Имам следния проблем:болничния ми от педиатъра се е „изгубил„някъде между малоумната ни счетоводителка и НОИ. Какво следва от тук нататък?Сега трябва да подавам декларация по чл.50 и 51,но болничния го няма 
- Публикувана: 13 ян. 2009, 21:01 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2009, 10:55 ч.
Майчинството - счетоводно - 15
Здравейте !Имам въпрос ако някои знае имали промени в тази наредба.Дали ще получавам 50%от майчинството ако се върна на работо на 1/2раб.ден преди да итекат 2те години.
Моля ако някой има информация да пише.
Моля ако някой има информация да пише.
Да.
Имам следния проблем:болничния ми от педиатъра се е „изгубил„някъде между малоумната ни счетоводителка и НОИ. Какво следва от тук нататък?Сега трябва да подавам декларация по чл.50 и 51,но болничния го няма
Какво значи "изгубил" - забавил или зачезнал? Ако е второто - можеш да си извадиш дубликат от педиатъра. Ако е първото - подавай си декларацията и натискай да ти придвижат документите в срок.
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПАРИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ИЗПЛАЩАНО ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПОЛЗВАНЕТО НА „БОЛНИЧНИ" ПРЕДИ ИЗЛИЗАНЕ В ОТПУСК ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ НА РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТОЗИ ОТПУСК
Преди всичко да цитираме разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), определящи начина на изчисляване на обезщетението. (Тъй като промените в НИИПОПДОО още не са обнародвани се цитират сега съществуващите текстове на разпоредбите. Принципни промени няма да има, освен въвеждането на 12-месечен базов период за обезщетението при бременност и раждане, в съответствие с вече променения чл. 49 КСО.) Подчертани са ключови части от текстовете, на които трябва да се обърне внимание.
А след това ще ги преразкажем на общодостъпен език и обясним с някои числени примери.
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Чл. 16. (1) Доходът за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:
1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или "Трудова злополука и професионална болест";
2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;
3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.
(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни за същия период.
Чл. 17 (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или доходът, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.
При изчисляване на дневния размер на обезщетение имаме три последователни действия:
Първо - намиране на среднодневния осигурителен доход за базисния 6-месечен (или 12-месечен) период.
Това е доходът, от който се изчислява обезщетението!
Второ - прилагане на 80 (или 90) % към този среднодневен осигурителен доход.
Това е вече обезщетението, ако не трябваше да се ограничава!
Трето - намиране на среднодневния нетен доход; сравняване на резултата с размера от втората стъпка.
Размерът на обезщетението е по-малката величина - от размерите в стъпка втора и трета!
(За случаите на доход от трудови и приравнени към тях правоотношения, чийто брутен размер не надвишава максималния размер на осигурителния доход - 2000 лв. за 2008 и 2009 г., винаги имаме ограничаване при третото действие, т.к. нетният доход и за 2008, и за 2009, е 78,3 % от брутния - 13 % са личните осигурителни вноски, 10 % е данъкът. Само когато средномесечното брутно възнаграждение за 6-месечния период е над 2100 лв. - при обезщетение за общо заболяване или за 12-месечния период е над 2400 - при обезщетение за бременност и раждане, както и при самоосигуряващите се лица, за които нетният доход е равен на осигурителния - виж чл. 17, ал. 6 НИИПОПДОО, няма ограничаване до нетния размер и се получават 80 или 90 % от осигурителния доход.)
Да илюстрираме изчисляване на обезщетението в двата случая - когато няма „болнични" в периода и когато има. Ще разгледаме обезщетение за временна неработоспособност и 6-месечен базисен период. (Няма принципна разлика и при изчисляване на обезщетението за бременност и раждане.) И ще вземем за простота и двата базисни периода да са по 125 работни дни. Брутно месечно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 400 лв. Значи нетното е 400 - 52 (личните вноски 13 %) - 34,8 (данък 10 %, но върху данъчна основа след приспадане на личните вноски от брутното възнаграждение) = 313,2.
В първия случай в периода няма временна неработоспособност. 400 х 6 = 2400 / 125 = 19,20 среднодневен осигурителен доход. 80 % от него са 15,36.
Това може да е дневния размер на обезщетението, но трябва да го сравним със среднодневния нетен доход, който е 313,2 х 6 = 1879,2 / 125 = 15,03. След като този размер е по-нисък, значи той ще е размерът на обезщетението.
Работните дни във временна неработоспособност са 5, но първият ден е с възнаграждение от работодателя (което е среднодневното брутно) и след това няма да влезне в сметката. Обезщетението от ДОО е за 4 дни.
За да можем да преценим как тези „болнични" ще повлияят на второто обезщетение трябва да имаме не дневния, а пълния размер на дохода, от който е определено обезщетението, за четирите дни и той е 19,20 х 4 = 76,80. (Доходът, от който е определено обезщетението е среднодневния БРУТЕН осигурителен доход, умножен по броя на работните дни, за които е определено обезщетение от ДОО.)
Отиваме на следващото обезщетение. При неговото определяне имаме 121 дни с възнаграждение и 4 с обезщетение.
Изчисляваме брутния осигурителен доход (приемаме, че заплатата не е променяна, така че използваме резултатите от предходното пресмятане) - 121 х 19,20 = 2323,20 + 76,80 (доходът, от който е определено полученото през периода обезщетение) = 2 400. Значи среднодневният осигурителен доход, като разделим на 126 дни, е пак 19,20. (Нарочно са взети бази с еднакъв брой работни дни в тях, за да се види веднага, че за брутото се получава едно и също.)
Сега трябва да определим среднодневното нетно. 121 х 15,03 = 1818,63 + 76,80 (доходът, от който е определено обезщетението) = 1895,43 - става малко по-високо от полученото в първия пример. Като добавим още 1,67 (от възнаграждението за първия ден от работодателя се удържат само личните вноски, но не и данък), нетвото възнаграждение става 1897,10. Разделено на 125 среднодневното нетно вече е 15,18, т.е това ще бъде размерът на обезщетението за втората временна неработоспособност. Макар и с малко (15 стотинки) - понеже използвахме пример с малка продължителност на временната неработоспособност за базисния период, второто обезщетение вече е по-високо.
Това са числовите изражения на записаното в 16 (3) и 17 (7) на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения.
Примерът показва, че ползването на „болнични" (например за задържане) преди болничния за бременност и раждане няма да намали размера на обезщетението за бременност и раждане. Трябва да се има предвид, че дори те да изтичат в деня, в който започва първият болничен лист за бременността, каквито са най-често срещаните случаи, размерът на обезщетението се преизчислява. Първо, защото „бременност и раждане" е отделен риск от „общо заболяване", второ, защото вече обезщетението ще се изчислява от 12-месечна база. И в случаите, когато дневният размер на обезщетението се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение, този размер дори се увеличава. И колкото по-дълъг е периодът на временната неработоспособност поради общо заболяване, толкова по-голяма (в увеличение) ще бъде разликата между размерът на получаваното през този период обезщетение и на обезщетението за периода на бременност и раждане.
Естествено, примерът се основава на едно сравнително постоянно възнаграждение. Не са отчетени нито „хитринките" за повишаване на осигурителния доход по време на бременността, нито възможното (без „хитринки") увеличение на трудовото възнаграждение. При втората хипотеза би следвало да се направи конкретен анализ по посочения начин за всеки отделен случай. Макар че здравето на майката и бъдещото дете са по-важни и когато медицинските органи решават да издадат болничен лист, това не трябва да се пренебрегва от меркантилни съображения.
КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПОЛЗВАНЕТО НА „БОЛНИЧНИ" ПРЕДИ ИЗЛИЗАНЕ В ОТПУСК ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ НА РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТОЗИ ОТПУСК
Преди всичко да цитираме разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), определящи начина на изчисляване на обезщетението. (Тъй като промените в НИИПОПДОО още не са обнародвани се цитират сега съществуващите текстове на разпоредбите. Принципни промени няма да има, освен въвеждането на 12-месечен базов период за обезщетението при бременност и раждане, в съответствие с вече променения чл. 49 КСО.) Подчертани са ключови части от текстовете, на които трябва да се обърне внимание.
А след това ще ги преразкажем на общодостъпен език и обясним с някои числени примери.
К С О
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Н И И П О П Д О О
Чл. 16. (1) Доходът за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:
1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или "Трудова злополука и професионална болест";
2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;
3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.
(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни за същия период.
Чл. 17 (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.
(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или доходът, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.
При изчисляване на дневния размер на обезщетение имаме три последователни действия:
Първо - намиране на среднодневния осигурителен доход за базисния 6-месечен (или 12-месечен) период.
Това е доходът, от който се изчислява обезщетението!
Второ - прилагане на 80 (или 90) % към този среднодневен осигурителен доход.
Това е вече обезщетението, ако не трябваше да се ограничава!
Трето - намиране на среднодневния нетен доход; сравняване на резултата с размера от втората стъпка.
Размерът на обезщетението е по-малката величина - от размерите в стъпка втора и трета!
(За случаите на доход от трудови и приравнени към тях правоотношения, чийто брутен размер не надвишава максималния размер на осигурителния доход - 2000 лв. за 2008 и 2009 г., винаги имаме ограничаване при третото действие, т.к. нетният доход и за 2008, и за 2009, е 78,3 % от брутния - 13 % са личните осигурителни вноски, 10 % е данъкът. Само когато средномесечното брутно възнаграждение за 6-месечния период е над 2100 лв. - при обезщетение за общо заболяване или за 12-месечния период е над 2400 - при обезщетение за бременност и раждане, както и при самоосигуряващите се лица, за които нетният доход е равен на осигурителния - виж чл. 17, ал. 6 НИИПОПДОО, няма ограничаване до нетния размер и се получават 80 или 90 % от осигурителния доход.)
Да илюстрираме изчисляване на обезщетението в двата случая - когато няма „болнични" в периода и когато има. Ще разгледаме обезщетение за временна неработоспособност и 6-месечен базисен период. (Няма принципна разлика и при изчисляване на обезщетението за бременност и раждане.) И ще вземем за простота и двата базисни периода да са по 125 работни дни. Брутно месечно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 400 лв. Значи нетното е 400 - 52 (личните вноски 13 %) - 34,8 (данък 10 %, но върху данъчна основа след приспадане на личните вноски от брутното възнаграждение) = 313,2.
В първия случай в периода няма временна неработоспособност. 400 х 6 = 2400 / 125 = 19,20 среднодневен осигурителен доход. 80 % от него са 15,36.
Това може да е дневния размер на обезщетението, но трябва да го сравним със среднодневния нетен доход, който е 313,2 х 6 = 1879,2 / 125 = 15,03. След като този размер е по-нисък, значи той ще е размерът на обезщетението.
Работните дни във временна неработоспособност са 5, но първият ден е с възнаграждение от работодателя (което е среднодневното брутно) и след това няма да влезне в сметката. Обезщетението от ДОО е за 4 дни.
За да можем да преценим как тези „болнични" ще повлияят на второто обезщетение трябва да имаме не дневния, а пълния размер на дохода, от който е определено обезщетението, за четирите дни и той е 19,20 х 4 = 76,80. (Доходът, от който е определено обезщетението е среднодневния БРУТЕН осигурителен доход, умножен по броя на работните дни, за които е определено обезщетение от ДОО.)
Отиваме на следващото обезщетение. При неговото определяне имаме 121 дни с възнаграждение и 4 с обезщетение.
Изчисляваме брутния осигурителен доход (приемаме, че заплатата не е променяна, така че използваме резултатите от предходното пресмятане) - 121 х 19,20 = 2323,20 + 76,80 (доходът, от който е определено полученото през периода обезщетение) = 2 400. Значи среднодневният осигурителен доход, като разделим на 126 дни, е пак 19,20. (Нарочно са взети бази с еднакъв брой работни дни в тях, за да се види веднага, че за брутото се получава едно и също.)
Сега трябва да определим среднодневното нетно. 121 х 15,03 = 1818,63 + 76,80 (доходът, от който е определено обезщетението) = 1895,43 - става малко по-високо от полученото в първия пример. Като добавим още 1,67 (от възнаграждението за първия ден от работодателя се удържат само личните вноски, но не и данък), нетвото възнаграждение става 1897,10. Разделено на 125 среднодневното нетно вече е 15,18, т.е това ще бъде размерът на обезщетението за втората временна неработоспособност. Макар и с малко (15 стотинки) - понеже използвахме пример с малка продължителност на временната неработоспособност за базисния период, второто обезщетение вече е по-високо.
Това са числовите изражения на записаното в 16 (3) и 17 (7) на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения.
Примерът показва, че ползването на „болнични" (например за задържане) преди болничния за бременност и раждане няма да намали размера на обезщетението за бременност и раждане. Трябва да се има предвид, че дори те да изтичат в деня, в който започва първият болничен лист за бременността, каквито са най-често срещаните случаи, размерът на обезщетението се преизчислява. Първо, защото „бременност и раждане" е отделен риск от „общо заболяване", второ, защото вече обезщетението ще се изчислява от 12-месечна база. И в случаите, когато дневният размер на обезщетението се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение, този размер дори се увеличава. И колкото по-дълъг е периодът на временната неработоспособност поради общо заболяване, толкова по-голяма (в увеличение) ще бъде разликата между размерът на получаваното през този период обезщетение и на обезщетението за периода на бременност и раждане.
Естествено, примерът се основава на едно сравнително постоянно възнаграждение. Не са отчетени нито „хитринките" за повишаване на осигурителния доход по време на бременността, нито възможното (без „хитринки") увеличение на трудовото възнаграждение. При втората хипотеза би следвало да се направи конкретен анализ по посочения начин за всеки отделен случай. Макар че здравето на майката и бъдещото дете са по-важни и когато медицинските органи решават да издадат болничен лист, това не трябва да се пренебрегва от меркантилни съображения.
Здравейте отново 
.Имам следния въпрос-на 28 декември ми изтече 2 годишното майчинство.Понеже искам да отида на борсата(водих се само фиктивно на работа/,има ли срок за подаването на документите там-примерно ако не ги занеса в 7 дневен срок и да нямам право на обезщетение..Понеже от един месец си издирвам шефа и всъщност още не съм си подписала молбата за уволнение.Ако има такъв срок мога ли например да си пусна платен отпуск или нещо подобно,и чак тогава да ме уволнят.И ако трябва да си пусна отпуск,за този период какви осигуровки ще трябва да му плащам-всички или само здравните.Благодаря ви момичета предварително. 
Ще чакам да ми отговорите,че ми е спешно 
.Имам следния въпрос-на 28 декември ми изтече 2 годишното майчинство.Понеже искам да отида на борсата(водих се само фиктивно на работа/,има ли срок за подаването на документите там-примерно ако не ги занеса в 7 дневен срок и да нямам право на обезщетение..Понеже от един месец си издирвам шефа и всъщност още не съм си подписала молбата за уволнение.Ако има такъв срок мога ли например да си пусна платен отпуск или нещо подобно,и чак тогава да ме уволнят.И ако трябва да си пусна отпуск,за този период какви осигуровки ще трябва да му плащам-всички или само здравните.Благодаря ви момичета предварително. Ще чакам да ми отговорите,че ми е спешно Срокът за регистрация в Бюрото по труда е 30 дни от прекратяване на тр.договор.
Но срокът, в който работодателят трябва да уведоми за прекратяване на тр.договор е 7 дни, иначе подлежи на санкция. Така че едва ли ще стане да те освободят от 29.12. или дори от януари. Можеш да си пуснеш платен отпуск за това време, но ще дължиш данък и осигуровки в/у цялата сума. Можеш да си пуснеш неплатен отпуск, до 1 месец се зачита трудов стаж и работодателят дължи само здравни осигуровки. При теб обаче пак ще е повече от месец, щом още не са подписани документите.
Не можах да намеря дали и къде е коментирано това, така че моля за извинение, ако се повтарям! 
Ето за какво става дума: в майчинство съм в момента, но искам скоро да почнем да правим опити за ново детенце и затова ме интересува каква би било обезщетението за второ майчинство, ако забременея и родя, докато съм в първото си майчинство (надявам се, че ме разбирате)
Ето какво намерих по въпроса:
ОТНОСНО: Промени в КСО, свързани с паричните
обезщетения за майчинство
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. в ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., са направени промени в разпоредбите, касаещи паричните обезщетения за майчинство. Параграфи 2, 4 и 5 от Закона влизат в сила от 26.08.2006 г.
1. С § 2, т. 1 се създаде нова ал. 2 на чл. 49 от КСО, която се отнася до размера на паричното обезщетение при бременност и раждане.
Новата разпоредба се прилага само в случаите, когато правото на парично обезщетение при бременност и раждане се придобива през периода на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете. Прилагането на разпоредбата изисква дневното парично обезщетение да се изчисли по реда, определен в ал. 1 на чл. 49, така полученият размер да се сравни с размера на дневното парично обезщетение, изчислено за предходното дете, и да се изплати по-големият размер.
Ал. 2 на чл. 49 не се прилага, ако правото на парично обезщетение при бременност и раждане се придобива през период, когато осигуреното лице упражнява трудова дейност, вкл. ако получава обезщетение по чл. 54 от КСО, или се намира в друг законоустановен отпуск.2. С § 4 и § 5 се въвежда ново обстоятелство, при наличието на което не се изплаща паричното обезщетение по чл. 53 и чл. 54 от КСО. Това обстоятелство е отглеждането на детето от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
3. С § 4 се прави и друга промяна в текста на ал. 4 на чл. 53, съгласно която паричното обезщетение при отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, без оглед на това дали заведението е на пълна държавна издръжка или не. С отпадане на израза “на пълна държавна издръжка” в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО тя се привежда в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ако правилно разбирам, би трябвало за второ детенце обезщетението по майчинство да е същото, което получавам сега. Без да съм се връщала на работа и за един ден. Правилно ли съм разбрала? Моля, пояснете!
Ето за какво става дума: в майчинство съм в момента, но искам скоро да почнем да правим опити за ново детенце и затова ме интересува каква би било обезщетението за второ майчинство, ако забременея и родя, докато съм в първото си майчинство (надявам се, че ме разбирате)
Ето какво намерих по въпроса:
ОТНОСНО: Промени в КСО, свързани с паричните
обезщетения за майчинство
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. в ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., са направени промени в разпоредбите, касаещи паричните обезщетения за майчинство. Параграфи 2, 4 и 5 от Закона влизат в сила от 26.08.2006 г.
1. С § 2, т. 1 се създаде нова ал. 2 на чл. 49 от КСО, която се отнася до размера на паричното обезщетение при бременност и раждане.
Новата разпоредба се прилага само в случаите, когато правото на парично обезщетение при бременност и раждане се придобива през периода на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете. Прилагането на разпоредбата изисква дневното парично обезщетение да се изчисли по реда, определен в ал. 1 на чл. 49, така полученият размер да се сравни с размера на дневното парично обезщетение, изчислено за предходното дете, и да се изплати по-големият размер.
Ал. 2 на чл. 49 не се прилага, ако правото на парично обезщетение при бременност и раждане се придобива през период, когато осигуреното лице упражнява трудова дейност, вкл. ако получава обезщетение по чл. 54 от КСО, или се намира в друг законоустановен отпуск.2. С § 4 и § 5 се въвежда ново обстоятелство, при наличието на което не се изплаща паричното обезщетение по чл. 53 и чл. 54 от КСО. Това обстоятелство е отглеждането на детето от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
3. С § 4 се прави и друга промяна в текста на ал. 4 на чл. 53, съгласно която паричното обезщетение при отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, без оглед на това дали заведението е на пълна държавна издръжка или не. С отпадане на израза “на пълна държавна издръжка” в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО тя се привежда в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ако правилно разбирам, би трябвало за второ детенце обезщетението по майчинство да е същото, което получавам сега. Без да съм се връщала на работа и за един ден. Правилно ли съм разбрала? Моля, пояснете!
...Ако правилно разбирам, би трябвало за второ детенце обезщетението по майчинство да е същото, което получавам сега. Без да съм се връщала на работа и за един ден. Правилно ли съм разбрала? Моля, пояснете!
Към момента е точно така. Условието обаче е 45-дневния болничен преди раждане да започне преди да са изтекли 2-те години за отглеждане на дете и през този период въпросният отпуск да не е прекъсван.
здравейте момичета,нова съм в този форум,живот и здраве ще раждам за втори път през септември,работя и ме осигуряват на 370 лв,а взимам около 308 лв,искам да ми помогнете и да ми разясните, ако искам да се осигурявам върху 800 лв,колко ще трябва да си плащам за това и в края на краищата какво майчинство ще получавам,как се изчислява това 90%,нищо не разбирам,може ли да помоля шефа си да ме осигорява на по голяма заплата, катао аз естествено ще си плащам,сега той ме осигурява на 370 и аз да се осигурявам на още470 лв и колко трябва да му доплащам,моля ви за помощ
Друг въпрос имам още: Аз ли не внимавам много или наистина няма молба с която изчино се продължава отпускът от 315 на 410 дни, ама изчино така да пише. защото все ми се струва че се спряга тук една декларация дето била като тази за продължение от 135 на 315, па приложение 2 ли...
На предната страница в пост № 800 я има декларацията като формуляр
Във връзка с тази декларация ми възникнаха няколко питанки, понеже тя е от 135 до 410, а не изрично от 315 до 410 дни.
Моля в качеството ми на ...
(майка/баща/баба/дядо/осиновител/настойник)
да ми бъде отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане, считано от .................. 20....г. - тук се посочва датата на ... 316-тия ден ли?
Декларирам следните обстоятелства:
2. Към датата, от която искам да ми бъде отпуснато обезщетението - ............... 20.... г., съм осигурен/а за общо заболяване и майчинство – да/не (ненужното се зачертава) и имам 6/12 месеца осигурителен стаж като осигурен/а за общо заболяване и майчинство – да/не (ненужното се зачертава). - заварено положение съм макар да имам дори повече от 10 г стажКъм ден .......... месец ........... година ............. придобивам изискуемия се стаж.
(данните се попълват, когато осигурителният стаж се придобива през периода, за който се иска отпускане на обезщетение)
9. Ползвам отпуск за раждане, считано от .............. 20....г. - тук се слага 1ва дата на 45-дневния отпуск преди термина ли?10.
Прилагам следните документи:
1. Заверено от осигурителя копие от заповед за разрешаване на отпуска.
4. Заверено от осигурителя копие от удостоверението за раждане на детето – за осигурено лице.
10. Други документи...?
Данни от осигурителя:
1. Към деня на разрешения отпуск за раждане лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство - да/не; (ненужното се зачертава).
2. Към деня на разрешения отпуск лицето има 6/12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство – да/не; (ненужното се зачертава).
4. Законоустановеното работно време за длъжността към деня на разрешаване на отпуска е 8 часа.
Забележка: За периода от 01.07.2004 г. до .....................- тук попълва ли се, коя дата слагам, за придобиване право на паричното обезщетение се изисква 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.
Искам да задам въпрос във форума ако може някой да ми помогне: На сестра ми изтече платеното майчинство за 9-те месеца на 26.12.2008г. Подадена е декларация по чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете до 2 години по старата наредба в НОИ Варна. През януари счетоводителката и иска да подаде нова декларация за промяна на обстоятелствата и нова по чл.50 и 51 от КСО до 410 дни по наредбата и всички други изискуеми документи. От Нои Варна и отказват да приемат декларациите, като казват че не може да се възползва от правото си на платено майчинство до 1 година. Нали този случай е заварено положение. Има ли причина за отказ на служителите от Нои да приемат декларациите? Моля да ни помогнете със съвет за случая! Предварително благодаря!
Искам да задам въпрос във форума ако може някой да ми помогне: На сестра ми изтече платеното майчинство за 9-те месеца на 26.12.2008г. Подадена е декларация по чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете до 2 години по старата наредба в НОИ Варна. През януари счетоводителката и иска да подаде нова декларация за промяна на обстоятелствата и нова по чл.50 и 51 от КСО до 410 дни по наредбата и всички други изискуеми документи. От Нои Варна и отказват да приемат декларациите, като казват че не може да се възползва от правото си на платено майчинство до 1 година. Нали този случай е заварено положение. Има ли причина за отказ на служителите от Нои да приемат декларациите? Моля да ни помогнете със съвет за случая! Предварително благодаря!
Не би трябвало да откажат. Нека сестра ти или счетоводителката пусне писмено оплакване до НОИ - Варна като опише случая и, ако е възможно, посочи името на служителя, отказал приемането на документите.
sunnykar
Документите, които трябва да се подадат в този случай, са Приложение 12 - за промяна на обстоятелствата и Приложение 2 - новия образец.
Приложение 12 се подава до 3 дни от промяната. Т.е. ако е искала подновяване на обезщетението за бременност и раждане от 01.01.2009 - по-точно 05.01.2009, е трябвало до 8.01. да го даде в счетоводството.
Вероятно има проблем с датите. Проверете с точност какъв е мотивът за отказ!
Документите, които трябва да се подадат в този случай, са Приложение 12 - за промяна на обстоятелствата и Приложение 2 - новия образец.
Приложение 12 се подава до 3 дни от промяната. Т.е. ако е искала подновяване на обезщетението за бременност и раждане от 01.01.2009 - по-точно 05.01.2009, е трябвало до 8.01. да го даде в счетоводството.
Вероятно има проблем с датите. Проверете с точност какъв е мотивът за отказ!
Искам да попитам ако се върна на работа преди изчане на 410 дни, ще ми се изплаща ли някакво обезщетение към заплатата? Детето няма да бъде на ясла през този период, ще го гледа баба му, само че без да й се плаща затова, защото знам че не може преди изтичане на 410-те дни.
не, няма такова обезщетение
Препоръчани теми