За бебешкия език

Мисля че е изключително важно децата да се учат на правилно произнасяне на думите и да не се заместват с бау-бау.Виждала съм деца с проблеми в говора,вследствие на такова поведение на родители,баби и т.н.Даже е много погрешно да се заучават децата да произнасят думите дори на срички.Например думата стюардеса да се произнася напълно не на срички:стю-ар-де-са,защото децата се заучават да я произнасят на срички,след това да я пишат  така и е много трудно да ги научиш обратното.Може да ви се струва доста маловажно в момента,но всъщност си е много важно!

мисля точно като теб. С малката разлика, че държа да науча дъщеря ми да  говори правилно, но не на български. Но съм съгласна, че не трябва детето да се учи на бебешки, а много майки го правят без да си признават, че го правят.

Малеййй, нИдей тъй! Сега ще скочи народа ама защо, ама как...

хе-хе, нека скочат. аз съм свикнала вече. нИ моАТ мЪ уплашат с нищо.    

Аз моите юнаци също се опитвам да ги науча да говорят правилно:)Ние казваме куче: бау-бау, коте:мяу-мяу , пате:па-па и т.н.Значи си го превеждаме )))

Права е Liorena. Като ми бау-бау-кат и мяу-мяу-кат бабите, дядовците и прочие рода наоколо, насила се карам да говоря правилно.

Ама в смисъл казваш: кучето вика бау-бау, котето мяу-мяу ли. Не разбрах        

Аз говоря с бебето като с голям човек. Не използвам никакви думички-заместители.
Свекърва ми ми каза нещо в тази връзка, което ми направи впечатление-Като говориш на бебето на бебешки, все едно го учиш да говори чужд език.
С тази разлика, че този "чужд" език изобщо няма да му влезе в употреба по-нататък.

В тая връзка - моята майка ми бе казала следното: "Говори му на неговия език, за да го накараш да повярва в твоя език..."

Няма да коментирам, само ще кажа ние как процедираме - казвам си "баау-бау", мяу, па-па, пи-пи и т.н.......

аз още от сега се дразня ,когато някои говори бебешки на детенцето ми  и правя забележки ,ако някои си го позволи.тя е на 6 месеца,но смятам,че трябва още от сега да чува правилния начин на говорене

И аз съм на мнение, че децата трябва да чуват правилно говорене, макар че няма гаранция че и те ще проговорят веднага правилно. Майка ми е казвала, че и на мен и на сестра ми е говорила само правилно, но като резултат сестра ми е започнала да говори направо правилно като голям човек, а аз съм говорила първо по бебешки. Сега и на дъщеря ми всички говорим правилно, но тя казва доста неща неправилно, по-бебешки и има още доста букви които не казва (за информация сега тя е на 1г. и 9м.).

Ние сме на бау-бау за куче, писе-писе за коте и тик-так за часовник, но пък повечето думи гледам да казвам правилно - чинийка, лампа, лъжица, шише и т.н.

Един въпрос, на каква възраст горе-долу проговарят момченцата имате ли наблюдения? Борис е на 1 година, но думичките които казва за дие-дие, та-та-та и някакви подобни бръщолевения.

Аз говорех на дъщеря си а сега разговарям с нея както разговарям с възрастни хора/почти/. Почти - защото все пак се съобразявам като отговарям на въпросите и или и обяснявам нещо, думите които използвам да са максимално достъпни и без чуждици.
В началото тя ползваше думите бау-бау, пипи, папа и т.н. и за мен е повече от едтествено - на съответната възраст беше абсурд да произнесе куче, птичка, пате. Трагедии не съм правила и сега не правя защото знам, че това не е фатално, това е етап предхождащ следващия - кучето прави бау-бау и т.н...да свързва предметите с някаква тяхна характеристика.
И сега ми е мило да я случам как се мъчи да произнася дълги думи, оплита се като пате в кълчища - казвам и правилно думата/или изречението, защото много бърка родовете/ максимум 2 пъти на момента, другото би било тормоз.

Според мен всичко си е строго индивидуално и си зависи от детето (за проговарянето имам предвид).
И аз говоря на децата като на големи хора (използвайки разбира се по-прости и ясни изречения с максимално ясни думи, без чуждици и т.н.), но...
Дъщеря ми проговори мноооооого трудно, на 2 г. още не беше казала и думичка, после започна рязко с почти цели изречения, но по бебешки и с много грешки.... и до момента (на 6 г. и половина) понякога бърка родове, връзки и т.н. Тя не искаше да повтаря думички, не е имитирала и говорното обучение беше мъка. Бяхме принудени да употребяваме възможно най-прости думички, когато това е възможно и въпреки това тя обръщаше срички ("куплук" вместо "боклук" например), не можеше да изговори правилно доста голяма част от думите.
Синът ми е на 2 г. и 3 месеца - повтаря всичко като папагалче. Не се е налагало да полагаме специални усилия за приучаването му към различни думички. Вярно, изговаря доста голяма част от тях по детски, но когато му кажем дадена дума и я повтаряме, той също я повтаря и се опитва да я изговори максимално добре. Като попивателна е. Миналата година на морето (бил е на 1 г. и 5 м.) изненадваше хората, които го черпеха с нещо, като им отговаряше с "мерси", сега вече се опитва да каже "благодаря", а когато той подава нещо "заповядай" и е страшно сладък и смешен.
Иначе кучето си е куче, котето - коте, птицата - пиле и т.н. Ако го попиташ как прави кучето си казва "бау-бау", но иначе си го нарича "куче".
Отплеснах се...
Та исках само да кажа, че според мен е добре да се говори с децата като с големи хора, дори считам, че това помага не само за правилното проговаряне, а и за това да се възприемат като равни с "големите".
Спомням си племенницата ми (вече е голямо момиче на 14 години), че до около 1-ви клас наричаше балкона "бонко" и със заместители всякакви други думи, просто защото цялата фамилия така й говореше. После пък започна да се сърди, защото възрастните бяха свикнали да говорят с нея като с бебе, а тя тръгна на училище, стана голямо момиче и се дразнеше, когато й говореха по бебешки.