Избраха ме за касиер на групата на дъщеря ми,много е трудно,недоволни винаги има.
Правя им анкети за желанията,пазаря и нося всичко сама, но една майка и подгласяща коалиция е постопно в опозиция, пропуска родителски срещи и после има претенции. Днес ме нападна,че съм вземала еднолични решения, минело не минело време и съм събирала по 5лв., защо съм била против татковци да присъстват на тържеството за 8-ми март/липса на място/. Отговорих и :"Добре тогава ти поеми",а тя ми вика :"Не ми викай "тогава и моето дете е в тази градина и т.н.".Много ме подразни това, че само критикува без да предлага алтернатива да не говорим за ангажираност. Дъщеря ми ми е второ дете, знам от баткото колко неща има да се правят за децата и въпреки, че и аз работя се ангажирам за да се свършат нещата и да спрем да спорим кой ще купи еди какво си и кой другото.Направо ми секна ентусиазма.
Моля ви, посъветвайте ме да продължа ли да говоря с нея и да я сложа на място или да си пасувам, то е ясно, че след празника ще се отегля от това задължение. Само да поясня, че не е притеснена материално-бих я разбрала.
Дайте ми съвети за смислен отпор,имам документ за всеки разход, но просто малко съм напориста и искам да не проточваме срещите безкрайно и поемам.Вечно е недоволна и има претенции,а не предлага тя да се включи.Защо съм поръчала пелерините от общите пари,всяка майка да си ги купи,ми те яе останат в градината и никое дете не си е избрало само с пелерина ли да бъде или не.Има ли и сред вас такива касиери,как се справяте,аз имам чувството,че прося!