Ах, каква личност се крие зад ник Касандра!
...И двете май не се харесват особенно... 
- Публикувана: 30 апр. 2008, 10:33 ч.
- Последно мнение: 3 май 2008, 13:13 ч.
Как открих топлата вода и изтрепах рибата
АААА,под ник Касандра се крие съвсем друга личност...Почти противоположна на горепосочената
...И двете май не се харесват особенно...
Разделих се с късата си руса коса тип "таралеж в атака",ама ми стоеше супер,разделих се и с полите,мама много държеше на тях.Разделих се с мечтата си да живея в голям,прашен град,където никой не ме познава.Разделих се и с мерака си да уча право,трябва да дам път на сина си.Разделих се с мъжа на живота си преди мнооооооого години и все още съжалявам.Не съм се разделила с дрънкулките по ръцете и врата си,а не мога да се разделя и с цигарите,това е от години и спрях да опитвам!!!!Има още много,но се страхувам,да не се окаже че животът ми е само раздели!!! 
А значки на Майкъл Джексън носили ли сте? 
Разделих се с дългите, развлечени пуловери, които удължавах като ги връзвах за вратата и легнала ги дърпах. Няма ги вече кубинките, нарочно скъсаните панталони, едно дънково елече, насила горено с цигара, за да придобие подобаваща упадъчност. Едни големи зелени слънчеви очила забравих в един влак Бургас-София, още тъжа за тях.
Косата ми вече е дълга и с постоянен цвят. Разделих се с късата, рошава, руса, черна, зелена коса.
Пазя, обличам и нося още шарените дълги гердани и поли, големите чанти и шантавите обици.
Косата ми вече е дълга и с постоянен цвят. Разделих се с късата, рошава, руса, черна, зелена коса.
Пазя, обличам и нося още шарените дълги гердани и поли, големите чанти и шантавите обици.
И ние с мойта приятелка го имитирахме
Даже се бяхме разчули в цялото училище, колко сме добри
Веднъж на някакво тържество на открито, каките от по-горните класове, ни придумаха да им поиграем, скрити зад едни храсти
, защото били чули за нас 
Отначало разбира се, не се съгласихме
, все пак бяхме звезди нали
След малко обаче бяхме яко във вихъра си
Моята приятелка пък, след като гледахме "Лунен пътешественик" каза на майка си, че ще се ожени за Майкъл и плака с глас няколко часа
Даже се бяхме разчули в цялото училище, колко сме добри
Веднъж на някакво тържество на открито, каките от по-горните класове, ни придумаха да им поиграем, скрити зад едни храсти
, защото били чули за нас Отначало разбира се, не се съгласихме
, все пак бяхме звезди нали След малко обаче бяхме яко във вихъра си
Моята приятелка пък, след като гледахме "Лунен пътешественик" каза на майка си, че ще се ожени за Майкъл и плака с глас няколко часа
Ластичните дънки и дългите и много широки карирани ризи на баща ми И с купищата албуми на Доорс
Късата черна пола, съчетана със спортна зелена тениска и ниски остри обувки на токчета
След това със спретнатите костюмчета сако и пола, които много повече биха отивали на сегашната ми възраст - ама сега не ми се носят
И с дългата си много къдрава и винаги рошава коса (с естествен цвят си е и досега, там забежки нямам), за която продължавам да си скърбя безутешно - двете бременности й видяха сметката
И с купищата албуми на Доорс Късата черна пола, съчетана със спортна зелена тениска и ниски остри обувки на токчета
След това със спретнатите костюмчета сако и пола, които много повече биха отивали на сегашната ми възраст - ама сега не ми се носят
И с дългата си много къдрава и винаги рошава коса (с естествен цвят си е и досега, там забежки нямам), за която продължавам да си скърбя безутешно - двете бременности й видяха сметката
Безумно дългите и широки карирани ризи на брат ми; панталоните 3 размера по-големи от този, който трябваше да нося всъщност; кламерите като аксесоар ; веригите, ярко червената коса, вързана високо на две опашки.По-късно смених стила, ама и с него се разделих- розово, ама много розово червило, ярко гримирани очи, броката по очите, устните, деколтето; обувки на платформа, с които достигах височина 182 см и отдалеч се забелязвах в сравнение със съучениците ми; много късите блузки през зимата, изобщо изключителни тънки, почти летни дрехи, облечени през зимата...и още доста, ако се сетя ще допълвам:D
; веригите, ярко червената коса, вързана високо на две опашки.По-късно смених стила, ама и с него се разделих- розово, ама много розово червило, ярко гримирани очи, броката по очите, устните, деколтето; обувки на платформа, с които достигах височина 182 см и отдалеч се забелязвах в сравнение със съучениците ми; много късите блузки през зимата, изобщо изключителни тънки, почти летни дрехи, облечени през зимата...и още доста, ако се сетя ще допълвам:D 
...+една халка на носа(отрязана, щото нямаше как да го пробия)+ кубинки...добре че нямам снимки от този период..срааам .......добре че нямам снимки от този период..срааам 
Аз имам една-единствена снимка от "онзи период" и тя старателно се пази от най-добрата ми приятелка - даже и на мен не иска да ми я върне. Компромати...
Разделих се с пластмасовите украшения - обеци-халки , гривни и вериги в ярки цветове; клинчетата и поличките 1 педя, блузоните (сега ги наричат туники), въпреки че в момента са хит сред тийновете. Аз вече съм била на 16, не ме влекат. Блузки до под гърдите, поли тип циганска фуста - шарени, широки и до петите, тениски с подплънки, корсетчета и бюстиета с връзки между гърдите като топ, а не за бельо 
.
С мъка изоставих якето си в сигнално розово, от което ме заболяваха очите.
Отказах се от кърваво червено червило и черна очна линия посред бял ден, студеното къдрене, тупиране и една педя лимба на челото С цветът на косата не съм експериментирала .
Никога не сложих кубинки, раздрани дънки, черен лак и сенки, татуировки, железа, много обеци и по необичайни части на тялото.. Единственият ми гръндж елемент беше една дънкова мешка с надписи и значки.
С кларковете и еспадрилите не можах да се спогодя - първите ми изглеждаха мъжки, а за вторите бях възмутена, че ги продаваха без подметки и трябваше да се доправят от обущар.
Обаче истински изтрепах рибата като се появих рано една сутрин на работа с дъъълга черна пола с цепка на бедрото, което цялото излизаше на показ!
Бях на 18 и работех в... банка. 
. С мъка изоставих якето си в сигнално розово, от което ме заболяваха очите.
Отказах се от кърваво червено червило и черна очна линия посред бял ден, студеното къдрене, тупиране и една педя лимба на челото
С цветът на косата не съм експериментирала .Никога не сложих кубинки, раздрани дънки, черен лак и сенки, татуировки, железа, много обеци и по необичайни части на тялото.. Единственият ми гръндж елемент беше една дънкова мешка с надписи и значки.
С кларковете и еспадрилите не можах да се спогодя - първите ми изглеждаха мъжки, а за вторите бях възмутена, че ги продаваха без подметки и трябваше да се доправят от обущар.
Обаче истински изтрепах рибата като се появих рано една сутрин на работа с дъъълга черна пола с цепка на бедрото, което цялото излизаше на показ!
Бях на 18 и работех в... банка.
Ми и аз съм минала през какво ли не, обаче никога не съм си мислила, че съм открила топлата вода. При наличие на подобни дрехи от баба ми и майка ми в гардеробите. Иначе косата ми беше руса, къса, синя, обръсната до голо и всякакви. Ооо, да, тия бритони дето ги правиш с маша и после ги фиксираш с лак, баси гадното, дано не се върне, предпочитам детето си с расти или плитки или цветове, но не и с това...
Наскоро писах в друга тема, раделих се с една моя "провинциална" черта. Да ходя до кварталния магазин с официалните си дрехи или поне хайде - с прилични дрехи за навън. Понеже в Плевен сме на центъра почти и като по-малка/млада ме беше срам да изляза от вкъщи по домашни дрехи. Така си продължих после и в студентски град и из другите места, където живях. Наскоро обаче заведох детето дори на градина по домашни дрехи. напредък а? Или занемаряване? Кое от двете?
Наскоро писах в друга тема, раделих се с една моя "провинциална" черта. Да ходя до кварталния магазин с официалните си дрехи или поне хайде - с прилични дрехи за навън. Понеже в Плевен сме на центъра почти и като по-малка/млада ме беше срам да изляза от вкъщи по домашни дрехи. Така си продължих после и в студентски град и из другите места, където живях. Наскоро обаче заведох детето дори на градина по домашни дрехи. напредък а?
Или занемаряване? Кое от двете? 