Понеже масово се говори за бебета, изоставени от циганки с по 5-6-7 и т. н. броя деца, от разни клошарки и пр. "социално" слаби, които нямат и спомен колко деца имат и кога са се родили те, се опитах да кажа, че има бездна и болка, която май убягва или е неуместна с оглед невъзможността да се търси злото само в домовете и доброто само в спасението от гетото.
Второто, което искам да коментирам - лично за себе си не приемам, че аз съм го спасила от гетото. Каквото и да е гетото - мръсно, бедно и т.н., няма нищо по-добро за едно дете от майката. Лично аз предпочитам той да беше останал с родилката, вместо да дойде при мен на 3 години. Вярно е, че вероятно при нас има по-голям шанс за лична реализация, но дали това заслужава цената, която ще плаща цял живот?
. Последното може да го каже само истински обичаща майка.