Отговори
# 435
  • София
  • Мнения: 606
Ами написах го както го чувствам за сега Simple Smile Аз ходя на рейки в един салон. Процедурата трае 1 час. Очите са ми покрити, има за фон хубава музика... Жената, която ми прави рейки казва, че имам нужда от енергия, защото ръцете и направо стават като ютия.. И аз го чувствам така... някак си не мога да поддържам енергията си и непрекъснато имам недостиг... След такъв сеанс изведнъж ми идват нови идеи, съсредоточавам се... и някак си ми е по-леко и хубаво... Затова сега само ходя на рейки Wink Чета в Интернет и мисля по въпроса... Още е много ново за мен...  Hug

# 436
  • Мнения: 730
Това е т.н. енергийна терапия с Рейки, за да се нормализира и балансира тялото. Терапевтът преценява , според конкретният случай нужният брой терапии. В практиката се наблюдава, че се изискват  определен брой последователни сеанси ,за да започне процеса на освобождаване на негативните модели, защото във всеки един сеанс енергията прониква все “по- дълбоко”. При първия на физическо ниво, при вторият на емоционално и подсъзнателно, при третият на ментално и съзнателно, при четвъртият на кармично, душевно, духовно. След като се получи това първоначално натрупване, Рейки продължава да лекува като въздейства на всички нива.  Както пише  Lilian_V  -  достатъчна е спокойна атмосфера , която предразполага към релакс и лека музика. По същият начин се работи и дистанционно. Разстоянието за Рейки няма значение, всичко е Тук и Сега. Останалото е изживяване.  Simple Smile

Последна редакция: сб, 30 май 2009, 10:55 от Dani Avramova

# 437
  • София
  • Мнения: 606
Dani - точно енергийна терапия с рейки е! Трябва да направя 10 терапии през ден или всеки ден. Жената също ми каза, че може от разстояние, но моето усещане на място е много по силно. 

# 438
  • Мнения: 730
Прекрасно , Lilian_V  Simple Smile Това е право на избор, слушайте себе си и своето усещане. Успех!  bouquet

# 439
  • Мнения: 468
Искам да ви попитам, ходя при една лечителка, която ме лекува с биоенергия. Сеансите траят само по 1-2 минути с леко докосване и без. Ходи се всеки ден, дълго време. Голяма навалица е при нея. Не взима пари, кой колкото остави, обикновено оставят по 2 лева. Това рейки ли е?

Възможно е да е Рейки,въпреки че аз не съм го учила точно така.Аз съм учила Рейки по метода на Усуи този метод е по-5мин на позиция и е с полагане на ръцете,но има различни методи,чела съм че някои правят Рейки от разтояние,на няколко сантиметра от тялото,но и според мен трябва да питаш лечителката.Все пак като ходиш трябва да знаеш какво ти правят.  Wink


5 минути на позиция - как ги измервате? броите наум? отвреме на време поглеждате часовника?  Grinning



# 440
  • Мнения: 468
А дали хората ще станат по-добри? Въобще в последно време започвам да се замислям защо се самоизяждаме един друг,вместо да се подкрепяме.Защо,когато направиш добро на някого,той ти отвръща със злини и гледа единствено той да е добре?
Дали ако се подаде Рейки на земята,това ще повлияе и на нас хората да станем малко по-човечни newsm78

Мисията в живота на една свещ е да дава светлина - това осмисля нейния есенциален смисъл. Би ли била свещ, ако не дава светлина, или би била просто восъчна пръчка, с конец? Когато запалим свещ и я вдигнем срещу слънцето дали виждаме светлината й? Реализира ли мисията на своя живот?
Когато запалим една свещ в тъмен килер - има ли смисъл от нея? Реализира ли мисията на живота си?

Защо правиш добро на някого? За да ти отвърне с добро ли?

Всеки човек е с рождено право на личен избор. Аз избирам дали да ти направя добро или не. Ти избираш как да приемеш това добро и как да реагираш на него.....а дали наистина ти правя добро, или само така си мисля?

Всичко което се случва в живота ни е фон - тъмен килер. Ние сме свещи. Имаме нужда от тъмен килер, имаме нужда от фон на който да се откроим, фон на който да изявим потенциала си, да осъзнаем някое свое качество, умение, дарба...

По полезно за нас би било да гледаме на себе си като свещ, а на случващото се като фон. Разбира се, заради свободния ни избор, можем и да се идентифицираме с фона. Някой от нас пък съвсем са забравили, че имат избор, или отдавна са абдикирали от него...

Светът е такъв какъвто е. Хората са такива каквито са. Нешето отношение към тях е това което носи цвят - черно или бяло...

# 441
  • Мнения: 468
Светът е лош, хората са зли, имат нужда от лечение, ще им помогна, ще им пусна ток (разбирай Рейки или нещо сродно) и те ще се оправят.

Това е събирателно изказване, в което ясно личи едно - този който го прави се е фокусирал във всичко друго, не и в себе си.

Ентусиазмът с който спасявам света е равен на силата и скоростта с която бягам от себе си....

Споделям с вас една притча...

Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота  - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя  - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво  - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – помислил принцът.  Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал....

# 442
  • Мнения: 189
Пътят,който се извървява е дълъг,но всяко едно нещо си заслужава.
Nial, благодаря за притчата  bouquet

# 443
  • Мнения: 858
Nial   Hug любимата ми притча от една любима книжка.

# 444
  • Мнения: 957
Nial , тъмнината не е нищо друго от отсъствие на светлина. Когато една свещ бъде запалена в килера, тя осветява всичко наоколо. Но за да изявим потенциала си, трябва ли задължително да сме на тъмен фон, в тъмното? Не рискуваме ли по този начин да видим единствено собствената си светлина?

Докога ще има отричане на различните енергийни системи? Шамбалистите отричат рейкистите, рейкистите отричат еди-кои си и т.н.... (разбира се не за всеки човек става въпрос). Май всяка свещ свети различно за някои хора! Или осветява фона по избран начин...

Присъединявам се към въпроса на tenderseducer - А дали хората ще станат по-добри?

# 445
# 446
  • Мнения: 468
Nial ....Но за да изявим потенциала си, трябва ли задължително да сме на тъмен фон, в тъмното? .....

Колко силен стимул е нужен, за да ме стимулира?

Една единствена капка е достатъчна да предизвика вълни по спокойна водна повърхност. Същата тази капка не предизвиква видим ефект, ако повърхността е развълнувано море.  Grinning

Дали ще си говорим за вода или за светло и тъмно - всъщност става дума за контраст.

Нужен ли е контраст за да изявим потенциала си?
Колко силен трябва да е този контраст за да ме стимулира?

# 447
  • Мнения: 468
Nial .....Не рискуваме ли по този начин да видим единствено собствената си светлина?....

"Собствена" светлина не означава ли, че въпросната светлина е моя, но не е твоя? И какво ще стане, ако има моя и твоя светлина? И какво ще стане ако виждам само моята светлина и не виждам твоята светлина? А ако има само една светлина и моята светлина е твоя светлина? За дуалната реалност ли говорим или за сингулярното, за холистичното Цяло.
Въпрос на отъждествяване и осъзнаване? Колко граничен се осъзнавам? Къде започва и къде завършва светлината на една свещ?


# 448
  • Мнения: 468
Защо е нужно хората да стават по добри? Те сега лоши ли са, че трябва да стават по добри?
По какъв критерии и от каква перспектива оценяваме кой е добър и кой не е и....после тези които не са достатъчно добри да трябва да стават по-добри?
А тези които не смятаме за добри и искаме да подобрим, какво мислят за нашите желания? Как се чувстват? Какви действия предприемат във връзка с нашето поведение към тях? Докога ще си играем на пинг-понг?  Grinning

# 449
  • Мнения: 957

Цитат
Възможно е да е Рейки,въпреки че аз не съм го учила точно така.Аз съм учила Рейки по метода на Усуи този метод е по-5мин на позия


5 минути на позиция - как ги измервате? броите наум? отвреме на време поглеждате часовника?  Grinning




Дааа.. поглеждам часовника отвреме навреме  Grinning А и с течение на времето се свиква и по интуиция вече отварям очи на 5-6-та минута   Simple Smile Е по принцип е хубаво да не е по-5 мин,а по интуиция,нооо живея в такава държава че е важно да се спазват секундите дори Sad

Общи условия

Активация на акаунт