Публикувана: 29 апр. 2008, 22:27 ч.
Последно мнение: 31 май 2009, 15:44 ч.

Дакел

14 543
23
1

# 15 3 юни 2008, 12:11 ч.

Русе
Мнения: 1 193

Благодаря Ви момичета,загубата наистина е голяма.Много ще ни липсва Cry

Беше изключително куче,много умно,добро,гальовно и страхотно другарче.Дано е на по-добро място!
http://images19.snimka.bg/003835356-big.jpg
http://images19.snimka.bg/003835221-big.jpg
http://images19.snimka.bg/003835723-big.jpg
http://images19.snimka.bg/003835844-big.jpg

# 16 3 юни 2008, 20:17 ч.

Мнения: 5 173

Цитат на: DjastaPrasta в вт, 03 юни 2008, 12:11

http://images19.snimka.bg/003835221-big.jpg

Male, какви зъбиииииии Shocked

# 17 3 юни 2008, 20:33 ч.

Мнения: 5 317

Цитат на: DjastaPrasta в вт, 03 юни 2008, 12:11

Моста на дъгата ...

Точно досамия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...

# 18 5 юни 2008, 15:09 ч.

Тук и сега
Мнения: 325

Здравейте! Имаме дакел от осем години. Всичко по-горе описано е вярно.
Нашият дакел никога не ни е създавал проблеми с малката, която в момента е на 2г 6мес. Малко преди да родя с мъжа ми се изнесохме и дако остана при наще. Но два пъти в месеца сме ходели при тях. Освен дако имат и болонка. Никога кучетата не са ми създавали проблем с бебето, независимо, че не са го познавали от новородено. Даже бебка като беше на пет месеца, дако се беше покачил на кревата и я олиза от главата до дупето. Ама тя така се смееше и страшно много и се е радвала винаги. Дакелът никога не я е хапал, даже си играят и се гонят. Малката що суха храна е лапала без да я видя. Вече не прави така, но редовно се грижи за дако - завива го и му сипва храна в купата. Не се притеснявай! Всяко куче, независимо от породата си познава стопаните и ги обича. Не съм чувала домашно куче да е хапало малкия си стопанин, напротив даже кучетата търпят децата да ги скубят, мачкат и щипят. Те усещат, че са по-беззащитни и не ги нараняват.

# 19 6 юни 2008, 21:43 ч.

Аз 10 г. гледах дакел.Сега е на 13г, но сме го подарили, заради бебетата на сестра ми.Значи до 3 годинки беше ангелче...Но после стана зло чудовищенце.Как и защо, на това отговор и до днес нямам.
Игриви са- няма спор.Гласовити- ще го усетиш по обърнатите си тъпанчета Joy

.Много го обичах, но ми идваше в повече характера- абсолютно непокорен и самоуверен.Като си навие нещо на опашката, може да не е веднага, но го прави.Напоследък взел да яде котенца, доколкото подочух Sad

Дъртичък е , но не се дава хич.Просто моя Орин изглежда си го зовече дивото, беше си му в природата.

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 21:48 от gerik

# 20 28 дек. 2008, 12:07 ч.

Dakelite sa neveroqtni ku4eta te sa tolkova umni i krasivi...az imam dakel i tq e strahotna mnogo umna pravi vsi4ko koeto i kaje6 dori ti nosi nqkoi ne6ta bez da sam se zanimavala s neq.Tq e neprekasnoto ostavas sama u doma i nepravi nikakvi porazii.Dakelite sa strahotni dori moje da se kaje 4e sa edni ot nai umnite ku4eta.

# 21 23 март 2009, 12:37 ч.

Мнения: 32

За дакелите мога да кажа само хубави неща,но трябва да прецените дали сте за това куче, защото той е специален.
Има дакели и други кучета. Той е много интелигентен, своенравен със силна индивидуалност и единствения, който не смята стопанина си за господар, а за съдружник. Ако сте мекушави ще ви се качи на главата не вие го отглеждате, а той вас за да му служите. Той е като дете, както го възпитате такъв ще бъде, трябва да сте приятели, да ви уважава. Тук нито насилието, нито глезене помагат. Имам дакел от седем години порастнаха със сина ми заедно - почти на една възраст са. Когато децата растат със животни наистина стават по-други хора от обичайните, с които се разминаваме всеки ден по улиците.
А по въпроса със хигиената, това от нас зависи има и по-мръсни неща в нашето обкръжение от едно куче, които дори не забелязваме.
Дакела е подходящо куче за града и апартамента, но стопаните му също като него трябва да са със характер.
Животът с него е доста забавен, например интересна гледка бяха със детето, когато на около две години (и двамата) лаеха дружно по минувачите. Той се включва във всички игри...
Няма такова куче Simple Smile

# 22 2 апр. 2009, 18:57 ч.

Мнения: 304

ООО за дакели се говори тук...
От 14 години имам дакла. По-разкошно куче не бих могла да си представя, тя е като плюшена играчка, толкова любвеобилно създание. Още страдам много сериозно, че когато се изнесохме с мъж ми от дома на нашите нямаше как да я вземем с нас, а сега наскоро опитах, но тя не се чувстваше добре в апартамента, явно много си е свикнала с къщата и нашите (и с това да спи в леглото, което мъж ми не приема), та се наложи да я върна при тях.
Имат характерни особености в отношенията с другите кучета. Имам чувството, че те самите не се чувстват като кучета. Заяждат се като джафкат насам натам и обикновено, понеже са дребуси си патят. Нашата е хапана 2 пъти сериозно.
Към децата може би повечето нямат проблеми, нашата гадинка, обаче категорично не се разбира с деца. Изнервя се от това, че искат да я пипат и дърпат, обикновено се прави че не ги вижда, с идеята, че така и те няма да я виждат (пък понеже прилича на играчка децата страшно й налитат), така че ми се е налагало да предупреждавам приятели и роднини с деца. Няколко пъти е хапала (е, не сериозно, но достатъчно, че да изплаши детето). Може би ако беше растнала с малки деца около себе си нямаше да е така, не знам.
Знам само, че на нея дължа това, което съм...

# 23 31 май 2009, 15:44 ч.

Мнения: 0

Здравейте,

одавна бях се запалила по породата.Един ден една приятелка на сестра ми заминаваше,и трябваше да подари на някой кутето си (дакел).Даде го на нас.Бях много щастлива.Казваше се Джули.Много я обичах.И Така на татък. След няколко месеца. пРИБИРАМ се от училище щастлива че ще я видя и брегърна.Вечерта ще си лягам и сестра ми реши да я пусне навън да се изпишка.След което започнах да я викам,да се прибира> В нашите съседи се чуха голям лай и скимтене.оТ тогава не я намерихме бях толкова нещасна.КОгато видех някъде дакел ми ставаше толкова мъчно newsm45

.Споделих на една приятелка за случилото се.Тя има женски дакел.Обеща ми че ще ми подари дакелче.12Постояно я питах да не ме лъже.Свърших вече училище.Нямах желание за нищо.Един горещт ден ровя се в интернет и гледам:"Продавам болонки 40 лева".Бях готова да се обадя докото телефона ми не звъна.Беше приятелката ми за дакелчето.Купих го.Сияех .Даде ми го н 35 дена беше малко мишле,

Hug

И на 26 май навърши 1 годинка.Чесно казано имам много кучета,но никой не обичам така както моя Дакел Ари newsm51

.
Според мен тези кучета са подходящи за деца.Много са забавни.Обичат стопаните си.Това е от мен newsm03

Препоръчани теми

Любители на котки - Тема 194

Любители на кучета - 141

Йоркширски териер - тема 13

Морски свинчета - 9

Причина:

Причина: