Добре дошла !
Reny27
Рени, и на мен това ми беше любимото. Някакси супергеройско и мистериозно ми изглеждаше да съм невъзмутима като се има предвид, че много пъти когато съм в състояние на афект, или под напрежение, говорът ми изпреварва мисълта, а емоциите са ми изписани на лицето. Супер работа върши. Вече говоря само когато наистина имам какво да кажа и съм непрониницаема . В повечето случаи, де...
Всяко зло за добро, или Кучето с подрязаните уши
"Какво ли престъпление съм извършил, че така ме наказа моят господар? - натъжено се обади младият мастиф - Нима заслужих с нещо тази тежка участ? Как ще погледна в лицето своите приятели? О, кой ще ме изтърпи сега, след като дори и дивите зверове ще избягат от мен..." Оплакванията му донякъде бяха основателни, защото тази сутрин неговият господар, въпреки отчаяните писъци на младия мастиф, му скъси варварски дългите провиснали уши и сего то се беше приготвило за най - лошото.
Но минаха години и кучето най - после проумя, че е спечелило много повече, отколкото бе изгубило при онази мъчителна и унизителна поцедура, понеже беше надарено с борбен нрав и често се впускаше в ожесточени схватки със себеподобните, след което се прибираше в дома на своя господар с изпохапани уши. Всяко свадливо куче знае, че рано или късно ушите му ще пострадат. Разбира се, другите ще отхапват от нас толкова по - малко, колкото по - малко им предлагаме самите ние. Ако някой реши да напада тези около себе си, трябва да се приготви и за отбрана. Вземете за пример младия мастиф - неговият господар му остави уши, къси като на птица, след което му нахлузи найшийник с шипове, така че сега дори и вълк да го нападне, ще има да се чуди закъде да го захапе."
Жан Дьо Ла Фонтен