Публикувана: 14 фев. 2009, 18:18 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2012, 20:56 ч.

Български език

91 335
746
1

# 255 15 март 2009, 16:03 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 579

Не знам кой набор си и кога си ходила на училище, но аз лично никога не съм чувала, че такива думи правят изключение. Нас ни учеха, че нощта се членува като пролетта Peace

Завършила съм средно преди 12 години.

# 256 15 март 2009, 16:04 ч.

Мнения: 1 100

Цитат на: Здравка Желязкова от село Стомана в нд, 15 мар 2009, 15:54

Изключения правели само думите, които завършват на Щ /като звук Ш и Т/. Идеята е в това, че тези думи като звук завършват също на Т, но при тях това правило не важало.
Пример: нощ - ноща
Искам да попитам, спомня ли си някой да е било така или просто аз нещо съм недоразбрала в училище и още от тогава сляпо съм била неграмотна?

Никога не съм чувала за такова изключение. Нас ни учеха, че се пише нощта, пещта и т.н. И винаги съм била убедена, че така е правилно - в книга не съм виждала да се пише по различен начин, за разлика от форума. Само тук виждам масова употреба на "ноща". ooooh!

# 257 15 март 2009, 18:29 ч.

Мнения: 2 015

Аз пиша нощта, ако дадеш "проверка на правопис" и веднага ще ти даде грешка на ноща.
Може ли да си припомним и някой правила за запетаята ?

# 258 15 март 2009, 18:38 ч.

Пловдив
Мнения: 647

пак ще кажа, че има само една думичка, която може да се обърка - пустошта - тогава не се пише Щ... в училище са те излъгали или ти си запомнила грешно Rolling Eyes

# 259 15 март 2009, 18:50 ч.

Мнения: 3 497

Когато думата завършва на буква Щ, това са всъщност два звука - ШТ.Членуваш си го като дума , завършваща на -Т. Затова винаги се членува и със ТА -(все едно става "ноштта")

Пустош завършва на Ш. Няма нищо общо със думите, завършващи на -Щ, но си се членува по общия ред.
Hug

# 260 15 март 2009, 19:30 ч.

Мнения: 1 100

Цитат на: Н И Н А в нд, 15 мар 2009, 18:50

Пустош завършва на Ш. Няма нищо общо със думите, завършващи на -Щ, но си се членува по общия ред.

И на мен ми се иска някой да припомни правилата за използване на запетаи, най-вече в сложни изречения, че напоследък май ги раздавам масово. Joy

# 261 15 март 2009, 20:20 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 579

Цитат на: angel_82 в нд, 15 мар 2009, 18:29

Първо да припомним, че множественото число на някой е някоИ. В случая се съгласува с правила и се налага да го пишеш НЯКОИ, за бога! Това е най-най-най- масовата грешка във форума...

# 262 15 март 2009, 20:43 ч.

София
Мнения: 177

Цитат на: Ванилия Канелска в нд, 15 мар 2009, 19:30

Цитат на: Н И Н А в нд, 15 мар 2009, 18:50

Пустош завършва на Ш. Няма нищо общо със думите, завършващи на -Щ, но си се членува по общия ред.

Мисля, че на първите страници някоя добра душа беше писала за пунктуацията, прегледай ги.

# 263 15 март 2009, 20:53 ч.

Пловдив
Мнения: 647

има, има общо Mr. Green

някои хора си мислят, че завършва на Щ hahaha

и от там си вадят жестоки изводи ooooh!

виждала съм - пустошът, пустоща, пустощта... може и още да има newsm78

# 264 15 март 2009, 20:57 ч.

Мнения: 2 015

Цитат на: Тарталета в нд, 15 мар 2009, 20:20

Цитат на: angel_82 в нд, 15 мар 2009, 18:29

Ох, извинявам се!Но понеже съм наясно, че не съм добре с правописа, за това искам помощ и уроци .

# 265 15 март 2009, 23:58 ч.

Бургас
Мнения: 2 350

Благодаря на всички...
очевидно е, че проблема явно е в мен. Щом никой не е чувал за такива изключения, значи е нямало.... Embarassed

Добре поне, че о`време се усетих Mr. Green

# 266 16 март 2009, 15:09 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 086

Ето накратко пак основните правила за пунктуация:
Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е едникратно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.
– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.
- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно,обаче, на-пример, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следователно, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.
- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.
- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.
- Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.
- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.
- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.
- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.
- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.
Поправете грешките в правописа и пунктуацията.

Ладията с Илийца и болното плува по течението на буйния Искар, не подчиняваща се на лопатата. Селян¬ката със беспокойство следи дали вече наближава брега. Един бързей я откарва до отсрешния бряг и старата жена с детето на ръце се отправя към леса. Когато влиза в го¬рата човешка сенка се мръдва между стволовете и я пресреща - бунтовника.
След поздрав старицата бързо изважда хляба и му го подава, знаейки че преди всичко хлеб му е потребен сега. С угризение на съвеста героинята му дава откраднатото манастирско расо. Бунтовникът слага калугерското расо, което едва едва ще сгрее премръзналото му тяло, и те тръгват. Той е двадесет годишно, голобрадо момче, тънко-високо. Ядейки мълком хляба започва да расказва сво¬ята история: изгубва другарите си и сега с избити крака съсипан от ход трескав, отива в балкана да ги намери или да се потули някаде. Дори заслушана в разказа, Илийца вижда, че той не може да върви, и му взима пуш¬ката. Нещастният момък се доверява на старицата - нема къде да се дене, а тя отсича - категорично и твърдо, че ще го приюти. Умиления до сълзи момък скланя глава и целува напуканата старческа десница.
(В писмената работа има 23 места за редактиране.)

# 267 17 март 2009, 13:50 ч.

Ладията с Илийца и болното, плава по течението на буйния Искър, неподчиняваща се на лопатата. Селянката, с безпокойство следи, дали вече наближава брега. Един бързей я откарва до отсрещния бряг и старата жена, с детето на ръце, се отправя към леса. Когато влиза в гората, човешка сенка се мръдва между стволовете и я пресреща - бунтовникът.
След поздрав, старицата бързо изважда хляба и му го подава, знаейки че преди всичко хлеб му е потребен сега. С угризение на съвестта, героинята му дава откраднатото манастирско расо. Бунтовникът слага калугерското расо, което едва-едва ще сгрее премръзналото му тяло, и те тръгват. Той е двадесетгодишно, голобрадо момче, тънко, високо. Ядейки мълком хляба, започва да разказва своята история: изгубва другарите си и сега с избити крака, съсипан от ход, трескав, отива в Балкана, да ги намери или да се потули някъде. Дори заслушана в разказа, Илийца вижда, че той не може да върви, и му взима пушката. Нещастният момък се доверява на старицата - нема къде да се дене, а тя отсича категорично и твърдо, че ще го приюти. Умиленият до сълзи момък, скланя глава и целува напуканата старческа десница.

Не съм напълно сигурна, но това е моята редакция. Simple Smile

Заменила съм плува с плава, защото, доколкото знам, единият глагол се отнася за живи същества, а другият- за плавателни съдове. Confused

# 268 17 март 2009, 15:10 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 579

Според мен имаш сложени излишни запетаи Peace

# 269 17 март 2009, 18:16 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 086

ЕТО ОТГОВОРА:
Ладията с Илийца и болното плува по течението на буйния 1.Искър, 2.неподчиняваща се на лопатата. Селянката 3.с 4.безпокойство следи дали вече наближава 5.брегът. Един бързей я откарва до 6.отсрещния бряг и старата жена с детето на ръце се отправя към леса. Когато влиза в гората 7.(,) човешка 8.сянка се мръдва между стволовете и я пресреща - 9.бунтовникът.
След поздрав 10.(,) старицата бързо изважда хляба и му го подава, знаейки 11.(,) че преди всичко 12.хляб му е потребен сега. С угризение на 13.съвестта героинята му дава откраднатото манастирско расо. Бунтовникът слага калугерското расо, което едва 14.(-) едва ще сгрее премръзналото му тяло, и те тръгват. Той е 15.двадесетгодишно, голобрадо момче, тънко-високо. Ядейки мълком хляба 16.(,) започва да 17.разказва своята история: изгубва другарите си и сега с избити крака 18.(,) съсипан от ход 19.(,) трескав, отива в 20.Балкана да ги намери или да се потули 21.някъде. Дори заслушана в разказа, Илийца вижда, че той не може да върви, и му взима пуш¬ката. Нещастният момък се доверява на старицата - 22.няма къде да се дене, а тя отсича - категорично и твърдо, че ще го приюти. 23.Умиленият до сълзи момък скланя глава и целува напуканата старческа десница.

Препоръчани теми

Търся тест върху правописни и пунктуационни норми

Български език и литература за изпита (НВО) в 7. клас – подготовка и самоподготовка 24/7 онлайн

Мечти...

"Родна реч, омайна, сладка..." - трудният български език, 2-ра тема

Причина:

Причина: