мъжката семенна течност.По-важните от тях са :

Цитомегаловирусът, херпесните вируси, вирусите на хепатит В и хепатит С,СПИН..

3. Антисперматозоидни антитела:

Това са автоантитела,насочени срещу повърхностните антигени на сперматозоидите,намиращи се по тяхната повърхност

Най-честата причина за появата на този вид антитела са:
- вазектомия /оперативно прекъсване на семенните канали, в резултат на което се получава мъжки стерилитет /;
- операции от херния;
- травми на половата система;
- инфекции на мъжката полова система;
- други операции на тестисите,епидидима или семенния кордон.

УСЛОЖНЕНИЯТА от антисперматозоидните тела се изразяват в понижената подвижност на сперматозоидите.По този начин самите сперматозоиди не могат да достигнат в матката
Това води до невъзможност да се осъществи оплодителния акт между сперматозоид и яйцеклетка. Антисперматозоидните антитела могат да бъдат открити директно върху сперматозодите.
Индиректно- в семенната плазма или в човешкия серум.
Диагностиката на антисперматозоидните антитела се осъществява чрез имунобиологични тестове.

Лечението в тези случаи е различно и зависи от причините, довели до това болестно състояние на мъжката репродуктивна система.

4. Хормони:



Най-важното значение в процеса на сперматогенезата имат хормоните :
- Тестостерон
- Фоликулостимулиращ хормон

Повишаването на плазменото ниво на фоликулостимулиращия хормон насочва към вродена недостатъчност на функцията на двата тестиса.

Понижаването на нивото на плазмения фоликулостимулиращ хормон може да се дължи на увреждане на хипоталамо-хипофизната система в мозъка.

Ниско плазмено ниво на тестостерон, съпроводено от ниско плазмено ниво на фоликулостимулиращ хормон, е доказателство за заболяването хипогонадотропен хипогонадизъм.

5. Метаболизъм:

В случаите,когато има симптоми като загуба на тегло, умора, нервност и др.е задължително да се направят следните допълнителни изследвания:
- изследване на обмяната на веществата на липидите-холестерол и триглицериди;
- изследване на кръвната захар;
- изследване на хормоните на щитовидната жлеза;

6. Генетика /Цитогенетичен тест или карпотип /.

Кариотипът / цитогенетичният тест / се определя посредством вземане на кръв. Кариотип на пациента се определя при следните случаи :
- секреторна азооспермия с високо серумно ниво на хипофизния хормон /т.е..-фоликулостимулиращия хормон/;
- тежка олигозооспермия / по-малко от 5 милиона сперматозоиди/мл
- тежка тератозооспермия - мъртви сперматозоиди в еякулата.

Най-често срещаните генетични аномалии, водещи до нарушения в мъжката оплодителна функция са :
- аномалии в броя на хомозомите /хху,хуу/;
- аномалии в структурата на хромозомите, най-вече в У-хромозомата;
- транслокации-размествания на хромозомите.

Генетичният тест /кариотип/ е задължителен при мъжете,страдащи от стерилитет.

Ако този генетичен тест не бъде направен,има голям риск в случаите,когато може да се осъществи оплождане, тези дефекти да се прехвърлят върху бъдещото поколение.


Клиничните изследвания, които следва да се предприемат, както и метода, който ще се използва за лечение на стерилитета се предпримат след консултация със специалист андролог-уролог.

Добавките, които повлияват смермогенезата са:

Витамин C, витамин Е, бабини зъби, магарешки бодил, Трибестан, Спимен, Провирон, Клостилбегит, Л-карнитин, Л-аргинин, Агапурин, Сержинор, Сексинорм, Фолиева киселина, селен, цинк, мед, орехи, пчелен прашец, пшеничен зародиш, сусам.

Примерни дозировки и „рецепти” може да видите в приложените по-долу линкове.

N.B. !!!   Моля да се има предвид, че примерни дозировки и „рецепти” не следва да се ползват като универсална „рецепта” за справяне с проблеми свързани с мъжки стерилитет, а да са ползват САМО СЛЕД лекарска консултация и назначение !!!

Други фактори, които повлияват спермогенезата са:

Спиране, не намаляване, а СПИРАНЕ на цигарите;
хладки душове, широко бельо и панталони, редовен секс

Тютюнопушенето сериозно уврежда репродуктивната функция на хората – и на мъжете, и на жените. Цигарите съдържат множество токсични, карциногенни и мутагенни вещества. Тютюнопушенето е определено като “главната и единствена предотвратима причина за смърт в нашето общество и единственият най-значим здравен въпрос на нашето време”. По данни на Министерство на здравеопазването всеки втори мъж и всяка четвърта жена у нас пушат.

При мъжете тютюнопушенето вреди сериозно на репродуктивните способности. Тютюнопушенето доказано намалява концентрацията, подвижността, виталитета и морфологията на сперматозоидите, защото:

- кадмият, съдържащ се в цигарения дим блокира усвояването на цинка, а цинкът е наречен “минералът на мъжете”, защото подпомага движението на сперматозоидите. Ниските нива на цинка предразполагат към възпаление на простатната жлеза и пречат на образуването на така необходимия на мъжете тестостерон;
- токсичните вещества в цигарения дим намаляват нивото на витамините А, С и Е, които се борят със свободните радикали в човешкия организъм. Установено е, че 40% от уврежданията на сперматозоидите се дължат на сблъскване със свободни радикали;
- сперматозоидите стават по-податливи на генетични дефекти вследствие на множеството вредни вещества, които се съдържат в цигарения дим;
- импотентността, причинена от тютюнопушенето, се дължи на токсини като въглеродния монооксид, който уврежда кръвоносната система и затруднява кръвния поток от и към пениса. От своя страна никотинът също намалява притока на кръв към пениса;
- тютюнопушенето директно уврежда клетките, от които произлиза сперматозоида;
- тютюнопушенето се свързва със слабата функция на сперматозоидите при пенетрационен тест и увеличен брой на левкоцитите в еякулата.

Тютюнопушенето влияе негативно върху репродуктивните способности и здравето не само на активните пушачи, но и на т.нар. пасивни пушачи – непушачи, които по една или друга причина престояват в задимени помещения.
 Доказано е, че порасналите синове на жени, които са пушили по време на бременността си, имат по-малки тестиси, концентрацията на сперматозоидите им е с 20% по-ниска, а общото количество на сперматозоидите е с 24,5% по-малко, отколкото е при мъже, чиито майки не са пушили по време на бременността с тях.
КОЛКОТО ПО-РАНО СПРЕТЕ ДА ПУШИТЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ ЗА ВАС, ВАШИТЕ ДЕЦА И ВАШИТЕ БЛИЗКИ!
Източник:
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=vi … 819&Itemid=15


Полезни линкове:

Моля  за коментар на резултати от спремограма

Витамини за подобряване подвижността на сперматозоидите

Създаването на тази тема би било невъзможно, както без неоценимата помощ на Мишинка и Тонита12, съветите и опит на всички момичета в Проблемно, така и без:

www.urology-andrology

www.bg-sexologia.info