Kак се справят многоезичните ви деца с проговарянето

За каква възраст става дума? И колко приказване? Нито една дума? Фрази?

Да, нормално е (но не е задължително) за децата, които усвояват 2 езика едновременно, да започнат да приказват малко по-късно от моноезичните, защото вместо една система изграждат и експериментират с две! Но те скоро достигат и дори задминават моноезичните си връстници. Има много предимства за двуезичните деца--техните логически и когнитивни умения са по-добре развити като тръгнат на училище е поне едно от тия предимства.

и аз съм на такава вълна , моето дете е на 6 месеца и силно се вълнувам кога и как ще проговори , но ми казаха чак към 3 години че ще почне да различава езиците и да говори смислено

Момичета, темата е обсъждана хиляди пъти, проверете с търсачката.

Зависи от много неща, първото ми дете проговори смислени думи някъде година и четири-пет, но е от рано в ясла и там постоянно им се бърбори. Откакто тръгна в детска градина все едно превключи и започна да говори съвсем нормално, като възрастните.
Второто ми досега е казало и посочило "пъп" и дотам, няма мама, няма тати.Отглеждам го у дома; предполагам, че и той като тръгне следващата година в градината и той ще  се отприщи отведнъж и после няма да има спирка. 

Ами моето дете сьЩо много кьсно проговори ,водих го на лекар хиляда пьти и все едно и сьЩо ми казваха.....Два езика....
 Само Мама ,Ами,Искам ....и ей такива думи4ки казваШе за останалото се обслужваШе с рьцете,с жестове,не се притесняваШе много много да говори...,това докато трьгна на у4илиЩе,......сега не можеШ да му затвориШ устата ,на бьлгарски,на испански..не се спира.Даже от както по4наха да у4ат английски ве4е и на него се опитва неЩо да ме баламосва

Оф, предполагам че е обсъждана много, но все някое ново мнение може да се появи. Понеже съм чувала, че децата в дву или повече езични държави си проговарят съвсем нормално на всички езици, които чуват около себе си и дори да има забавяне в сравнение с едноезичните то е съвсем малко и незначително. Но ако е така искам да го чуя от повече хора, и ако не е пак искам да го чуя от повече от един. Нямам възможност засега за преки наблюдения над други деца и се притеснявам за сина си, въпреки че всички ме успокояват, аз намирам обезпокоителни за мен прояви като примерно следното: Синът ми, който е на 3 год не само че бавно напредва езиково, но и има проблем да повтори единични думи на български - разменя им буквите и ги казва частично, просто не може да произнесе думата. Интересно ми е вашите деца имат ли подобен проблем. Притеснява ме това, защото примерно едноезичната му братовчедка българка, която дори е по-малка от него няколко месеца може да произнесе сравнително добре всяка дума, без значение на какъв език е. Отделно си говори гладко български, но и пее руски песни примерно съвсем правилно, нищо че не им разбира смисъла. Докато синът ми нито на български, нито на руски (с датския също има този проблем, въпреки че чува датски най-много и най-добре го знае, но и на датски не може да произнася правилно много думи) може да произнесе думите правилно. Притеснявам се просто. Какво мислите като четете за тези проблеми, срещали ли сте ги с вашите деца, възможно ли е да е объркване от двуезичието или ви прилича на говорен проблем?

 Децата минават през сравнително еднакви фази на развитие, но има много индивидуални вариации в скоростта на овладяване на езика.

Може би просто не чува и използва български достатъчно. Моето дете, например, разбира български добре, но не може да приказва толкова добре колкото английски. Дете  на 3 години би трябвало да може да приказва в правилни изречения, може би не комплексни, но правилно подредени като словоред, поне на главния език (датски в тоя случай).

За произношението: забелязваш ли, че има проблем с отделни звуци? Някои по-трудни звуци децата научават по-бавно. Не знам за датски, но знам, че английско-говорещите деца научават правилно произношението на първия звук в "thank" чак на около 5 години.

Ако не може да подрежда словосъчетания на главния му език или нищо не му се разбира като говори, да, потърси помощ, но от някой, който разбира от двуезичие и който разбира от логопедия (двоен специалист, иначе ще си подхвърлят топката).  Ако само с отделни звуци има проблем, не бих се притеснявала толкова. Консултация винаги можеш да направиш, за да си спокойна.

Виктор разбира двата езика,от скоро се опитва да казва прости изречения ,Някои изцяло на английски ,други смесени на двата езика Предполагам с времето ще прави разлика и ще му е по-лесно.Има думи които казва първо на български след това на английски .

Това абсолютно не е правило, не я вкарай в излишна паника и притеснения.  

 NikiFin, все едно си писала за моето дете. Той ще е 3 в края на месеца и от 2 седмици, казва повече от 4 думи. Но не прави смислени изречения, нито казва ако иска нещо, просто повтаря след мен като папагалче. Някои от думите казва много добре и правилно, други   От един месец е на детска градина за по 4 часа на ден. В къщи гледа само детски канали, които имат много образователни предавания, особено за деца на неговата възраст, където използват и по-елементарни думички. На английски казва само: "Бай, бай", "Ок", "Ох, нононо", "О май Год  " и "О диър". В повечето случаи ги използва по предназначение в правилната ситуация, предполагам ги е научил в градината. С българския е съвсем друго. Вече знае много повече думи, но изречения дори и елементарни като: "Искам вода" не казва, дори отказва да го повтори.
По принцип не ме притесняваше това и разбирам че е нормално да проговори по-късно. Но, заради неспособността му да се изразява когато иска нещо и аз не мога да го разбера на момента, започва да се изнервя до толкова, че ме бие, рита, блъска, чупи и хвърля на ред каквото види. Заради това говорих с логопед, хелт визитор, учителките в градината и други специалисти да ми помогнат по някакъв начин, или да посещава някакъв курс, за да проговори поне на единия език (наистина нямам претенции), за да може да избягвам максимално тези кризи. Логопедката ме пита разни неща, общи приказки честно казано, и после заключи, че правилно подхождаме с езиците и няма нужда от допълнителни уроци или каквато и да е професионална помощ. В детската градина ме помолиха да напиша основни думи на БГ, аз им казах че очаквам от тях да го научат на английски, не да го объркват допълнително, те пък ми отговориха, че не им било това работата.   И аз не знам вече. Честно казано се надявам да проговори не защото ме притеснява че не го прави още, а защото определено смятам, че избухванията му са от неспособност да се изрази.

Дълго стана, извинявай за което, но мислех дали да не пускам същата тема.

Колкото до това, че темата е обсъждана хиляди пъти, повечето тук са от достатъчно дълго време в този форум за да знаят, не е нужно да се напомня. Всеки един проблем е малко или много специфичен за ситуацията и в повечето случаи, общите приказки нямат конкретен отговор. Айде кисс  

Чудя се какво да ви напиша. Много искам да имам някаква рецепта, за да ви я дам, но уви. В подобна ситуация съм вече шеста година с по-малкото ми дете, което пристигна на две години в Канада с доста добре развита реч на бг език за възрастта си /кратки, ясни фрази и речников запас/. По-голямото дете, което беше завършило първи клас в България, нямаше никакви проблеми нито с българския, нито с научаването на френски и английски, като на никой език няма дори акцент. В къщи естествено само на български се говори, поправяме се, четем всеки ден, слушаме приказки и т.н. Малкият тръгна на английска детска градина на 2 г. Шест месеца почти нищо не говори, после проговори на английски направо с изречения. Оттогава обаче силно му се влоши фразеологията и произношението на български език. После, на 5 години трябваше да тръгне на френско училище. От само себе си заряза тотално английския език и за един месец вече говореше активно с децата на френски език. Произношението и на трите езика почна да се натрапва с възрастта. Всички консултирани специалисти /учители, педагози, логопеди/ твърдяха, че е от триезичието и всичко ще си мине от само себе си, което разбира се не стана. Точно затова почнах да пиша поста си, та дано да ви просветне, че с успокоението на "разбирачите" няма да се справите с проблемите на децата си. При всички е различно, някой им се "лепва" езика и няма проблем, при други обаче, забележите ли, че има нещо смущаващо, веднага тичайте на "доктор". Колкото по-рано, толкова по-добре. На три години, на три! Няма да се оправи от само себе си, слушай патило ... Вече е почти на девет години, не можете да си представите какви усилия съм положила, за да поставя основите на езика в обърканата му главица. Има завиден речников запас и на трите езика, но друг е въпроса каква е структурата на речта му, произношението и как го разбират околните. За сведение искам да кажа, че в училище е най-добрият ученик по френски/английски писмен език и никой не може да му стъпи на малкия пръст. Не е така обаче с говоренето. Тези пристъпи на изнервеност и яд са ми безкрайно познати. Точно поради причина, че не е бил разбран. Тукашната логопедична система /канадската/ изобщо не успя да помогне в продължение на една година /когато вече беше на 6 г./, като смятаха абсолютно пренебрежим проблема, който щял да мине с времето. Добре, че си падам малко "майка-идиотка" и си дадох труда да прочета де що можах да намеря. Моят основен извод беше, че на крехката възраст до 6 г. трябва да има водещ/базов език, на който да се оформи структурата на речта. Тази възможност не е била дадена на по-малкото ми дете, което е било поставено в стресова езикова ситуация. Малките деца учат език имитирайки. Най-вече обичат да имитират любимите си хора, герои, приятели. Имитират всичко - от поведение до звуково изпълнение. Въпреки акумулирането на чуждия език, той не е могъл да го структурира и фонетизира, тъй като е нямал модел. Представете си какво е станало от смесването на три доста различни езика. След като направих този извод, тъй като държа определено на майчиния език, реших че само аз мога да му помогна да се коригира. Научих го да чете и пише на български /определено доста добре и сравнимо с връстниците му в България/, като упражнения говорни-писмени се правят всеки божи ден каквото и да ми коства това. Тъй като не съм специалист по фонетика, наложи се да ангажирам български логопед /горещо препоръчвам на всички с проблеми, а и без!/, с който се виждаме он-лайн веднъж в седмицата. Обнадеждаващото от цялата наша история е, че към днешна дата имаме огромен прогрес и вървим към цялостно изчистване на проблемите на основиня език. Надявам се лесно да се пренесе към другите два езика. Но имайте предвид, че това е финна моторика и трябва да бъдете наистина постоянни, прецизни и принципни. Не лягайте на сляпото доверие в нечии специализирани съвети. Толкоз от мен, успех 

п.п. NikiFin, това, което описваш, прилича на говорен проблем. Бих те посъветвала да консултираш български логопед, особено ако разменя букви.

Това абсолютно не е правило, не я вкарай в излишна паника и притеснения.  

 

Четеш селективно. Подчертах в първото изречение, че има голяма вариация!  Подчертах, че дори и малко да изостанат, дву-езичните деца настигат евентуално моно-езичните.

Тенденциите са, обаче, за децата да могат да слагат по около 2 думи заедно (фрази) на около 2 години. На 3 години е нормално за повечето деца да връзват елементарни изречения катo Give doggie paper или I sit on chair.  Някои деца на 3 години са много по-напреднали и разказват кратки историики; други са малко по-назад. Моят пойнт е, че на родния си език (или главен език), фрази и кратки изречения се очакват. На 4 години, по принцип, се очаква детето да бъде разбирано от други горе-долу свободно.

Нищо не знам за детето на оригиналната постерка, така че мога само да кажа, както преди, че ако хората го разбират, не бих се притеснявала за един-два неправилни звука. Майките сме много субективни за децата си. Ако има някакви притеснения, не виждам защо да не се консултира, но с добър специалист, а е трики да попаднеш на логопед който разбира от дву-езичие.

Книгата на детския психолог Berko е за моно-езични деца, но е доста достъпна и описва с подробности и много примери фазите на развитие на ранния език. Казва се Language in Development.

Темата е много интересна. Синът ми е на 1 г. и ще тръгва на ясла на английски. След това го очаква училище на френски. Вече се усмихва лекичко, когато му говорят на английски; до скоро гледаше особено.

Наскоро се чудехме с мъжа ми дали синчето ще прескочи фазата на бисерите именно поради очакваното по-късно проговаряне в триезична среда. Ако някой има наблюдения, ще се радвам да прочета.

Моя син е в триезична среда и имаме същия проблем. Разбира и трите езика (бг, руски и англ), но говора му е много неразбран. Говори повечето на срички и си избира коя дума на кой език да каже. Като отида някъде на детска площадка и ми прави впечатление, че деца изглеждащи на неговата възраст (тъкмо навърши 2) изказват думите много по-чисто. Аз също съм проговорила по-късно, тъй като съм израснала в двуезична среда. Майка ми ме е водила на логопед също, но по нейните думи след 3 год възраст съм почнала изведнъж да напредвам и говоря. Не мисля, че имаме база за притеснение, а просто да се заредим с малко повече търпение.

NikiFin  - моят син е почти на четири и за сега не можем да се справим с проблемите по проговарянето (в триезична среда расте). Нивото му на разбиране е много високо, но на изразяване - почти като на дете на година и половина. До скоро имаше голям проблем с произнасянето на звуците ( и все още има такива които не може да каже) Не говори ясно, а за структура на изречението да не говорим До около три годишна възраст почти нищо не говореше, след това започна да се опитва, но понеже почти никой освен нас в къщи не го разбира, като че ли се затвори и не желае да говори с другите. На френски само си служи с думички, и то които е сигурен че произнася добре. Най дългите изречения ги прави на български, въпреки че когато си играе си приказва на френски и английски. Имам чувството че в главата му е огромна каша и просто не знам как да му помогна
Само да ти кажа че ми отне година ( пожелавам ти вашата система да не е така мудна като "канадската") докато убедя педиатъра ни че има проблем и намерим логопед (на частно - за държавното се чака около две години) Така че съвета ми е ако чувстваш че има проблем - по добре от сега задействай нещата.
greendream  - благодаря ти за всичко което си написала.   Честно казано постът ти ме обезвери малко - все си мислех че поне до училище ще имаме достатъчно напредък с езика, но като виждам колко години ви е отнело, май надеждите ми ще си останат мечти. Сина ти на нормално училище ли ходи или в специализирано с логопед. Мислех си че тука, щом логопедите са с медицинско образование, ще имат по-добра система от българските.. Бих се радвала ако споделиш( може и на лични) някаква информация, която смяташ че може да ни бъде полезна. Благодаря ти предварително

Датската система не е мудна. Проблемът е, че няма частни специалисти (ако има случайно услугите им са много скъпи и на практика никой не ги ползва) където да иде човек. Казвала съм на педагозите, с 300 зора убедих едни специалисти да го прегледат но беше на 2 год. Тогава ми казаха, че не виждат проблем и до 3 год не можело да се прецени има ли проблем. Тъпото е, че специалист или педагог трябва да се усъмни за проблем за да може да получи направление за преглед. На моите опасения никой не обръща внимание. А за сега педагозите не са обявили, че има проблем и аз трябва да седя и да чакам ако случайно открият такъв. БГ логопед не мога да осигуря, защото живеем в Дания и рядко си ходим до БГ.
Значи датските звуци горе долу ги произнася, а на български говори като чужденец, много от звуците не ги казва, щото просто ги няма в датския, където пък има други нетипични БГ звуци, тях ги произнася по-правилно от мен. Но това, че не може да повтори думите, казва ги наполовина или разменя букви ме притеснява. Според мен наистина не чува думата затова и не може да я каже. Примерно думата "ръмжи" колкото и да се опитва да я каже все произнася "мижи". Ъ където трябва да каже я замества с И или с А, но където я няма я слага понякога, което значи, че реално може да каже Ъ, но не където трябва.  Р не казва ама тя е трудна. Иначе много говори, опитва се, но не му се разбира. На датски е по-добре, но мъжът ми казва, че пак не му се разбира много често. Аз много мисля и анализирам и все ми се струва, че има проблем. АМа как да ги убедя тия тъпаци тук. Иначе ако те преценят, че има проблем ще го съсипят от изследвания, пък дори и да няма наистина проблем.

Когато ходех на стаж в началното училище, току-що беше постъпило едно арабче, което не знаеше и дума холандски (4-годишно). Учителките бяха също помолили родителите да напишат някои главни неща на арабски, но постепенно спираха използването. Струва ми се, че това което на вас са ви казали, че не им е работата да преподават езика, е точно, както се процедира и при нас (нищо лично към детето и вас): преподавателите оставят детето само да открие езика чрез игра, говорят му само на езика и коригират много рядко (също оставят детето да открие само грешката си, като чува как съучениците му използват дадена дума, изречение).

Никифин,
ако проблемите са предимно при българският, нали не очакваш датски логопед, педагог да те разбере?

Nikifin, чеох, четох, реших и аз да споделя. Дано съм ти полезна поне малко; знам какво е да се притесняваш за детето си. Преди 3 седмици учителката на малката ми дъщеря (в детската) ми каза, че въпреки, че детето говори много, понякога не и разбира. Малката говореше много ясно, но от около 3-4 месеца и аз забелязах, че не може да изговаря ясно "ч, ш, дж, с, з", поради което, когато произнася дума с тези звуци, трябва понякога да гадаем какво казва. Когато се наложи да повтори нещо няколко пъти и аз все не мога да я разбера, се ядосва, дразни и т.н. Не се случва много често, но е факт. Та аз реших да я заведа на логопед. Оказа се обаче, че за да се срещнеш с логопед, задължително първо се минава тест за слуха на детето. Някои деца, въпреки че видимо чуват добре, се оказва че имат проблем с чуването само на определни звуци (или въобще не ги чуват). От там им идват и проблемите с произнасянето на думите. Например, вместо "Мишел", дете, което не чува звука "м" казва "ишел" колкото и да се старае. Мисля, че от тази гледна точка има резон да искат задължително първо тест на слуха. Та моят съвет е да започнете от там.

Що се отнася до това рано ли е за притеснение или не.. Голямата ми дъщеря казваше по-малко от 10 думи, когато беше на 2 години. Когато започна градина набра скорост, но речникът и беше беден, говореше неясно. Много се притеснявах и хиляди пъти съм питала Дж.П.-то дали не трябва да я заведа на специалист. Отговорът беше, че говорът на детето се оформя до към 5-6 години и че по-важно е да виждаме напредък в развитието. Според нея единствено ако няма такъв, има място за притеснение. Така и не я заведох на специалист. Сега е ученичка и няма проблеми с общуването. Но мисълта дали има или няма реални проблеми с езика ме човъркаше постоянно и се тревожех определено.
Малката, според мен, ще има нужда от малко езикови упражнения, за да се научи как да използва зъбите си и езика за 'съскащите' звуци. И съм доволна, че съм предприела вече нещо по въпроса вместо само да се притеснявам дали ще го израстне или не.

Водили сме го на ушен и имаше течност в ухото последно, която казаха че ако не изчезне с времето ще трябва дренаж. Така и не разбрах изчезнала ли е, може би пак трябва да го водим, това е добра идея че ме подсети. Ако бях в БГ до сега да сме го завели на всички възможни специалисти. Ама тук съм с вързани ръце. Имам чувство че поради многоезичието на децата има голяма вероятност да не се забележи навреме евентуален езиков проблем,  който по навик спецовете отдават на многоезичието.

Аха, в съвсем нормално училище. Ама ти да не си мислиш, че някой с подобни проблеми ще му дадат зелен светофар за специализирано училище  Аз се опитах да съборя училищната комисия, за да осигурят логопед /а.к.а. ортофонист/ в училището му, обаче нищо не стана. За да стане, трябва да има минимум 5 деца с логопедични проблеми, да се направи официално запитване и молба от училището и такъв специалист да ги посещава веднъж седмично. Посъветваха ме да отида на частен, веднъж на две седмици /пълна безумица!/ и упражненията да си ги правим в къщи. Това нещо, логопедите, са много кът в Квебек. Въпреки, че ми прибираха по 50 долара на половин час, никаква реална работа не свършиха  Чак като започнахме с българския логопед разбрах, че имало упражнения за езика и постановка на звука. Тукашните, както обикновено правят, най-обичат да играят и да раздават лепенки и всичко е прекрасно ...


Няма начин да си ме прочела ... Дания е къде-къде по-близо до България от Канада. Нашата връзка с логопеда е он-лайн и работи перфектно

И е вярно това за слуха! Първо отидете да прегледат основно УНГ-то на детето, да няма нещо физическо, което му пречи.

Даяна е на същата възраст като сина ти,проговори по късно от каките/които може би защото  бяха 2/проговориха 2та езика едновременно с едноези4ните ,но пък и ходиха на градина.Дребната оба4е дръпна изведнъж и на 2та  езика като говори без да ги смесва,така 4е вси4ко си е индивидуално -до детето,сина на наши познати колкото /колкото големите/ проговори доста по късно от тях - и него водиха по лекари и резултата беше един и същ-но им бяха казали 4е при мом4етата по принцип може да има забавяне в сравнение с моми4етата.

NikiFin, спри единия език за известно време. На мен ми се наложи да го направя, когато щерката тръгна на детска градина и установиха забавяне в говора на двата езика, освен другите проблеми с хиперактивността. Няколко месеца се потях, докато си говорех с нея, но имаше ефект от това. Изцяло прекратих българския говор, книжки на български също спрях да и чета. През това време дръпна невероятно много с немския, след което ми разрешиха да включа постепенно отново българския и така досега. Говори български с акцент, но това не ме притеснява. Знам, че ще ме купи и продаде, ако се наложи
Желая ти успех и не се стресирай! 

Дааа, както си и мислех изобщо не е задължително двуезичието да пречи на проговарянето, зависи си от детето. Има и едноезични, които проговарят по-бавно поради проблем или просто по-бавно се развиват езиково
Вечерница, няма да му спирам българския защото не мисля, че от него му идва проблема и защото датското ми произношение не е хубаво и не искам да слуша дефектен датски. Не че не съм опитвала, ама той се дразни, първо се смее а после почва да пищи да ми вика Не не не

Това, че многоеzичните деца проговарят по-късно не е правило. ДъЩеря ми проговори доста рано (1,5 години) и от едноеzични деца на нейната въzраст. Отначало бъркаШе еzиците в едно иЗречение и  често каzваШе по-лесната дума, неzависимо от еzика, на който говори. Редовно ми отговаряШе на немски, когато и говорех на български. На 3 години се отпусна и след една 2-седмична вакация в БГ zапочна да ми говори много добре и активно на български и спря да бърка еzиците. Оттогава говори добре и на двата еzика, но на немски има по-богат речник и говори по-свободно. Българския го говори с лек акцент и понякога търси думи.

Има логопедичен проблем с З, ч, ц, Щ, Ш и др. подобни и вече една година ходи на логопед с почти никакъв успех. Няма особено голямо желание да си прави упражненията и постоянно сме в конфликт на таzи тема.

При нас чакаха да навърШи 4 години, zа да ни иzпратят на логопед, zаЩото до 4 можело да премине от само себе си.


greendream Интересува ме много как работите с българския логопед и дали може да ми дадеШ координати, ако има естествено желание от негова страна.

и при нас беше така с големите, изпадаха в истерия с пла4 и крясъци когато аз и баща им сменяхме езиците,за да видим как ще реагират

 Не съм се изразила правилно вероятно, Калинка. Не исках да опитват да му помагат с думи на български, по същата причина поради която не искам да му говоря аз на английски. Освен това подчертах, че детето ми определено ще ги разбира на английски и за това не ми се струва обходимо. А, като казвам, че очаквам те да го научат, естествено нямам предвид да седнат с букварите и това да правят по цял ден. Все пак говорим за дете на 3 години и се предполага, че ако му говорят така както на другите деца, ще започне по-бързо да приема / разбира / говори английски.

 Аз лично започнах да си давам сметка, колко трудни съзвучия имаме в българския (прозорец, телевизор, пеперуда и т.н.), с което малко се успокоявам за неспособноста му все още да изговаря/повтаря някои думи, особено когато не ги чува толкова често в ежедневието, както би било ако си бяхме в България.

и аз съм се видяла в чудо  Мартин говори унгарски (най-много и най-добре), български, сега и италиански в яслата. За италианския му нямам как да преценя, но маестрите там казват, че общува като другите деца. вярно е най-голям в групата, но другите са само 1-5 месеца по-малки.

аз му говоря само на бг, но с баща му вкъщи си говорим на унгарски, унгаските ни гости са доста повече от българските, престоят с унгарските баба/дядо по-чест и дълъг  . резултатът се чува. На български пренагласява думи (оранжаво е жанжанжан), на унгарски май по-малко. Нооо има изречения с примерно четири думи ... на три езика  сега сме почнали една игра "Мамам казва... (думата), папа казва (същата на унгарски)". Не знам дали е правилно, засега работи

но пък моят не млъква, постоянно нещо обяснява...може би влияние на средата 

НикиФин, не знам какво да те посъветвам...може би изчакай до към 4 г., някой деца много дръпват след като навършат 3 г.

Аз само доуточних, че и при нас е такава практиката. ( да не си мислиш, че е само при нас). Нашите учителки искаха написаните думи на арабски, защото детето беше току-що тръгнало на училище и да не се стресира съвсем, като чуе само холандски. Но понеже не можеха да си изкълчват езика и много бързо я забравиха тази практика, а в края на стажа ми ( след два месеца) детето си говореше чист холандски, без акцент.

Още едно доуточнение: това как майката говори чуждият език, не оказва влияние върху езиковото развитие на детето. Възможно е детето да повтори нещо неправилно, но коригирането става много бързо и лесно, когато детето практикува езика в естествената среда. Единственото условие е детето да има активен достъп до такава среда ( познавам едно турче, което изостана с езика, защото общуваше само с турски говорящи и дори в училище странеше от холандските деца).
Акцент при децата, когато говорят холандски там се получава, когато другият език се използва активно, а на страната малко и нередовно.
Познавам доста чужденци, между които една българка, която говори доста лош холандски. На детето говори само на холандски и никога на български. Той има отлично произношение и граматика.

Ами аз си държа да знаят български и затова така карам. И съм чула, че така е най-добре за децата

Детето няма да забрави българския. Не се притеснявай да пробваш.
Дадох ти пример с дъщеря ми, защото беше сполучлив. Ако ти самата имаш затруднения да говориш толкова време на датски, мога да се съглася, но ако знаеш добре езика, не ти пречи да пробваш.
Тя тогава беше на 3 1/2 г. Сега е на 8 и пише и чете на български, а като почне да говори - няма млъкване.

Аз само се включвам да изразя голямото си възхищение за по- горе споделеното. И аз само български говоря, но с такива успехи не мога да се похваля.

Кажи, как го постигна или ако си писала в другата тема, кажи да потърся. Помага ли това, че не работиш извън къщи според теб? На мен малко ми се вижда кауза пердута говоренето след градина/училище, когато работиш, не че ще се откажа де.

Аз работя от къщи и прекарвам половин ден с нея, защото градините при нас са до обяд, а и училището също. Тя сега е в 3 клас. За четенето - след първи клас сама пожела да научи буквите и започна да срича от детските книжки, като постепенно стана гладко. По-късно поиска да научи да пише буквите, първоначално печатно, но това лято покрай идеята на Блажка за размяна на писма, научи и ръкописно. Чете и пише бавно, но го прави с удоволствие. Не съм я карала за нищо. Сама прояви интерес. Пада си книжен плъх и може би това и помага много.
За обогатяване на речника ползвам и детски филмчета с българско аудио.

бам, и ние в кюпа  Да се похваля  Въпреки говорните затруднения, 8 годишното ми момче, дошло на 2 години в Канада чете прекрасно на български, пише красиво с ръкописни букви и рядко прави правописни грешки при диктовка. Също подехме инциативата на Блажка и си пише с 3 деца от България  Това лято чете трета книга: досега е прочел Пипи и Карлсон, сега чете Емил/. Карам го да ми чете на глас всяка вечер по 15 - 30 мин., за да мога да му обяснявам думите, които не знае. Не знам как ще я караме по време на учебната година, но засега върви много добре и се съчетава идеално с логопедичните упражнения   

Мерси Вечерница и Грийндрийм, сигурно е и до дете значи, да се надяваме и моят син ще иска да чете и пише И дано инициативата за писмата да продължи и по-нататък, когато той порасне . Въпреки, че аз го уча на букви - проявява интерес, макар че е малък, надявам се нещо да влезе в главичката. Но догодина се връщаме в САЩ и ще видим, как ще бъде там, защото на тази възраст (4) се очаква да знае английската азбука, а аз не искам сега да го уча на английската, предпочитам да използвам, че сме в българска среда и да учи българската.

Не съм говорила с логопедката, но я намерих чрез бг-мамма, писах й на сайта и тя се ангажира с нас. Свързваме се чрез МСН или Скайп веднъж седмично за един час, а плащането става чрез ПейПал. Предполагам че упражненията за различните случаи са различни, но при нас действието е очевидно /ушеслушно  /. Това е сайта й

http://logopedia.dir.bg/_wm/contacts/?df=221564

На 4 няма да му изискват това. Пожелателно е, но не задължително. Азбуката се учи в киндергардън.

На 3 години, Самуил говореше, но в повечето случаи неразбираемо. Ние също почти напълно спряхме с българския и сега на 3г. и 7 мес. вече ситуацияте е много различна.
Каквото и да ми обясняват, факт е че при някои деца, двата езика едновременно не помагат.

Благодаря Кейси, аз се бях шашнала от изискванията дето някой ги беше пуснал и затова се зачудих.

При нас тръгват при навършени 6 г на училище и няма изисквания да знаят буквите. Учат ги през първия срок. Като разбрах, че е такава работата, хич не съм я тормозила да помни предварително цялата азбука. Знаеше обаче да си пише името и ме беше притеснила за дислексия, че пишеше буквите огледално. Но се оказа фалшива тревога. Дислексията била рядко срещано явление при дву- и многоезичните деца.

Да, изискват да се знае азбуката на 4 и да се пишат букви. На 4.5--5 години се говори за reading readiness и дори дават тестове на децата.  В нашия прискуул на 3 преподават азбуката + азбуката на френски + азбуката на sign language. Аз  не съм съгласна с начина на преподаване и изисквания, но това е... Всъщност даже не искам да учат другите азбуки, защото какъв е смисълът да се повтаря азбука на френски като папагал без да може да се говори на езика?!  С другите мами като говоря в квартала, същото казват, за други училища на тази възраст.  (Когато се събера с други мами на площадката, само за училища се приказва!)


А да питам другите майки: във вашата среда, имате ли добри специалисти по двуезичие или специалисти по проблема с говора? Те работят ли в екипи ако някое от децата има проблем?

5 години си е вече киндергардън. Със сигурност има разлика из щатите, обаче имайки предвид, че доста деца си стоят вкъщи до 5-годишна възраст, затова и азбуката не е задължителна или поне не навсякъде.
А в много случаи, просто фигурира като изискване в разните му списъци. реално нещата са други и е съвсем нормално. Все пак говорим за 4-годишни деца.

Разбира се, дори училищата в един и същ  град са различни.

Поне от каквото аз виждам, много рядко родителите си държат децата в къщи до 5 години. Дори майките, които не работят и тези със средства за гледачки на 3 години ги изпращат на прискуул поне за половин ден или за 2-3 дни на седмицата. Не само заради азбуката (която в къщи се научава също), но и заради развиване на социални умения с други деца.

Познавам и майки, които са решили да учат децата си в къщи, но те имат големи нетуърки с други жени и планират заедно излизания с деца, уроци, домашни и т.н. Това си е постоянна и трудна работа! Повечето са били учителки преди да родят и решават да учат децата си в къщи и след киндъргартен защото не харесват училищната система.

Справят се добре за моите разбирания и изсисквания.
*
Ния проговори късно (след 2.6),объркано, смесено. До 3.5 когато започна да дели 2та езика и сега се опрая добре.
Брат и проговори на няма 2 години със сложни изречения с думи от по 4 срички на англ.,така и не разбрахме как. Бг не говори освен спорадични думи.
*
При нас искат за знаят буквите преди 1ви клас,т.е на  навършени 6 години.
Познавам поне 3 деца в квартала к не ходят на прискул (не е и съвсем евтино,понеже не е задължително ; ние за един бая неугледен плащаме 100$/месец за общо 9 часа/седмица)
*
Кирилица не смятат да въвеждам у дома,по ред причини,засега.

Че за половин час абсолютно нищо не може да се направи, дори една евалюация не може да се направи, два пъти по половин час е пак такова нищо. Моето дете беше със заекване и сравнението което направих между български и канадски логопед е много силно в полза на канадския. Тъй като ако не си на частно трябва да се чака към 2-2години и половина за логопед, аз си намерих бг логопедка в Монреал с бг диплома, но без лиценз да упражнява професията в Канада. Направи му евалюация и му обясни че за да се справим със заекването трябва да минат години. Добре че тукашните логопеди се срещнаха с мен в началото на периода за чакане и ми обясниха какво следва и взех много правилното решение да оставя българката и да си чакам реда за канадските логопеди. Казаха ми че се справят със заекването за 6 месеца, като следващите 6 месеца има само поддържане на постигнатото ниво и упражненията постепенно се разреждат, за да не се върне отново заекването. Точно така и стана. Синът ми сега ходи само веднъж месечно на логопед за да поддържа нивото, но от няколко месеца вече не заеква. Започна в края на септември.

Добре, това което си направила решава проблема с българския език, но не разбирам с какво това ще помогне за доброто овладяване на езика на страната, в която детенцето живее. Това е съвсем различен език с друга структура.
И между другото ако детето разменя букви не виждам защо точно български специалист трябва да работи с него, този проблем не е свързан със спецификата на езика.

Синът ми казваше "копъля" вместо "кораба" и "каймона" вместо "камиона". Замина от бг на 6-годишна възраст и като замина говорното му развитие беше съвсем нормално за възрастта си. Недея да сравняваш различни деца (с ограничен брой деца) и да се притесняваш само заради това. Децата се развиват с различно темпо.

ох, говорили сме и друг път с теб, heureuse, не е решаване на проблема с българския език, а е решаване на логопедичния проблем. Откакто съм тук срещнах много българчета с подобни говорни проблеми и винаги майките им решаваха проблема чрез тотално игнориране на българския език и изпадат в нелепата ситуация да говорят с децата си само на френски или английски /често доста зле/. Даже една позната говори с едното си дете само на френски, а с другото само на английски, ама да не си мислите, че е женена за чужденец или това й е било тайното желание, за да напреднат децата с чуждия език. Просто тукашните логопеди са я посъветвали да се говори само на един език, за да се оправи говорния проблем, що се отнася до малкото й дете. С голямото, вече друга история. Ти какво предлагаш: за да напредне с местния език да почнем в къщи да си говорим на френски - абсолютно неприемливо. Освен това съм го написала по-горе - той е отличен ученик и има по френски за края на годината 92 % - достатъчно красноречиво за нивото на местния му език. Логопедичният проблем обаче също е налице и никой местен логопед не се наема да се занимава с него, защо бил "пренебрежим" и "щял да си мине с времето".

Само че, аз мислех, че съм го обяснила ясно: трябва да има водещ/базов език, на който да се оформи структурата на речта - твоето дете е дошло с вече оформена структура на речта /на 6 г/, проблемът му е бил само в заекването, а не във фонетичната обърканост. Не е такъв случаят с две годишно дете, което няма матрица, където да приложи акумулираните нови езици. Ако на такова дете му се предложи да го кара без български и да наблегне само на местния език, просто родният му език ще трябва да го учи като чужденец. Там е разликата. Освен това, съжалявам, че си попаднала на такава бг логопедка в Монреал, но пък моят опит с тукашните логопеди /цяла година! и куп излишни пари и време/ говори само в отрицателна посока за тях. По-горе съм го написала: нито му обясниха произношението на звуците, никакви упражнения в тази насока, нито го поправяха, само си играха и поощряваха с лепенки цяла година. За мен българската система е много добра, както обикновено, взаимствана от руската и немската школа и с ясни очаквания и резултати.

Ама нали казваш че тукашните логопеди са работили с детето ти само два пъти по половин час, за какъв опит може да става дума? Не говоря за борбите ти с администрацията, това е друг въпрос. Това че тукашните логопеди не са се наели да работят с детето ти е частен случай и не означава че това ще се случи и на други. Наистина не виждам основателна причина (освен във вашия частен случай) децата да работят с бг логопед по Интернет вместо с логопеди в страната в която живеят. Аз имам едно принципно възражение срещу българската логопедична школа - много широка специализация. Логопедите тук са специалисти по проблеми на речта (като структурирането на фразите) или специалисти по проблемите на говора (както е например със заекването). В България няма такова разделение. Виж само в сайта на вашата логопедка с какъв широк спектър от проблеми се занимава:
http://logopedia.dir.bg/_wm/basic/?df=12&GDirId=b260626a2f35 … 593b4a27f16aaca9b
Освен това тук работят в екипи от специалисти в различни области. Моето момче например като отиде на евалюацията за заекването се разбра че от една страна няма мотивация да работи над това, а от друга че е насъбрал в себе си гняв заради подигравките заради заекването. Затова на първо време с него се зае психолог, пак към този център за проблеми с комуникацията, психолог специализирал проблеми на деца с говорни дефекти (нашият беше с докторат между другото). Психологйт разнищи и  други неща, и в крайна сметка и мотивацията му да се бори със заекването се събуди. В края на краищата проблемът на детето се реши в дълбочина, не само говорният дефект. Откъде един български логопед ще може да постигне сам това? Ами говорните проблеми са нещо много комплексно, "специалистът по всичко" за мен тук просто не е удачен. Така че нека майките си помислят хубаво към кого да се обърнат за помощ.
За базовия език съм съгласна че трябва да има такъв, но виждам че Вечерница и Кейси, които май са на същото мнение, са избрали друг подход. Това че някой има висок успех в училище по езика не означава че няма проблеми с говора. Китайците са добър пример за това.   

Оказа се, че в детската вече са усетили проблема на сина ми. Вчера като го взех повдигнаха тактично въпроса, като ме питаха дали в къщи Давид ми разказва какво е правил в детската. Казах им, че го питам но не може бъкел да каже и питах с датския как е. Та щели след месец да му правят тест за да му определят нивото. Все си мисля, че ако нямаше опасения за проблем нямаше да го тестват. Казаха, че иска да говори и се опитва, но нищо не му се разбира. Много гадно ми стана, не че не го очаквах де ама се надявах да не е толкова зле колкото ми се струва. Чака ме ходене по мъките, усещам. 
Освен това дакслаката ми натърти да съм му говорела на български

Сама си противоречиш тук. Работата, която беше правена на две седмици по половин час беше препоръчана именно от тукашните тясно-специализирани специалисти за нашия проблем. Те даже не смятаха, че има нужда /пак съм го написала/ и всичко си беше наша инициатива. Аз какво трябваше да направя в повече, за да стигна до някой знаменит психолог с докторат, който да реши, че проблема на детето не е говорен, а психологичен. За щастие проблема не е психологичен. И ако в продължение на една година съм водила детето на логопед, вероятно имам някакъв опит! Ти по-често ли си водила детето си и по-богат ли е опита ти или също може да се говори за частен случай ? Какъв ще бъде резултатът ако чакам в продължение на две години и повече за "държавен логопед" - всеки ден е от значение, навикът да повтаряш грешно произнасяни звуци се изкоренява доста трудно. Мисля, че заекването е по-рядко срещан проблем и не се дължи в никакъв случай на двуезичието/многоезичието, което е въпросът на темата.


Не знам за твоето частно мнение, но нямаш си и на представа колко майки вече ми писаха за един ден на лично съобщение, повечето от САЩ и Канада, но и от Европа, които са правили опити да потърсят местен специалист и са отчаяни от методиката и резултатите при децата им. Те бяха очаровани, че има и друг вариант, за да се справят с проблема. Надявам се да споделят след като изпробват.  Затова престанах да отговарям на лични съобщения и пуснах координатите в темата 


Ами аз съм казала, че има проблем с говора, затова съм писала в темата и съм потърсила специалист. Твоят въпрос обаче беше, че българския специалист няма как да помогне на детето ми, за да напредне с местния език. Аз ти обясних, че не търся преподавател по чуждия език, а логопед, който да помогне за разрешаването на говорния проблем, а не на обучението на чуждия език, което не е затруднено. Разбираш ли разликата ?

Вечерница споделя, че е спряла българския език и се е коригирала проблема за няколко месеца    На Кейси детето е на три и половина и тя е спряла българския език, което не идва да каже как ще се развие само единият език.  Аз не съм спирала никакъв език, трите езика продължават да вървят паралелно и резултати има: когато един звук или заместването му с друг в думите беше коригиран в българският, веднага се наблюдава същият резултат в чуждия език. За мен това е показател и съм доволна   

Ние сме в Норвегия,синът ми до 3 1/2 не говоре6е на никакъв език,само "мама и папа","искам да ям" и подобни след което нау4и първо норвежки(спряхме българския ),а след това (на 8 години едва) и български. И аз съм се притеснявала така за него,мислех ,4е никога няма да се нау4и, като се нау4и да говори заеква6е ужасно,но и това мина . Сега говори и двата езика ,но минаха доста години ,докато достигнем това ниво.Зависи и от самото дете,и от пола,мом4етата са по- бавни с говоренето.

Ама пак не разбрах - една година си водила детето на канадски логопед или на български?

Странно че смятат това за проблем. Моят син и досега не ми разказва. Има време и за този момент, си мисля.

естествено, че на канадски - пиша водила, а не виждала по интернет

с българския работим от два месеца - но разликата е от земята до небето!

Грийдрийм, кое те притеснява не разбрах? Наистина за няколко месеца от спирането на единия език, тя дръпна на другия. Имай предвид, че употребяваше изречения само от по 2 думи и беше чудо да измъкнеш нещо повече от устата и. След това започна да ниже изречения с по 4-5 думи, като изведнъж речника и скочи много и коментираха, че била много надарена, щом е двуезична, а има толкова богат речник само на единия език. Обичайно речниковия фонд на едно дете в дву- или многоезична среда се разпределя между езиците. Има определен брой думи, които децата трябва да владеят (употребяват) активно и такива, които са в пасивния речник за определена възраст. За това се правят тестове с логопед, за препоръчване е да има опит с двуезичие при децата.
Чак като се отпусна да говори правилно на местния език, включих отново българския. В началото не искаше да го ползва, но ме разбираше какво и говоря и ми отговаряше на немски. На по-късен етап се отпусна да говори кратки изречения на български, с течение на времето пасивно натрупания речник стана активен.

При нас промяната също е огромна и то за 2 месеца, говори вече с доста дълги изречения и много правилно на английски. За мен това е достатъчно, за да не реши някой, че детето ми има проблем, защото за мен няма. Догодина тръгва на прекиндергандън и предпочитам да е добре с английския, защото тук някои учители се навиват и за най-малкото, особено ако не  им се занимава с децата и търсят да им е лесно.
Българският го обърква, макар че в повече от половината случаи, разбира какво му говоря. Използва 10-тина думи на български. Нали с езиците, нещата трябва да се развият естествено. Този момент още не е настъпил.

И на мен ми е странно, моят син казва, ако някой му е дал бонбон  , когато е без мен, но общо-взето с това се изчерпва. Ако го разпитвам, малко инфо успявам да изкопча, но незначителна.

Като ви чета, какво ли ме чака и мен, че е и с 3 езика...

ти 1000/месец и 9/ден ли имаше предвид? 

мен нищо не ме притеснява - всеки родител взема решения за собственото дете
аз споделих моя опит, защото heureuse ви даде за пример като спрели българския език и по този начин разрешили проблема с говоренето
При нас се развиват паралелно езиците, защото е необходимо говорния дефект да се коригира и на трите езика.

Опциите са 2 - или ще е от 5-10%, които нямат проблем с едновременното усвояване, или ще е от 90%, предпочитащи да водят комуникация на езика, който преобладава. Макар че, поне българската база при него сега е много застъпена, заради средата и е съвсем различно.

Иначе на книга и статии е лесно. На приказки, също.
Искрено се радвам на хора като Грийндрийм и други, които го постигат по някакъв начин.
Но статистиката и то не само при българите  е в полза на 90-те % И това не е от родителски мързел, или липса на патриотизъм, или предаване със ситуацията и подобни празни приказки.
Аз тепърва ще експериментирам. След няколко месеца, когато отново започна да "въвеждам" българския, пак мога да споделя. Достатъчно ще ми е детето що годе да може да комуникира с баба си напр. Дали ще чете Вазов в оригинал, не е основната ми цел.

  вярвам в това, което си написала   

Аз това го знам Кейси 
Имах предвид, дали няма да има проблем с усвояването, както тук чета - логопеди, доктори, добронамерени учители  . Надявам се да няма, защото си мисля, че след като вече веднъж е проговорил и то МНОГО говори на български, едва ли ще има проблем с проговарянето на английски. Пък и когато е бил в руска среда, не е имал проблем с преминаването на руски. Надявам се така да е и с английския, когато се върнем в УСА след година.

NikiFin, успех и не се стряскай толкова!  Ако наистина има проблем, по-добре да се хване по-рано. Може и да се окаже, че няма нужда от притеснения. При всички случаи ти трябва да бъдеш най-добрия адвокат на детето си.  Ако наистина знаеш, че детенцето има добра основа на датски и че практически датският му е родният/доминантен език, не им позволявай лесно да го отпишат като двуезичен проблем. 

И не знам как е в Дания, но не се доверявай единствено на специалиста предоставен от детския център. Намери най-добрите в града и околностите (ако трябва екип от психолог + говорен специалист + двуезичен специалист).  Имате ли университет наблизо?? Често от програмите в университета можеш да получиш някаква насока, ако не за друго, поне към кои са добрите практикуващи тези специалности.

Както и други ти казаха, това че детето не ти разказва какво е правил в детския център, не е голям критерий.  То си е още малко. Всичко най-добро на тебе и детенце, и ела да кажеш как се развиват нещата.

Едно малко пояснение от мен  - ние също ходим на логопед, макар и от скоро - не знам greendream ти на какъв си случила, но нашата започна първо със звукови упражнения и с упражнения за усвояване структурата на изречението. Изришно ми беше казано упражненията да си ги правим на български, докато се усвоят добре и след това ако детето е склонно на френски.
За училището те питах, за да се ориентирам доколко има проблем сина ти - явно не е толкова голям, защото наистина съществуват специализирани училища, в които се работи по два три часа на ден със логопеди, но са за деца с наистина по-големи проблеми в говорното развитие.

NikiFin - успех и от мен - нещата ще се оправят, сигурна съм. Детето ти не е толкова голямо. (ако има наистина проблем). Исках само да ти кажа че на сина ми приятел, който до три също не говореше нищо, сега говори напълно нормално и  френски и български. Явно някои деца успяват да се справят с проблемите.

Moite "амбиции" са като Кейсините,затова и навярно намирам езиковото развитие на децата за адекватно.В "камазина" вместо "магазина", и ламиона вместо "камиона",за дете редуващо 2 среди и 2 езика нон стоп,учещо 3ти за забава(исп.) аз лично притеснение не виждам.
*
Биз,плащаме 100/месец- 4 седмици /3 дни на седмица / 3 часа на ден..излиза под 3 кинта на час,к не е много,но ако ги имаш;редица хора не го намират за оправдан разход,още повече че не  задължително за да иде в 1ви клас

това малко офф - ама аз мислех че са по цял ден на градина  , нещо не съм доразбрала

Детето наистина няма сериозен проблем, но имай предвид, че тези, които са в специализирани училища не са просто деца с логопедичен проблем, а с много по-сериозен за умствено изоставане и даже тези с тежка дислексия ги приемат чак в средното училище. Това го казвам, защото една приятелка на по-голямото ми дете си завърши нормално основно училище с тежка форма на дислексия /не може да чете, пише, смята/, но въпреки това вървеше с другите деца и в края на шести клас имаше диплома с добри оценки  Специалист не й се осигури в училището, та даже майка й прави всяка година стачка пред училището - аз си спомням три поредни години. Сега вече е в специализирано средно училище и доколкото знам от нея, взема материала за трети клас. Това като отклонение за специализираните училища, за които аз знам. Не съм се интересувала в подробности, защото няма наистина място за притеснения от този род с моето дете.

След като реших обаче, че ще ходим на частен логопед, избрах най-добрия възможен в моя район - казва се Даниел Норо и е достатъчно известна в тези среди.

http://www.trouvezleauquebec.com/app/obj/?oid=104597

Имам дълга и подробна евалюация /струваше 200 долара/ - преди и след логопедичните занимания в продължение на година. За мен е напълно непонятно как ти дават структурата на изриченията на френски/английски и ти си я правиш на български, за да правиш упражненията с детето. За да мога да направя сравнение, би ли обяснила какви звукови упражнения правите ? Изговарянето на проблеминия звук как беше поднесено от логопеда ? Какви упражнения за раздвижване на езика прави детето ти ?

При нас нямаше нищо подобно: игри подобни на "Не се сърди човече", като имаш право да играеш, когато кажеш правилно повторена дума или изречение след логопеда. Следваше духане на носа, въпроси свързани с оценяване на интелектуалното ниво на детето /групиране на предмети според вида им - плодове, зеленчуци, машини, дрехи и т.н./, за да се види дали му е достатъчно богат речниковия запас на езика за дадената възраст ... Що се отнася до проблемните звукове, те бяха разпределени в часовете - в началото, средата и края на думата, самостоятелно в дума или свързани в изречение. Всичко поднесено в игрова форма, така че максимума упражнение при логопеда беше 20 думи на половин час. Останалото - усилия и упражнения остават за родителя и детето в къщи. При нас системата изобщо не работеше, тъй като как ще съчетаваш училището на детето /връща се след 5 часа/, работа, домашни на френски език ... после всеки има нужда от почивка. Как ще го правиш на български, когато детето тръгне на училище ? Такива "обикновени" логопедични проблеми не минават от днес до утре.

Между другото, в препоръките на оценяващия канадски специалист на края на заниманията ни, беше ясно написано да се развива майчиния език, за да може детето да напредне с фонетичното изразяване. Т.е. аз това направих - потърсих български специалист 

Много интересно, ще ми се да я видя тази статистика. Даже предлагам да направим тема - колко от децата на майките, пишещи тук, предпочитат да водят комуникация на преобладаващия език, и колко са тези, които нямат проблеми с два или повече езика.
Аз много се интересувах от темата за многоезичието когато се роди първият ми син. Тогава четох доста, и реших да следвам системата - мама на нейния си език, татко - на неговия. Без изключения. Синът ми проговори отдели думички на около година и половина, на две правеше прости изречения, пак на двата езика, на три говореше доста прилично, пак на двата езика, сега е на 4 и речниковия му запас е завиден както на италиански (водещия език), така и на български. Използва много комплексни фрази и думи, и не млъква по цял ден. Ходи на градина от две годишен. В България по детските площатки никой не разбира, че не е българче, докато не заговори с баща си или не си каже името. Явно съм късметлийка, знам ли.....
Имам приятелка, чийто втори син не искаше да говори до четири годишна възраст (българче в Бг), беше се видяла в чудо. После изведнъж проговори като нормално четиригодишно дете. На един колега пък близнаците, пак българчета в Бг, имаха някои говорни проблеми и им трябваше логопед за да ги разрешат. Давам тези примери, за да подчертая, че говорните проблеми не са свързани с многоезичието и че всяко дете си има индивидуално развитие. Че понякога два или три езика може да задълбочат даден говорен проблем, сигурно е така, това вече специалистите могат да кажат. Важното е да се установят навреме и да се действа адекватно. Между другото, колкото и добре да говори синът ми два езика, понякога ми казва "мамче, се запознах с едно момченце", което хич не ме притеснява и не мисля, че е голям дефект че е разменил словореда на една фраза, а пък допреди година някъде не успяваше да произнесе Хари Потър, а излизаше "хари коптер"  . Умирахме си от смях, и с повтаряне успяхме да го научим как точно се произнася. А, и от известно време му говоря пред другите на италиански, за да не изпадаме в неудобни ситуации на неразбрани. Той още си ми отговаря на български и даже ми се кара да не му говоря на италиански.

Ами разбира се че основната работа остава за родителя в къщи. Да не би да очакваш че с два часа терапия на месец проблемите ще се разрешат от само себе си. Верно че не е лесно да се съчетава с училище, затова и ги правят под формата на игра.
Упражненията за раздвижване на езика са с молив. Звуковите упражнения са имитация на звуци, например "ф" се свързва с завъртането на глобуса, "ш" с издишане на въздух от балон... По българската система ми бяха изпратили упражнения за казване на "к". Не мисля че помогнаха повече. Колкото до структурата - опитва се да съставя изречения по картинка.(на тази фаза сме) Идеята е с помощта на родителя да започне да подрежда правилно думите в изречението - пак са под формата на игра, не виждам нищо лошо в това. Трудно ми е да си представя че някой може да ангажира вниманието на дете на четири по друг начин.
За специализираните училища - не всички са с толкова тежки проблеми. На мои приятели синът им отива да учи в такова първи клас - с дисфазия е. ( не в тежка форма ) . Казали са и че в момента в който достигне критериите за нормално училище, ще го преместят в такова. Всъщност майката сама реши да приеме опцията за специализирано училище - другия вариант беше да повтори предучилищната. Детето го познавам отдавна, струва ми се че доста дръпна от както е на терапия. Умствено не е по-назад от връстниците си.