Има и такива хора.Хвала.

Случвало ми се е да намеря телефон и да чакам някой да се обади и да си го потърси... обаче след два дни чакане му падна батерията и замина на боклука.

 Да. Миналата година и на мен ми върнаха телефон. Когато не успях да го намеря в чантата, звъннах да го чуя от къде ще издаде звук. За моя голяма изненада, ми отговори любезен мъж, който ми каза, че е чакал да се обадя, за да разбере къде да ми донесе телефона. Въпреки, че е редно аз да  ходя да си го взема. Оказа се , че съм го изтървала незнайно как на паркинга, като съм слизала от колата.
 Исках да се реванширам на този добър човек, но ми отказа категорично.
 Има такива хора. И не са малко.
 Аз също бих го направила.

Баща ми преди известно време беше изтървал някъде телефона си. Човекът, който го беше намерил се  свърза с баща ми на другия му номер и му го върна 

Случи ми се преди десет години да забравя портфейла си на един щанд.С всичките парички,които татко ми беше дал да си купя някои нови дрехи за училище.Като се върнах,след няколко часа,жената ми го даде без да е пипнат.Още я помня тази история.На мен скоро не ми се  е случвало,но една приятелка миналата година си беше забравила така телефона и и говърнаха.

Нищо не съм намирала, но майка ми попиля целия плик с документите на колата. Поболя се направо, защото им предстоеше пътуване. Съвсем случаен човек по адреса от документите и чрез пощата открил домашния тел и звъннал за да пита къде да им каже че са у него. Има много свестни хора, вярвам го.

Не се сещам в момента за конкретен пример, но ми е много приятно да чета темата. Зажадняла бях за нещо такова  .
Много ми се иска да не слиза от челното място  .

Това всичкото вместо запис.

Сестра ми преди 3 дни си забравила документите на колата в едно такси. Човекът ги донесе в къщи, защото още не си е сменила адресната регистрация  . А преди няколко години на пазара, на един човек, който вървеше пред мен му падна златната гривна от ръката- въобще не разбра и остана адски учуден, че му я връщам.

Мъжът ми преди около месец  намери едно портмоне.С дебитни,кредитни карти,пиновете към тях и документи вътре.Прегледа съдържанието,за да види,на кой са.Оказа се,че са на някакво момче от Ловеч мисля,че беше.Мъжо се обади на банката към,която му беше кредитната карта,за да каже,че му е намерил портфейла и го издирва.Каза му имената на служителката и си остави телефона,за да му се обади момчето,като го открият.И почти веднага след това се обади собственика и си получи портмонето.Просто попадна на честен човек,че както си беше сложил пиновете до картите

Ама разбира се,че има и добри хора на този свят. Нали трябва да има равновесие, иначе да сме загинали като цивилизация  
Радвам се,че ти се случило нещо толкова хубаво. Аз съм връщала телефон,a наскоро и портмоне пълно с карти.Човекът беше много щастлив и благодарен. А всичко било   добро или лошо се връща рано или късно

Преди месец сестричката ми си загуби телефона. Счупихме се да звъним, никой не вдигаше 2 дни, после явно падна батерията. Спряхме картата и го отписахме телефона. След 1-2 дена ми звъни леля ми да ми каже, че някаква жена й звъннала, че намерила телефон, нейният номер вътре и така...Нищо, че имаше и телефоните на мама и кака Та така, взехме го, занесох им бонбони и бутилка вино на хората, бях потресена, мислих, че ги няма вече такива хора...Благодаря им!
Но...преди 2-3 седмици намирам дамска чанта пред едно заведение. Бъркам за телефон, намирам го и звъня на последния набран номер - мъжко име. Обаждам се и обяснявам - Добър ден, намерих дамска чанта, вътре телефон, вие сте последния набран номер, ако можете да се свържете с дамата, аз съм в еди кое си заведение. Той- тя живее на еди коя си улица, еди кой си номер, занесете й я Аз-това е много хубаво, но нямам  път натам, ако има възможност все пак да дойде да си я вземе тя И докато се обясняваме по телефона гледам една жена се суети и търси, светнах се, че е тя, приключих разговора и махнах на жената. Усмихнах се, питам "Чантата ваша ли е? Точно се обадих на (мъжа по телефона), ако може да ви намери..."  Тя - "Що му се обадихте?!" Аз -  Тя - Защо точно на него? като през това време трескаво си претърсва чантата, дали съм откраднала нещо, може би Е, викам, защото беше последния набран номер Довиждане, мерси с половин уста и до там...  Ми дедазнам... Заради такива на много хора не им се връщат загубените вещи...

Запознайте се с човек, връщал телефон
Беше си го забравило едно момиче в интернет залата, в която работех.
Аз писах смс на баща и къде е телефонът и ако може да се свърже с нея да си го прибере. Той се обади да ми благодари и тя се появи малко по-късно.
Бях много доволна от себе си, че съм зарадвала някого.
На мен са ми връщали портмоне в Студентски град. Не знам как ме беше намерил мъжът, защото вътре всички адреси са от Пловдив.
Но аз бях много доволна, защото щеше да ми е 4тото сменяне на лична карта за 2 години

Мен пък четири пъти ме крадоха, но в замяна на това два пъти ми връщаха портмонето - без парите, ама всички документи вътре.
Първия път докато се опитвах да им помогна, виждайки каква овца съм, ме окрадоха, а после самите крадци го пуснаха в пощенската ни кутия (бяха сложили вътре и визитката която им дадох и така разбрах, че са те).
Втория път жената, която го е намерила ми се обади по телефона, срещнахме се и ми го върна. Стана ми неудобно като видях колко е притеснена да не си помисля, че е взела парите.

Брат ми преди години намери телефона на Милен Цветков и му го върна. Милен му благодари в ефир

Наоми,може би е била в някаква силна емоция жената и затова да е реагирала така смутено-странно.Да речем последният набран номер да е скъсал преди 5 минути с нея по телефона.

Не ми с е случвало,но си представям блесналия поглед на някой,на който си върнал загубена вещ.Само заради такъв поглед си заслужава старанието.

Аз пък наскоро намирам един портофейл, вътре пари, документи, всичко. Свързвам се по телефона с човека, той ми вика, че бил на път, щял да дойде да си го вземе.  Идва след около 2 седмици и ми вика: бил съм се бил напил некъде и съм си го загубил ама нищо не помня после едно смотолевено мерси, баси, и тъй...

На мен не са ми връщали, но аз съм връщала...

Чувството, че си зарадвал някого, който вече е отписал загубената вещ, е невероятно!

Да, синът ми е студент в София. Имаше някакъв празник и знаех, че ще ходи.
На сутринта ми се обади един софиянец и каза, че му намерил телефона в тревата.
Никога не можах да му благодаря, синът ми бил зает и пратил на уговорената
среща негов приятел да го вземе. Човекът се обади пак дали да му го даде.
Толкова бях развълнуван, че въобще не съм питал кой е.
А аз докато успея да се свържа по другии начини със сина си, си представях как го влачат
за краката и телефона му пада от джоба. 
Оказа се, че там се е навеждал да си върже обувките и е паднал от горния му джоб.
Благодаря на този човек сега.

На мен миналата година една мацка ми върна златната гривна , направо щях да падна. На мъжът ми чичо чу, преди години върна намерен телефон
Страхотна тема - позитивна и вдъхновяваща!

Колко ми се оправи настроението от тази тема. Евала!
Дядо ми си беше губил документите и един мъж му ги върна.

Не се чака, а се обажда човек. Винаги има запаметени телефони и така се прави връзка. 

На нас поне 4-5 пъти ни се е случвало. С други думи всеки път като дЯцата си загубят телефоните, някой им ги връща. Ама не в България за съжаление.  В България само един път на мен ми го откраднаха от чантата.  Въпреки жалба в полицията, грънци!

не ми се е случвало някой да ми върне загубена вещ.
миналата година намерих лична карта.беше на младо момиче(ученичка или студентка).регистрацията беше от друг град.в най-голямата жега(детето беше бебе) тръгнах да търся патрулка,за да я предам.след половин час препускане догоних една.полицайте категорично ми отказаха да я вземат . когато се прибра мъжа ми му разказах и го попитах какво да я правя.той я взе. на следващия ден спрял до една патрулка,дал им я, те пак не искали да я вземат! той им казал,че ще я изхвърли до тях и така те я взели,но с много уговорки. т човек да не намира документи на днешно време!

Добрите хора не са се свършили на този свят!!!

Много е приятно да прочетеш такава тема.За съжаление не мога да се похваля с позитивни случки.Никой нищо не ми е връщал(като се замисля и на мои близки не се е случвало).

И аз в отбора на благодарните!     

---

Баща ми си беше изгубил лична карта,шоф.книжка......... и др.док. притесни се.Търсил ги----не ги намира никъде и това е.След седмица в 10 вечерта се звъни на вратата му и младо момче-таксиметров шофьор,му ги подава и му обяснява,че чистил колата и ги намерил.Баща ми му просветва,че имал среща с приятел хванал е такси и явно тогава са му изпаднали в таксито.Бил на седмото небе и предложил на момчето 50 лева за благодарност.Той отказал категорично./съгласил се на по-малка сума да приеме от благодарност/Знам ли-баща ми трябва да е бил доста настоятелен.  -------имааааааааа ЧОВЕЦИ останали в нашата  мила родина. 

Един път баба ми беше намерила портфейл.Личната карта беше на момче от друг град.Имаше бележка за тока на някакъв адрес.С майка ходихме няколко пъти до адреса,но никой не ни отвори.Майка остави телефонния си номер и се обади момчето и си взе документите.

Редовно намирам ключове на съседите на вратите им - от външната страна. Звъня им, докато отворят. Всички реагират много притеснено и стреснато.
Когато аз забравих ключовете на външната врата, се усетих след половин час в офиса. Всъщност не знаех къде са, чаках пред вратата на входа 20 мин., защото се заключва, а никой съсед не ми отвори по домофона (звукът му не работи).
Оказа се, че ключовете кротко си стоят на врата.

Намирала съм документи и съм ги връщала...
До дома има училище и за работа минавам през двора му. Един ден видях калъфче от тези черните за документи. Обмислях да отида до полицията, но щях да закъснея за работа и го взех с мен. Едната ми колежка познава целия град и я питах дали не знае коя е жената от личната карта. Оказа се, че е жена на един полицай. Шефа звънна на началника на полицията, да каже, че съм намерила документите и полицаят да дойде да ги прибере. Онзи дойде и вместо благодарности ме подложи едва ли не на кръстосан разпит къде, защо и как съм ги намерила. Даже и "Благодаря" не ми каза...
На улицата съм намирала и дебитна карта. Отидох до банката и я дадох на една служителка, която е леля на мъж ми. Оказа се, че е на някаква баба...
Веднъж пък един мъж си забрави портмонето в магазина. Карти, пари, всичко вътре. Хукнах да го гоня по улиците и му го дадох.
Като малка съм носила и намерен от мен паспорт в полицията...
Надявам се само, ако един ден аз загубя нещо (дано да не се случва, де) да ми бъде върнато

Не ми се е случвало на мен да ми върнат, но съм връщала три пъти.
Последният път беше портмоне. Собственичката го прерови най-обстойно пред мен.

случката на Наоми ме потресе, баси тъпата овца е била тая гад...

веднъж преди 5-6 години загубих златно синджирче, не знаех къде, няколко дни след това отивам в едно заведение, където сравнително често ходех и сервитьорката каза, че го намерила под масата, на която последно съм седяла и го запазила, за да ми го върне, като дойда пак...много мило беше.

Аз пък все се оглеждам за изтървани 2-3 банкноти в евро - без никакви документи... какво да се прави ще трябва да се вземат 

Не ми се е случвало да намеря нещо !
Доста съм губила и нищо не ми е върнато ,но се радвам че все още има такива хора!

Наистина има добри хора, сигурна съм Преди месец зареждам на ОМВ и каквато съм отвеяна си оставям портфейла на покрива на колата. Влизам, паля и потеглям.. а портфейла от тръгването пада назад. Някакъв човек след мен спира взима го и тръгва да ме гони, за да ми го върне. Настига ме и почва да ми бибитка и святка с фаровете. Зачудих се за какво ми се дърли тоя, след като няма как да ме изпревари и чак се ядосах. Хвана ни червен светофар и човека излезе от колата си, почука ми на стъклото и ми върна портфейла с всичко в него, пари (не бяха малко, бях тръгнала на шопинг) и документи. Едвам успях да смотолевя едно "благодаря". Бях супер изненадана. Чак ме хвана срам, че му се бях ядосала

Последната случка беше в кино Арена - милото е с панталон и от джоба му изпада портфейла - с всички документи вътре /а колко пъти съм повтаряла да не го държи в джоба си  / Десетина минути по-късно ние си седим на пицарията в киното и някой му звъни по телефина да отиде да си вземе портфейла - явно са се ориентирали хората по визитките му вътре

На баща ми му се е случвало 1-2 пъти да си губи документите, но са му ги връщали

Един ден с един колега отиваме да теглим парички от банкомат. И гледаме някаква жена си тръгва от банкомата, но беше изминала 10-тина метра някъде и от банкомата излезе дебитна карта... решихме че си я е забравила и тръгнахме след нея, но тя толкова бързаше че не успяхме да я настигнем. Върнахме се при банкомата и оставихме картата в банката към която беше банкомата, случайно ако въпросната жена се върне да й я дадат.

друг път сме намирали с милото оставена карта в банкомата на една друга банка, но нямаше човек наоколо и пак я оставихме в банката...

Да, има и такива хора.И на мен ми се е случвало.В един магазин, докато съм плащала са ми изпаднали документите.Изобщо не съм усетила че са изпаднали, хубаво че хората си ги върнаха, че вътре ми бяха всички кредитни и дебитни карти.Дори в знак на благодарност им дадох една бутилка вино.Спестиха ми вадене на нови карти и сума ти разправии с МВР и банки.

Големият син си беше загубил телефона в училище. По някое време следобяд ми звъни охраната на училището. Звъннал човека на номер, записан като мама Дете намерило телефона и им го донесло. Радо така и не беше разбрал през деня, че го е загубил.

В Кино АРЕНА -1, преди две години, докато чакахме пред салона да почне прожекцията си забравих чантата( документи, телефон..всичко). Сядаме да гледаме филма и мъжа ми до мен седнал вика" защо ми звъниш".....Та тъка, добре че я е намерила охраната. Благодарих им и ги почерпих символично( там само безалкохолни продават ) Благодря им и сега!

А преди около година съседката ми върна венчалната халка- паднала пред нейната врата и тъй като е срещу нас, предположила че  е моя.  А аз даже и не бях забелязала че ми я няма на ръката.Отблагодарих и се с бутилка хубаво вино и разни мезелъци за него. Мъжа ми от тогава ме бъзика, че съм си изхвърлила халката, с някаква цел

Сещам се за мой бивш колега- сам живее в порутена къща и сам отглежда двете си дъщери.....много зле....Та той преди 2-3 години на Централна Гара намерил на Булфон кабинката чантичка с пари..10 000 или 20 000 ще ви излъжа. Отишъл при полицаите да ги предаде, а ония му казали, " О.к, хайде Чао! "  . Той добре че се е сетил, и се запънал да иска протокол за всички пари. Загубил си няколко часа във формалности и докато траела цялата"процедура"  дошъл собственника.

Оказало се че парите били на някакъв военно-служещ, който в този ден замествал Артелчика и парите били за храна на войници . Освен че не са били негови парите са щели да го съдят на Военен съд

Има още такива хора и аз бях възхитена от постъпката на колегата, защото го знаех на какво дередже е, а не се е поблазнил да вземе парите!

Смятам че човек, трябва да "благодари" поне символично, защото дори едни документи, карти, телефони,  са нищо като стойност, колкото загубените нерви и загубеното време. Младежът МАМА-та, сигурно не е осъзнал каква услуга си му направила, но има си и такива хора.

И аз да разкажа.
Работя на бензиностанция и там текучеството от хора е голямо.Връща ли сме много неща-телефони,портфеили,дрихи и други дребни неща,но най-голямото беше една раница с лаптоп и много документи и пари.Върнах ме господина,които си ги бе забравил от половината път.Беше толкова благодарян,че направо сияеше.Такова черпене ни черпи............................Щастлив беше много.

Не ми се е случвало на мен, но много се радвам, че все пак се случва!

Ще прозвучи смешно, на фона на толкова изгубени и намерени документи, пари и телефони, но да си кажа кое ме направи безкрайно щастлива.
Ротвайлера ни изчезна късно една вечер зимата. Търсихме го дълго, но нищо. До сутринта почти ми спря кърмата, толкова ми беше мъчно, а навън голям студ. Кучето ни няма медальон с име и адрес, а само медальон от ветеринарната клиника, че е ваксиниран и координати на клиниката. Следобед ни се обадиха от клиниката, че един мъж го е намерил и им е звъннал. Отидохме да си приберем "добичето". Беше примръзнало и много гладно, а добрия човек не пожела да вземе и стотинка.
Видял е кучето ни сутринта, че се мотае около блока им, а като се прибрал следобед от работа пак го засекъл и решил, че явно е изгубено. Можел е просто да подмине с безразличие...
Документи ще си извадя, пари ще си изкарам, телефон ще си купя, но животинката си е член на семейството ни и за мен човека решил да разглежда медальона на безстопанствен ротвайлер, който може да е агресивен е направо светец. Да е жив и здрав!!!! 

Аз нищо не съм си губила засега. Но пък съм връщала--един път телефон и един път портмоне, както е с пари, карти, всичко. На мой близък също са му връщали телефон. Има такива хора наистина.

Преди 2 год. намерихме с мъжа ми телефон на един паркинг. Бяхме паркирали там колата, вечерта, късно беше. Телефонът звънеше, но не успяхме да вдигнем. На другия ден звъннахме на човек от тел. му указател, за да питаме дали имат инфо за някой негов близък, на който да се обадим. Случайно попаднахме на приятелката на загубилия телефона си Обяснихме от къде може да си го вземе. Човекът беше много благодарен.

Много пъти ми се е случвало да се опитат да ми върнат повече пари в магазини, винаги казвам. Само веднъж не разбрах на място за едни 11лв, но купих разни неща за ядене и ги дадох на едно дете, което просеше.

Аз пък съм от разочарованите.
2 пъти щерката губи телефона си в рамките на 1 година.И двата пъти се скъсах от звънене.В момента в който отсреща ми каже оператора,че телефона е изключен ми става ясно,че няма да го видя повече.
Отделно загубих портфейл и повече не го видях.
Досега нищичко не ми е връщано.
Може би защото живея в по-малък град и хората са по-бедни ли...не знам 
Браво на всички връщали намерени от тях вещи   

Аз веднъж преди години си бях забравила портмонето в един магазин, но после като се върнах продавачката ми го даде, толкова и бях благодарна..... Миналата година в бързината пак в един хранителен магазин съм си загубила документите-л.к., шофьорската книжка, талона на колата ми и т.н. Обаче разбирам чак на другия ден и  изпадам в паника какво става с моите документи. Решавам дори да пусна обява в местния ни вестник с цел възнаграждение. Излиза обявата в понеделник ,/ документите ги губя в събота сутрин/, аз тръпна.......и изведнъж ми звъни познат, който работи в полицията-намерили ги. За мой късмет малко след това минава наблизо патрулка и продавачката връчва документите ми на полицаите. Моя познат като отишъл на работа в понеделник тогава ми вижда л.к. и ми звъни. Така се зарадвах...купих една чанта с почерпка и право в магазина. Момичето обаче не беше на смяна, оставих чантата на колежките и, и така и досега не знам как е изглеждала, обаче съм и страшно благодарна.
Преди години в нашия вход намерих едно портмоне, вероятно на възрастна жена, и го занесох в полицията. За съжаление, явно беше опоскано от джебчии и подхвърлено, т.к. в него имаше само телефони и рецепти, но аз пък съм спокойна, че го върнах, дано си го е потърсила жената.

Като дете съм намирала доста неща и съм ги връщала. Преди 10тина години майка ми намери мъжка златна гривна 25г. Решихме да не я даваме в полицията , ами пуснахме обява по кабилната/тогава беше една за града/След обявата"Намерена е ценна вещ"се обаждаха хора ,кой си изгубил портмонето, кой обеци. Все пак след ден-два се обади мъж, който я описа точно с двойно закопчаване, мъжка, грамаж. При появата на вратата я грабна и попита "Дължа ли ви нещо" И такива неблагодарници има.Ми да беше взел 1 кутия бонбони поне. Спомнам си ,че тогава исках да си купя уредба , която беше доста пари и гривната струваше точно толкова , но решихме ,че така е по добре.

Намирала съм портмоне, пълно с пари и го върнах веднага. Въпросната собственичка ми го грабна от ръцете със злобен тон "къде го намерихте?" Нямаше благодаря...

И аз да се похваля  миналата седмица намерих една раница пред входа ни. Вътре освен портфейла с всички документи – ЛК, шофьорска книжка и документи на няколко коли имаше и скъпи предмети – фотоапарати и др, и няколко пачки с пари. Намерихме човека и му върнахме нещата. Понеже аз не присъствах та не разбрах каква му е била реакцията, но баща ми каза че се е втурнал да брои пачките с пари и като видял, че всичко е наред. Опитал се да даде на баща ми пари да се почерпи, но той отказал.

Да случвало ми се! Връщала съм намерени вещи и на мен са ми връщали! Е, не много често....

...най-пресния случай е преди 2 седмици на морето
В хотелчето на прозореца, зад пердето намерих портфейл с парички, документи и презерватив 

Обадих се на момчето, което за радост бе още в Равда и толкова щастлив беше, че чак крещеше по телефона 
Вечерта се срещахме и ми даде бутилка водка и кутия шоколадови бонбони....не ги исках, но той ги остави на земята и си тръгна.
Водката още си стои и кой ли ден ще я отворя да я изпия за негово здраве 

В Канада съм намирала 2 пъти портфейли с много документи, карти и двата пъти съм ги връщала
Веднъж във влака за Бургас намерих куфарче и него върнах... даже не посмях да погледна какво има вътре в него  Тогава човека ми даваше 100лв. и аз бедна студентка, аха.....да ги взема, но се спрях.

Имам и други случаи ...

Миналата година брат ми забрави в автобус в София секретни документи от военно поделение, заради които хем щеше да си загуби работата (тъкмо го бяха назначили на по-висока длъжност), хем щеше да го съди Военен съд. Едва един час след като слиза от автобуса, усеща, че ги няма. На този ден за втори път в живота си идва в София, знае само номера на линията и започва да издирва депото на фирмата. Историята е дълга, в крайна сметка след много перипетии, страх, нервен срив, документите се намериха, един пътник ги предал на шофьора. Брат ми купи голяма почерпка за шофьора, не можеше да повярва, че му се размина толкова лесно. Сега като си спомня, пак ми се насълзяват очите, така се страхувахме за него... Aко някой от вас се познае в тази история- още веднъж едно огромно благодаря!

Преди доста години работих в една дискотека и Стефан Данаилов беше там и си забрави портфейла.Аз му го върнах и той беше страшно благодарен и леко учуден,че имало още такива хора.Остави ми 50 лв.бакшиш за онова време си бяха пари.

Да, майка ми си забрави телефона в яслата. Когато се обадих сестрата веднага ми каза, че цял ден чакат да се обади някой да си го потърси. Много добре ми стана, за съжаление майка ми едва ли им е благодарила подобаващо (тя е малко темерут и беше възмутена, че детето било с много пълен памперс, ама това е друга тема).